Определение № 1072 от 25.11.2022, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1072 гр. Велико Търново, 25.11.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Еманоел В. Вардаров

Любка Милкова като разгледа докладваното от Еманоел В. Вардаров Въззивно частно гражданско дело № 20224100500817 по описа за 2022 година

Производство по чл.278 от ГПК.

С протоколно Определение№1749/21.10.2022г. по гр.дело№600/2022г. ВТРС е: -прогласил, че българският съд - ВТРС е международно компетентен да разгледа и реши иска за развод между страните М. Д. К. и М. И. М.; -прогласил, че българският съд - ВТРС не е международно компетентен да разгледа и реши предявените небрачни искове за родителска отговорност, лични отношения, издръжка на роденото от брака дете Иван М. М. и е прекратил производството по гр.дело№600/2022г. на ВТРС в тази част. Първоинстанционният съд се е мотивирал, че детето Иван М. М. е с обичайно местопребиваване в Кр.Великобритания, вкл. и към момента, и че в интерес на детето е въпросите за родителската отговорност спрямо него при спор между родителите и с оглед необходимостта от събиране на доказателства, изготвяне на социален доклад и др., да бъдат разрешени в държавата, по обичайно местопребиваване на детето, е счел, че сезираният български съд е международно компетентен да разгледа спора по иска за развод и не е международно компетентен да разгледа спора относно родителската отговорност, личните отношения, издръжка на роденото от брака дете.

Определението е обжалвано от М. Ив.М. с искане за отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия решаване по същество. Счита определението за незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено при нарушение на процесуалните правила. Счита за неправилен извода от страна на ВТРС за приемане, че детето Иван М. М. с ЕГН********** е с обичайно местопребиваване Кр.Великобритания и че в интерес на детето е въпросите за родителската отговорност спрямо него(в т.ч. и необходимостта от събиране на доказателства) да бъдат разрешавани в държавата по обичайното местопребиваване на детето.

Първоинстанционният съд се позовава при определяне на компетентността на чл.5 от Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата(ККПППИСРОМЗД - т.н. Хагска конвенция от 1996г.), че съдебните или административните органи на договарящата държава, в която детето има обичайно местопребиваване, имат компетентност да вземат мерки за закрила на личността или имуществото на детето, т.е. липса на възможност за приложимост на чл.5 ал.2 от 1

Конвенцията, при положение, че са налице условията, визирани в чл.7 ал.1 б.„а“ б.„б“ от Конвенцията. За определянето на „обичайното местопребиваване“ на детето следвало да бъдат взети предвид критериите „най-добрият интерес“ на детето и „близостта“. Да се вземела предвид „.. определена интеграция на детето в социалната и семейната среда. За тази цел трябва поспециално да се вземат предвид продължителността, редовността, условията и причините за престоя на територията на държава членка, както и причините за преместването на семейството в тази държава, гражданството на детето, мястото и условията за обучение в училище, лингвистичните познания, както и семейните и социални отношения, поддържани от детето в посочената държава. Националната юрисдикция следва да установи обичайното пребиваване на детето, като държи сметка за съвкупността от фактическите обстоятелства, специфични за всеки конкретен случай."(Решение С-523/07/02.04.2009г. и Решение С-497/10/22.12.2010г. на Съда на ЕО). Твърди се, че липсвали каквито и да е данни, които да определят престоя на детето И М. М. в Кр.Великобритания като меродавен за определяне на неговото обичайно местопребиваване.

Докато детето е живяло в чуждата държава, то не било посещавало детско заведение, не можело да говори, не било имало изразени навици, не било общувало с други деца на неговата възраст и др.

При пристигането му в Р.България, детето било записано да посещава детска ясла, редовно посещавало Общностен център за деца и родители Царевград към Общ.В.Търново, интегрирано било в семейната среда на леля си и неговите баба и дядо по бащина линия, записано било и в детска градина за учебната 2022/2023г., започнало е да говори, създало хигиенни навици и др.

Само по себе си, физическото присъствие не било достатъчно да обоснове наличие на трайна интеграция в друга държава. Счита, че по гр.дело№600/2022г. на ВТРС били налице данни, от които можело да се приеме, че извеждането на детето Иван М. М. от Р.България представлява случай на неправомерно отвеждане от страната. В този случай компетентността на съда в държавата, в която детето се е намирало непосредствено преди неправомерното му извеждане, следвало да се запази. Дори и да се приемело, че обичайното местопребиваване на детето е в Кр.Великобритания, предвид това, че същото е живяло там до м.март.2022г. и майката го е завърнала там неправомерно през м.септември.2022г., първоинстанционният съд не бил отчел, че всички факти и обстоятелства по гр.дело№600/2022г. определят настоящия случай като спешен такъв, съгласно разпоредбата на чл.11 ал. 1 от Конвенцията(във всички спешни случаи органите на всяка договаряща държава, на чиято територия се намира детето или неговото имущество, са компетентни да вземат необходими мерки за закрила). По делото се установило, че между родителите е налице категорично разногласие по въпросите, свързани с местоживеенето и отглеждането на детето. М. М. декларира, че никога не бил давал съгласие детето му да напуска пределите на Р.България. В случая се касаело за неправомерно отведено дете от единия от родителите в друга държава, което не можело да доведе до запазване на компетентността на държавата по обичайно местопребиваване на детето, доколкото ако тези събития не бяха настъпили, детето щеше да има обичайно местопребиваване в Р.България. Сезираният съд в Р.България е трябвало да продължи да разглежда делото по всички въпроси, вкл. и за небрачните искове в защита на висшия интерес на детето, като първоинстанционният съд не бил обсъдил въпроса със съдбата на исканите и от двете страни привременни мерки по отношение на детето Иван М. М., доколкото те следвали главния иск по чл.49 ал.1 от СК, за който съдът oбявил, че бил компетентен да се произнесе. Moли да бъде отменено Определение№1749/21.10.2022г. по гр.дело№600/2022г. на ВТРС, като бъде върнато делото за продължаване на съдопроизводствените действия в частта, в която производството по небрачните искове е било прекратено.

2

Представен е отговор от М. Д. К.(чрез адв.Т. М. oт ВТАК и адв.Ж. П. от ВТАК). Счита за неоснователна частната жалба против Определение№1749/21.10.2022г. по гр.девд№600/2022г. по описа на ВТРС за неоснователна. Относно определяне на международната компетентност в конкретния случай, приложение следвало да намери Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на деца, ратифицирана от Р.България (ККПППИСРОМЗД - т .н.

Хагска конвенция от 1996г.) , като се съобрази, че след излизането на Кр.Великобритания от Европейския съюз, по отношение на нея не намирали приложение Регламентите на ЕС, регулиращи семейно-правните отношения. С нормата на чл.5 ал.1 от Конвенцията било въведено правилото, че съдебните и административните органи на договарящата държава, в която детето има обичайно местопребиваване, имат компетентност да вземат мерки за закрила на личността или имуществото на детето. С оглед твърденията на страните и безспорните писмени доказателства относно месторождението, местоживеенето, статута на детето в Кр.Великобритания, времето и начинът на задържането му през м.март.2022г. от бащата М. Ив.М. в Р.България и факта на настоящото му връщане отново в Кр.Великобритания, налагали извод, че малолетният И М. М., има обичайно местопребиваване в Кр.Великобритания, където детето живее от самото си раждане .

Позоваването в този смисъл от жалбоподателя на последващо установяване на детето в България, като резултат от еднолично взети решения от бащата за записването му на ясла в страната и то без никакъв период на адаптация за детето след отделянето му от средата, в която е отглеждано и от майката, били напълно неоснователни. Счита, че поведението на М. М. разкривало категорични белези на упражнено от него спрямо малолетното дете неправомерно задържане на територията на Р.България. В Конвенцията липсвала легална дефиниция на понятието „обичайно местопребиваване“, но такова се съдържа в КМЧП(чл.48 ал.7 от КМЧП), където уреждат частноправни отношения с международен елемент, т.е. такива, които са свързани с две или повече държави. От друга страна по смисъла на разпоредбата па чл.7 от Конвенцията, органите на договарящата държава, в която детето е имало обичайно местопребиваване - Кр.Великобритания, не били изгубили компетентността си, предвид отсъствието на предвидените в сочената разпоредба предпоставки за това, а именно да е изминал период по-дълъг от една година, без да е подадено искане за връщането му и детето да се е интегрирало на територията на Р.България, както и да е налице съгласие между всички заинтересовани за тази промяна. Детето не само било родено и отглеждано в Кр.Великобритания, то има и установен статут на местопребиваване в страната, който му осигурява равни права с тези на гражданите на Кр.Великобритания, безплатно здравеопазване, образование и т.н. Върховния съд на Англия и Уелс, същевременно вече бил сезиран и се произнесъл относно виждането, че детето е изцяло под юрисдикцията на Кр.Великобритания с постановеното и представеното по делото Разпореждане от 08.07.2022г. по дело№FD22P00421, с което е постановено, че детето И М. М. остава под съдебното попечителство на Върховния съд на Англия и Уелс до последващо разпореждане. Твърди се, че бащата М. М. умишлено задържал детето на територията на Р.България, с явната цел да го отдели от средата, в която се е родило и живяло до момента, без да държи сметка за причинения му емоционален стрес, като в същото време по всеки възможен начин създавал затруднения на майката да осъществява пряк контакт с него. Майката счита, че интеграцията на детето в социалната и семейна среда е реално осъществено, в резултат на раждането му, отглеждането му и възприемането на заобикалящия свят с оглед ниската му възраст именно в Кр.Великобритания. Също не били и налице предпоставките на чл.11 ал.1 от Конвенцията, още повече, че очевидно детето към 3 настоящия момент не се намира на територията на Р България. Moли да бъде потвърдено Определение№1749/21.10.2022г., постановено по гр.дело№600/2022г. на ВТРС.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, съобразно разпоредбите на ГПК, приема за установено следното:

По повод искова молба, депозирана от М. Кирилова Д.- М.а против М. И. М., е образувано гр.дело№600/2022г. на ВТРС, с която са предявени искове по чл.49 ал.1 от СК и чл.127 ал.2 от СК, както и искане за определяне на привременни мерки по чл.323 ал.1 от ТПК. От своя страна, М. И.

М. също е депозирал искова молба М. Кирилова Д.-М.а с правно основание чл.49 ал.1 и чл.127 ал.2 от СК, ведно с искане за постановяване на привременни мерки, за което е образувано гр.дело№652/2022г. на ВТРС, което е присъединено към гр.дело№600/2022г. на ВТРС.

С протоколно Определение№1749/21.10.2022г. по гр.дело№600/2022г. ВТРС е: прогласил, че българският съд - ВТРС е международно компетентен да разгледа и реши иска за развод между страните М. Д. К. и М. И. М.; -прогласил, че българският съд - ВТРС не е международно компетентен да разгледа и реши предявените небрачни искове за родителска отговорност, лични отношения, издръжка на роденото от брака дете И М. М. и е прекратил производството по гр.дело№600/2022г. на ВТРС в тази част.

С Решение№1260/21.11.2022г. по гр.дело№600/2022г. ВТРС е прекратил с развод сключения с акт№0138/02.07.2017г. на Общ.В.Търново граждански брак между М. И. М. и М. Д.