Решение № 62 от 22.05.2023, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Бургас, 18.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Веселка Г. Узунова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело № 20232000500107 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 1703/26.01.23г. на БОС от Община Бургас, с ЕИК 000056814, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ***, представлявана от Кмета на Общината, чрез ю.к. С. Д., против решение № 15/06.01.2023г., по гр.д.№ 20222100101285/2022г. на БОС, в частта, с която е уважен предявеният от М. Х. Т., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Б., ул. „С.“ № *, вх. *, ет. *, със съдебен адрес: гр. Б., ул. „Ц. С. П.“ № ***, ******, адв. К. К., иск с правно основание чл.49 ЗЗД, вр. с чл.52 ЗЗД и чл.86 с.з. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, вследствие претърпени средни телесни повреди за размера от 10 000лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.08.2022г. до окончателното й изплащане и Общината е осъдена да заплати на адв.Кр.К. адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА.

Твърди, че в тази част решението не е правилно. Моли да бъде отменено и постановено ново, с което искът бъде изцяло отхвърлен, а при условия на евентуалност – уважен за сума, намалена с 80% от присъдената. Излага подробни аргументи, позовава се на неправилна преценка от страна на съда на събрания доказателствен материал и несправедливост на възприетия размер на обезщетението. Няма доказателствени искания. Претендира разноски.

По делото е депозирано становище от третото лице-помагач на Община Бургас – ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК: 121265177, със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к.1301, ***, 1 ет. 5, чрез адв.Т. С. - В. Счита депозираната въззивна жалба на Общината за основателна, а решението на Окръжен съд – Бургас – за неправилно в обжалваната от Общината част. Моли за решение в този смисъл, не ангажира доказателства.

Въззиваемата М. Х. Т. оспорва въззивната жалба в депозирания по реда на чл.263 ГПК отговор, чрез адв. К. К. и депозира насрещна въззивна жалба вх.№ 3406/21.02.2023г. на БОС против решение № 15/06.01.2023г., по гр.д.№ 20222100101285/2022г. на БОС , в частта, с която е отхвърлен предявеният от нея иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за размера над 10 000лв. до размера от 15 000лв., ведно с лихвата за забава от датата на предявяване на иска, до окончателното изплащане на сумите.

Твърди несправедливост на присъденото обезщетение. Моли за уважаване на депозираната жалба. Не ангажира доказателства, претендира разноски за двете инстанции.

Решението не е обжалвано и е влязло в сила в частта,с която искът е отхвърлен за претенцията над 15 000 лева до претендирания размер от 30 000 лева.

В съдебно заседание въззивницата-ищца М. Т.,редовно уведомена,не се явява и не се представлява.Постъпила е писмена молба от пълномощника и адв. К.,в която се оспорва въззивната жалба на община Бургас и се поддържа насрещната въззивна жалба. Няма доказателствени искания,претендират се разноски.

В съдебно заседание въззивникът-ответник община Бургас,редовно уведомена,се представлява от юрисконсулт Д.,който поддържа въззивната жалба и оспорва насрещната въззивна жалба.Няма доказателствени искания,претендира присъждане на разноски за двете инстанции и юрисконсултско възнаграждение.

При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери постановеното съдебно решение за валиден и допустим съдебен акт.

Правилно и в съответствие с твърденията в исковата молба и вида на търсената съдебна защита БОС е дал правна квалификация на предявения иск по чл.49, вр. с чл.52 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

В исковата молба ищцата е твърдяла,че на 12.06.2022г., около обяд е претърпяла инцидент до югоизточния ъгъл на сграда с идентификатор ***, находяща се в гр. Бургас, ***. Т. преминавала от южната страна на сградата,излязла на булеварда и попаднала в неравност на тротоара,вследствие на което паднала по очи. Като причина за падането сочи лошата, неподдържана и негодна инфраструктура- тротоарът бил със стари, неравни и изпочупени плочки,а върху него била изградена асфалтирана велосипедна алея,която на това място се разделя на два ръкава.Твърдяла е,че тротоарът ,предназначен за движение на пешеходци е неизползваем,поради което пешеходците са принудени да се движат по велосипедната алея, а тя е повдигната с десетина сантиметра.Ако се излиза от страничен тротоар е още по-лошо,защото пешеходецът едновременно трябва да гледа в краката си, за да премине безопасно ивицата с неравни и изпочупени плочки, да се оглежда в три посоки за идващи велосипеди и да следи да не се спъне в бордюра на повдигнатата велосипедна алея. Ищцата е 2 твърдяла,че при падането се е ударила по краката и в областта на гръдния кош, получила болки,които не преминали и се наложило да потърси медицинска помощ. На 14.06.2022г. била приета в МБАЛ „Бургасмед“,където след извършени прегледи било констатирано,че са счупени 4-то, 5-то и 6-то ребро в десен хемиторакс.Проведено е било лечение в болницата,като на 17.06.2022г. ищцата била изписана, с препоръчани два контролни прегледа.При проведен контролен преглед на 29.07.2022г. е било установено, че счупените ребра все още не са зараснали. Ищцата е твърдяла,че вследствие на произшествието тя е претърпяла и все още търпи болки и страдания,преживяла е уплаха, емоционален дискомфорт и стрес.

Понастоящем все още е със затруднено самообслужване и придвижване, а краката и ребрата я болят.Счита,че надлежен ответник по иска и е община Бургас,тъй като от извършена справка в кадастралната карта е видно,че тротоарът и целият бул. „Демокрация“ представляват имот с идентификатор ***- собственост на Община Бургас, с предназначение за второстепенна улица. Твърдяла е,че общината не е изпълнила задълженията си по чл. 31 от ЗП,както и задълженията по § 6, т. 37 от ДР на ЗДвП, § 1, т. 19 от ДР на ППЗДвП, § 6, т. 6 от ДР на ЗдвП. В исковата молба е заявено,че полученото увреждане на здравето на ищцата е в резултат от бездействието на служители на ответната община,защото ако посочената повредена част от тротоара бе ремонтирана,ищцата не би паднала и получила сочените увреждания.Т. е заявила твърдение, че претърпените от нея болки и страдания са в причинна връзка с бездействието на общината по поддръжка на улиците, поради което е претендирала ответната община Бургас да бъде осъдена да и заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лева, ведно със законната лихва, върху тази сума от датата на предявяване на иска 16.08.2022г. до окончателното й изплащане.

Ответната община Бургас е депозирала в законоустановения срок писмен отговор,в който е оспорила предявения иск,като е заявила,че твърдените от ищцата факти относно механизма на получените увреждания не съответстват на действителното положение. Ответникът е заявил,че според него не са налице всички предпоставки на чл. 51 от ЗЗД ,тъй като не се установява причинно-следствена връзка между претърпените от ищцата вреди в резултат на падането и на улица по причина –неравности и повреди на същата. Изразил е становище,че липсва яснота къде точно е станало падането на ищцата,какво е препятствието довело до падането и и какви са точно уврежданията на ищцата в резултата на твърдяното падане. Оспорил е истинността на представените от ищцата медицински документи относно отразената в тях причина за констатираните наранявания,като е твърдял,че съставителите на документите не са удостоверили действия,извършени пред тях,а са засвидетелствани непряко възприети факти/по данни на ищцата/.

Направено е било и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат,тъй като случилото се е през светлата част на денонощието, ищцата е имала възможност да вижда добре и да внимава къде се движи,за да избегне препятствия по пътя. Наведено е било и възражение,че ищцата се е движила неправилно в алея за велосипедисти, с което си поведение сама е допринесла за падането си. В условията на евентуалност,при становище на съда за основателност на иска на посоченото основание е било направено и 3 възражение за прекомерност на търсеното обезщетение.

По делото са били конституирани като трети лица помагачи на страната на ответника “ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1301, ***, ет. 5 и „ЩРАБАГ“ ЕАД, с ЕИК 130463628, със седалище и адрес на управление: гр. София, *** Г, сграда „Мегапарк“, ет. 8. Третото лице помагач “ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД , с ЕИК 121265177 е взело становище за неоснователност на исковата претенция.

По съществото на спора,от фактическа страна въззивният съд намери следното:

В подкрепа на твърденията си относно настъпилите увреждания и механизма на причиняването им,ищцата е ангажирала по делото писмени и гласни доказателства.От показанията на св. М.,съседка на ищцата,се установява,че в деня на инцидента заедно с ищцата и дъщеря и –св. Т., решили да идат на разходка до блока „Краставицата“,където евентуално да пият кафе.До блокчето на бул.“Демокрация“,където има велоалея,плочките и бордюрите били изпочупени,като човек трудно се ориентирал откъде може да мине.В близост до велоалеята ищцата се спънала на плочка от тротоара и паднала на лице.След като паднала,не можала да стане сама,защото е около 100 кг, като свидетелката М. и дъщерята на ищцата и помогнали.Завели я вкъщи,защото изпитвала силни болки,оплакала се,че я болят коленете и гърдите. Случката била през почивен ден,поради което не могли да отидат до поликлиниката да се прегледа. На следващия ден ищцата била прегледана и насочена за болнично лечение,тъй като се оказало,че има пукнати ребра. След като ищцата излязла от болницата,св. М. продължила да общува с нея,като виждала,че Т. не може да се обслужва сама,а и помагала дъщеря и за около месец.В този период тя можела да ходи с помощта на проходилка само до тоалетната,а навън не излизала. Първите два дни след инцидента изпитвала много силни болки,а след като излязла от болницата също споделяла,че я боли.Към момента имала затруднения при ставането,когато е седнала трябва някой да и помогне,за да стане,придвижва се с бастун,а преди травмата не е ползвала бастун. По принцип ищцата се движела бавно,защото е пълна и преди инцидента също трудно ставала,но не ползвала бастун,а сега ползва.

Според св. М., на мястото,на което се е спънала ищцата всеки може да се спъне,защото преминаването изисква повишено внимание- по велоалеята минават тротинетки и колела и пешеходецът трябва да се огледа наляво и надясно,а освен това състоянието на тротоара там не е добро,защото има счупени плочки.

От показанията на св.Т.-дъщеря на ищцата се установява, че е била заедно с майка си и св. М. по време на инцидента. Когато излизали от адреса,на който живеят,минавали покрай малко блокче на бул.“Демокрация“№100, след което се излиза на тротоара,после на велоалеята и на улицата. Майка и паднала непосредствено след като излезли от южната страна на блокчето,като се спънала на тротоара,където има разместени плочки.Според свидетелката,спъването е станало на плочките на тротоара,в средата на тротоара,на предявената и снимка №2,като денивелацията между тротоара и велоалеята не е била причина за спъването. Паднала на тротоара по очи,точно преди велоалеята. По отношение на самото падане,св.Т. не си 4 спомня със сигурност как е протекло,защото станало много бързо,но има спомен,че майка и първо паднала на колене,после на гърди и накрая по очи,но не си ударила главата. Двете със св. М. се опитали да я вдигнат,което било доста трудно. Майка и изпитвала в него момент повече страх и уплаха,като придържайки я стигнали до входа и я качили вкъщи. Св. Т. преценила,че е подобре пострадалата първо да легне,за да видят какво е състоянието и,а след това да преценят какво да правят. Дала и аналгетици,за да не я боли и се разбрали,ако болката продължава да извикат линейка.След като приела аналгетици,ищцата се поуспокоила и затова прегледа отложили за следващия ден. Посетили личния и лекар на следващия ден,който казал,че трябва да се направят рентгенови снимки,но нямало часове за такива специалисти.Св.Т. осигурила инвалидна количка и с нея закарала майка си на рентген и на преглед при хирург,който ги препратил към гръден хирург,след като видял рентгеновата снимка. Гръдният хирург препоръчал да бъде приета в болницата и тъй като не можела да се движи.За да осигури постъпването на майка си в болницата св.Т. извикала линейка.Ищцата била приета в болница„Бургасмед“,където била лекувана,а след изписването и ,отново с помощта на линейка и инвалидна количка дъщеря и я придвижила до вкъщи.През първите две седмици ищцата била изцяло на постелен режим, била обслужвана от дъщеря си и с нейна помощ ходила до тоалетна,а след около месец започнала да прави самостоятелни опити за придвижване.През цялото време я болели ребрата,като с течение на времето непрекъснатите болки отшумели,но се появявали понякога при определени позиции на тялото.След инцидента ищцата започнала да се оплаква от болки в колената и започнала по-трудно да стъпва.Преди инцидента ищцата се движила без бастун и правила по 2-3 разходки навън през деня,а сега ползвала бастун и излизала навън за кратко.