Решение № 18284 от 10.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18284 гр. София, 10.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова при участието на секретаря ПЕТЯ Н. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20241110128739 по описа за 2024 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Образувано е по искова молба вх. № 162190/17.05.2024 г. н а ЗАД [фирма ], ЕИК ***, срещу ЗД [ фирма ] АД, ЕИК ***, с която са предявени за разглеждане по реда на чл.

422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи заплащане на ищеца съответно на сумата в размер на 463,21 лева – главница, представляваща непогасена част от регресно вземане на ищцовото дружество за възстановяване на платено от него застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско на МПС“ за щети по лек автомобил марка *****, модел ***, с рег. № , причинени при ПТП на 08.10.2019 г. на път I – 4 на км 202,700 в посока гр. София – гр.

Варна, реализирано по вина на застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на лек автомобил марка „***“, модел ***, с рег. № , ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 04.01.2024 г., до окончателното плащане, и за сумата от 151,81 лева – мораторна лихва за периода от 04.01.2021 г. до 04.01.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1291/2024 г. по описа на СРС, 29 състав.

В исковата молба се твърди, че на 08.10.2019 г. на път I – 4 на км 202,700 в посока гр.

София – гр. Варна е настъпило ПТП, предизвикано по вина на водача на лек автомобил марка „***“, модел ***, с рег. № , при което са били причинени увреждания по лек автомобил марка *****, модел ***, с рег. № , довели до тотална щета на автомобила. За увреденото МПС е била сключена имуществена застраховка „Каско“ по застрахователна полица № . при ищцовото застрахователно дружество, валидна към датата на ПТП, по която е била образувана щета № . по повод настъпилото застрахователно събитие. Ищецът излага, че след извършена оценка на щетите по застрахования автомобил е било определено застрахователно обезщетение в размер от 7 225,21 лева, което е било изплатено на застрахованото лице. Поддържа, че за лек автомобил марка „***“, модел ***, с рег. № , е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, с валидно застрахователно покритие към датата на ПТП, поради което на основание чл. 411 КЗ е придобил регресно вземане срещу последния за възстановяване на платеното застрахователно обезщетение и направените ликвидационни разноски за определянето му в размер от 15,00 лева. Твърди, че е предявил регресната си претенция с покана до ответника, който обаче е погасил чрез прихващане само част от дълга до размера от 6 777,00 лева, а остатъкът в размер от 463,21 лева е останал непогасен. Претендира и мораторна лихва за 1 периода 04.01.2021 г. – 04.01.2024 г. в размер на 151,81 лева. За процесните суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, която не е влязла в сила поради постъпило възражение от длъжника. Моли за постановяване на съдебно решение, с което предявените искове да бъде уважен. Прави искане да му бъдат присъдени и сторените деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, с който ответникът заявява, че признава основанието на претендираното вземане по регреса, но оспорва размера на същото. Счита, че изплатеното от ищцовото дружество застрахователно обезщетение в общ размер на 7 225,21 лева е завишено и не отговаря на действителния размер на щетите съгласно чл. 390, ал. 2 КЗ. Посочва, че при изплащане на обезщетението ищецът е изплатил 90 % от действителната пазарна стойност на увредения автомобил и не е приспаднал стойността на запазените части на автомобила, които съгласно чл. 22, ал. 2 от Наредба № 24/2006 г. представляват 25 % от действителната стойност на МПС. При тези съображения счита, че с извършеното плащане по извънсъдебно предявената му регресна претенция изцяло е възмездил подлежащите на репариране вреди. Моли за отхвърляне на исковите претенции и присъждане на направените деловодни разноски.

Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411 КЗ Съгласно чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност". Когато вредата е причинена от водач на МПС, който има валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви претенцията си към причинителя само за размера на причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за задължителната застраховка, както и за вредите, причинени от водача на моторното превозно средство, за които застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е отказал да заплати обезщетение на основание чл. 494.

Видно от законовата разпоредба предпоставките за предвидената суброгация са: 1./ наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2./ застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение, и 3./ за увредения да е възникнало право на деликтно вземане срещу причинителя на вредата на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от деликвента, с негово виновно и противоправно поведение, респективно договорно вземане срещу неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност". Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага, като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител. Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи доказателствената тежест за установяване на посочените релевантни обстоятелства при условията на пълно и главно доказване, в тежест на ответника е да докаже правоизключващите и правопогасяващите си възражения.

С оглед на съвпадащите изявления на страните, с проекта на доклад, обективиран в Определение № 28506/12.07.2024 г., и обявен за окончателен без възражения на страните в проведеното на 02.10.2024 г. първо открито съдебно заседание, съдът е отделил, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1.) за лек автомобил марка *****, модел ***, с рег. № , е бил налице сключен при ищцовото дружество застрахователен договор за имуществена застраховка с валидно застрахователно покритие към датата на ПТП – по Комбинирана застрахователна полица № . за застраховка „Каско“ и „Злополука“; 2.) за лек автомобил марка „***“, модел ***, с рег. № , е била налице сключена при ответното дружество задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, валидна към датата на ПТП – което обстоятелство се потвърждава и от приложената на л. 11 от делото справка от електронната 2 страница на Гаранционен фонд; 3.) настъпването на описаното в исковата молба вредоносно събитие, съставляващо покрит по договора застрахователен риск – за което е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 68/08.10.2019 г.; 4) плащане на застрахователно обезщетение на застрахования в изпълнение на договора; 5) отговорност на прекия причинител на процесното ПТП за вредите по чл. 45 ЗЗД.

По делото е представена регресна покана изх. № /05.03.2021 г., адресирана от ЗАД [фирма ] до ЗД [ фирма ] АД, видно от която ищецът е отправил до ответното дружество покана за доброволно изпълнение в 30-дневен срок от получаване на 16 броя регресни претенции, сред които под т. 14 регресна претенция на стойност от 7 240,21 лева по щета № .

/процесната щета/. Видно от поставен печат и входящ номер върху регресната покана тя е била получена от ответното дружество на 08.03.2021 г.

Между страните не се спори, а и се установява от представеното по делото писмо изх. № /04.06.2021 г., адресирано от ЗД [ фирма ] АД до ЗАД [фирма ] /получено от последното на 07.06.2021 г./, че на основание чл. 103, вр. чл. 104 ЗЗД, е извършено прихващане на вземания помежду им, сред които под № 14 в приложената таблица е и вземането на ищеца спрямо ответника по щета № . – до размера на сумата от 6 777,00 лева.

С оглед горното единственият спорен по делото въпрос касае размера на подлежащите на обезщетяване вреди.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че по повод на постъпило уведомление – декларация за щета по застраховка „Каско на МПС“ досежно лек автомобил марка *****, модел ***, с рег. № , причинени при ПТП на 08.10.2019 г. на път I – 4 на км 202,700 в посока гр. София – гр. Варна, при ищеца е заведена процесната щета № ./09.10.2019 г. Застрахователят е извършил оглед на автомобила и е съставил опис по щетите /л. 17 и сл./ и опис-заключение /л. 23 и сл./, в които са описани увредените детайли.

Изготвена е експертна оценка с направено заключение за „тотална щета“.

По делото са представени доказателства за прекратяване на регистрация на лек автомобил марка *****, модел ***, с рег. № , поради „тотална щета“ – л. 44 от делото.

По делото е назначена и изслушана съдебно – автотехническа експертиза /САТЕ/, изготвена от вещото лице инж. Й. Й.. Според изготвеното експертно заключение стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил марка *****, модел ***, с рег. № , изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на 62 601,11 лева. Според отговора на задача № 3 от САТЕ стойността на уврежданията, определена на база средни пазарни цени на алтернативни резервни части и по средни пазарни цени на труда към датата на ПТП, възлиза на 57 639,68 лева. Според отговора на задача № 4 действителната /средна пазарна/ стойност на процесния лек автомобил към датата на настъпване на застрахователното събитие е 9 223,00 лева, а стойността, необходима за ненеговото възстановяване я надвишава, поради което експертът прави извод, че в конкретния случай е налице тотална щета /което обстоятелство принципно се признава в писмения отговор по чл. 131 ГПК/.

Вещото лице е изчислило, че стойността на запазените части, изброени в табличен вид на л.

109 от делото, в процентно съотношение възлиза на 20 %, което се равнява на 1 845,00 лева.

С оглед последното и след извършени математически изчисления е посочил, че стойността на уврежданията на увреденото МПС, определени при условията на тотална щета и след приспадане на запазените части, е на стойност 7 378,00 лева. Експертното заключение е прието в проведеното на 02.10.2024 г. открито съдебно заседание без възражения от страните в производството. Настоящият съдебен състав кредитира изцяло същото като обективно и компетентно изготвено от специалист в съответната област и приема въз основа на него, че възстановителната стойност надхвърля 70 % от действителната стойност на увреденото имущество, което покрива легалното определения за тотална щета на моторно превозно средство (чл. 390, ал. 2 КЗ).

При съдебно заявената главна претенция съдът следва да определи дължимото обезщетение по действителна стойност на вредата към момента на настъпването на застрахователното събитие, включително като ползва заключение на вещо лице.