Определение № 790 от 19.02.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 790 гр. София, 19.02.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Бисера Максимова като разгледа докладваното от Бисера Максимова Касационно гражданско дело № 20258002104550 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Т. А., действащ чрез процесуалния си представител адв. И. Д., срещу въззивно решение № 964 от 10.07.2025 г., постановено по в. гр. дело № 1102/2025 година по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 375/19.01.2025 г., постановено по гр. д. № 1021/2022 г. по описа на СГС, с което е отхвърлен предявеният от Д. Т. А. срещу Т. Н. И. иск с правно основание в чл. 19 ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор от 22.01.2018 г. за покупко-продажба на поземлен имот с идентификатор с административен адрес: [населено място] район „Студентски“ [улица], с площ 550 кв. метра.

В касационната жалба се излагат съображения, че въззивното решение е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения.

В изложението си по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът, като основание за допускане на съдебното решение на касационно обжалване, сочи разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като твърди, че обжалваното въззивно решение противоречи на практиката на ВКС като формулира следните въпроси:

1. Може ли да се приеме, че възражения за прогласяване на нищожност на договор на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД по искове по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, са основателни, само защото лицето подписало предварителния договор е било с влошено зрение; следва ли да се приеме също, че лица с липсващо или силно увредено зрение не могат да формират воля и да сключват валидни правни сделки, съответно, ако се приеме, че зрението е съществен елемент от волята, в каква степен следва да е увредено зрението, за да се приеме, че лицето не би 1 могло да формира воля, а в случай, че евентуално увреждане е в степен, която позволява на лицето да пише и подписва други документи към датата на подписване на съответния договор и след този момент, следва ли да се приеме, че лицето може да формира такава?

2. Следва ли да се приеме, че е налице липса на съзнателно вътрешно волеизявление „съзнавано несъгласие" - без намерение за обвързване, при положение, че волеизявленията /предложение и приемане/ са направени и съвпадат, но една от страните е подписала предварителния договор при влошено зрение, в случай че по делото е установено, че страната разбира свойството и значението на постъпките си, може да пише и подписва и е подписвала и много други документи в същия или сходен период, вкл. такива с нотариално удостоверяване на подписа?

3. В случай, че някоя от страните по писмен /предварителен/ договор е имала влошено зрение, но в степен, която й е позволявала да пише и да подписва документи, вкл. други договори за разпореждане с недвижими имоти, които притежава, да дава и подписва писмени показания, пълномощни и др., може ли този факт да се квалифицира като „съзнателно несъгласие за сключване на договора", „сключване без намерение за обвързване" или следва да се квалифицира като действие на дееспособно лице, или на лице което е формално дееспособно, но към момента на сключване на договора не може да разбира или ръководи действията си по смисъла на чл. 31 ЗЗД?

Сочи се противоречие със следната практика на ВКС: Тълкувателно решение №1/09.12.2013 г. по т. д. №1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, Тълкувателно решение № 5/30.05.2022 г. по тълкувателно дело № 5/2020 г. на ОСГТК, Тълкувателно решение № 5/2014 г. от 12.12.2016 г. по тълк. дело № 5/2014 г. на ОСГТК, решение № 1561 от 27.12.1999 г. на ВКС по гр. д. № 806/1999 г., решение № 143/16.12.2019 г., постановено по гр. д. № 2729/2018 г. на ВКС, ГК, III г.о., ВКС решение № 59/24.07.2013 г., постановено по гр. д. № 392/2012 г. на ВКС, ГК, 4то отделение; решение № 144/14.12.2018г., постановено по гр. д. № 5100/2017г. на ВКС, ГК, 3-то отделение.

Касаторът се позовава и на очевидна неправилност на въззивното съдебно решение – чл.

280, ал. 2 ГПК.

Постъпил е отговор на касационната жалба от Т. Н. И. чрез С. И. Ц. – САК, в който отговор подробно се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по гражданско дело, което е достъпно за касационен контрол с оглед цената на иска - чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение съобрази следното:

Въззивният съд е постановил обжалвания правен резултат като е приел, че СГС е бил сезиран с предявен конститутивен иск с правно основание в чл. 19, ал. 3 от ЗЗД от Д. Т. А. срещу Т. Н. И. за обявяване за окончателен на предварителен договор от 22.01.2018 г. за покупко-продажба на недвижим имот.

Апелативният съд е приел за установена следната фактическа обстановка: на 22.01.2018 г. в [населено място] страните по делото са подписали предварителен договор за покупко2 продажба на недвижим имот, собственост на продавача, срещу цена от 70 000 лв., при посочените в него права и задължения за всеки един от тях; в чл.2.1.1 от договора е отразено, че при подписване на договора купувачът плаща в брой сумата от 35 000 лв., като задатък на осн. чл. 93 ЗЗД; за получаването на сумата е била изготвена и нарочна разписка от същата дата, според съдържанието на която продавачът Т. И. е декларирала, че е получила сумата от 35 000 лв. в брой от купувача по предварителния договор Д. А..

С оглед изслушаните графически експертизи по делото съдът е приел за установено, че подписите за „купувач“ и „продавач“ под договора, както и че подписът и името на автора му под разписката за получаване на сумата, са били изпълнени от лицата, сочени за техни автори, поради което е заключил, че предварителният договор е автентичен документ.

По спорния въпрос относно това дали при положения лично от нея подпис в договора и разписката, удостоверяваща получаването на сумата от 35 000 лв. като задатък по същия, ответницата Т. И. е изразила валидно съгласието си за сключването на сделката при сочените в нея права и задължения за всяка една от страните, вкл. е получила отразената за платена като задатък сума, съдът е коментирал изслушаната пред първоинстанционния съд съдебнопсихиатрична експертиза. Приел е, че същата е дала еднозначен отговор, че към момента на подписване на обсъждания предварителен договор Т. И. не е страдала от психично разстройство /от такова не страда и към момента на освидетелстването й по време на процеса/, което по същество да нарушава способността й да осъзнава свойството и значението на извършваното от нея, както и да ръководи постъпките си.

Въззивният съд е отбелязал, че според вещото лице обаче състоянието на ответницата към 22.01.2018 г. е доминирано от затруднения в ежедневието при драстично увредено до отсъстващо зрение /наложило оперативна интервенция две години по-късно - 28.02.2020 г./ и приемане на предложения за грижа и подкрепа. Посочил е, че това й състояние е определено от експерта като „на безпомощност “ /сензорна депривация/, при което прочитането на текстове от предварителен договор е било възпрепятствано напълно и е могла да стане лесен обект на манипулация при изчитане от други лица. Горният извод, според въззивния съд, е обоснован и от установеното при освидетелстването на въззиваемата, че тя никога не е желаела да напуска имота си, а е настоявала за подобрения в него и/или допълнителна грижа.

Съдът е посочил, че аргументи за извода си в горната насока експертизата е почерпила от данните за ответницата, съдържащи се представените документи от дома за стари хора “Дълголетие“, където последната е пребивавала за периода от 22.10.2018 г. - 08.11.2019 г.

/т.е. след подписване на процесния договор/ , според които Т. И. не се е адаптирала в дома и не се е вградила в новите условия там и по време на краткия й престой всеки ден е правела разходки до дома си, за да го наглежда.

Съдът е отбелязал, че в представената оценка на индивидуалния план за ответницата от дома, чрез социален работник Е. А. и директора в графа „необходимост от продължаване на услугата“ е отразено изрично, че освидетелстваната е силно привързана към имота си разполага с дворно място и има овощни насаждения - малко стопанство, за което се грижи, и който посещавала ежедневно, независимо от престоя си в дома.

3

Друг аргумент в подкрепа на този извод съдът е извлякъл от ангажираните по делото писмени доказателства относно проведените няколко съдебни производства от Т. И., свързани със собствеността й по отношение имота, предмет на предварителния договор, а именно: между страните по делото се е развило и приключило друго съдебно производство по предявен иск със същото правно основание - това по гр. д. № № 5769/2019 г. по описа на СГС, прекратено с влязло в сила разпореждане от 03.09.2021 г. за връщане на исковата молба на Т. И.; така и гр. д. № 15607/2012 г. по описа на СРС, влязло в сила на 03.04.2018 г., с което е бил развален сключения от нея договор за прехвърляне правото на собственост върху имота срещу задължение за издръжка и гледане. Съдът е приел, че в посочените съдебни производства, независимо от интелектуалното си и юридическо ниво, ответницата е организирала защитата си по начин да охрани собствеността си по отношение на имота, на който изключително много държи.

Съдът се е позовал на коментарите в съдебно-психиатричната експертиза, че настъпилите възрастово и органично обусловени промени с лек когнитивен дефицит при Т. И. не възпрепятстват способността й да разбира свойството и значението на нейните и на околните действия и да се грижи за своите интереси, въпреки ниската юридическа култура и слабата подкрепа от страна на роднините си, но нейното физическото състояние, нуждата от подкрепа и увреденото зрение са основните фактори, позволяващи злоупотреба при разпореждането й с процесния имот.

Горният извод, според въззивния съд, не се опровергава от факта, че вкл. към 22.01.2018 г., а и към момента на освидетелстването й, ответницата е ориентирана в реалността и във вътрешната си проблематика - засилени и реално обосновани страхове за физическото си оцеляване, с правилен мисловен процес, без данни за психопатология и при наличен лек когнитивен дефицит и характеропатия с голяма давност. Съдът е посочил, че вещото лице психиатър е категорично, че подписването на предварителен договор и/или декларация за получена сума по договора, не би могло да се реализира , ако освидетелстваната би могла да се запознае в детайли със съдържанието на текста, въпреки ниската й юридическа култура.

Категорично е още, според въззивния съд, че предаването на сума от 35 хиляди лева в брой на ответницата - възрастна жена /към момента на сключване на предварителния договор на 86 г.,/ с увредено до отсъстващо зрение, без близки на нея свидетели, създава съмнение за манипулация, още повече, че самата ответница е заявила, че никога не е разполагала с такива средства. По отношение на последния факт съдът е акцентирал, че ищецът не е ангажирал други доказателства за установяване на факта за заплащане на сумата от 35 000 лева, вън от коментираните договор и разписка.

Заключението на вещото лице психиатър, според въззивния съд, изцяло се подкрепя и от изводите на съдебно-медицинската експертиза, изготвена от вещото лице доц. д-р Д. Дъбов специалист офталмолог, според която експертиза ответницата има заболяване на очите катаракта на двете очи /тип сенилна нуклеокортикална/, която намалява централното зрение, а в по - късен етап и периферното зрение, като процесът е с бавно развитие - между 8 и 15 години; че към момента на освидетелстването й /експертизата е изготвена през м. юни 2024 г./ състоянието на лявото й око позволява прочитането на текст Times new roman 12 с 4 използването на бресбиоптични очила; че при наличните данни относно извършената й операция през 2020 г. на лявото око за отстраняване на катаракта, както и от личния й преглед и изследването на наличните документи, изпълнени ръкописно от ответницата /вкл. тези от дом за възрастни хора „Дълголетие“ през 2019 г./ към 2018 година зрителната острота /най-важната функция на окото/ на ответницата е била не по-голяма от 0.3 на дясното око и 0.1 на лявото, което дава възможност за прочитане на главни букви и части от текста на предварителния договор, но не и свободен прочит на целия текст.