Решение № 1532 от 22.06.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1532 гр. Бургас, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ при участието на секретаря СТОЙКА Т. КАСЪРОВА като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело № 20262120101444 по описа за 2026 година

Делото е образувано по повод молбата на Т. Р. К., от гр. Бургас, против Т. Н. А., от гр. ***, за определяне на мерки по отношение двете малолетни деца на страните – Н. Т. А., род. на ***., и Р. Т. А., род. на *** – за местоживеенето на децата, упражняването на родителските права върху тях, режима на личните им отношения с бащата и издръжката на децата, както и за заместване съгласието на бащата за издаване на паспорт на всяко от двете деца, както и за заместване на съгласието му за 3 пътувания годишно на децата извън територията на Република България, всяко от пътуванията с продължителност до 15 дни, за срок от 5 години.

Молителят Т. К. е изложила следните фактически и правни твърдения: страните живели на съпружески начала в гр. ***; двамата са родители на малолетните деца Н. Т. А. и Р. Т. А.; родителите се разбирали и живеели добре; преди няколко месеца ответникът променил коренно поведението си и отношението си към децата и майка им, държал се студено и избягвал да прекарва време с тях, отчуждил се, обиждал молителя, спрял да общува с нея и децата, като предпочитал да бъде сам; почти не говорел с Т. и децата; през м. декември 2025 год. ответникът блъснал молителя на леглото, затиснал я с тялото си и щял да я задуши; на *** вечерта ответникът крещял на молителя с 1 думите „***, затвори вратата!“, отправил обиди към нея, закани и я псувал в присъствие на малкия им син, който се уплашил от баща си; ответникът започнал да крещи и блъска агресивно и със злоба входната врата на етажа, на който били Т. и майка й; двете деца трудно се успокоили; след този случай ответникът се преместил да живее при родителите си, но продължил да се държи заядливо и да търси провокация; двете деца са неспокойни в негово присъствие; майката подала молба за защита по ЗЗДН, за нея е издадена заповед за незабавна защита по висящото гр. д. № *** год. на БсРС; страните са фактически разделени, а двете деца живеят при майка си, в грижите й за тях й помага нейният баща; ответникът е шофьор на линейка към ***; до момента той е платил 300 евро издръжка за двете деца, а тази сума е недостатъчна за нуждите им, тъй като често боледуват, а и поради спортната ангажираност на голямото дете; семейството е живяло в чужбина, майката иска да пътува с децата на екскурзия или сами, за пазаруване в близките до България страни; децата ходят при баща си, но са разочаровани, защото той не остава с тях, а ги оставя на грижите на майка си.

Съдът намира молбата за допустима, правното й основание е чл. 127, ал. 2 и чл. 127а, ал. 1, СК.

Ответникът Т. А. е изразил следното становище: с оглед ниската възраст на децата, на този етап те имат по-голяма нужда от майка си и от нейните грижи, поради което бащата не възразява упражняването на родителските права върху децата да се предостави на майката и при нея да се определи местоживеенето им; бащата възразява срещу предложения от майката режим на лични отношения и предлага друг, конкретен, режим; претендираната издръжка е непосилна за бащата, с оглед доходите му, и той може да заплаща за всяко от децата издръжка в размер до 200 евро, считано от 01.05.2026 год.; годишният нетен доход на бащата за една година назад е 13 827,13 евро, с които суми погасява потребителски кредит от 331 евро месечно; остатъчните средства на бащата месечно възлизат на 821 евро; бащата не възразява срещу молбата по чл. 127а, СК и възнамерява да даде съгласието си за издаване на паспорт на децата за пътуване извън територията на България, но това негово съгласие ще е конкретно за всяка година и за всяко пътуване на децата в страни от Европейския съюз един път годишно и за не повече от десет дни.

Страните са ангажирали доказателства в подкрепа на твърденията си.

ДСП – Бургас не изразява конкретно по съдържание становище по делото; не ангажира доказателства.

В проведеното по делото на 18.06.2026 год. открито заседание страните са изразили общото си съгласие за определяне на конкретно посочени мерки чл. 127, ал. 2 и чл. 127а, СК, вкл. за заместване на съгласието и на майката за пътувания на двете деца с баща им извън страната; спорен между страните е 2 останал единствено размерът на дължимата от бащата издръжка.

Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

Видно от представените по делото удостоверения, Т. К. и Т. А. са родители на две малолетни деца – Н. и Р. А.и, родени извън брак на страните.

По делото не се спори, че през м. февруари 2026 год. страните са преустановили съвместното си фактическо съпружеско съжителство и оттогава децата живеят при майка си.

В писмения си социален доклад по делото ДСП – Бургас е отразила добрите родителски качества на майката, осигурената спокойна семейна среда за отглеждане на децата, както и изградената между нея и синовете й емоционална връзка.

В настоящото дело, предвид изразеното от страните съгласие по другите мерки за децата им, спор съществува само за размера на издръжката на двете деца – за горницата й над 200 евро.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявената от майката Т. К. молба по чл. 127, ал. 2, СК за основателна. Тази разпоредба сочи, че местоживеенето на дете, родено извън брак на родителите си, които не съжителстват заедно, се определя от районния съд след съобразяване с обстоятелствата по чл. 59, ал. 4, СК (1218-99-ІІ ГО, 669-92-ІІ ГО на ВКС). В настоящия казус не се спори, че родителите на малолетните Н. и Р. А.и са фактически разделени, като децата живеят с майка си и баба си по майчина линия в гр. ***. В настоящия казус е установена битовата осигуреност, родителската пригодност на майката и добрата и спокойна семейна среда, в която растат двете малолетни деца на страните; тези факти са установени и в социалния доклад на ДСП – Бургас. Бащата не е оспорил посочените обстоятелства и не е провел насрещно доказване срещу тях.

Данните по делото не разкриват поведение на майката, увреждащо правата и интересите на двете деца, които да налага определяне местоживеенето им при другия родител, поради което съществуващото статукво е в интерес на децата на страните и следва да бъде утвърдено със съдебната санкция по чл. 127, ал.

2, СК. Изложеното мотивира съда да приеме, че добрите родителски качества на Т. К., полаганите до момента от нея грижи, желанието й да живее с децата 3 си и установената за тях подходяща битова и семейна среда налагат определяне местоживеенето на децата в дома на майка им в гр. ***, а последица от изложеното е и предоставянето на същия родител упражняването на родителските права.

В съответствие с изложеното, на основание чл. 127, ал. 2 във вр. с чл.

59, ал. 3, СК, съдът следва да определи и режим на лични отношения между бащата и двете му малолетни деца. Съдът намира, че този режим не следва да бъде ограничителен по време, тъй като няма данни бащата да влияе неблагоприятно на децата или да ги поставя в опасност. Честото общуване на Н. и Р. с баща им ще съдейства за пълноценното им развитие, т. е. това е в интерес на децата, а не в тяхна вреда (вж. решение на ІІ ГО на ВКС по гр. д. № 433/1973 год.). Предвид изложеното, режимът на лични отношения следва да бъде определен при съобразяване с общата воля на страните, изложена в откритото заседание на 18.06.2026 год.

При осъществяване режима на лични отношения бащата следва да взема двете деца от дома на майка им Т. К. или от учебните заведения на децата и да ги връща в дома на майката в края на определеното време за лични контакти.

Съдът намира за доказан по основание иска за издръжка за всяко от децата. Нормата на чл. 143, ал. 1, СК задължава родителя да осигурява необходимата на детето си издръжка, при съобразяване с корективите на чл.

142, СК. Съдът намира, че материалните нужди на двете деца не са незначителни, с оглед възрастта им, ученическата ангажираност на по-големия брат – Н. А., и икономическата обстановка в страната. Родителите не спорят, че децата не притежават доходи и, или имущество, от които да се издържат, поради което съдът намира, че е налице доказана нужда от осигуряване на издръжка от страна на бащата. По отношение размера на алиментното задължение съдът съобрази, че възрастта и здравословното състояние на бащата му позволяват да осигурява своите и на част от тези на децата си материални нужди. Поемането на задължение по банков кредит от ответника не е основание за намаляване размера на дължимата издръжка, като се има предвид и фактът, че бащата не е задължен да осигурява издръжка и на други свои ненавършили пълнолетие деца, с поредността по чл. 141, СК.

Изложеното мотивира съда да приеме иска за доказан по размер за сумата от 250 евро за всяко от двете деца, като за горницата му до, съотв., 350 евро и 300 евро той бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като не е налице втората предпоставка за уважаването – възможност на родителя да плаща издръжката в пълния й претендиран размер.

Издръжките са платими от подаване на молбата от майката – *** год., 4 до настъпване на основание за изменение или прекратяване на задълженията, ведно със законната лихва за забава.

Съдът намира за основателна и молбата по чл. 127а, ал. 1, СК. Налице е интерес от искането, с което съдът е сезиран, предвид липсата на изразено от бащата-ответник до приключване на устните състезания съгласие за двете деца на страните да напускат Република България и да пътуват, както и за издаване на паспорт на децата (нов за Н. А. и първоначален за Р. А. – вж. изявлението на майката в откритото заседание на 18.06.2026 год.). Съдът намира за доказано по основание искането за даване възможност на двете деца да пътуват в чужбина, с оглед възрастта им, правото им на свободно придвижване и възможностите за интелектуално, езиково и културно развитие (вж. 295-2015-ІІІ ГО, 234-2012-ІV ГО, 147-2011-ІІІ ГО на ВКС). Становището на съда за основателност на молбата се подкрепя и от изразеното от двамата родители в откритото заседание на 18.06.2026 год. безусловно съгласие – с конкретно посочени брой и продължителност на пътуванията. Заместеното съгласие на всеки от родителите следва да бъде отнесено за до 3 пътувания годишно до посочените държави, като децата бъдат придружавани от другия родител, както и при организирани ученически екскурзии или пътувания с лицензиран туроператор, за срок от 5 години, считано от постановяване на решението. Продължителността на всяко от 6-те пътувания (общо за двамата родители) следва да бъде ограничена до 10 календарни дни, които времеви граници защитават интересите и на децата, и на родителите им, а и са в съответствие със задължителните указания на ОСГК на ВКС по т. 1 от ТР № 1/03.07.2017 год.

Молбата е основателна и в частта й за заместване съгласието на бащата за издаване на паспорт на малкия му син и за съгласие за издаване на нов паспорт на големия син, които документи са условие за пътувания на двете деца извън Република България.

Изложеното мотивира съда да приеме, че молбата по чл. 127а, ал. 1, СК не противоречи на закона, с нея са защитени правата и законните интереси на двете деца на страните, поради което тя следва да бъде изцяло уважена.

В изпълнение нормата на чл. 242, ал. 1, ГПК, съдът следва да постанови предварително изпълнение на решението в частите относно присъдените издръжки и обезщетение за забавата им, както и за заместеното съгласие на двамата родители.

5

Съдът намира за основателна и молбата на майката за допускане на предварително изпълнение на решението по чл. 127а, ал. 1, СК, тъй като няма доказателства, че това е във вреда на децата или на родителите им.

В изпълнение разпоредбата на чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 7, ГПК, бащата Т. А. следва да заплати на БсРС държавна такса върху дължимата издръжка на двете деца в общ размер от 720 евро.