Решение № 7191 от 23.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7191 гр. София, 23.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20241110175087 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове от „Топлофикация София“ ЕАД срещу И. Д. Л., за сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 29575/2024г. по описа на СРС, 55 състав, представляващи ½ част от стойността на предоставени за описания подолу имот услуги, както следва: иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за сумата 602.99 лева за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2021г. – 30.04.2023г., както и сумата 15.10 лева – главница за извършено дялово разпределение за периода 01.03.2022г.-30.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 17.05.2024г., до окончателното изплащане, които услуги са предоставяни за топлоснабден имот – апартамент №...., находящ се в гр. София, ж.к.

„Л.“, бл...., вх...., ет. 1, абонатен №......; иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за заплащане на сумата 47.50 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2022г. – 09.04.2024г., както и сумата 4.56 лева - лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2021г.-09.04.2024г.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците като собственици на топлоснабдения имот по силата на наследствено правоприемство и въз 1 основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 от ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия до топлоснабден имот - апартамент № ...., находящ се в гр. София, ж.к.

„Л.“, бл...., вх......, т. 1, абонатен №......, като ответника имал задължение за заплащане на ½ част от дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение, което не е сторил. С оглед на тези обстоятелства, моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати описаните суми, ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане. Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания. Претендира разноски.

Ответника И. Д. Л. редовно уведомени за исковата молба, подава писмен отговор в предоставения срок, в който заявяват, че признава дължмостта на вземането но само за 1/6 част от общо дължимата за имота стойност на търсените услуги, т.е. за 1/3 част от търсената от него сума. Обяснява, че е наследил Д. Д. Л., който от своя страна е наследил свой братовчед, поради което и с оглед неговите наследници е придобил 1/6 ид.ч. от имота. Моли да не се допускат исканите експертизи.

Конституираното трето лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД представя изисканите документи.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна следното:

Страните не спорят, че има проведено Общо събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот – гр. София, ж.к. „Л.“, бл...., вх.

А, на което е взето решение за сключване на договор с „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. В изпълнение на взетото решение е представен сключен между ЕС и „Техем Сървисис“ ЕООД договор от 09.02.2002г. Наличен е също договор между ищеца и ФДР от 03.06.2020г. Съгласно постановките на ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС решението на ОС на ЕС обвързва собствениците на обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата дялово разпределение. Доказателства за релевиран отказ от услугата не се съдържат по делото, поради което решение на ОС на ЕС обвързва собствениците на имота, които се явяват обвързани и от последващия договор между ищеца и ФДР.

Обявено е за безспорно между страните с доклада по делото, срещу който няма възражения, че ищецът е доставял и ответника е ползвал доставяна от ищеца топлинна енергия в процесния период и твърдения от ищеца обем и стойност, че е извършвана услугата дялово разпределение съобразно нормативните изисквания.

Извежда се от представените доказателства – нотариален акт за покупко-продажба №..., 2 том I, рег. № ...., дело № 69/2019г., че топлоснабдения имот е придобит от М. И. Д.

Установява се, че М. И. Д., неженен, е починал на 19.05.2021г., и е оставил за свои наследници лица, които го наследяват съгласно чл. 8, ал. 4 ЗН:

С. П. К. /първи братовчеди/ – наследила го по заместване след смъртта на своя баща и чичо на М. И. Д.;

В. Вл. Т. и И. Вл. Т. /първи братовчеди/;

Й. Д. Р., Д. Д. К. /първи братовчеди/;

Д. Д. Л. – /първи братовчед/, неженен и без деца, а след неговата смърт на 19.10.2021г. и той е наследен от чичо си И. Д. Л. и леля си М. Д. Д.

При установената фактическа обстановка, съдебният състав прави следните правни изводи:

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто именно и е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т.

2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и 3 топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с открИ.ето на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.

Установява се по делото, че имотът е бил придобит от ответника по силата на наследствено правоприемство. Спорно е в каква квота е придобил правото на собственост.

Видно е, че имотът е бил притежаван от М. И. Д., който не е бил женен и не е имал деца с оглед вписаното в удостоверението му за наследници. В тази хипотеза, той не се наследява от съпруг и от наследници от първи ред – низходящи, след като няма такива. Лицето М. И.

Д. не може да се наследи и от наследниците от втори ред – негови възходящи от първа или по-горна степен, тъй като към датата на смъртта му и видно от удостоверението за наследници, неговите родители са починали и няма данни да има живи баба и дядо. Ето защо се преминава към трети ред – братя и сестри, ерго техните низходящи по заместване.

Извежда се, че лицето М. И. Д. няма братя и сестри. Вписаните в удостоверението за наследници братя и сестри са такива на неговите родители, видно и от тяхното ЕГН. По изложените мотиви, покойния М. И. Д. се наследява от роднините от четвърти ред съгласно чл. 8, ал. 4 ЗН - роднините по съребрена линия до шеста степен включително. Това са неговите братовчеди, всички от един вид и степен на родство – по съребрена линия от четвърта степен. Така оставеното наследство се разпределя между тях според броя им, т.е. на шест равни части. Едва след смъртта на Д. Д. Л., чиято част след смъртта му се наследява от ответника И. Д. Л., който придобива тази 1/6 част от наследството на М. И. Д. По изложените мотиви съдебният състав прави извод за настоящото производство, че ответника И. Д. Л. е собственик 1/6 ид.ч. от топлоснабдения имот в рамките на исковия период по реда на правна сделка.

Като собственик на имота ответника се явява страна по облигационното правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/, като няма нужда от сключване на индивидуален договор, поради което и релевираните в този смисъл възражения остават несподелени. Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в какъвто смисъл са й разясненията, дадени в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.

Наличието на облигационна връзка не се опровергава от ответника. В настоящото производство придобИ.ето на посочената част от имота от ответника в рамките на исковия период се доказва анализа на приложените по делото документи за собственост – нотариален акт за покупко-продажба и удостоверения за наследници, и изводите на съда за наличието на облигационно правоотношение между страните, възникващо при общи условия в качеството на ответника на собственик на имота се доказва. Същевременно, други доказателства, които да оборват констатираната облигационна връзка, не са налични по 4 делото. Следва да се отбележи, че извършената от ответника, редов с другите наследници, разпоредителна сделка с имота, следва исковия период и по тази причина не изключва качеството му на потребител. В тази сделка не са посочени правата на прехвърлителите.

Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Топлофикация София" ЕАД е дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.

Страните не спорят, че процесният апартамент се намира в сграда в режим на етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа, което се установява от приетите писмени доказателства /решение на ОС на ЕС/.

Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея. Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение, като стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия от 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. По силата на договорните взаимоотношения между "Топлофикация София" ЕАД и третото лице помагач цената на услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ дялово разпределение, а по силата на чл. 13, ал. 1, т. 1 от Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия потребителите дължат възстановяване на заплатените суми за тази услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово разпределение се посочва в сключения договор между топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дяловото разпределение, съгласно чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ. Във връзка с това по силата на закона възниква система от две относително независими правоотношения, чиито страни и предмет се определят от закона. По едното възниква задължение за топлофикационното дружество за заплащане на търговеца, извършващ дялово разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по второто - потребителите дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. С договора, сключван по реда на чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само цената за услугата дялово разпределение, а в този по чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ дялово разпределение само условията и начинът на плащане на услугата. И двата договора обаче не променят страните и предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото както те се определят от закона. Ето защо законът установява задължение на купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение, 5 чиято цена се определя от договора между тях, като няма значение дали топлофикационното дружество е платило предварително, впоследствие или дали въобще е платило тази цена на търговеца, извършващ дялово разпределение, както и е без значение дали общите условия на топлофикационното дружество установяват задължение на купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Единственото условие (основание) за задължението на потребителите за плащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена.