Решение № 42 от 07.02.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Пловдив, 07.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Ив. И.а

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Вера Ив. И.а Въззивно търговско дело № 20235001000656 по описа за 2023 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 294/18.08.2023 г., постановено по т.д. № 520/2022 г. на ОС-Стара Загора, с което е признато за установено по отношение на Т. К. Т. съществуване на вземането на „Б.Б.Р. М.. “ ЕАД-гр.С., ЕИК .... з а сумата 174 641, 23 лв., представляваща главница по договор за кредит № .... г. и анексите към него за периода от 05.02.2016 г. до 4.01.2022 г., ведно със законната лихва за периода от датата на подаване на заявлението 10.01.2022 г. до окончателното изплащане на вземането , и сумата 28 030, 13 лв., представляваща договорна лихва за периода от 05.02.2016г. до 04.01.2022 г., за които е издадена Заповед № 51/25.01.2022 г. по ч. гр. д. № 43/2022 г. по описа на Районен съд - Нови пазар, отхвърлени са предявените искове от „ББР М.“ ЕАД-гр.С. против Т. К. Т. за установяване, че Т. К. Т. дължи на „ББР М.“ ЕАД такси в размер на 5 438, 22 лв. за периода от 05.02.2016 г. до 04.01.2022 г. и неустойка в размер на 89 787, 88 лв. за периода от 05.02.2016 г. до 04.01.2022 г. по договор за кредит №.... г. и анексите към него , осъден е Т.

К. Т. да заплати на „ Б Б Р М.“ ЕАД-гр.С. направените в заповедното 1 производство разноски в размер на 4 155, 47 лв., съразмерно с уважената част от исковете, и направените в исковото производство разноски в размер на 4 325, 56 лв., съразмерно с уважената част от исковете , осъдено е „ББР М.“ ЕАД-гр.С. да заплати на Т. К. Т. направените в производство то разноски в размер на 79, 91 лв., съразмерно с отхвърлената част от исковете , осъдено е „ Б Б Р М.“ ЕАД-гр.С. да заплати на И. С. И. от АК- С. З. адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на ответника в размер на 2 393, 59 лв., съразмерно отхвърлената част от исковете.

Жалбоподателят Т. К. Т. моли по съображения, изложени във въззивната жалба от 5.09.2023 г., решението да бъде отменено като неправилно в неговата част, с която е признато за установено по отношение на него съществуване на вземането на „ББР М.“ ЕАД-гр.С., ЕИК .... за сумата 174 641, 23 лв., представляваща главница по договор за кредит № .... г. и анексите към него за периода от 05.02.2016 г. до 4.01.2022 г., ведно със законната лихва за периода от датата на подаване на заявлението - 10.01.2022 г. до окончателното изплащане на вземането , и сумата 28 030, 13 лв., представляваща договорна лихва за периода от 05.02.2016г. до 04.01.2022 г., за които е издадена заповед № 51/25.01.2022 г. по ч. гр. д. № 43/2022 г. по описа на Районен съд - Нови Пазар, както и в частта му за разноските, като бъде изцяло отхвърлен предявеният срещу него иск. Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва иска като неоснователен.

Претендира за присъждане на разноски.

Ответникът по подадената от Т. Т. жалба „Б.Б.Р. М.“ЕАД-гр.С. моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор, подаден на 24.10.2023 г. Претендира за присъждане на разноски.

Жалбоподателят „Б.Б.Р. М.“ЕАД-гр.С. моли по съображенията, изложени в подадената на 15.09.2023 г. въззивна жалба, решението да бъде отменено като неправилно в частта му, с която са отхвърлени предявените от „ББР М.“ ЕАД-гр.С. против Т. К. Т. искове за установяване, че Т. К. Т. дължи на „ББР М.“ ЕАД-гр.С. такси в размер на 5 438, 22 лв. за периода от 05.02.2016 г. до 04.01.2022 г. и неустойка в размер на 89 787, 88 лв. за периода от 05.02.2016 г. до 04.01.2022 г. по договор за кредит №.... г. и анексите към него, както и в частта му за разноските, като предявеният от дружеството иск бъде изцяло уважен. Като ищец в производството пред 2 окръжния съд дружеството е предявило иск с правно основание чл. 124, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1,т.1 от ГПК, вр. чл. 422, ал.1 за признаване за установено спрямо ответника Т. К. Т., че дължи в качеството му на солидарен длъжник на основание чл.121 и следващите от ЗЗД на банката следните суми, дължими съгласно договор за кредит № .... г. и анексите към него солидарно с кредитополучателя Р.Р.В.: сумата 174 641,23 лв. - главница по договор за кредит № .... г. и анексите към него за периода от 5.02.2016 г. до 4.01.2022 г., ведно със законната лихва за периода от 10.01.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 28 030,13 лв. – договорна лихва за периода от 5.02.2016 г. до 4.01.2022 г., сумата 5 438,22 лв. – такси за периода от 5.02.2016 г. до 4.01.2022 г. включително, сумата 89 787,88 лв. – неустойка за периода от 5.02.2016 г. до 4.01.2022 г., както и сумата 6 107,95 лв. за платените в заповедното производство разноски (5 957,95 лв. ДТ и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение), за които суми в полза на ищеца е издадена на 25.01.2022 год. заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК ведно с изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 43/2022 г. по описа на Районен съд -Нови пазар, срещу която ответникът Т. Т. е възразил по реда на чл. 414 от ГПК. Претендира за присъждане на разноски.

Ответникът по подадената от дружеството-ищец въззивна жалба Т. К. Т. моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображенията, изложени в писмен отговор от 4.10.2023 г. Претендира за присъждане на разноски.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателите, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:

Не се спори между страните, видно е и от приложеното по делото на ОС-Стара Загора ч.гр.д. № 43/2022 г. на РС-Нови пазар, че по реда на чл. 417 от ГПК в полза на „Б.Б.Р. М.“ЕАД-гр.С. е издадена на 25.01.2022 г. срещу ответника по делото Т. К. Т. заповед №51 да заплати солидарно с лицата П.Р.В., П.Е.Д., Р.Р.В. посочените в исковата молба суми за главница, договорна лихва, санкционна лихва (неустойка) и такси, ведно със законна лихва върху главницата от датата на постъпването на заявлението в съда 3

10.01.2022 г. и ведно с разноските за заповедното производство, като вземането произтича от неизпълнение на договор за кредит № .... г. и анексите към него (анекс №1/18.12.2015 г., анекс № 2/17.08.2016 г., анекс №3/27.07.2017 г. и анекс №4/10.07.2018 г.), изпълнението на задължението по който е обезпечено с договорна ипотека, учредена с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти №.., том ... рег. № 11857, дело № 2772/2015 г. на нотариус П. А., който кредит е обявен от дружеството за предсрочно изискуем от 25.02.2021 г. поради преустановяване на плащанията по договора за кредит. Безспорно е също така, видно е и от посоченото приложено ч.гр.д. № 43/2022 г. на РС-Нови пазар, че само ответникът Т. Т., след като му е била връчена на 23.02.2022 г. заповедта за изпълнение, надлежно е подал в едномесечния срок на 15.03.2022 г. възражение, за което дружеството е било уведомено на 9.05.2022 г. и на 31.05.2022 г., в едномесечния срок, е била подадена от дружеството исковата молба с вх. № 3484/31.05.2022 г., с която съгласно чл. 422,ал.1 от ГПК е предявен установителният иск по чл.415,ал.1,т.1 от ГПК.

С исковата молба от 31.05.2022 г. дружеството-ищец твърди, че между него (с предишно наименование „.......“ЕАД) и Р.Р.В.-земеделски производител като кредитополучател и ответника Т. К. Т. и лицата П.Е.Д. и П.Р.В., тримата като солидарни длъжници на основание чл.121 и сл. от ЗЗД, е сключен представеният в копие с исковата молба договор за кредит № ..... от 13.11.2015 г, съгласно който дружеството е предоставило на Р.В. кредит в размер на 201 500 лв., който е усвоен в пълен размер. Твърди, че за обезпечаване на вземанията по договора за кредит кредитополучателят и ипотекарен длъжник Р.Р.В.-земеделски производител, както и ипотекарните длъжници Р.В.П. и Т.П.П. са учредили договорна ипотека върху конкретно посочени недвижими имоти съгласно посочен нотариален акт. Твърди, че поради преустановяване на плащанията по договора за кредит банката с нотариална покана е уведомила кредитополучателя и солидарните длъжници за просрочените към 18.08.2020 г. задължения, която покана е връчена на кредитополучателя Р.В. на 2.09.2020 г., както и на солидарните длъжници, съответно, на П.В. на 28.08.2020 г., на П.Д. на 2.09.2020 г. и на Т. Т. на 10.02.2021 г. Твърди, че в нотариалните покани изрично е посочено, че ако в посочения в тях срок кредиторът не получи плащане на всички просрочени суми, ще обяви на основание чл.22,ал.1,б.“а“ от договора за кредит всички 4 свои вземания по него за предсрочно изискуеми от деня, следващ изтичането на 14-дневния срок. Твърди, че от длъжниците, включително в периода от 10.02.2021 г. до 24.02.2021 г. от Т., не е постъпило плащане на просрочените суми, подробно описани в нотариалните покани, поради което от 25.02.2021 г. дружеството счита всички свои вземания по договора за кредит и анексите към него за предсрочно изискуеми. Твърди, че на 7.01.2022 г. от страна на дружеството е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 43/2022 г. на РС-Нови пазар за посочените в исковата молба суми, като след възражението на ответника Т. Т. районният съд е указал да бъде предявен иск и дружеството претендира с подадената на 31.05.2022 г. искова молба да се признае за установено спрямо ответника Т., че той му дължи солидарно с кредитополучателя Р.В. заплащане на исковите суми за главница, възнаградителна лихва, неустойка, такси и разноски.

С отговора на исковата молба от 23.08.2022 г. ответникът Т. възразява, че искът е неоснователен, защото, на първо място, между ищеца и ответника въобще не е възникнало облигационно правоотношение по посочения договор за кредит и анексите към него, както и защото, на второ място, дори и да се приеме, че е възникнало облигационно правоотношение, то не е такова за солидарна задълженост на ответника на самостоятелно основание спрямо ищеца, основано на разпоредбите на чл.121 и сл. от ЗЗД, а се касае за акцесорна солидарна отговорност на ответника спрямо ищеца, основана на поръчителство по чл.138 и сл. от ЗЗД, която към датата на образуване на заповедното производство по ч.гр.д. № 43/2022 г. на РС-нови пазар е била погасена на основание чл. 147,ал.1 от ЗЗД. Възразява и че дори и да се приеме, че ответникът дължи на ищеца парични суми по процесния договор за кредит и анексите към него, то те не са в заявения от ищеца размер, който оспорва.

С молба от 4.10.2022 г. ищецът представя справка по чл.366 от ГПК с подробни изчисления относно паричната претенция срещу ответника Т..

С подадения от ответника на 18.10.2022 г. допълнителен отговор се поддържат заявените с първоначалния отговор възражения и оспорвания.

Заявено е възражение за нищожност на клаузата на чл.20 от договора за кредит, предвиждаща неустойка в размер на 0,1% на ден върху размера на просрочените задължения за всеки ден забава, поради нищожност на 5 основание чл.26,ал.1 от ЗЗД – поради накърняване на добрите нрави, с оглед на което претенцията в размер на 89 787,88 лв. за вземане за неустойка за периода 5.02.2016 г.-4.01.2022 г. е неоснователна. Заявено е и възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от претендираните от ищеца вземания.

С постановеното на 18.08.2023 г. съдебно решение окръжният съд намира, че не се установява ответникът да има качеството на поръчител, а се установява, че той е поел задължението по кредита солидарно с кредитополучателя Р.В.-земеделски производител. Съдът при тълкуването на основание чл.20 от ЗЗД на клаузите на договора приема, че лицата, посочени в титулната част, сред които е и ответникът Т., несъмнено имат качеството на солидарни длъжници наред с главния длъжник Р.В.-земеделски производител и отговарят солидарно с нея, независимо че сумата по кредита е усвоена от кредитополучателя. Съдът посочва, че никъде в договора за кредит няма уговорена клауза, че той ще бъде обезпечен с договор за поръчителство и с поръчители - посочените в него като съдлъжници лица. Съдът посочва, че тъй като договорът за поръчителство е писмен и формата е за действителност, то той трябва да бъде сключен в писмена форма или отделно между кредитора и поръчителя, или да бъде инкорпориран в договора за кредит, но следва да има изрична уговорка в тази насока – че се учредява поръчителство като обезпечение на задълженията на кредитополучателя, а видно от клаузите на договора за кредит такива уговорки между страните не са налице. Съдът посочва, че в договора е уговорено, че солидарните длъжници отговарят заедно с кредитополучателя по общите правила за солидарност на чл.121 и сл. от ЗЗД, поради което с подписването на договора Т. е станал солидарен длъжник на ищеца и за това заявените от него възражения са неоснователни, като той дължи да върне предоставената сума при условията и в сроковете, уговорени в договора, за което не са представени доказателства. Относно заявеното възражение за давност, направено едва и само с допълнителния отговор по чл.373 от ГПК от ответника, съдът приема, че то е заявено след определения в закона срок, а именно с отговора на исковата молба, поради което възражението е преклудирано и съдът не е надлежно сезиран с него.