Решение № 10574 от 20.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10574 гр. С., 19.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА АНГ.

ЙОРДАНОВА ВЕЛИКОВА при участието на секретаря МИНКА Х. БАШОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА АНГ. ЙОРДАНОВА

ВЕЛИКОВА Гражданско дело № 20221110113007 по описа за 2022 година Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1, пр. 3 от ГПК,вр. с чл. 200 ЗЗД от ищеца М. И. Д. срещу „Топлофикация София“ ЕАД за установяване несъществуването на вземането в размер на 200 лева, предявен като частичен иск от сума в общ размер 2162.65 лева, представляваща начислена цена на доставена от дружеството топлинна енергия в топлоснабден имот– апартамент № ..., находящ се на адрес в гр. С., ул. „....., № ..., ВХ. ..., ЕТ. ...., за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за абонатен № ....

Ищецът твърди, че за процесния период от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.. ответното дружество е начислило и неоснователно претендира сумата от 2162.65 лева за доставена топлинна енергия. Оспорва наличието на задължения към ответника поради липсата на облигационно правоотношение, липсата на доставка на стоки и услуги за процесния период,както и поради погасяване на вземанията по давност. По тези съображения ищецът поддържа да има правен интерес от предявяването на иск за признаване недължимостта на процесната сума.

В срока по чл.131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника „ТоплофикацияСофия“ ЕАД, оспорва иска.Оспорва , че вземането в исковия период да е погасено по давност.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С оглед въведеното от ищеца основание за недължимост на сумите поради липса на облигационни отношения между страните за процесния имот ,спорен е въпросът, доставял 1 ли е ответника към процесния период топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/ по силата на облигационно отношение с ищеца .

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.

Понятието потребител на топлинна енергия е дефинирано в разпоредбата на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ, съгласно която, в редакцията й към процесния период, потребител, респективно задължено лице за заплащане цената на доставена ТЕ във връзка с чл. 155 ЗЕ, е собственик или ползвател на имот, който ползва топлинна енергия с топлоснабдител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване. Анализът на законовата уредба мотивира извода, че качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на ЗЕ има собственикът на топлоснабдения имот, освен в случаите, когато върху имота има учредено ограничено вещно право на ползване, в който последен случай, потребител по законова дефиниция е ползвателят. Същото следва, както от изричното разглеждане в ЗЕ хипотезата на учредено вещно право на ползване и нарочно определяне на титуляра на същото като ползвател на доставяната в имота топлинна енергия, така и от общата такава на задълженията на титуляра на вещното право на ползване по чл. 57 ЗС. В този смисъл и Решение № 11 от 29.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1319/2012 г., III г. о.

По делото не са представени доказателства относно собствеността на процесния имот.Ответникът не доказва, че по силата на облигационно отношение с ищеца , съществувало към процесния период, е престирал /доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/ и за ищеца е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. Ищеца не е бил собственик на топлоснабдения имот и не притежава качеството потребител/клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.

153 ЗЕ. Следователно той не е задължена страна по договор при общи условия за цената на доставяната в този имот топлинна енергия.

С оглед гореизложеното , следва да се приеме, че предявеният отрицателен установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.

По отговорността на страните за разноски:

При този изход на спора право на разноски има ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК вр.чл.38 от ЗАдв. Същият е представил доказателства за извършени разноски в размер на 452,40 лева /52,40лв. – държавна такса и 400лв. – адв. възнаграждение/.

Воден от горното, Софийски районен съд, 171 състав

РЕШИ:

2

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от М. И. Д. , с ЕГН ********** чрез адв.И. против „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК 831609046, че М. И. Д. не дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата от 200 лева, предявен като частичен иск от сума в общ размер 2162.65 лева, представляваща начислена цена на доставена от дружеството топлинна енергия в топлоснабден имот– апартамент № ..., находящ се на адрес в гр. София, ул. „....., № ..., ВХ. ..., ЕТ. ...., за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за абонатен № ....

ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК 831609046, да заплати на Светослав Д. Х.в, с ЕГН ********** , на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 52.40лева - съдебни разноски.

ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК 831609046, да заплати на адв.Н. И. И.

ЕГН:********** на осн.чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв.сумата в размер на 400 лева адв.възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок, от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3