Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 244 от 20.07.2024, Районен съд - Димитровград

Съд
Районен съд - Димитровград
Дело
Гражданско дело 403/2024
Вид
Решение № 244
Подписан
20.07.2024
В сила
20.07.2024
Състав
Огнян Христов Гълъбов

Цитирани разпоредби

  • чл.238, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 ал.5 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 244 гр. гр. Димитровград, 20.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Огнян Хр. Гълъбов при участието на секретаря Силвия Ив. Димова като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело № 20245610100403 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК – установителен за вземане.

В исковата молба ищецът „АПС Бета България“ЕООД твърди, че на 24.01.2019г. между „Сити кеш“ООД и ответника П. А. Ю. бил сключен Договор за потребителски кредит №263775. Съгласно този договор, на ответника бил предоставен кредит в размер на 800 лева, който тя трябвало да върне на 9 вноски, всяка в размер на 196 лева, в срок до 25.10.2019г., когато бил падежа на последната вноска, съгласно погасителния план, неразделна част от Договора. Уговорен бил фиксиран лихвен процент в размер на 40,05%, както и ГПР в размер на 48,50%. В чл.31 ал.3 от ОУ по Договора, страните се съгласили, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава. Горепосоченият договор бил сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Поддържа, че ответникът не изпълнила в срок задълженията си по договора за кредит. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2022г. „Сити кеш“ООД прехвърлило вземанията си по процесния договор на ищеца „АПС Бета България“ЕООД. Длъжникът не изпълнила в срок задълженията си по Договора до изтичане на крайния срок за погасяване на кредита, като към момента същия все още бил непогасен. На 15.12.2023г. ищецът депозирал в РС-Димитровград Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника. Образувано било ч.гр.д.№1704/2023г. по което на 19.12.2023г. съдът издал Заповед №825 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. С нея на ответника било разпоредено да заплати на ищеца сумата в размер на 800 лева-главница по Договор за потребителски кредит №263775/24.01.2019г., ведно със законна лихва от 15.12.2023г. до окончателното й изплащане, както и разноски за държавна такса от 40,95 лева и юрисконсултско възнаграждение от 100 лева. Заповедта за изпълнение била връчена 1 на П. Ю. по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск. Иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 800 лева главницанеизплатено задължение по Договор за потребителски кредит №263775/24.01.2019г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 15.12.2023г. до окончателното й изплащане.

Претендира присъждане на направените по настоящото и по заповедното производство деловодни разноски.

Ответникът П. А. Ю. не депозира отговор на исковата молба. Редовно призована за проведеното по делото съдебно заседание, не се явява и не изпраща представител, като не взема отношение по предявения против нея иск. Не прави искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие.

При така установеното и като има предвид, че ищецът прави искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение, съдът направи следните правни изводи:

При наличие на съответните вече посочени предпоставки – ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се явява в първото заседание по делото, не е направил искане за разглеждане на същото в негово отсъствие, както и при наличие на направеното от ищеца искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение, съдът не мотивира решението си по същество. Налице са предпоставките по чл.239, ал.1 от ГПК – на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в с.з., както и искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства- заверени преписи от Договор за потребителски кредит №263775/24.01.2019г., ведно с Общи условия към него, Приложение №1 и Договор за предоставяне на гаранция; Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2022г., уведомление за цесия, извадка от Приложение №1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания, разписка за усвоена сума, както и ч.гр.д.№1704/2023г. по описа на РС- Димитровград, ведно със съдържащите се в него материали.

Предвид изложеното, съдът счита, че са налице предпоставките на чл.238 и чл.239 от ГПК, поради което следва да се произнесе с неприсъствено решение, с което да уважи изцяло предявените от ищеца искове.

С оглед уважаването на исковата претенция ответникът следва да бъде осъдена да заплати направените от ищеца разноски по настоящото дело за държавна такса в размер на 50 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Предвид изхода на делото, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените от него разноски по заповедното производство, които са в размер на общо 140,95 лева, така както е посочено в издадената Заповед №825/19.12.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1704/2023г. по описа на РСДимитровград.

Поради изложеното и на основание чл.239, ал.1 във вр. с чл.238, ал.1 от ГПК, съдът 2

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. А. Ю., с ЕГН **********, от гр.***, че ДЪЛЖИ на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ЕООД, с ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление в гр.София, ***, представлявано от управителите ***, сумата от 800 /осемстотин/ лева, главница – неплатено задължение по Договор за потребителски кредит №263775/24.01.2019г., сключен със „Сити кеш“ООД, вземанията по който са били прехвърлени в полза на „АПС Бета България“ЕООД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2022г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 15.12.2023г. до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена Заповед №825/19.12.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.

№1704/2023г. по описа на РС-Димитровград.

ОСЪЖДА П. А. Ю., с ЕГН **********, от гр.**, област Пловдив, ул.“***, ДА ЗАПЛАТИ на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ЕООД, с ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление в гр.София, ***, представлявано от управителите ***, направените по настоящото дело разноски в размер на 150 /сто и петдесет/ лева, както и разноските направени по ч.гр.д.№1704/2023г. по описа на РС-Димитровград в размер на 140,95 лева /сто и четиридесет лева и деветдесет и пет стотинки/.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________ 3