Решение № 6401 от 25.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6401 гр. София, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20241100500439 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 17262/24.10.2023 г. по гр. д. № 61614/2022 г. по описа на СРС, 66 състав е отхвърлен предявеният от „БДЖ-п.п.“ ЕООД срещу Р. В. К. установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК положителен установителен иск с правно основание чл. 234, ал. 3, т. 2, вр. т. 1 от КТ, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1860,72 лева, представляваща неизпълнение на договор за придобиване на професионална квалификация и правоспособност, ведно със законната лихва от 10.02.2021 г. до изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение от 12.02.2021 г. по гр.д. № 9249/2021 г. по описа на СРС, 62 състав.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба вх. № 331389/20.11.2023 г, подадена от „БДЖ-п.п.“ ЕООД, в която са изложени съображения за неговата неправилност. Въззивникът поддържа, че правилно СРС установил, че между страните е бил сключен договор за придобиване на квалификация от 22.09.2019 г., по силата на който е поел задължение да проведе курс за придобиване на професионална квалификация и правоспособност за 1 длъжността „билетен касиер“ на ответника по делото, както и да заплати такса за обучението й в размер на 474 лева и месечна издръжка в размер на 560 лева, както и че това задължение е изпълнено. Установено било също така, че Р. К. е завършила успешно курса, като е видно от доклад на ръководител на отдел „Човешки ресурси“ ответницата представила експертно решение на ТЕЛК, като имала трайно намалена работоспособност с начална дата 31.03.2016 г.

Районният съд не бил съобразил тези обстоятелства, както и подадената декларация от 11.04.2019 г. от Р. К., която укрила наличието на решение на ТЕЛК и е заблудила въззивника при сключване на договора. Видно от доклада на ръководителят на отдел „Човешки ресурси“ е, че тя не би могла да заема длъжността „служител издаване на билети“, тъй като била с трайно намалена работоспособност и не можела да полага нощен труд. Неправилен бил изводът на районния съд, че ответницата следвало да бъде запозната с длъжностната характеристика, тъй като тя била част от трудовия договор, а такъв не бил сключен. Достатъчно било да бъде представена декларация, в която тя да отрази, че има намалена работоспособност и какви са условията, при които може да работи. Поддържа, че Р. К. била заблудила въззивника, както при подаване на заявлението за провеждане на курса и не е отразила в декралацията си тези обстоятелства. На следващо място, СРС бил нарушил едно най-важните начала, а именно служебното начало, като е следвало да изясни, че билетния касиер полага и нощен труд. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло. Претендира направените разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. № 4582/08.01.2024 г. (пощенско клеймо от 04.01.2024 г.), подадено от Р. В.

К., с което заявява, че оспорва въззивната жалба. Поддържа, че решението правилно и моли да бъде потвърдено. Претендира направените във въззивната инстанция разноски

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 61614/2022 г. по описа на СРС, 66 състав е образувано по искова молба, подадена от „БДЖ – п.п.“ ЕООД против Р. В. К., с 2 която по реда на чл. 422 от ГПК е предявен иск с правно основание чл. 235 от Кодекса на труда.

Ищецът твърди, че на 22.04.2019 г. на основание чл. 235 от Кодекса на труда е сключило договор с Р. В. К. за обучение в курс за придобиване на професионална квалификация и правоспособност „билетен касиер“, като по силата на този договор дружеството се задължило да заплати такса за обучението на курсиста в размер на 474 лева, както и месечна издръжка в размер на 560 лева. Твърди, че е изпълнил задълженията си по договора.

Съгласно т. 10 от договора Р. К. се задължила в едномесечен срок да постъпи на работа и да работи в системата на БДЖ – ПП ЕООД на длъжността, за която е обучена за срок от три години. Твърди, че ответницата успешно е завършила курса на обучение, за което било издадено удостоверение от 19.07.2019 г. и въпреки това не изпълнила задължението си да постъпи на работа в системата на БДЖ-ПП, а е представила решение на ТЕЛК от 22.04.2019 г., където било отразено, че Р. К. е с 50 % намалена работоспособност. Не било отразено, че не може да работи като касиер, но това обстоятелство било укрито в декларация от 11.04.2019 г., в която е заявила, че може да работи като билетен касиер и е сключила договор за обучение. Твърди, че в т. 16 от договора било уговорено, че следва да бъдат възстановени разходите, които дружеството е направило във връзка с обучението на ответницата. Тези разходи били в размер на 1862,72 лева. Моли да бъде признато по делото, че ответницата дължи исковата сума, за която била издадена заповед за изпълнение.

Претендира направените в исковото и заповедното производство разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Р. В. К., с който заявява, че оспорва предявените искове. Не оспорва, че между страните е сключен договор за придобиване на професионална квалификация и правоспособност „билетен касиер“, както и че този курс е завършен. Твърди, обаче, че е представила още към датата на сключване на договора решенията на ТЕЛК от 22.04.2019 г. с посочване, че има намалена работоспособност, както и че причината да не бъде назначена на длъжността, за която е обучавана е независеща от нейната воля. Не била установена по никакъв начин невъзможността й да изпълнява трудови функции, въпреки намалената работоспособност. Единственото ограничение било да не полага нощен труд.

Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като претендира направените по делото разноски.

3

В първоинстанционното производство за установяване на настъпилото събитие са събрани писмени и гласни доказателства, въз основа на които съдът е приел, че е предявеният иск е неоснователен, тъй като по делото не било налице доказателство (длъжностна характеристика) за длъжността „служител издаване пътнически билети, информатор“, от която съдът да може да прецени дали съответната длъжност е свързана с полагане на нощен труд и за която ответницата да е знаела предварително.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно.

Към първоинстанционното производство е приложено гр. д. № 8249/2021 г. по описа на СРС, 62 състав. По заявление от 10.02.2024 г., подадено от „БДЖ – п.п.“ ЕООД е издадена заповед за изпълнение на парично, с която е разпоредено на Р. В. К. сумата от 1860,72 лева, представляваща неизпълнение на договор за придобиване на професионална квалификация и правоспособност от 22.04.2019 г., ведно със законната лихва от 10.02.2021 г. до изплащане на вземането и 87,21 лева – разноски по делото.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба относно правилността на постановеното решение, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 235 от Кодекса на труда договор за повишаване на квалификацията или за преквалификация може да се сключва и между работодател и лице, което се подготвя за работа при работодателя след завършване на обучението. Приложение към този договор намират и разпоредбите на чл. 234, ал. 2 и ал. 3, като тези текстове уреждат съдържанието на договора и предвиждат възможност страните да уговорят задължение на работника или служителя да работи при работодателя за определен срок, но за не повече от 5 години, както и отговорност при незавършване на обучението, както и при неизпълнение на задълженията по предходната точка.

Не е спорно между страните, а се установява от събраните по делото доказателства, че на 22.02.2019 г. между „БДЖ – п.п.“ ЕООД и Р. В. К. е 4 сключен договор за придобиване на професионална квалификация и правоспособност, по силата на който „БДЖ – п.п.“ ЕООД се задължава, а обучаемият приема да бъде включен в курс за придобиване на професионална квалификация „билетен касиер“, организиран от Център за професионално обучение „БДЖ“. Дружеството поема задължение да заплати сумата от 474 лева такса за обучение, както и да заплаща на обучаемия месечна издръжка в размер на минималната работна заплата. Обучаемият поема задължение да завърши обучението си в сроковете, определени от учебната програма, а след успешното завършване на обучението си в едномесечен срок да постъпи на работа и да работи в системата на БДЖ на длъжност „билетен касиер“ за която е обучаван за срок от 3 години, а при липса на вакантна длъжност, на друга, определена при БДЖ-ПП ЕООД длъжност, подходяща съобразно притежаваните от обучаемия образование, квалификация и здравословно състояние (т. 10 от договора). С т. 16 от договора страните са уговорили, че при неизпълнение на задължението на обучаемия по т. 10 за постъпване на работа при БДЖ – ПП ЕООД обучаемият следва да възстанови всички направени разходи по неговото обучение.

Основният спор между страните е дали е налице неизпълнение на задължението по т. 10 от договора. Не е спорно между страните, че след успешно приключване на обучението, не е сключен трудов договор за длъжността „билетен касиер“. Установява се от Доклад от Д.С., Ръководител отдел „Човешки ресурси“, че след приключване на обучението Р. К. е подала заявление за назначаване на работа на длъжност „Служител издаване на пътнически билети, информатор“, но с оглед представеното Експертно решение на ТЕЛК и отрицателно становище от РКМЕ, е отказано сключване на трудов договор.

При така установеното от фактическа страна, правилни са изводите на първоинстанционния съд, че не се установява от събраните по делото доказателства, че е налице виновно неизпълнение на задължения от страна на ответницата. Това е така, доколкото не са ангажирани доказателства, че към момента на сключване на договора за повишаване на професионална квалификация ищцата е била запозната с изискванията за заемане на длъжността. Такъв извод не може да бъде изведен и от приетата по делото декларация от 11.04.2019 г., тъй като в тази декларация не е са посочени също 5 такива изисквания. Освен това, в бланката на тази декларация няма изрично указание, че е налице изискване към кандидатстващи работа да могат да полагат труд през нощта. Следва да се посочи също, че експертното решение от ТЕЛК е издадено на 22.04.2019 г., а декларацията е подписана от ответницата на 11.04.2019 г., т.е. тя обективно не е можела да знае какви предписания ще бъдат дадени от ТЕЛК във връзка с полагане на труд през нощта, независимо, че се касае за преосвидетелстване. Това е така, доколкото издаването на експертното решение се основава на нови изследвания и медицинска преценка на здравословното състояние, която може да обоснове по-ограничителни предписания или по-малко ограничителни от предходното решение относно степента на неработоспособност.

Предвид на изложеното и поради съвпадане на фактическите и правни изводи на въззивния съд с тези в обжалваното решение, то следва да бъде потвърдено изцяло.

Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата от 500 лева, представляваща направени разноски във въззивното производство.

Предвид на изложеното, съдът