Решение № 360 от 13.07.2023, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно гражданско дело 243/2023
- Вид
- Решение № 360
- Подписан
- 13.07.2023
- В сила
- 13.07.2023
- Състав
- Станислав Стефански, Еманоел Вардаров, Йордан Воденичаров
Цитирани разпоредби
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269, ал.1, изречение първо · Граждански процесуален кодекс
- чл.271, ал.1, изречение първо, предложение трето · Граждански процесуален кодекс
- чл. 19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 360 гр. Велико Търново, 13.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Станислав Стефански
Членове:
Еманоел Вардаров
Йордан Воденичаров при участието на секретаря Валентина В. Чаушева като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно гражданско дело № 20234100500243 по описа за 2023 година за да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК, по въззивна жалба подадена от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А с рег. № 2542097902 в Търговски и фирмен регистър във Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, ЕИК: 204915054, гр. София, ж.к.
Младост 4, Бизнес парк София - сграда 14 срещу решение №
198/15.12.2022г. по гр.д. № 20224150100358 по описа на Районен съд гр. С. в частта, с която се отхвърля предявеният срещу Г. П. М., с ЕГН:
**********, с настоящ адрес с. В., общ. С., ул.„Д." установителен иск за главница за разликата над уважения размер от 27,73 лева до претендирания размер от 142,73 лева, за възнаградителна лихва от 05.03.2017г. до 05.09.2017г. в размер на 18,48 лева (осемнадесет лева и 48ст.) и лихва за забава от 05.04.2017 г. до 16.06.2021г. в размер на 59,11 лева (петдесет и девет лева и 11ст.), като неоснователен. Моли се за отмяна на решението на първата инстанция в атакуваната част и уважаване на претенциите на 1 дружеството.
Г. П. М. в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез депозиран писмен отговор, подаден от процесуален представител – адвокат Р. Р. счита решението за правилно. Излагат се подробни съображения за това, че съдът се е произнесъл съобразно наличните твърдения и събраните по делото пред първата инстанция доказателства. Иска потвърждаване, с присъждане на разноски.
По повод жалбата Великотърновският окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях, и събраните по делото доказателства провери обжалваното решение и основателността на иска, като приема за установено следното:
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно, допустимо и правилно.
Относно валидността.
Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание
Относно допустимостта.
Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба. Съдът намира, че решението се явява допустимо. Налице са били положителните процесуални предпоставки за упражняване правото на иск и не са били налице отрицателните процесуални предпоставки, водещи до неговото погасяване.
С.ският районен съд се е произнесъл именно по предявения иск.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението в обжалваните части за правилно по същество.
От фактическа страна:
2
Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства. Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях. Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства, на основание чл.272 от ГПК, приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства, приети за установени от районния съд. Поради което счита, че не е необходимо отново да излага /възпроизвежда/ какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства. Във въззивното производство не са събирани доказателства.
От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства от районния съд, които въззивната инстанция след преценката на събраните в първоинстанционното производство доказателства също приема за установени, въззивният съд прави следните правни изводи:
Безспорно изложените обосноваващи обстоятелства и формулираното искане дават основание за квалифициране на претенцията на ищеца като такава по 124, ал.1 от ГПК.
От съвкупният анализ на събраните по делото доказателства безспорно се установява, че не са изпълнени изискванията и на чл. 5, ал. 2 от ЗПК, тъй като не е посочена информация за застраховането на кредитора за сметка на кредитополучателя, не е попълнена графа за обезпечения, което означава че такива кредиторът не е изисквал. В размера на общото задължение, съответстващо на общия брой равни месечни вноски, е включено и допълнително задължение по застрахователна премия в размер 16,72 лв. Съгласно заключението на вещото лице в месечните вноски се включва и премията за застраховането на финансовия риск на кредитора, въпреки че този разход не е бил ясно обявен на длъжника в преддоговорния процес. Този начин на оповестяване на разходите не съответства на изискването на чл. 19, ал.1 от ЗПК, тъй като плащането на премията по застраховката не е отразено като разход при формиране на ГПР, въпреки че е включен в общия дълг и месечните вноски. Следователно процесният договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX –13780325 се явява недействителен по смисъла на чл. 22 от ЗПК. Предвид, че тази 3 недействителност е по особена по вид с оглед на последиците й визирани в чл.23 от ЗПК, а именно че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като съгласно цитираната разпоредба той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихвата и другите разходи по кредита.
Съдебно-икономическа експертиза не е допусната във въззивната инстанция и така не се променят направените изводи.
С оглед гореизложеното съдът приема, че следва да се потвърди решението на първостепенния съд.
Относно отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора и искането за произнасяне по направените по делото разноски, на ответник жалба следва да се присъдят сторените по делото разноски.
Така мотивиран, Великотърновският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 198/15.12.2022г. постановено по гр.д. № 20224150100358 по описа на Районен съд гр. С. в обжалваните части.
ОСЪЖДА „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А с рег. № 2542097902 в Търговски и фирмен регистър във Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, ЕИК: 204915054, гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София - сграда 14 да заплати на адвокат Р. К. Р. с ЕГН:
********** - САК, на основание чл.38, ал.1, т.2 сума в размер на 400,00лв. адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4