Решение № 18 от 05.01.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Пазарджик, 05.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветанка Вълчева при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело № 20235220101443 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е искова молба от „**“ ЕАД, със старо име „С*с“ АД, ЕИК *, седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Р** представлявано от изпълнителните директори И** и **, чрез адв.И. М. Л., вписан в АК-София, с адрес за съобщения и кореспонденция: гр.Ва** против С. Й. И., с ЕГН **********, с адрес: с.С**, в която ищецът, чрез пълномощника си, твърди, че на 06.12.2022г. депозирали пред PC-Пазарджик заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника С. Й. И., с ЕГН ********** и „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес управление: гр.С** с искане същите да бъдат осъдени да заплатят солидарно на „С*с’' АД, с ново име „**" ЕАД, с ЕИК *, сумата от 34,00 лв. - главница и сумата от 2,40 лв. - мораторна лихва за периода 07.03.2022г. до 15.11.2022г.

На основание подаденото заявление

№20225220103885 по описа на PC-Пазарджик. било образувано ч.гр.д.

Сочи, че в законоустановеният едномесечен срок само длъжникът С. Й.

1

И. е депозирал възражение на основание чл.414 ал.2 от ГПК. По отношение на „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД, заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК е влязла в законна сила.

Заявява, че на основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415 от ГПК предявява настоящия иск за установяване на вземането им спрямо С. Й. И..

Твърди, че „A**“ ЕАД е предприятие с основен предмет на дейност изграждане, използване и поддържане на мобилна клетъчна мрежа и предоставяне на далекосъобщителни услуги. За осъществяването на тези дейности, дружеството развива и съпътстващи търговски дейности.

Твърди, че на 16.12.2019г. между „**” ЕАД /сега „А**“ ЕАД, ЕИК * (продавач) и С. Й. И. е сключен Договор за продажба на изплащане №*.

На основание т.1 и т.2 от договора, с неговото подписване купувачът С. Й. И. е закупил и е станал собственик на устройство Апарат Al Alpha Turquoise+ PH case със сериен номер: **.

Твърди, че съгласно т.10.2.1 от договора купувачът се е задължил да заплати на “**“ ЕАД /сега „А**“ ЕАД/ продажната цена за вещта, съобразно погасителен план към договора.

Твърди, че поради неплащане в срок, договорът между „А**“ ЕАД и ответника С. Й. И. е прекратен предсрочно на основание т.12.3 от Договор за продажба на изплащане №*.

Твърди, че непогасената сума до края на срока на договора за продажба на изплащане, в размер на 34,00 лв., е станала предсрочно изискуема на основание чл.12.3. от договора.

Посочва, че на 07.11.2014г. между „А**“ ЕАД, ЕИК * и „С*с“ АД, с ново име „**” ЕАД, ЕИК *, е сключен Договор за поръчителство от 07.11.2014г.

На основание т.3 от договора за поръчителство „С*с“ АД се задължило в качеството си на поръчител да обезпечи задълженията на абонати, сключили с „А**“ ЕАД договор за продажба на изплащане.

Твърди, че поради липса на доброволно плащане от страна на длъжника и на основание чл.2.2.3 от Договора за поръчителство от 07.11.2014г., „С*с“ АД заплатило на „А**“ ЕАД на 07.03.2022г. сумата от 34,00 лева, представляваща дължимата сума от С. Й. И., с ЕГН ********** по договора 2 за продажба на изплащане от 16.12.2019г.

Плащането на сумата е извършено след отправена покана от страна на кредитора към поръчителя, съгласно т.2.2.3 от договора за поръчителство.

Съгласно договора за поръчителство, поканата следва да се отправи посредством предявяването на Справка /Приемо-предавателен протокол/, а именно Приемо-предавателен протокол №380/05.02.2022г., представляващ справка по т.2.2.3 от договора за поръчителство от 07.11.2014г. Протоколът съдържа списък с абонатите и размера на просрочените задължения, произтичащи от договори, гарантирани, чрез поръчителство от ищеца.

Сочи, че ответникът присъства на стр.1 от горепосочения Протокол №380.

По отношение на извършеното плащане представя и моли да бъде прието платежно нареждан от 07.03.2022г.

Посочва, че съгласно т.2.2.5 от договора за поръчителство, след извършеното плащане, се съставя Справка /Приемо-предавателен протокол/ който съдържал списък с абонатите, за които на 07.03.2022г. „С*с” АД в качеството си на поръчител е изпълнил вместо тях задълженията им към „А**“ ЕАД1 произтичащи от договори за продажба на изплащане, гарантирани чрез поръчителство. В случая е съставен Приемо-предавателен протокол №384/11.03.2022г. Ответникът присъствал на стр.3 от горепосочения Протокол №384.

Твърди, че до С. Й. И. е изпратено Уведомление за встъпване в дълг по чл.146 от ЗЗД, с което длъжникът е уведомен, че считано от 07.03.2022г. задълженията му към „А**” ЕАД по договор за продажба на изплащане №* са прехвърлени на „С*с“ АД, с ново име „**“ ЕАД.

Сочи, че на 28.07.2022г. между „**” ЕАД, ЕИК * и „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД е сключен Договор за встъпване в дълг.

Съгласно договора кредиторът „**“ ЕАД, ЕИК * приел поемателя “Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД като съдлъжник за заплащане задълженията на длъжниците физически лица, произтичащи от Договора за поръчителство, сключен на 07.11.2014г. между „А**” ЕАД и „**” ЕАД, ЕИК *.

Поемателят „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ 3

ЕООД се задължил да заплати задълженията на длъжниците физически лица, произтичащи от договора за поръчителство, сключен на 07.11.2014г. между „А**” ЕАД и „**” ЕАД, ЕИК *, включително и на длъжника С. Й. И. под №90 в Приложение №1 към договора, в срок от един месец от подписване на Договор за встъпване в дълг.

Твърди, че към настоящия момент поемателят “Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД не е заплатил задължението на длъжника С. Й. И., поради което заявлението за издаване на заповед за изпълнение е с искане за осъждане на двамата длъжници да заплатят солидарно процесната сума.

Предвид, че само С. Й. И. е подал възражение по чл.414 от ГПК, то заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК е влязла в законна сила спрямо “Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД.

Предвид горното депозират настоящата искова молба само срещу С. Й.

И..

В този смисъл „**” ЕАД, в качеството си на поръчител, има изискуемо и ликвидно вземане към С. Й. И., с ЕГН ********** в размер на 34,00 лв., представляваща незаплатена сума по Договор за продажба на изплащане №*.

Сочи, че съгласно чл.84 от ЗЗД, когато деня на изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.

Твърди, че ответникът е длъжен да заплати на ищеца сумата от 2,40 лв., представляваща мораторна лихва за забава, за периода от датата на плащане на главницата от заявителя „С*с” АД на „А**” ЕАД - 07.03.2022г. до 15.11.2022г.

Твърди, че до настоящия момент горепосочените суми не са заплатени от ответника.

Моли съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че С. Й. И., с ЕГН ********** дължи на „С*с" АД, с ново име „**” ЕАД, с ЕИК * сумата от 34,00 лв., представляваща незаплатена от С. Й. И. сума по Договор за продажба на изплащане №* от 16.12.2019г., която сума е заплатена от заявителя „С*с“ АД, с ново име „**” ЕАД, в качеството му на поръчител на „А**“ ЕАД по Договор за поръчителство от 07.11.2014г., както и сумата в размер на 2,40 лв. - мораторна лихва за забава за периода от 4

07.03.2022г. (датата на заплащане на сумата в размер от 34,00 лв., от „С*с” АД на „А**“ ЕАД) до 15.11.2022г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от подаването на настоящото заявление до окончателно заплащане на дължимата сума.

Моли да им бъдат присъдени направените по делото съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства, подробно описани.

Направено е доказателствено искане - за прилагане на заповедното производство.

По делото е постъпила молба от ищеца, чрез пълномощника му, с вх.

№12827/2023г., с която, на основание чл.232 от ГПК, ищецът „**“ ЕАД е оттеглил акцесорния иск с правно основание чл.86 от ЗЗД, във връзка с чл.84 от ЗЗД за установяване, че ответникът С. Й. И. дължи на ,,**“ ЕАД сумата в размер на 2,40 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от 07.03.2022г. (датата на заплащане на сумата в размер от 34,00лв., от „С*с” АД на „А**" ЕАД) до 15.11.2022г.

Във връзка с така постъпилата молба, с Определение №1388/29.05.2023г., постановено в производството по делото, съдът на основание чл.232 от ГПК е прекратил производството по гр. дело №1443/2023г. по описа на Пазарджишкия районен съд в частта относно предявения акцесорен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК, във връзка с 86 от ЗЗД - за вземане за мораторна лихва в размер на 2,40 лева, поради оттегляне на този иск от ищеца, чрез надлежно упълномощения му процесуален представител, с молбата с вх.№12827/29.05.2023г. и преди първото по делото съдебно заседание.

Определението за частичното прекратяване на производството по делото не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Производството по делото е продължило по предявения иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК - за вземането за главница в размер на 34,00 лева, ведно със законната лихва върху главницата.

В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, чрез пълномощника му, с който оспорва иска по основание и размер. Прави възражение за прекомерност на хонорара на 5 процесуалния представител. Претендира разноски при условията на чл.38 от ЗА. Представя заверено копие от системен бон за липсата на задължения към А1 към 30.12.2022г.

В съдебно заседание, ищецът, чрез пълномощника си и с депозираната по делото писмена молба поддържа предявения иск и моли съд ът да го уважи, като основателен и доказан. Претендира разноските в заповедното и в исковото производство. Излага подробни доводи по същество.

Процесуалният представител на ответника, с представената писмена молба, оспорва иска по основание и размер. Прави възражение за прекомерност на хонорара на процесуалния представител на ищеца.

Претендира разноски по делото по чл.38 от ЗА.

Съдът, като взе предвид твърденията на ищеца в исковата молба и възраженията на ответника и като обсъди събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

На 08.12.2022г., ищцовото дружество „**“ ЕАД е подало Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника С. Й. И. и „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД, в качеството им на солидарни длъжници, въз основа, на което е образувано ч.гр.дело №3885/2022г. по описа на Пазарджишкия районен съд. Същото е било уважено и Пазарджишкият районен съд е издал Заповед №2062 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на 09.12.2022г., с която е разпоредил длъжниците С. Й. И. и „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД да заплатят солидарно на ищеца-заявител и кредитор „**“ ЕАД сумата 34,00 лв., представляваща главница, ведно със законна лихва за период от 08.12.2022г. до изплащане на вземането, сумата 2,40 лева, представляваща лихва от датата на заплащане на главницата от заявителя за период от 07.03.2022г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 15.11.2022г., както и държавна такса в размер на 25,00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева. Посочено е, че вземането произтича от: платена сума по Договор за поръчителство от 07.11.2014г., сключен между „А**“ ЕАД, ЕИК * и „**“ ЕАД /с предишно наименование „С*с“ АД/.

Срещу така издадената заповед за изпълнение на парично задължение 6 по чл.410 от ГПК е постъпило писмено възражение от длъжника С. Й. И. в срока по чл.414 ал.2 от ГПК, с което е възразил, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Възразил е, че не дължи пари, тъй като договорът е прекратен още на 13.09.2021г. Представил е служебна бележка от „А**“ ЕАД.