Протокол № 29 от 28.01.2022, Апелативен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 29 гр. Варна, 26.01.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Анета Н. Братанова

Магдалена Кр. Недева при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева Сложи за разглеждане докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело № 20213001000592 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 15:15 часа се явиха:

На именното повикване в 15:15 часа сe явиха:

Въззивникът ЗАД „ДаллБогг живот и здраве“ гр. София, редовно призован- призовката връчена на 17.11.21 г. чрез адв. С., за него се явява адв.

Г., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

Въззивниците СТ. ИВ. ИВ. и К. Ц. ИВ., редовно призовани – призовката връчена на 24.11.21 г. чрез адв. М., не се явяват, за тях се явява адв. Ц. редовно преупъномощена от адв. М. и приета от съда от днес.

Вещите лица Т. К. АВР., Д. ИВ. Г. и К. К. Г., редовно призовани, не се явяват лично.

Постъпила е молба от К.Г..

Адв.Г.: - Да се даде ход на делото.

Адв. Ц.:- Да се даде ход на делото.

Съдът, с оглед редовното призоваване на страните, процесуални пречки по хода на делото, поради което не намира

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА И ПИСМЕНИЯ ОТГОВОР

1 в съответствие с определение № 444/10. 11.21 г., постановено по реда на чл. 267 ГПК.

Адв.Г.: - Поддържам въззивната жалба и поддържам частната жалба срещу определението, с което съдът се е произнесъл и изменил решението в частта за разноските. Оспорвам предявената насрещна въззивна жалба.

Подробни съображения, както в едната, така и в другата, сме изложили в жалбите, съответно в отговора на насрещната въззивна жаба, които поддържаме пред Вас. Нямам възражение по определението.

Адв.Ц.: - Поддържам насрещната въззивна жалба, поддържам становището подаденото на осн. чл. 248 ал.2 ГПК. Оспорвам като напълно неоснователна въззивната жалба на застрахователя, оспорвам като неоснователна и въззивната частна жалба. По отношение допуснатите доказателствени искания водим свидетеля за установяване на претърпените от страна доверителите ми неимуществени вреди. Запозната съм от електронното дело с молба на вещото лице К.Г., моля да се даде възможност на вещите лица по допуснатата комплексна съдебно – медицинска и автотехническа експертиза да изготвят своите становища за следващото съдебно заседание. Моля съдът да има предвид, че с вещото лице А. съм провела няколко телефонни разговора и същото ме уведоми, че е била в болница и поради тази причина не е изготвила експертното заключение. Моля да се даде възможност на същата да изготви СПЕ за следващото съдебно заседание.

ДОПУСКА до разпит като свидетел Иванка С.а И., воден от С.И. и К.И..

ВПИСВА същата в списъка на лицата за призоваване.

Съдът и пристъпва към разпит и снемане самоличността на свидетеля:

Иванка С.а И., 48 г., неосъждана, българка, български гражданин, С.И. и К.И. са мои родители, предупреден за наказателната отговорност по чл.290 НК.

СВИДЕТЕЛЯТ: Обещавам да говоря истината.

Желая да свидетелствам. Аз като забременях, като родих, баща й на Б. не дойде в болницата на изписването. Моите родители ме прибраха на село и там я гледах до две години и половина. Оттам дойдох в гр. Добрич, почнах работа, дадох я на училище, на детска градина и всяка събота и неделя аз 2 ходих на село. Когато се разболееше Б., я оставих при дядо й и баба й, аз да работя, да не отсъствам от работа. Тя ходеше на екскурзия с баба си, навсякъде. Б. уважаваше повече баба си и дядо си от колкото мен, имаше ги като родители, като по – възрастни, много я обичаха, много и помагаха, учеха я на много неща. Купиха и лаптоп за училище, даже като се разболя ми помогнаха с пари за лечение, имаше някаква бактерия в стомаха и се налагаше лечение. Малка като беше също имаше проблеми, но баща й и съм го уведомявала почти за всичко, той не вземаше никакво участие в нищо.

Дъщеря ми не го беше виждала, тя не го познаваше. По име съм и говорила, но не го е виждала въобще, нито той е търсил контакт с нея и сама съм си я гледала. До смъртта на Б., баба й и дядо й са ми помагали с грижите за нея.

Заради нея баба й купи по -голямо жилище, за да си има тя самостоятелна стая, защото ние живеехме в гарсониера. Първоначално бяхме на село, след това дойдох в гр. Добрич да работя и тогава една година бяхме на квартира с нея и после майка ми и баща ми изтеглиха заем и ми купиха гарсониера.

После като се запознах с мъжа, с който живея в момента и забременях с второ дете, жилището дойде малко и майка ми реши да купи по – голямо жилище двустайно, за да си има Б. с малкото ми дете отделна стая. Баба й много я обичаше, каквото да каже Б., баба и веднага. Б. помагаше на баба си и дядо си, като отидеше на село, готвеше, зимнина правиха заедно с баба си, сееха градината и прибираха. Баба й я учеше на труд, на честност, на трудолюбие и нямаше навършени години тя като отиде на А. да работи, казах й“ завърши тогава“, а тя ми каза „искам мамо да работя, да си изкарам мои парички“.

Това беше 2015 г. и 2016 г., тя ходи да работи лятото. Когато беше на А. се чуваше с баба си и малкия го вземаше с нея понякога. Поддържахме контакт поС.но. Аз казах за инцидента на С. и К.. Те не можаха да повярват, викат „ да няма грешка, да не си разбрала, да става дума за някой друг“. Май са викали лекар да бият инжекции на майка ми, много лошо го е преживяла и на мен като ми казаха много лошо го преживях, даже не ме допуснаха до нея като родител. Взеха я от съдебна медицина, аз исках да я видя, но не дадоха, една стена ни делеше. Майка ми каза, че е вдигнала кръвно от тази новина. Б. беше здраво дете, напориста. Майка ми като чу, не можа да повярва, че става въпрос за нейната внучка. След инцидента С. и К. се затвориха, станаха по – студени, по – раздразнителни, майка ми направи диабет, баща ми има проблем със здравето, с кръвното, има проблем със стомаха, не са добре. Те 3 казваха „тя ни отваряше вратата, по – често идваше“, аз ходя с втория си мъж, но се съобразявам с него, защото той е шофьор и не винаги е в България, нито пък Добрич, а Б. си хващаше кола с цената на билета, шофьорите аз ги познавах, от мъничка съм я пращала. На село Б. си имаше приятели, събираха се, имаше много контакти, всички я обичаха. От петгодишна Б. съм я пращала по колите. Б. ходеше през ваканцията и ако се наложи от училище някой учебник, нещо по – скъпо, обажда се на баба си по телефона и веднага хваща марширутката след обед, отива, вечерта се връща и вика „ мамо нося нещо от село и баба даде парички“, поС.но поддържаха контакти. През седмицата е ходила по два, три пъти и събота и неделя е ходила. РазС.ието от гр.Добрич до с.Житница, където живееха баба й и дядо и е 27 км. По телефона се чуваха, баба й даваше съвети, тя я питаше в кое училище да отиде след седми клас и баба й каза „където си решиш, стига да се справиш и да е по силите ти“. Тя се записа в икономиката, приеха я, там учеше. Викаше на баба си, че и е много трудно, а баба й каза „ ще се справиш, трябва да бъдеш честна, трябва да бъдеш упорита“. Започна 12 клас и я записах за курсове за шофьор, почна го, но стана трагедията. Б. приживе споделяше с мен и с баба си. Баба й по я глезеше, баба й вземаше по – висока заплата, беше краварка, докато аз вземах 300 лв и гледах да платя сметките, да има за ядене, да и платя детската градина. Навремето детската градина беше 55 лв.

Б. казваше „мамо само ти идваш да вземаш от тази детска градина, защото и аз нямам тати“. На мен ми беше много тежко, но така стояха нещата навремето. Б. приемаше дядо си като баща, обичаше го, ходиха из село, в гората ходиха, рисуваха, на разходка и на почерпка я водеше, колело и купи.

Обичаха я като тяхна малка дъщеря, като моя сестра, защото аз имах починало братче на 15 години, пак голяма трагедия и сега като стана така с нея, родителите ми тотално се сринаха. През това време те ходиха на работа.

Остава ли са я, тя не правеше никакви бели. Аз като бебе съм я оставяла в къщи, на село, в кушетката и идвам в завод Орлов, в шивашка фирма съм работила да си вземам майчинството. Запаля и печката, нахраня я, не правеше никакви бели, много кротко дете беше, апетитно, хапваше, слушаше. Нямах никакви проблеми. След трагедията родителите ми се затвориха в себе си, не искат никой да им отива на гости. Майка ми все се надява, тя да и отвори вратата, чака, вика „не мога да повярвам, въпреки че некролог виждам, не мога да повярвам да я няма“. Трудно го приемат и не могат да го приемат.

4

Преди инцидента се събирахме със съседите, те й станаха кръстници, поС.но идваха в нас, весело беше. Дъщеря ми им правеше кафе. Преди инцидента родителите ми бяха контактни хора, събираха се с много хора, а сега се затвориха. Баща ми не мога да го улуча да вдигне телефона, казва, че не му се прави нищо, сега има и проблеми със здравето. Като го питам нещо, ми вика „остави ме, не ми се живее, защо аз не съм умрял, ами то да умре“. Като тийнейджър Б. беше в добри отношения с баба си и дядо си, допитваше се първо до тях като по- улегнали, после се допитва до мен. Ако баба й позволеше нещо, пита майка си след това, съобразително дете. Питаше баба си в кое училище да отиде, тя си подаде документите в английската паралелка, подаде си и в икономиката и баба й каза „където решиш, там си избери, ти да останеш доволна, да е по силите ти“. Тя завърши с 5,5 в училище Д. Т. и когато имаше трудности се допитваше да баба си, до мен. Аз казах „това не е за нас, труден материал, трябва да внимаваш в часовете“.

Внимаваше, ходеше и на народни танци, баба и и дядо й даваха пари за това.

Майка ми е родена 1954 г., а баща ми е роден 1948 г. В гр. Добрич се водиха много дела и се обжалваха, три години са минаха. Приведоха ми една част от парите, нищо не е дошло повече. По сметка ми дойдоха едни пари.

Адв.Ц.: - Тъй като е наш клиент, да има дела, получила си е застрахователно обезщетение.

Свидетелят: - Майка ми преди десет години нямаше здравословни проблеми. Тя беше много здрава, работеше, 23 години е била краварка.

Докато детето ходеше на училище и живееше в гр. Добрич, родителите ми живееха на село. Тя ходеше при тях в събота и в неделя и когато се наложеше за учебник или събират пари в училище, тя отиваше на село да вземе пари от баба си и дядо си. Беше 10 клас, когато не ми бяха дали заплатата, отиди при баба си да й даде пари за униформа, за бяла риза да си купи, защото нямах пари и веднага се върна със същото такси. Преди да се роди моят син, Б. беше единствена внучка на дядо си и баба си. Моят син е роден на 26.08.2008 г., имаха разлика от 8 години със сестра си. Тя много го обичаше.

Съдът намира, че следва да се даде възможност да се изготвят допуснатите експертизи съгласно определение № 444/10.11.21 г., с оглед на което

О П Р Е Д Е Л И:

5

ОТЛАГА производството по делото и го НАСРОЧВА за разглеждане на 23.03.22 г. от 14:00 часа, за която дата и час, страните са уведомени. Да се призоват вещите лица.

Разглеждането на делото приключи в 15:40 часа.

ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

6