Определение № 1798 от 08.02.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1798 гр. София, 07.02.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова

Членове:

Валерия Братоева

Атанас Маджев като разгледа докладваното от Валерия Братоева Въззивно гражданско дело № 20241100501074 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 вр. чл. 83 ГПК.

Образувано е по жалба на С. Л. М., ЕГН **********, срещу действия на частен съдебен изпълнител С.Я., извършени по изп. № 20228440401196. За подадената жалба съдебният изпълнител не е събрал дължимата държавна такса, тъй като М. е направила искане за освобождаването от това процесуално задължение, като е представила декларация, в която не е посочила размер на получаван доход за полаган труд като адвокат, но при изявление да се осигурява на минимален доход.

В определение № 275 от 16.10.2015 г. по ч. гр. д. № 4728/2015 г., Г. К., ІІ Г. О. на ВКС, е разяснено, че съгласно чл. 83, ал. 2, т. 1 - 7 ГПК по молбата за освобождаване от внасяне на такси и разноски съдът следва да вземе предвид: доходите на лицето и неговото семейство /т. 1/, имущественото състояние, удостоверено с декларация /т. 2/, семейното положение /т.

3/, здравословното състояние /т. 4/, трудовата заетост /т. 5/, възрастта /т. 6/, както и други констатирани обстоятелства /т. 7/. Следователно декларацията за имуществено състояние е само един от критериите, които имат значение за основателността на молбата. При извършваната преценка дали молителят разполага с достатъчно средства за заплащане на държавна такса, съдът не е ограничен единствено от посоченото в декларацията за имуществено състояние, а може и е длъжен да отчете всички други обстоятелства, които са установени по делото и са релевантни към искането. Когато бъде установено, че представената декларация за имуществено състояние е непълна и че е налице имущество и доходи, което не са отразени в нея, т. е. укрито имущество, този факт следва да се преценява наред с всички останали обстоятелства, имащи значение за освобождаването от държавна такса.

В представената декларация длъжникът в изпълнителното производство твърди, че полага личен труд като адвокат, а за получаваните ат адвокатите възнаграждения са установени обвързващи ги минимални размери, които са израз на високо квалифицирания труд, който полагат и сравнени с нивото на получаваните в страната доходи от труд, са в значителни размери. В представената декларация конкретния размер на получавания от упражняваната адвокатска професия доход не е посочен, т. е. декларацията е непълна. От 1 друга страна М. притежава права на собственост върху недвижими имоти, които би могла да ползва по начин, че да получава граждански плодове от тях.

Видно от документите, съдържащи се в изпълнителното производство, М. е заплатила на 04.07.2023 г. сумата 1487,35 лева – такси и отделно е направено погасително плащане на сума в размер 16991,23 лева, което не позволява извод същата да е в невъзможност да заплати държавна такса за разглеждане на жалбата в размер на 25 лева.

Институтът на освобождаването от държавна такса е предвиден за лица, които въпреки волята си, поради външни причини са в невъзможност да придобиват доходи – увредено здравословно състояние, намалена работоспособност, напреднала възраст, задължения за престиране на издръжка на непълнолетни лица, грижа за възрастни/болни родители и т. н.

От освобождаването не бива да се ползват лица, които са в добро здравословно състояние, в относително млада възраст и с пълна работоспособност, които полагат труд, но не декларират размера на доходите, получавани от този труд.

Налага се извод, че молбата на жалбоподателя М., с правна квалификация чл. 83, ал. 2 ГПК, е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Разглеждането на депозираната жалба е предпоставено от разрешаване на въпроса с дължимостта на държавната такса и до решаването му, съдът не следва да процедира по жалбата.

Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. Л. М., ЕГН **********, за освобождаване от задължението да внесе държавна такса в размер на 25 лева, дължима за депозираната жалба срещу действията на частен съдебен изпълнител С.Я., извършени по изп. № 20228440401196.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на молителя М..

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2