Определение № 1054 от 25.01.2023, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1054 гр. Варна, 25.01.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Кожухарова като разгледа докладваното от Виолета Кожухарова Гражданско дело № 20233110100517 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано въз основа на предявени от ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.

„Джеймс Баучер“ № 87 срещу П. И. И. от гр. Варна за осъждане на ответника да заплати сумата от 1475.84 лева съставляваща заплатено от застрахователя обезщетение за причинени виновно от ответната страна вреди на застраховано при ищеца МПС, както и сумата от 25.00 лв. – ликвидационни разноски, на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ.

Твърди се в исковата молба, че ответникът е причинява ПТП, след което напуска мястото на инцидента. В резултат на произшествието на застрахованата вещ са причинени щети, като ищецът - застраховател е заплаща обезщетение на собственика. Независимо от отправената покана, доброволно плащане не е извършено от деликвента.

С Определение № 33209/ 06.12.2022 г., постановено по гр. дело № 20221110166440 по описа на Районен съд - София производството по делото е прекратено и изпратено по компетентност на Районен съд - Варна.

Прекратяването на производството и изпращането му на ВРС, е мотивирано от съдебния състав с това, че предмет на главния иск е претенция срещу потребител на застрахователна услуга. Прието е, че в настоящата хипотеза приложима е нормата на чл. 113 ГПК, поради което след извършена справка в НБД „Население“ производството по делото е прекратено и изпратено на ВРС предвид адреса на ответника.

Съдът, след извършена служебна проверка, приема следното:

1

"Потребител" по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Кодексът за застраховането използва термина „ползвател на застрахователни услуги“, като в разпоредбата на чл. 2, ал. 2 посочва, че това са застраховащият, застрахованият, третото ползващо се лице, третото увредено лице, другите лица, за които са възникнали права по застрахователен договор, както и физическото или юридическото лице, което проявява интерес да се ползва от услугите по разпространение на застрахователни продукти, предоставяни от застраховател или от застрахователен посредник във връзка с предмета му на дейност, независимо дали е потребител по смисъла на Закона за защита на потребителите.

Комплексното тълкуване на разпоредбата налага извода, че законодателят е очертал като потребители на застрахователна услуга кръг от лица, за които застрахователния договор поражда определени права, защото са страни в самото това застрахователно правоотношение (застрахован, застраховащ), или защото се ползват от правата по този договор – увредено лице, трето ползващо се от договора за застраховка лице или друго лице с интерес от него. Изложеното обуславя извода, че под потребител на застрахователна услуга следва да се приема лице, което се ползва от застрахователния договор или което има права по същия.

Делинквентът със свои виновни действия причинява вреда на застрахованата вещ, което поражда задължение на застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение. Последното от своя страна поражда правото на застрахователя да предяви регресна претенция спрямо причинителя. Последният не черпи ползи или права от застрахователното правоотношение. На делинквента са вменени задължения за възстановяване на застрахователя заплатеното от последния обезщетение.

В случая, отговорността на ответника не е породена от клаузите на застрахователния договор, а пряко произтича от специалния фактически състав на закона – чл. 500 КЗ. Регресното право на застрахователя срещу застрахования не е същинско застрахователно право, а възниква по силата на 2 закона и при наличие на изрично предвидените предпоставки. В този смисъл са и Решение № 70/ 23.06.2011 г. по т. дело № 624/ 2010 г. на ТК, I т. о., Решение № 130/ 03.05.2012 г. по т. дело № 244/ 2010 г. на ТК, I т. о., Решение № 20 от 2.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 2695/ 2019 г., II т. о., ТК и др.

С оглед изложеното, следва да се приеме, че ответникът няма качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП , както и ползвател на застрахователна услуга, до колкото не черпи права и не отговаря спрямо застрахователя по договора по този иск. Наличието на договор между застрахователя и водача, макар да е елемент от фактическия състав на отговорността, не е предмет на иска, а преюдициално правоотношение.

След като ответникът в настоящия случай няма качеството на потребител, то спрямо него е неприложима специалната подсъдност по чл.

113 ГПК, която урежда подсъдността при предявен иск срещу потребител.

Ето защо, приложима в настоящата хипотеза е общата подсъдност по чл. 105 ГПК.При това положение, не е налице процесуална възможност, съдът, служебно, без възражение за неподсъдност да прекрати делото и да го изпрати на съда по настоящия адрес на ответната страна, по аргумент от чл.

119, ал. 3 от ГПК.

По изложените съображения, съдът намира, че следва да повдигне препирня за подсъдност между Районен съд – гр. Варна и Районен съд – гр.

София за разглеждане на предявения иск, на основание чл. 122 ГПК.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОВДИГА спор за подсъдност между Софийски районен съд и Варненски районен съд по гражданско дело № 202233110100517 по описа за 2023 г. на Районен съд – Варна, за разглеждане на предявения от „Бул Инс“ АД, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 срещу П. И. И. от гр. Варна за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1475.84 лева съставляваща заплатено от застрахователя обезщетение за причинени виновно от ответната страна вреди на застраховано при ищеца МПС, както и сумата от 25.00 лв. – ликвидационни разноски, на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ.

3

ДА СЕ ИЗПРАТИ делото на компетентност, на основание чл.122 ГПК.

Варненски окръжен съд, по

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4