Решение № 390 от 25.07.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 390 гр. Велико Търново, 24.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Любка Милкова

Явор Данаилов като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело № 20234100500486 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.436 ал.1 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба от Дирекция „Социално подпомагане“ – Горна Оряховица, представлявана от Боряна Кирилова – Директор, против Постановление от 22.03.2023г. на ДСИ при РС – Горна Оряховица, постановено по ИД №20084120400136 по описа на ДСИ при ГОРС, с което е прекратено изпълнителното производство по ИД№20084120400136 по описа на ДСИ при ГОРС на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК, като са развити оплаквания за неговата неправилност. Сочи се, че последното изпълнително действие по ИД, а именно – опис на движими вещи, е било насрочено за 29.04.2021г., поради което към момента на издаване на обжалваното постановление на ДСИ при ГОРС за прекратяване на изпълнителното дело не е изтекъл предвиденият в чл.433 ал.1 т.8 ГПК двугодишен срок, и не е налице основание за прекратяване на изпълнителното дело съгласно посочената норма.

Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да отмени обжалваното постановление на ДСИ при ГОРС като неправилно.

В срока по чл.436 ал.3 ГПК не са постъпили писмени възражения от длъжника и от присъединения по право взискател - Държавата, чрез ТД на НАП Велико Търново.

С изложени съгласно чл.436 ал.3 ГПК мотиви, ДСИ при ГОРС М. Алексиева заема становище за процесуална допустимост, но неоснователност на жалбата, по развити съображения. Сочи, че липсата на активност във взискателя да поддържа висящността на изпълнителното производство в периода от 17.08.2020г. до 13.03.2023г. обуславя хипотезата 1 по чл.433 ал.1 т.8 ГПК. Сочи, че двугодишният срок по чл.433 ал.1 т.8 ГПК е процесуален и преклузивен и не подлежи на прекъсване в смисъла на чл.116 ЗЗД, уреждащ давността.

Съдът, след като се запозна с оплакванията в жалбата, мотивите на ДСИ по обжалваните действия, и въз основа на данните в изпълнителното дело, приема за установено от фактическа страна следното:

ИД №136/2008г. по описа на ДСИ при ГОРС е образувано по молба от взискателя АСП гр.София, ДСП – Горна Оряховица против длъжника Ж. И. З. въз основа на ИЛ, изд. на 05.03.2008г. по гр.д.№761/2008г. по описа на ГОРС.

На 17.08.2020г. е постъпила молба от взискателя ДСП – Горна Оряховица за извършване на изпълнително действие – опис и продажба на движимо имущество, собственост на длъжника.

От ДСИ при ГОРС е насрочен за 29.04.2021г. от 14,30ч. опис на движими вещи в дома на длъжника.

Видно от Протокол за опис на движимо имущество от 29.04.2021г., страните по ИД са се явили, като длъжникът е заявил, че всеки месец, считано от м.05.2021г. ще внася по 20лв. за погасяване на задължението, поради което взискателят е заявил, че не желае извършване на опис. Посочено е, че длъжникът ще внесе първата вноска на 07.05.2021г.

По ИД №136/2008г. по описа на ДСИ при ГОРС са постъпили плащания от длъжника, както следва: на 07.05.2021г. – 20лв., на 07.06.2021г. – 20лв., на 05.07.2021г. – 20лв.

На 13.03.2023г. е постъпила молба от взискателя, с която е поискано извършването на изпълнително действие – опис и продажба на движимо имущество, собственост на длъжника

С обжалваното Постановление от 22.03.2023г. ДСИ при ГОРС на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК е прекратил изпълнителното производство по ИД №20084120400136 по неговия опис, като е приел, че липсата на активност у взискателя да поддържа висящността на изпълнителното производство в периода от 17.08.2020г. до 13.03.2023г. обуславя хипотезата на чл.433 ал.1 т.8 ГПК.

Обжалваното постановление на ДСИ от 22.03.2023г. по ИД №136/2008г. по неговия опис е връчено на взискателя на 06.04.2023г., като настоящата жалба с правно основание чл.435 ал.1 т.3 ГПК е подадена от взискателя на 19.04.2023г., т.е. в рамките на преклузивният срок по чл.436 ал.1 ГПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата с правно основание чл.435 ал.1 т.3 ГПК е подадена от активно – процесуално легитимирана страна - взискател, в рамките на преклузивният срок по чл.436 ал.1 ГПК, и срещу подлежащ на обжалване акт на ЧСИ по смисъла на чл.435 ал.1 т.3 пр.2 ГПК – постановление за прекратяване на изпълнителното производство, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна и доказана и като такава следва да 2 бъде уважена, като съображенията за това са следните:

Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. /т.10 от ТР №2/26.06.2015г. по тълк. д.№2/2013г., ОСГТК на ВКС./ Перемпцията и давността са различни правни институти с различни правни последици: давността изключва принудителното изпълнение /но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и СИ не може да я зачете/, а перемпцията не го изключва – обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете. /Решение №37/24.02.2021г. по гр.д.

№1747/2020г. по описа на ВКС, IV гр.о./.

В процесният случай съдът приема, че към датата на издаване на обжалваното Постановление от 22.03.2023г. на ДСИ при ГОРС по ИД №136/2008г. по неговия опис не е налице бездействие на взискателя в продължение на две години, през който период същият да не е поискал извършване на изпълнителни действия, поради което не е налице хипотезата на чл.433 ал.1 т.8 ГПК на прекратяване на изпълнителното производство, поради т. нар.

„перемпция“, предвид което обжалваното постановление на ДСИ, с което изпълнителното производство по ИД №136/2008г. по неговия опис е прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК се явява незаконосъобразно и подлежи на отмяна.

Действително, след подадената от взискателя молба от 17.08.2020г., с която е поискано извършването на изпълнително действие – опис и продажба на движимо имущество, собственост на длъжника, следваща такава от същия е подадена на 13.03.2023г., но доколкото след датата 29.04.2021г. на насрочения от ДСИ опис на движими вещи в дома на длъжника, който не е извършен, поради признаване на вземането от длъжника, са последвали частични плащания от длъжника по ИД на три пъти от по 20лв., като последното плащане е на дата 05.07.2021г., то постъпващото по ИД изпълнение от длъжника не е предполагало активност от страна на взискателя. Необходимостта от такава е породена след 05.07.2021г., предвид спрелите след тази дата доброволни плащания от длъжника по ИД, като активността на взискателя е предприета с подадената от него молба от 13.03.2023г., която е в рамките на двугодишният срок по чл.433 ал.1 т.8 ГПК и с която е поискано извършването на изпълнително действие. Следователно, към момента на постановяване на обжалваното постановление на ДСИ, изпълнителното производство по ИД №136/2008г. по неговия опис не е прекратено, поради настъпила перемпция по смисъла на чл.433 ал.1 т.8 ГПК, т.к. не е налице изтекъл период на непоискване от взискателя на изпълнителни действия в продължение на две години, предвид което обжалваното постановление на ДСИ по чл.433 ал.1 т.8 ГПК следва да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно и ИД върнато на ДСИ при ГОРС за продължаване на действията по разглеждането му.

3

Съдът не е сезиран от жалбоподателя с претенция за разноски и не дължи произнасяне.

Мотивиран от горното и на основание чл.437 ал.4 ГПК, Великотърновски окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на взискателя Дирекция „Социално подпомагане“ – Горна Оряховица Постановление от 22.03.2023г. за прекратяване на изпълнително производство на ДСИ при РС – Горна Оряховица , постановено по ИД №20084120400136 по описа на ДСИ при РС – Горна Оряховица.

ВРЪЩА ИД №20084120400136 по описа на ДСИ при РС – Горна Оряховица на ДСИ при ГОРС за продължаване на действията по разглеждането му.

На основание чл.437 ал.4 изр.2 ГПК решението не подлежи на обжалване.

Заверен препис от влязлото в сила съдебно решение да се изпрати на ДСИ при РС – Горна Оряховица за прилагане по ИД №20084120400136 по неговия опис.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4