Решение № 3801 от 25.04.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3801 гр. София, 25.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20211110148502 по описа за 2021 година

Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.

Производството е образувано по постъпила искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД срещу АНТ. Д. Г. след развило се заповедно производство по ч. гр. дело № г. по описа на СРС..

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за изпълнение на парично задължение срещу АНТ. Д. Г. за сумите от:

3865,14 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2018 г. до 30.4.2020 г. ведно със законна лихва от 31.3.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 355,31 лв. за периода от 15.9.2019 г. до 16.3.2021 г., сумата от 72,19 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.5.2018 г. до 30.4.2020 г. ведно със законна лихва от 31.3.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 12,37 лв. за периода от 1.7.2018 г. до 16.3.2021 г. и 136,1 лв. разноски по делото, а именно: 86,1 лв. държавна такса и 50 лв. възнаграждение на юрисконсулт.

В законоустановения срок длъжникът е подал възражения срещу заповедта за изпълнение, като съдът е указал на ищеца за възможността му в срока по чл. 422 вр. с чл. 415 ГПК да предяви установителни искове за съответните суми в заповедта за изпълнение по отношение на тях. След указание до заявителя, последният е предявил установителни искове за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил на ответника в процесния период топлинна енергия, 1 като той не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Сочи, че ответникът е клиент на ТЕ с адрес на топлоснабдения имот: гр. София, ж.к.

Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира и лихва за забава. Моли съда да установи съществуването на претендираните вземания така, както са установени в заповедното производство.

Претендира разноски.

В срочно подаден отговор ответникът оспорва предявените искове. Счита, че ищецът не е доказал между страните да съществува облигационно правоотношение.

Оспорва реално да е потребил претендираните количества топлинна енергия. Ищецът не ангажирал доказателства за извършено отчитане на индивидуалните разпределители. Прави възражение за изтекъл период на погасителна давност за сумите, които се претендират в период преди повече от три години, включени в процесните периоди. Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Третото лице – помагач на страната на ищеца „Бруната“ ООД счита, че отчитането и разпределянето на топлинна енергия в процесния имот е извършено в съответствие с действата нормативна уредба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

В тежест на ищеца по предявените искове е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

Спорни по делото са обстоятелствата дали между страните е налице облигационно правоотношение, дали реално е доставяно процесното количество топлинна енергия в процесния имот в твърдените, дали вземанията са погасени поради изтекъл давностен срок.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са представени доказателства ответникът да е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.

Установи се от приетите по делото доказателства, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира процесният имот, е сключен договор за 2 извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с търговско дружество. Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов собственик или по силата на вещно или облигационно право на ползване. Цялата уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че законодателната цел е да определи като страна по облигационното отношение лицето, което действително потребява топлинната енергия за собствени нужди, като действително ползва имота на възможните законови основания.

От приетия по делото нотариален акт за собственост на жилище /апартамент/ върху държавна земя № 108, том XV, дело № 3038 от 07.07.1995 г. по описа на нотариус при Софийски районен съд, лицето Виолета Кирилова Христова е призната за собственик на процесния недвижим имот, а именно апртамент № 36, находящ се в гр.

София, ж.к. Младост 1, бл. 4, вх. Б, ет. 6.

В качеството си на собственик на имота, лицето Виолета Кирилова Христова - Г.а, ЕГН ********** е депозирала молба-декларация при ищцовото дружество на 25.04.2001 г., с която е отправила искане за откриване на партида в процесния имот.

Поради извършено от ответника оспорване на връзката му с лицето Виолета Кирилова Христова е уважено искането на ищеца, като по делото е приета справка за родствени връзки на собственика на имота, от която се установява, че след смъртта на Виолета Христова, единствен неин наследник е ответникът АНТ. Д. Г. /син/.

Ето защо може да се направи извод, че ответникът е собственик на процесния имот, респ. потребител на топлинна енергия. Освен това следва да се посочи, че видно от служебно извършената справка се установява, че регистрираните адреси на ответника съвпадат с процесния.

За установяване обема на ползваната топлинна енергия е прието заключение на съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението обектът, за който е доставяна топлинна енергия през процесния период, е имал общо 5 броя отоплителни тела, като на всички бил поставен ИРРО, щтранг – лира в банята и 2 бр. водомери за топла вода.

Дяловото разпределение през процесния период било извършвано на база реален отчет на разпределителите. С оглед въведената система за дялово разпределение отчитането на топлинната енергия в процесния период е извършвано от третото лице-помагач съобразно договор, сключен с етажните собственици на топлоснабдената сграда. При отчета на дяловите единици били съставени протоколи за главен отчет с подпис на абоната/лице, подсигурило достъп, като показанията били нанесени правилно в подробните изравнителни сметки. Топлата вода в процесния период също била начислявана на база реален отчет, като показанията от протокола за главен отчет били нанесени правилно в подробните изравнителни сметки. Топлинната енергия, отдадена за сградна инсталация, била изчислена съобразно нормативната уредба. Посочено е, че заложената в подробните изравнителни сметки топлинна енергия за разпределение напълно съответства на отчетената от общия топломер. В заключението вещото лице е отразило, че топломерът, монтиран в АС на процесния блок е преминавал последващи 3 метрологични проверки, касаещи процесния период.

По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че към 14.02.2022 г. няма данни за извършени плащания, касаещи процесния период. Посочено е, че общият размер на непогасеното задължение 3973,33 лв., от които 3865,14 лв. топлинна енергия и 72,19 лв. дялово разпределение.

Изчислено е, че с изравнителните сметки е отчетена разликата между прогнозно начислената ТЕ и реално консумираната, като тя се изразява в сума за доплащане от 793,07 лв. Посочено е, че размерът на лихва за забава в процесния период, отчетен след настъпване изискуемостта на всяко едно от вземанията, е в размер на сумата общо 367,68 лв., от които 355,31 лв. върху непогасената топлинна енергия и 12,37 лв. върху непогасената сума за дялово разпределение.

Съдът кредитира експертните заключения като пълни и компетентно дадени.

С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответника е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано коректно.

Следва да се даде отговор на въпроса, какво е количеството потребена енергия, за което се дължи заплащане на цена. За отговор на този въпрос съдът отчита направеното възражение за погасяване на вземането по давност.

Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните, електроснабдителни и водоснабдителни дружества стоки и услуги, както и на доставчици на комуникационни услуги, са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 31.03.2021 г., от която дата установителният иск се счита предявен - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б.