Решение № 2816 от 04.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2816 гр. Пловдив, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20255330110667 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК:

115016602, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, чрез пълномощник **** В. Б., против Д. К. Д., ЕГН: **********, от гр. П., *** по чл. 422, вр. чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи присъдените по частно гр. дело № 643/2025 г. на ПРС, ХХІІI гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 383/17.01.2025 г., суми за начислена топлинна енергия, както следва: 700,55 лева – главница, за периода 01.06.2023 г. – 30.04.2024 г. за обект на потребление, находящ се в ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 13.01.2025 г. до окончателното изплащане на вземането; 73,38 лв. – обезщетение за забава за периода 02.08.2023 г. – 12.01.2025 г. и разноски.

В исковата молба се твърди, че ищецът има качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126 ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежава лицензия за производство и пренос на топлинна енергия за битови нужди.

Съгласно чл. 150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия на потребители се осъществявала при публично известни общи условия, които влизали в сила и без изричното им приемане от потребителя. Ответникът като собственик/ползвател на имот в *** , е клиент и има качеството на потребител на топлинна енергия, а като такъв е длъжен да заплаща месечно дължимите суми за доставянето й съгласно чл. 34 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като при неизпълнение на задължението си в срок, дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва. Ищецът изпълнил задължението си, като доставил до сградата ТЕ, а търговецът, извършващ дяловото разпределение- „Техем Сървисис“ ЕООД разпределил за имота на ответника ТЕ на обща стойност 773,93 лева, включваща 1 главница от 700,55 лева за периода 01.06.2023 г. - 30.04.2024 г. и лихва в размер на 73,38 лева за периода 02.08.2022 г. - 12.01.2025 г. Начислената на ответника ТЕ била доставена и разпределена в пълно съответствие с нормативните изисквания, съгласно справка за компонентите, количеството, единичната цена и стойността на ТЕ. За събиране на задълженията си ищецът подал заявление за издаване на заповед по чл.

410 от ГПК, като по случая се образувало частно гр. дело № 643/2025 г. на ПРС, ХХІІІ гр. с-в, но издадената заповед била връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5, поради което след дадени му указания в едномесечния срок по чл. 422 от ГПК ищецът предявявал настоящия установителен иск. Претендира разноски в заповедното и настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника, чрез назначения му *** *** е постъпил отговор на исковата молба. Оспорва исковата претенция и моли да бъде отхвърлена изцяло.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

От приложеното към настоящото дело ч. гр. д. № 643/2025 г. по описа на Районен съд - Пловдив, 23 гр. състав, се установява, че за процесните вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 17.01.2025 г., която е връчена по реда на чл. 47 ГПК на длъжника Д. К. Д., поради което и в предоставения на ищеца от съда едномесечен срок за това е подадена настоящата искова молба.

Като писмени доказателства по делото са приети следните документи:

Нотариален акт за дарение на недвижим имот **, том ***, рег. № ****, нот. дело № **** г. от **** г. по описа на **** ***, рег. № ** на НК, с район на действие ПРС, от който се установява, че *** е дарила на *** 1/2 идеална част от Апартамент №**, на *** етаж, находящ се в ***, при условията на запазено право на ползване и обитаване пожизнено и безвъзмездно върху имота; Договор за наем на недвижим имот, сключен между Д. Д. наемодател и Д. Б. - ****, за срок от 36 месеца, считано от 07.08.2024 г.; Справка за доставена топлинна енергия по количество и стойност за обект с ИТН: ***, находящ се в ***; Препис-извлечение от сметка за задълженията за консумирана топлинна енергия след изравнителна сметка; Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация Пловдив“ ЕАД на клиенти в град П., приети с Решение по т. 8 от Протокол № 35 от 04.09.2007 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация Пловдив“ ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-070 от 17.12.2007 г. на ДКЕВР, на основание чл. 150, ал. 1 от ЗЕ; Справка за вписвания, отбелязвания и заличавания по имотната партида на Д. Д..

Видно е от приложеното ч. гр. д. № 643/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХІІІ граждански състав, че същото е образувано по депозирано от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК за сумите, предмет на настоящото дело, като е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 17.01.2025 г. Така издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, предвид което са дадени указания на заявителя по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и в законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение и тези, предмет на исковото производство.

Предвид изложеното, предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по 2 същество.

За основателността на предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, ищецът следва да докаже наличието на правоотношение с ответницата по договор за доставка на топлинна енергия през процесния период, както и че ответницата е потребител (собственик или ползвател) на топлинна енергия за процесния имот, като установи и размера на претенциите.

Облигационното правоотношение, което възниква и на което ищецът основава претенцията си, произтича от договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, който се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката. Общите условия следва да бъдат публикувани в един централен и един местен ежедневник в градовете с битово топлоснабдяване, което в случая е сторено. Съгласно изричната норма на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. По делото са ангажирани доказателства за публикуването на общите условия в един национален и един местен ежедневник преди процесния период – вестник „Новинар“ и вестник „Марица“. Изложеното води до извод, че е спазена изискуемата от закона процедура по приемането и публикуването на общите условия за продажба на топлинна енергия.

За да бъде обвързан от договора, ответникът следва да е титуляр на правото на собственост, респективно на вещно право на ползване върху обект, находящ се в сграда в режим на етажна собственост – чл. 153, ал. 1 ЗЕ. По делото като писмено доказателство е приета - Справка от Агенция по вписванията, за периода от 01.01.1991 г. – 10.02.2026 г., за вписванията, отбелязванията и заличаванията, по партидата на ответника Д. К. Д.***, се установява, че върху недвижимия имот, находящ се в ***, са налагани и заличавани възбрани, вкл. и с кредитор – ищцовото дружество „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, като е отразено, че Д. К. Д. е ползвател на 1/2 ид.част от процесния недвижим имот.

Предвид приетите по делото писмени доказателства, съдът приема, че за процесния период от 01.06.2023 г. – 30.04.2024 г., Д. К. Д. е била ползвател на ½ идеални части от имота, с оглед на което съдът приема, че ответникът е титуляр на вещното право на ½ ид.ч. от имота, за периода, през който се твърди да е начислена ТЕ, при което е имала качеството на клиент на дружеството, съобразно чл. 153 ЗЕ и ОУ на ЕВН и че между страните по делото е възникнало валидно правоотношение по силата на договор за продажба на топлинна енергия. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Легална дефиниция на понятието „потребител” е дадена в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, според която по смисъла на този закон потребител на енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с носител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване. Разпоредбата на закона е възпроизведена в Общите условия на дружеството, обвързващи надлежно страните. Следователно за възникване на правоотношението по покупко-продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, а обвързаността между страните възниква по силата на закона, поради което в случая безспорно се установява съществуването на облигационна връзка между страните.

Достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител на топлинна енергия, съответно, че общите условия са произвели действие.

3

Поради изложеното съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия. В конкретния случай се установява, че ответницата по делото е ползвател на 1/2 идеална част от имота, а от представения договор за наем удостоверява, че облигационен ползвател – наемател на имота е друго лице – Д. И. Б., но договорът е сключен на *** г. и действа за срок от 36 месеца, считано от именно тази дата, поради което не касае процесния период 01.06.2023 г. – 30.04.2024 г.

Съгласно приетите в Тълкувателно решение № 2/2017 г. по тълк. д. № 2/2017 г.

По описа на ВКС, ОСГК, постановки, собствениците, респ. съсобствениците, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди, съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. Когато топлоснабденият имот е жилище, притежавано в съсобственост и когато ползващият съсобственик сключи писмен договор при публично известни Общи условия с топлопреносното предприятие, с откриването на индивидуална партида при последното за целия имот, тогава той става клиент на топлинна енергия за битови нужди, освен за своята идеална част от имота, и за другата, притежавана от другия съсобственик идеална част, поради което дължи на топлопреносното предприятие цената на доставената топлинна енергия за битови нужди за цялото жилище. Ако такъв договор с топлопреносното дружество не бъде сключен, съсобствениците дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди, съобразно с дяловете си в съсобствеността, независимо, че ползването на топлоснабденото жилище е предоставено само на единия съсобственик. Макар фактически имота да се ползва само от един от съсобствениците или от трето лице, по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие, клиенти на топлинна енергия продължават да бъдат всички съсобственици по силата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ.

От събраните по делото писмени доказателства, се установява, че ответникът Д.

К. Д. е ползвател на ½ ид.ч. на топлоснабденото жилище, находящо се гр. П., *** за процесния период.

От страна на ищцовото дружество, чиято е доказателствената тежест, не са ангажирани доказателства - сключен писмен договор при публично известни Общи условия с топлопреносното предприятие, с откриването на индивидуална партида при последното за целия имот само от ответника Д. К. Д., в който случай последната би станала клиент на топлинна енергия за имота, поради което би дължала на топлопреносното предприятие цената на доставената топлинна енергия за битови нужди за цялото жилище.