Определение № 1985 от 15.07.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1985 гр. София, 15.07.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Ивайло Младенов

Анна Ненова като разгледа докладваното от Ивайло Младенов Касационно търговско дело № 20228002902440 по описа за 2022 година и за да се произнесе, съдът взе предвид следното :

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. М. Б. – гр. Казанлък, подадена чрез адвокат П. К. против Решение № 292/13.06.2022 г., пост. по в. гр. д. № 51/2022 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е обезсилено решение № 260320 /18.10.2021 г., пост. по т.д № 384/2019 г. на Старозагорския окръжен съд, в частта му, с която съдът е отхвърлил искът на Д. М. Б. против Гаранционния фонд – гр. София, предявен като частичен за сумата от 160 000 лева от общо 180 000 лева, претендирана като обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на М.С.Б., настъпила на 16.09.2017 г., причинена от друго неустановено моторно превозно средство и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, за отхвърляне на предявения от Д. М.

Б. против Гаранционен фонд иск по чл. 557, ал. 1, т. 2, б „а“ от КЗ за същата сума, поради виновното причиняване на смъртта на същия от лицето В. Х. Б., управлявал товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“ с рег. № СТ 9100 ВВ, който в нарушение на правилата за движение е блъснал излязлата на пътното платно каруца, управлявана от М.С.Б..

В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното с нея решение и за постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че въззивният съд неправилно е приел за недопустимо добавянето на ново основание в 1 условията на евентуалност по реда на чл. 214 от ГПК и е обезсилил първоинстанционното решение в частта по иска с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ. Посочено е, че в противоречие със събраните доказателства, въззивният съд е приел обективна невъзможност за предотвратяване на процесното пътнотранспортното произшествие, а оттам и за липсата на вина на водача на товарния автомобил „Мерцедес Спринтер“, който го е управлявал без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, от което произтича неправилност на извода за неоснователност на иска по чл. 557, ал. 1, б. „а“ от КЗ.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК допускането на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК е обосновано със следните въпроси, за които касаторът твърди, че въззивният съд е разрешил в противоречие със задължителната и казуална практика на Върховния касационен съд, а именно:

1. Дали е налице изменение основанието на иска или уточнение на факти и обстоятелства и дали съдът е длъжен да се произнесе по направеното от ищеца уточнение/изменение на искане в първото по делото, допуснато с допълване на доклада от съда?;

2. Налице ли е изменение на основанието на иска, доколкото в случая не се променя юридическият факт, от който произтича вземането, а това е извършено деяние - ПТП, при което за ищцата е настъпила неимуществена вреда - причинена е смъртта на баща й?;

3. Добавянето на нови обстоятелства към първоначално заявените, с оглед станали известни обстоятелства след предявяване на иска, само по себе си съставлява ли промяна на основанието?“.

Твърди се, че за посочените въпроси са налице и предпоставките на чл.

280, ал. 1, т. 3 от ГПК, доколкото са значение са за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

4. Така направеното уточнение на фактите в първото по делото о. с. з.

– с допълване на фактическите твърдения, че смъртта на пострадалия може да е както от поведението на сочения с исковата молба Б., така и по вина на водач на неустановено МПС, като и в двата случая отговорността е на същия ответник, какво представлява – уточнение на фактите (като основание), без да се изменят, а само изясняват от гледна точка на допълнителни параметри или е изменение на основанието на заявения иск?;

5. Така направеното уточнение и добавянето на нови фактически твърдения, обосноваващи отговорността на същия ответник за същите вреди, представлява уточнение на иска или негово допустимо изменение?;

2

6. Прибавянето на нови правопораждащи юридически факти, наред с тези по исковата молба или в евентуалност, представлява ли допустимо изменение на иска, без да се променя първоначалния петитум, при условие, че съдът е допуснал и допълнил доклада с това изменение?;

7. Навеждането на ново основание в евентуалност с първоначалното, представлява ли допустимо изменение на иска, по което съдът следва да се произнесе?;

8. Направеното от съда непълно, едностранно и извадково обсъждане на събрани по делото доказателства с цел да се обоснове определен фактически и правен извод на съда за липса на вина на водачите, за които ответникът Гаранционен фонд отговаря, представлява ли допуснато от съда процесуално нарушение; следва ли да се съобрази, че допуснатото от съда процесуално нарушение в този случай има като резултат и необоснованост на съдебния акт, доколкото изводите, направени при такава преценка на събраните доказателства не е в съответствие със събрани по делото доказателства, които ако бяха преценени в тяхната цялост и съвкупност биха довели до други фактически и правни изводи?;

9. Несъответствието на фактическите и правни изводи на съда относно конкретните обстоятелства, от които се извежда извод за липса на предпоставки за отговорност на ответника, представлява ли нарушение на съществени процесуални правила; длъжен ли е съдът да обсъди в съвкупност и логическа връзка всички налични по делото доказателства и да направи правилни правни изводи, въз основа на обосновано и логическо обсъждане на фактите и обстоятелствата?;

10. Несъответствието на фактическите и правни изводи на съда на въведените с исковата молба фактически твърдения, очертаващи предмета на делото и установените по делото доказателства и факти, предполага ли грешка при формиране на вътрешното убеждение на съда, т.е. нарушаване на логическите правила при постановяване на решението, поради което, като следствие, изводите не почиват на обективно установените факти и законът не е приложен според точния му смисъл, с оглед разясненията, дадени с ТР № 1/ 2001 г., т. 12?“.

Поддържа се и очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение, по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето от ГПК, доводите за чието наличие възпроизвеждат оплакванията, изложени в касационната жалба, а именно липсата на обсъждане в пълнота и при съвкупна и логическа последователност на събраните доказателства относно виновността на водача, участвал в процесното пътнотранспортно произшествие.

Формулирано е искане за допускане на касационно обжалване на 3 въззивното решение, за неговата отмяна и за уважаване на предявения по делото иск. Претендира направените по водене на делото разноски.

Ответникът по касация Гаранционен фонд – гр. София оспорва касационната жалба и наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. В отговора, подаден по реда на чл. 287, ал. 1 от ГПК чрез пълномощника му адвокат Стоян Марински, е изразено становище, че поставените въпроси са бланкетни и хаотични и не съдържат конкретна формулировка на въпрос, чието разрешаване е от значение на изхода на делото, както и че въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с практиката на ВС и ВКС. Поддържа се, че въззивният съд правилно не е допуснал добавяне на ново основание под формата на изменение на иска, доколкото по същество с това ищецът е предявил нов иск.

Направено е искане да не бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, както и за присъждане на разноски пред касационната инстанция.

Третото лице - помагач В. Х. Б. не изразява становище по жалбата.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК, от надлежно легитимирана страна с правен интерес от обжалването и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване.

За да потвърди решението в частта, с която съдът е отхвърлил предявеният от Д. М. Б. против Гаранционен фонд – гр. София иск по чл. 557, ал. 1, т. 2, б „а“ КЗ за сумата от 160 000 лева, предявен като частичен иск от общо 180 000 лева, претендирани като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на М.С.Б., починал при ПТП, настъпило на 16.09.2017 г., причинено виновно от В. Х. Б., въззивният съд е споделил установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, а именно, че процесното произшествие е настъпило на 16.09.2017 г. около 20.00 часа при движение по първокласен път 1-5 от Шипка- Крън – гр. Казанлък. По този път в посока гр. Казанлък се е движел товарен автомобил марка „Мерцедес“, управляван от водача В. Х. Б., като пред него се е движел таксиметров автомобил, но точно преди завоя за мотел „Крънско ханче“, таксиметровият автомобил рязко е отбил вдясно и е спрял на пътното платно, без да сигнализира за предприетата маневра. След това рязко спиране, за да избегне удара, водачът на товарния автомобил В. Б. е отклонил автомобила наляво и е навлязъл в насрещната лента за движение. Таксиметровият автомобил се е движел със скорост около 76 км/ч и опасна зона за спиране от около 74 метра. С тази скорост от около 76 км/ч се е движел и товарният автомобил „Мерцедес“, който е предприел отклоняване на автомобила наляво, за да избегне удара с таксиметровия автомобил, чийто водач е предприел 4 спиране и рязко е отклонил автомобила надясно. Приел е, че причината за внезапното спиране е, че на първокласния път е изскочила каруца с конска тяга, управлявана от пострадалия М.С.Б., като в същата се е намирал и лицето Марин Асенов Маринов, както и че ударът се е осъществил между челната част на товарния автомобил марка „Мерцедес“ и коня, водещ каруцата.

Въззивният съд е стигнал до извод, че първопричината за процесното пътнотранспортно произшествие е именно внезапното навлизане на каруцата на платното за движение, в нарушение на ЗДвП и в частност на поставения там забранителен знак „В–10“. Съдебният състав е приел, че е налице внезапно възникнала опасност на пътя, която не е могла да бъде избегната от водача на установения товарен автомобил поради липса на видимост от намиращия се пред него таксиметров автомобил, който е отбил рязко вдясно и вече настъпилия навигационен мрак към момента на произшествието, т. е. липсвала е техническа възможност за предотвратяване на удара. Установил е, че в резултат на удара, двамата пътници в каруцата са изпаднали на пътното платно, както и че в същото време кола с тъмен цвят, която се е движела в посока гр. Казанлък - Шипка е прегазила тялото на единия пострадал, а малко по–късно е станало прегазването и на второто тяло от друга кола в същата посока, които са продължили по пътя и са напуснали произшествието, поради което са останали неустановени. След обсъждане на заключенията на допуснатите съдебно-медицински експертизи, съдът е установил, че при падането от каруцата върху пътното платно, пострадалият М. Б. е получил черепно-мозъчна травма, неопасна за живота, но самата смърт е настъпила вследствие на прегазването от неидентифицирания автомобил, от което са произтекли множество увреждания, несъвместими с живота. Оттук въззивният съд е направил извод, че не е налице пряка причинно-следствена връзка между поведението на делинквента В. Б. и настъпилата впоследствие смърт на възходящия на ищцата от прегазване от друг неизвестен автомобил, а оттам и липса на вина и е потвърдил първоинстанционното решение, с което предявеният иск е отхвърлен.

За да обезсили първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ, поради причиняване смъртта на М.С.Б. от друго неустановено МПС, въззивният съд е приел, че като е включила в предмета на спора ново основание, с което е обоснована отговорността на фонда за обезщетяване на неимуществените вреди от същото пътнотранспортно произшествие, ищцата по същество е предявила нов иск в първото открито по делото заседание, който е бил приет за разглеждане от първоинстанционния съд в нарушение на чл. 214 от ГПК, под формата на изменение на първоначално предявения такъв. С тези мотиви е обосновал становището си, че в диспозитива на съдебния акт 5 първоинстанционния съд се е произнесъл по непредявен иск, с чието разглеждане не е бил валидно сезиран, което е обусловило обезсилването му в тази част като недопустимо.