Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1006 от 12.07.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 1389/2024
Вид
Решение № 1006
Подписан
12.07.2024
В сила
12.09.2024
Състав
Гергана Живкова Троянова

Цитирани разпоредби

  • чл.541 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.25, ал.2 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл.25, ал.4, изр.2 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл.25, ал.6 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл.23 · Закон за юридическите лица с нестопанска цел
  • чл.30 · Закон за юридическите лица с нестопанска цел

РЕШЕНИЕ

№ 1006 гр. София, 12.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-11, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Гергана Ж. Троянова като разгледа докладваното от Гергана Ж. Троянова Търговско дело № 20241100901389 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 25, ал. 4 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

Образувано е по жалба на В.Д., в качеството й на представляващ Сдружение „А.И.Б.“ срещу отказ № 20240627183923/01.07.2024г. на АВ – ТРРЮЛНЦ, постановен по заявление образец А15 с вх. № 20240627183923/27.06.2024г. за вписване на нов представляващ сдружението.

Жалбоподателят счита отказа за неправилен и незаконосъобразен, постановен в разрез с принципа на свобода на сдружаването и свободно определяне на целите и дейността на юридическото лице с нестопанска цел. Поддържа, че членовете на сдружението имат свобода да определят органите си на управление, правомощията им и начина на представляване на сдружението, както и че в закона липсва забрана относно възможността сдруженията да се представляват от лице, което не е член на управителния им съвет. Моли обжалваният акт да бъде отменен, а на длъжностното лице да бъде указано да впише заявените промени.

Агенция по вписванията, на основание чл.25, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ, е подала отговор, че оспорва жалбата като неоснователна.

Съдът, като взе предвид доводите в жалбата, приложените писмени доказателства и след служебна проверка по партидата на сдружението, приема от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебен контрол акт и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови обжалвания отказ длъжностното лице по регистрацията е 1 приело, че избраният като изпълнителен директор и представляващ сдружението Н.Р. не е член на Управителния съвет (УС) на сдружението, поради което не може да бъде вписан като представляващ.

Видно от обявения в ТРРЮЛНЦ устав сдружението има следните органи – Общо събрание, който е неговия върховен орган (чл.11, т.1), формиран от членове му, които участват с право на глас (чл.7, ал.1, т.2), и Управителен съвет (чл.11, т.2). В компетентността на ОС е избора на членовете на Управителния съвет – чл.14, т.3 от Устава, като основната задача на управителния орган е да осигури изпълнението на решенията на върховния орган. По силата на взетото решение за избор ОС възлага мандат на членовете на УС, които от своя страна избират двама съпредседатели, които представляват сдружението поотделно. УС има и възможност, но не и задължение, да излъчва от състава си още един представляващ, наред със съпредседателите, който уставът посочва като изпълнителен директор – чл.25, ал.1, т.10 от Устава и чл.26, т.3 от него. Систематичното и логическо тълкуване на разпоредбите на устава налагат извода, че изпълнителен директор на сдружението може да бъде само лице, което е член на управителния орган. Същият не е самостоятелен орган на юридическото лице – чл.11, поради което избора на лице за представляващ сдружението не може да елиминира компетентността на ОС, което единствено има правомощие да избира членовете на УС, които от своя страна, с вече възложен от върховния орган мандат, могат да посочват измежду себе си представляващи – двама съпредседатели или двама съпредседатели и един изпълнителен директор. Обстоятелството, че УС приема правила за избора на този изпълнителен директор не отрича горния извод, именно защото с тях не могат да изземат функциите на ОС. Логически това произтича и от приетото с устава принципно положение, че представляващите сдружението ще бъдат поне две лица членове на УС. Не намира опора възражението на жалбоподателя, че като трети представляващ може да се избере лице от УС, което не е член на сдружението (както изисква закона - чл.30 ЗЮЛНЦ) и не е избран за член на управителното тяло от ОС, което само по себе си би довело до нарушаване на правилата на устава относно органи на сдружението и начин на функциониране.

Горното напълно съответства на приложимите правила на ЗЮЛНЦ. Съгласно чл.23 ЗЮЛНЦ, върховен орган на сдружението е ОС, а управителен орган на сдружението е УС, състоящ се от най-малко три лица - членове на сдружението (чл.30). Според чл.30, ал.2, изречение първо от закона УС избира от своя състав председател, като в устава може да се предвиди, че председателя се избира от общото събрание или друг орган на сдружението, което не отменя изискването представляващият да е член на управителното тяло и в този смисъл изр.първо и второ на разпоредбата следва да се тълкуват във взаимовръзка. В подкрепа на извода е и правилото на чл.31 от закона, посочващ, че УС „представлява сдружението, както и определя обема на представителната власт на отделни негови членове“.

В настоящия случай се установява от вписване по партидата на сдружението, че Н.Р. не е член на УС, поради което, за да бъде посочен като изпълнителен директор, следва да бъде избран за член на управителното тяло от ОС.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че това разбиране е стеснително тълкуване на закона, нито че с устава могат да се заобиколят правилата на специалния закон относно представителството, каквото дори не произтича от устава.

Доводите са приложимост на ЗНЧ са неотносими, както с оглед факта, че жалбоподателят не е читалище, така и поради специфичните задачи, които имат читалищата и които налагат уредбата им в отделен закон.

2

По искането за разноски:

Съгласно чл.25, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ в производствата по жалба срещу отказ за вписване на промени съдът присъжда разноски на страните по реда на ГПК.

Настоящото производство обаче има характер на охранително такова, като Агенция по вписванията няма качеството на страна по смисъла на ГПК. Ето защо и по аргумент от чл.541 от ГПК разноски не се присъждат.

Предвид изложеното, Съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ

БЕЗ

УВАЖЕНИЕ жалбата на В.Д., съпредседател и представляващ

Сдружение

„А.И.Б.“,

ЕИК

*******, срещу отказ

№

20240627183923/01.07.2024г. на АВ – ТРРЮЛНЦ, постановен по заявление образец А15 с вх. № 20240627183923/27.06.2024г. за вписване на нов представляващ сдружението.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в седемдневен срок от връчването му. Препис от него да се изпрати на жалбоподателя и на Агенция по вписванията /чл.25, ал.4, изр.2 ЗТРРЮЛНЦ/.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3