Решение № 3232 от 12.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3232 гр. Пловдив, 12.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от В. Р. Р. Гражданско дело № 20235330101056 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исково производство.

Иск на В. Р. И., ЕГН **********, от ......, против „ АЙЗАЕМ.БГ“ ООД , ЕИК 203595295, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Панайот Хитов „ бл. 118 вх. Д ет. 1 ап.123, с правно основание в чл. 55 от Закона за задълженията и договорите.

Твърденията на ищеца са , че между него в качеството му на кредитополучател и „АЙЗАЕМ.БГ“ ООД, в качеството на кредитодател, бил подписан договор за потребителски кредит № ....от 27.11.2018г. Към договора и на същата дата бил подписан и договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг, като допълнителна услуга по договора за заем. За допълнителната услуга била фиксирана вноска, платима с месечната вноска по договора за заем.

Всички вземания на кредитора по договора били изплатени .

Изложени са обаче доводи , че договорът е потребителски по смисъла на чл.9 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), но е недействителен на специалните основания, предвидени в чл.22 ЗПК, тъй като 1. не са посочени условията за прилагане на договорения лихвен процент; 2. клаузата за договорената възнаградителна лихва била нищожна, поради противоречието й с добрите нрави, тъй като надвишава както двукратния, така и трикратния размер на законната лихва; 3. не бил посочен начинът на изчисляване на годишния процент на разходите (ГПР) и липсва каквато и да било яснота по какъв начин е формиран същия, респ. общо дължимата сума по него.

1

С оглед изложеното , иска се от решение, с което да се осъди ответното дружество да заплати на ищеца 80.03 лева, платени без основание по клаузата за кредиторово възнаграждение, както и присъждане на разноските по делото.

Ответното дружество оспорва исковете , отрича пороци на договора , отрича плащане на суми за имуществено проучване или други допълнителни услуги, макар да признава извършено от И. плащане на главницата и възнаградителната лихва - до определен размер.

Моли претенцията да бъде отхвърлена и да се присъдят направените по делото разноски.

Допустим осъдителен иск с правно основание в чл. 55 от ЗЗД.

Предвид изложеното от страните и ангажираните от тях доказателства , съдът съобрази следното:

В хипотезата на чл. 55 от Закона за задълженията и договорите , следва ищеца да докаже имущественото разместване между страните, изразяващо се в обедняване на ищеца и обогатяване на ответника , като и двете трябва да произтичат от общ правопораждащ факт.

Ответника доказва наличието на основание за това разместване.

Съдът, предвид твърденията на ответника и обективираното в молбата на л. 16 от делото признание на плащането, приема , че няма извършени по договора за допълнителни услуги плащания от И. , а по договора за кредит е платена цялата главница и 80.03 лева от възнаградителната лихва.

Сключването на двата договора ( за кредит и за допълнителни услуги под формата на„имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредит рейтинг „ ) между страните не е спорно, представени са копия от тях по делото. Установява се от договорите, че И. се е задължил да върне получения от ответното дружество заем на 9 равни месечни вноски от по 556 лева , общо 5004 лева , от които 2700 лева главница, 1821. 78 лева цена на „услуги по изготвяне на кредитен рейтинг“ по договор със същия кредитор, и 482.22 лева възнаградителна лихва по договор за кредит.

Искът е на потребител, каквото качество И. има съобразно § 13 т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите, и чл. 9 от Закона за потребителския кредит. И двата закона са приложими в отношенията между страните, но с оглед по – тясното приложно поле на ЗПК , същия се явява специален спрямо Закона за защита на потребителите. При едновременно наведени от ищеца основания за нищожност на договорки по смисъла и на двата закона, съдът най- напред е длъжен да изследва тези, посочени в ЗПК , на следващо място - тези, посочени в ЗЗП, и на последно място – евентуално релевирана недействителност на кредитната сделка по смисъла на общия Закона за задълженията и договорите.

Договорът е писмен , страните са снабдени с екземпляри от него, общия размер на кредита и условията за усвояването му. Има посочване на лихвения процент по кредита, който е фиксиран; затова не е приложимо между страните изискването на за посочване на условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на 2 лихвения процент, нито методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а. Има посочване на годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.

Вярно е , че не са посочени в договора допусканията, при които годишния процент на разходите е изчислен, но това обстоятелство не води само по себе си до недействителност на договора, доколкото при липсата на нарочно посочване, важат допусканията на т. 3 от Приложение № 1 към ЗПК.

Има информация условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Има ( чл. 20 ) информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания. Има и информация за дължимия лихвения процент на ден в случай отказ от договора съгласно чл. 29 ЗПК.

Посочена е общата дължима от потребителя сума за връщане при точно изпълнение.

С тези посочвания формално са изпълнени изискванията на чл. 11 от ЗПК и нищожност на договора за кредит в цялост, на основанието по чл. 22 от ЗПК, не може да бъде установена.

Нормата на чл. 23 от ЗПК не може да бъде приложена.

Не се споделя и довода на ищеца и за нищожност поради противоречие с добрите нрави на клаузата, определяща размера на кредиторовото възнаграждение. Договорът е сключен на 27.11.2018г., при фиксиран лихвен процент от 41.03 % на годишна база, със срок от девет месеца, при общ размер на възнаграждението от 482.22 лева, разсрочено като част от месечната погасителна вноска. Затова и договорната лихва е част от методиката, закрепена в приложение № 1 на ЗПК и участва във формирането на годишния процент на разходите ,който на свои ред е лимитиран императивно по размера си. Тоест, възможния максимален размер на договорната лихва е нормативно регулиран, макар и опосредено, при което възражение за противоречие на размера на кредиторовото възнаграждение с добрите нрави не може да бъде споделено. Съдът е запознат с практиката на съдилищата, според която противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, (решение № 61/21.10.2015 г., т. д. № 894/2014 г. на I т. о. на ВКС и др. ), но тази практика е формирана и следвана преди въвеждането на максимален размер на ГПР в позитивното право.

Искът за репариране на недължимо платена договорна лихва следва да бъде отхвърлен.

Разноските по иска се присъждат в тежест на ищеца; тъй като неравноправни клаузи не бяха открити , не намира приложение разрешението, дадено от Съда на европейска съюз в съединени дела C-224/19 и C-259/19.

Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

3

РЕШИ:

Отхвърля иска на В. Р. И., ЕГН **********, от ....., да бъде осъдено „ АЙЗАЕМ.БГ“ ООД , ЕИК 203595295, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Панайот Хитов „ бл. 118 вх. Д ет. 1 ап.123, да заплати на ищеца сумата от 80.03 лева платена без основание възнаградителна лихва по договор № .....от 27.11.2018г., като неоснователен .

Осъжда В. Р. И., ЕГН **********, от ...., да заплати на „ АЙЗАЕМ.БГ“ ООД , ЕИК 203595295, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Панайот Хитов „ бл. 118 вх. Д ет. 1 ап.123, сумата от 480 лева разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4