Решение № 551 от 07.07.2021, Административен съд - Пазарджик
- Съд
- Административен съд - Пазарджик
- Дело
- Административно дело 363/2021
- Вид
- Решение № 551
- Подписан
- 07.07.2021
- В сила
- 22.12.2021
- Състав
- КРАСИМИР ДИМИТРОВ ЛЕСЕНСКИ, МАРИАНА ДИМИТРОВА ШОТЕВА, НИКОЛАЙ ХРИСТОВ ИНГИЛИЗОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 181, ал. 1 и ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 181, ал. 1 и ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 185 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 186, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 187, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 193, ал. 1, предложение първо · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 194 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 196 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 75 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.75, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 75 - 80 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 76, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.76, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 75 - 80 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 75 - 80 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 78, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 75 - 80 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 75 - 80 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 21 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
- чл.10 · Закон за нормативните актове
- чл.10, ал.1 · Закон за нормативните актове
- чл.1а · Закон за нормативните актове
- чл. 2, ал. 1 · Закон за нормативните актове
- чл.3, ал.1 · Закон за нормативните актове
- чл.3, ал.2 · Закон за нормативните актове
- чл.8 · Закон за нормативните актове
- чл.8, ал.2 · Закон за общинската собственост
Р Е Ш Е Н И Е
№ 551/7.7.2021г. гр. Пазарджик
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, X състав, в открито съдебно заседание на девети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана
Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Николай Ингилизов
2.
Красимир Лесенски при секретаря Димитрина Георгиева и с участието на прокурора С.Д., като разгледа докладваното от съдия Лесенски административно дело № 363 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 185 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Фондация „Върховенство на закона“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Красно село, ул. „***“ № * ет. *, представлявана от Ю. П. Н., подадена чрез адв. И.Я. – управител - против чл. 4, ал. 1 от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество в Община – Панагюрище, приета от Общински съвет Панагюрище с Решение № 165/02.12.2008 г.
В жалбата се излагат твърдения за противоречие на текста на Наредбата с материалния закон, тъй като оспорената разпоредба механично повтаря текста на чл.8, ал. 8 от Закона за общинската собственост. Иска се отмяна на атакуваната разпоредба като противоречаща на материалния закон.
В съдебно заседание не се явява процесуален представител на жалбоподателя. Постъпило е писмено становище, в което се поддържа жалбата и се излагат аргументи за нейната допустимост и основателност. Претендират се разноски съгласно представен списък.
Ответната страна - Общински съвет Панагюрище - чрез процесуалния си представител в съдебно заседание счита жалбата за неоснователна.
Излага аргументи в тази насока и моли да се отхвърли жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура Пазарджик излага становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде оставена без уважение.
Административен съд Пазарджик, като съобрази събраните по делото доказателства и доводите на страните обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност и след цялостна служебна проверка на оспорената наредбата приема за установено следното:
Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество в Община – Панагюрище, приета от Общински съвет Панагюрище (Наредбата) по своята същност е подзаконов характер по смисъла на чл. 75 от АПК, тъй като съдържа административноправни норми, които се отнасят за неопределен и неограничен брой адресати и има многократно правно действие. Приложимата процедура за настоящото съдебно производство е тази по дял трети, глава десета, раздел ІІІ „Оспорване на подзаконови нормативни актове“ на АПК, като съгласно разпоредбата на чл. 196 АПК за неуредените в този раздел въпроси се прилагат разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове, с изключение на чл. 152, ал. 3; чл. 173 и чл. 178. Съгласно чл. 186, ал. 1 АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения, а съгласно ал.2 на същия член прокурорът може да подаде протест срещу акта. Съгласно чл. 187, ал. 1 от АПК подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето, поради което съдът намира, че жалбата е подадена в срок.
След проверка на актуалното състояние на жалбоподателят Фондация „Върховенство на закона“ с ЕИК ********* в публична база данни на Търговския регистър при Агенция по вписванията, се установява че юридическото лице е вписано по подадено заявление 20200124132330 като фондация със следните цели: Развитието и утвърждаването на гражданското общество, гражданското участие и доброто управление; Развитие на правната култура и правното съзнание като ценности на гражданското общество; Недопускането съществуването и действието на незаконосъобразни подзаконови нормативни актове и/или отделни техни норми и разпоредби, приемани от общинските съвети и органи на изпълнителната власт в Република България; Осъществяване на граждански контрол върху подзаконови нормативни актове по отношение на тяхната законосъобразност; Отмяна на подзаконови нормативни актове, приети от държавни органи и общински съвети когато противоречат на законите на Република България, както и такива, които пряко, непосредствено и лично засягат законните интереси на фондацията, породени от предмета й на дейност и целите, за постигането на които е учредена;
Защита на човешките права на българските граждани от незаконосъобразни подзаконови нормативни актове и/или отделни техни норми и разпоредби, приемани от общинските съвети и органи на изпълнителната власт в Република България;
Изграждане на гражданска обществена среда, която да спомага за развитие на гражданското общество; Повишаване нивото и качеството на гражданското образование в България; Предоставяне на среда за граждански инициативи;
Изискване, получаване и анализ на обществена информация по реда на Закона за достъп до обществена информация. Съгласно разпоредбата на чл.186, ал.1 от АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Предвид на посочените цели на оспорващата разпоредбата фондация, съдът приема че е налице правен интерес за същата от оспорването ѝ, тъй като в противен случай фондацията би била лишена от възможност да изпълнява предмета си на дейност и да постига целите си, които са в обществена полза. В този смисъл е и трайната практика на Върховния административен съд – Определение № 6719 от 22.05.2018 г. на ВАС по адм.дело №6034/2018 г., I отделение, Определение № 8787 от 03.07.2020 г. на ВАС по адм.дело № 6587/2020 г., VII отделение, Определение №6611 от 03.06.2020 г. на ВАС по адм. дело №3906/2020 г., VI отделение и др. С оглед на това съдът счита жалбата за процесуално допустима.
За оспорването е съобщено по реда на чл. 188, във връзка с чл. 181, ал. 1 и ал. 2 от АПК в Държавен вестник брой 35 от 27.04.2021 г.
Съгласно чл. 168, ал.1 от АПК, приложим по силата на препращащата разпоредба на чл. 196 от АПК, съдът следва да обсъди и провери освен посочените от оспорващия основания и законосъобразността на акта по всички посочени в чл. 146 АПК основания.
Обществените отношения, свързани с местното самоуправление и местната администрация са уредени със ЗМСМА, чиито разпоредби очертават правният статут и компетентността на общинския съвет като орган на местното самоуправление, определящ политиката за изграждане и развитие на общината, във връзка с осъществяването на дейностите от местно значение, както и на други дейности, определени със закон. В изпълнение на правомощията си по чл. 21 от ЗМСМА общинският съвет приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения. Редът за издаване на нормативни административни актове е регламентиран в нормите на чл. 75 - 80 от АПК, като в чл. 80 от АПК е предвидено субсидиарно прилагане на Закона за нормативните актове за неуредените в този раздел въпроси. От тази гледна точка съдът констатира при проверка на материалите, съдържащи се в административната преписка, че при приемане на Решение № 165/02.12.2008 г. на Общински съвет Панагюрище, с което е приета Наредбата, са спазени разпоредбите, регламентиращи подробно процедурата за приемане на подзаконовия нормативен акт. При преценка на законосъобразността на оспорената разпоредба на Наредбата настоящият съдебен състав намира, че при приемане на оспорения нормативен акт не са допуснати нарушения на административно-производствените правила от естество да обусловят отмяната му.
Разгледана по същество обаче жалбата се явява основателна.
С оспорения по естеството си подзаконов нормативен акт, приет с решение на Общински съвет Панагюрище, се определя реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество в Община – Панагюрище и правомощията на кмета на общината и на кметовете на кметства, в съответствие с разпоредбите на Закона за общинската собственост и на специалните закони, т.е. обжалваният административен акт съдържа административноправни норми, отнася се за неопределен и неограничен брой адресати и има многократно правно действие – чл. 75 от АПК. В същия смисъл е и дефиницията за нормативен акт, съдържаща се в чл.1а от ЗНА. По силата на чл. 76, ал. 1 от АПК и чл. 2, ал. 1 от ЗНА, нормативни административни актове се издават само от изрично овластени от Конституцията или закон органи. Законът, който урежда обществените отношения, свързани със собствеността на имотите общинска собственост, е Законът за общинската собственост.
Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.2 от Закона за общинската собственост редът за придобиване на право на собственост и на ограничени вещни права, за предоставяне за управление, под наем и за разпореждане с имоти и вещи - общинска собственост, и правомощията на кмета на общината, на кметовете на райони, на кметовете на кметства и на кметските наместници се определят с наредба на общинския съвет при спазване на разпоредбите на този закон и на специалните закони в тази област. С договор за наем не може да се възлагат строителство и/или услуги по смисъла на Закона за концесиите и на Закона за обществените поръчки, когато прогнозната стойност на приходите на наемателя за срока на договора е по-висока от европейския праг по смисъла на Закона за концесиите. Именно въз основа на посочената законова делегация е приета и оспорената Наредба.
Конкретно оспорената разпоредба на чл.4, ал.1 от Наредбата гласи:
„Чл. 4. (1)
Общинският съвет приема Стратегия за управление на общинската собственост за срока на мандата си по предложение на кмета на Общината. Стратегията определя политиката за развитие на общинската собственост и стопанската дейност на Общината и съдържа:
1. основни цели, принципи и приоритети за придобиване, управление разпореждане с имотите - общинска собственост;
2. основни характеристики на отделните видове имоти, които могат да се предоставят под наем или да бъдат предмет на разпореждане;
3. нуждите на
Общината от нови имоти и способите за тяхното придобиване;
4. други данни поискани от общинския съвет.“
При запознаване с текста на тази разпоредба съдът констатира, че тя урежда обществени отношения, които са вече уредени в Закона за общинската собственост и преповтаря дословно разпоредбата на чл.8, ал.8 от Закона за общинската собственост. Съгласно последната разпоредба:
„Общинският съвет приема стратегия за управление на общинската собственост за срока на мандата си по предложение на кмета на общината. Стратегията определя политиката за развитие на общинската собственост и стопанската дейност на общината и съдържа:
1. основните цели, принципи и приоритети за придобиване, управление и разпореждане с имотите - общинска собственост;
2. основните характеристики на отделните видове имоти, които могат да се предоставят под наем или да бъдат предмет на разпореждане;
3. нуждите на общината от нови имоти и способите за тяхното придобиване;
4. други данни, определени от общинския съвет.“
Спорът в случая е дали съответния общински съвет /в конкретния случай Общински съвет Панагюрище/ е овластен да приема разпоредби, които уреждат обществени отношения, които са уредени с по-висок по степен нормативен акт или не.
Според настоящия съдебен състав, такава законова възможност не се предвижда нито в ЗНА, нито в ЗОС. Действително оспорената наредба е приета по силата на законова делегация – по силата на разпоредбата на чл.8, ал.2 от ЗОС. Оспорената разпоредба обаче не урежда конкретно реда за придобиване на право на собственост и на ограничени вещни права, за предоставяне за управление, под наем и за разпореждане с имоти и вещи - общинска собственост, или правомощията на кмета на общината, на кметовете на райони, на кметовете на кметства и на кметските наместници. Тя сочи единствено на задължение общинският съвет да приеме стратегия за управление на общинската собственост за срока на мандата си. Подобно задължение за приемане на стратегия каквото вече националният законодател в чл.8, ал.2 от ЗОС му е възложил. Именно с оглед на това, че тези обществени отношения засягат по еднакъв начин законните права и интереси на гражданите, чийто представител е общинския съвет във всяка една община, те са намерили първична уредба в закон. Това съответства и на изискването на чл.3, ал.1 от ЗНА, съгласно която разпоредба законът е нормативен акт, който урежда първично или въз основа на Конституцията обществени отношения, които се поддават на трайна уредба, според предмета или субектите в един или няколко института на правото или техни подразделения. Разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗНА предвижда, че за уреждане на другите отношения по тази материя законът може да предвиди да се издаде подзаконов акт.