Определение № 602 от 27.05.2026, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Частно наказателно дело 469/2026
- Вид
- Определение № 602
- Подписан
- 27.05.2026
- Състав
- Красимира Тончева Донева
Цитирани разпоредби
- чл. 129 · Наказателен кодекс
- чл. 131а · Наказателен кодекс
- чл. 214 · Наказателен кодекс
- чл. 343б · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 70, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 437 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 440, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 602 гр. Бургас, 27.05.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Красимира Т. Донева при участието на секретаря Даниела К. Йорданова в присъствието на прокурора Мануел Т. Манев като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Частно наказателно дело № 20262100200469 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 437 и сл. от НПК, вр. чл. 70, ал. 1 от НК и е образувано по постъпила молба от осъдения Н. Х. А. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложеното му наказание лишаване от свобода.
В съдебно заседание представителят на Началника на Затвора – гр.
****** поддържа неоснователността на молбата по изложените доводи в депозираните пред съда становища и доклади. Излага съображения, че макар да е налице формалната предпоставка за условно предсрочно освобождаване, не е изпълнена втората изискуема предпоставка – осъденият да е дал достатъчно доказателства за своето поправяне. Сочи се, че рискът от рецидив остава в средни стойности – 75 точки, поради което корекционната работа следва да продължи до изтърпяване на наказанието в пълен размер. Предлага молбата на осъдения А. да не бъде уважена.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за неоснователност на молбата. Счита, че целите на наказанието по чл. 36 от НК не са постигнати в необходимата степен, а от доказателствата по делото не може да се направи извод за трайно и устойчиво поправяне на осъдения.
Служебния защитник пледира за уважаване на молбата, поради наличие на предпоставките за условно предсрочно освобождаване.
Осъденият Н. Х. А. поддържа молбата си в съдебно заседание. Заявява 1 желание да полага труд за летния сезон, по който начин да помогне на детето си.
Съдът, след като изслуша становищата на страните и като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
Лишеният от свобода Н. Х. А. е осъден по НОХД № 65/2026 г. по описа на Районен съд – Несебър на наказание „лишаване от свобода“ за срок от единадесет месеца за престъпление по чл. 131а от НК, при първоначален строг режим. Начало на наказанието – 28.07.2025 г.
От приложената справка се установява, че към 27.05.2026 г. осъденият е изтърпял фактически 9 месеца и 29 дни, от работа – 4 дни, или общо 10 месеца и 3 дни, като остатъкът от наказанието е 27 дни.
Осъденият е многократно осъждан, като настоящото му лишаване от свобода е поредното ефективно изтърпяване на наказание. Осъждан е за престъпления по чл. 129, чл. 214 и чл. 343б от НК.
От становищата на затворническата администрация и приложените доклади се установява, че първоначалната оценка на риска от рецидив, която е актуална и към настоящия момент, е в средни стойности – 75 точки. Като проблемни зони с най-голяма необходимост от корекционно въздействие са отчетени: отношение към правонарушението, злоупотреба с наркотични вещества, управление на финанси и доходи и умения за мислене.
Установява се, че по време на престоя си в местата за лишаване от свобода А. не е допускал дисциплинарни нарушения, но не е бил и награждаван. Не е бил трудово ангажиран и не е участвал в специализирана групова работа, като е участвал единствено в спортни мероприятия.
Според докладите на затворническата администрация осъденият формално приема вината си, но омаловажава участието си в извършеното деяние и прехвърля отговорността върху пострадалите лица. Отчетено е, че не осъзнава в пълна степен вредите от престъпното си поведение за жертвите и обществото. Констатирано е наличие на устойчиви криминални нагласи и липса на положителна промяна в начина на мислене и начина на живот.
Отразено е още, че провежданите корекционни дейности към настоящия момент не са довели до постигане на заложените цели по индивидуалния план на присъдата. Администрацията счита, че липсват преки и обективни 2 доказателства за способността на осъдения за самоконтрол и законосъобразно поведение в условията на свобода.
Съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от НК, за да бъде постановено условно предсрочно освобождаване, е необходимо осъденият не само да е изтърпял фактически предвидената в закона част от наказанието, но и да е дал достатъчно доказателства за своето поправяне.
В случая е налице първата законова предпоставка – осъденият е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание.
Не е налице обаче втората предпоставка, а именно доказателства за трайно и устойчиво поправяне.
Действително, осъденият не е наказван дисциплинарно и е спазвал вътрешния ред в местата за лишаване от свобода, но тези обстоятелства сами по себе си не са достатъчни, за да обосноват извод за успешно приключил корекционен процес. Спазването на установените правила представлява дължимо поведение от всеки лишен от свобода и не е достатъчен показател за настъпила трайна положителна промяна в личността.
От материалите по делото се установява, че рискът от рецидив остава непроменен в средни стойности, като не се отчита положителна промяна в дефицитните зони. Осъденият продължава да омаловажава извършеното деяние и не проявява достатъчна самокритичност. Според становищата на затворническата администрация заявената мотивация за промяна е формална, а корекционната работа следва да продължи.
Съдът кредитира изцяло становищата на затворническата администрация, тъй като същите са изготвени от компетентни длъжностни лица, наблюдавали пряко поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. От тях се установява, че целите на наказанието по чл. 36 от НК не са постигнати в необходимата степен и че съществува риск от извършване на ново престъпление в условията на свобода.
Настоящият съдебен състав намира, че заявеното от осъдения съжаление и желание за реинтеграция в обществото имат по-скоро декларативен характер и не се подкрепят от достатъчно убедителни доказателства за настъпила трайна положителна промяна.
3
С оглед изложеното съдът намира, че молбата за условно предсрочно освобождаване следва да бъде оставена без уважение.
Предвид изложеното и на основание чл. 440, ал. 1 от НПК, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Н. Х. А., ЕГН **********, за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“ в размер на единадесет месеца, наложено му по НОХД № 65/2026 г. по описа на Районен съд – Несебър.
Определението подлежи на обжалване от осъдения и от Началника на Затвора – Бургас, както и на протестиране от прокурора по реда на Глава двадесет и втора от НПК в 7-дневен срок от днес пред Апелативен съд – Бургас.
Препис от определението да се изпрати на Началника на Затвора – Бургас за сведение.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________ 4