Решение № 125 от 16.05.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. Варна, 14.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлозар Г. Георгиев

Членове:

Иваничка Д. Славкова

Яна Панева при участието на секретаря Десислава Ц. Величкова в присъствието на прокурора Т. С. Т. като разгледа докладваното от Иваничка Д. Славкова Въззивно административно наказателно дело № 20243100600186 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба, постъпила от обвиняемия М. С. И. против Решение № 1683/27.11.2023 г., постановено по АНД № 5261/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, с което подсъдимият е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. 2 вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК. С обжалваното решение М. И. е освободен от наказателна отговорност и му е наложено наказание „глоба“ в размер на 2000 лева като е осъден и да заплати направените по делото разноски.

В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно и наложеното наказание е явно несправедливо. Моли се за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане.

В условия на алтернативност се моли за отмяна на решението и постановяване на оправдателна присъда или намаляване на наказанието.

В съдебно заседание прокурор от Окръжна прокуратура – Варна счита въззивната жалба за неоснователна. Моли за потвърждаване на решението.

Защитникът адв. В. твърди, че в първоинстанционното производство са допуснати нарушения при събирането и анализа на доказателствата по делото. Моли обвиняемият да бъде оправдан. В правото си на последна дума обвиняемият И. също иска от съда да бъде оправдан.

1

Съдът, след запознаване с жалбата и материалите по делото и след цялостна служебна проверка на обжалвания акт на осн. чл. 313 и чл. 314 от НПК, установи следното:

Св. В.Н. притежавал велосипед „Спринт“, с който се придвижвал. На него бил монтирал допълнителен багажник, върху който поставил малък куфар, пълен с метални части. За да го закрепи неподвижно, св. Н. затегнал куфара от четирите му страни с дебела тел.

На 04.06.2018 г. св. Н., тръгнал с велосипеда си от с. Кичево към град Варна.

Преминал през разклона на с. Кичево към кв. „Виница“, гр. Варна, като на светофара завил в посока кв. „Виница“. Отбил се до магазин за хранителни стоки „Макао“, след което слязъл към комплекс „Св.св. Константин и Елена“ и „Евксиноград“. Включил се в движението по бул. „Княз Борис I“ и се движил в посока към центъра на гр. Варна. Когато стигнал до разклона в близост до „Пикадили парк“, св. Н. завил надясно по бул. „Васил Левски“ и продължил да се движи напред. Искал да се отбие вдясно преди Автогара-Варна и да продължи към сградата на затвора.

Около 11:50 часа св. Н. се намирал по бул. „Васил Левски“ в посока към ХЕИ, преди влизането на ул. „Царевец“ и управлявал велосипеда в посока на движението. Пътното платно се състояло от три пътни ленти. Най-дясната постепенно преминавала в забранена за движение лента, а преминаващите по нея постепенно преминавали в средна лента.

Маркировката, указваща зона, забранена за движение, била с дължина около 35 метра.

Разрешената скорост за движение в този участък била до 50 км/ч. Св. Н. се движил в найдясната лента със скорост от 19,84 км/ч.

По това време обвиняемият М. И. управлявал лек автомобил „Форд Мондео“ с рег. № ***, жълт на цвят, като се движил в същата посока със св. Н.. В съседната пътна лента, на едно ниво с автомобила на обвиняемия, се движил л. а. „Опел Зафира“ с рег. № ***, управляван от св. Ц.Т., а пред последния – товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег. № ***, управляван от св. К.С., който превозвал фини, крехки дървени материали. Обв. И. се бил запътил към ул. „Прилеп“, за което решил да се престрои в съседна лента. Той възприел движещите се до и пред него автомобили, разстоянието между които било около 50 метра.

Движил се със скорост от 73,87 км/ч. и започнал да извършва маневра по пристрояване, в който момент разстоянието между него и пострадалия Н. било около 53,47 м. Обв. И. нямал пряка видимост към Н., тъй като той се намирал успоредно и на едно ниво с предната дясна част на движещия се пред обвиняемия товарен автомобил, подготвящ се да завие надясно.

Обв. И. навлязъл в желаната от него лента. В момента, в който той вече имал видимост към движещия се пред него велосипед, разстоянието между тях било около 50,17 метра. Поради движението му с висока скорост, обв. И. не възприел навреме св. Н..

Последвал удар, при който автомобилът, управляван от обвиняемия ударил с предна дясна част задната част на велосипеда, управляван от пострадалия Н.. При удара траекториите им сключвали ъгъл от 3 градуса. Св. Н. отскочил назад и ударил с гърба си дясната част на предното стъкло на автомобила, което се счупило. Тялото му отскочило нагоре над тавана на автомобила, превъртяло се назад и паднало върху асфалта, вследствие на което 2 пострадалият получил травми по лицето и тялото. След удара обвиняемият задействал спирачната система на автомобила и спрял около 20 метра след мястото на удара, отклонявайки го леко вляво.

Св. К.С. чул звука от удара и спрял автомобила. Слязъл от него и видял велосипеда, навлязъл под задната част на микробуса му, а около 10 метра зад спрелия жълт автомобил – легнал човек.

Св. Ц.Т. забелязал как жълтия автомобил го изпреварва и се пристроява пред него в същата лента за движение. Чул спирачки и удар и отбил автомобила си в крайна лява лента.

Видял човешко тяло в средната лента и когато забелязал и велосипеда под микробуса, разбрал, че в произшествието е участвал велосипедист. Двамата свидетели са категорични, че преди удара не са видели велосипедист нито на пътното платно, нито в близост до него.

Бил подаден сигнал на спешен тел. 112. На място пристигнали полицейски и медицински екипи. Св. Н. бил откаран в болница, а на място бил извършен оглед на местопроизшествие, със съставяне на протокола от който било започнато досъдебно производство. За установяване на получените травми от пострадалия била изготвена съдебно-медицинска и допълнителна експертиза. Според заключението по нея вследствие на пътно-транспортното произшествие Н. е получил хематом на твърдата мозъчна обвивка, обусловил разстройство на здравето, временно опасно за живота, счупване на лява зигоматична кост, обусловила трайно затруднение във функцията на дъвченето за период, надхвърлящ един месец, комбинирана травма в лявата челно-теменно-слепоочна област, съпроводена с навлизане на въздух в черепната кухина и изтичане на гръбначно-мозъчна течност през носа, т.е. била е създадена реална комуникация между външната среда и черепната кухина и в този смисъл същата е определила нараняване, проникващо в черепната кухина. Св. Н. получил и счупвания на 4 и 5 гръдни прешлени като всяко едно, само по себе си, обусловило трайно затруднение в движенията на снагата, надхвърлящ 1 месец. Бил причинен и видим голям дефект в лявата челно-теменно-слепоочна област, създаващ реална асиметрия и водещ до загрозяване на нормалния човешки облик.

По делото има изготвени съдебно-автотехнически експертизи за установяване механизма на настъпване на пътно-транспортното произшествие. Настоящият състав намира, че назначената в хода на съдебното следствие комплексна съдебна-автотехническа и медицинска експертиза допринася най-съществено за изясняване на спорните моменти.

Според нея, на 04.06.2018 г., около 11:50 часа велосипедиста се е движил по бул. „Васил Левски“, гр. Варна в посока от базар „Левски“ към ХЕИ в най-дясна пътна лента, със скорост от 19,84 км/ч, не е предприемал маневри непосредствено преди удара.

Едновременно с него, попътно, в най-лява пътна лента, се е движил лекия автомобил „Форд Мондео“ със скорост от 73,87 км/ч. Водачът на автомобила е предприел отклоняване надясно, по време на което настига и удря движещия се с велосипед пред него св. Н..

Мястото на удара между лек автомобил „Форд Мондео“ и велосипедиста се намира по широчина на пътното платно – около 9,10 м вляво от ОР1, мерено напречно на посоката на огледа, по дължина на пътното платно – на около 13,9 м преди ОР1, считано по посоката на 3 огледа. Скоростта на лекия автомобил непосредствено преди настъпване на удара и в момента на удара била 73,87 км/ч, а на велосипеда – 19,84 км/ч. При тази скорост на движение опасната зона за спиране на лекия автомобил в конкретните пътни условия е била 51,45 м, а при движението му с разрешената скорост от 50 км/ч/ - 28,94 м.

Според заключението, от техническа гледна точка, водачът на лекия автомобил не е имал възможност своевременно да възприеме и предотврати удара, тъй като при движението му с избраната от него скорост, опасната му зона на спиране е по-голяма от пряката зона на видимост, а в случай, че автомобилът се е движил с 50 км/ч, т.е. в рамките на разрешената, водачът би имал техническата възможност да предотврати ПТП чрез аварийно спиране или намаляване на скоростта си до тази на велосипедиста, а именно 19,84 км/ч. Зоната на пряка видимост на водача на лекия автомобил е била около 50,17 м. Отхвърлена е аргументирано възможността удара да е настъпил вследствие навлизане на велосипедиста на пътното платно непосредствено преди него.

При така приетата фактическа обстановка, приета изцяло и от настоящия състав, първоинстанционния съд е постановил решението си като е приел, че обвиняемият М. И. е извършил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер по чл.

343, ал. 1, б. „б“, предл. 2 вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК. Въззивният съд извърши цялостна проверка на оспорения акт, при която не се установиха допуснати нарушения.

Решението е правилно и следва да се потвърди. Установено е , чрез способите а НПК , обсъдени от съда поотделно и в съвкупност, че обвиняемият И. и пострадалият са били участници в движението, като районният съд е сторил необходимото да изясни проблемният и важен за предмета на делото въпрос дали велосипедиста Н. се е движел по булеварда до мястото на удара или е навлязъл малко преди това, заради което да не може да се възприеме от водача на автомобила. Съдът е изключил коплексната съдебно автотехническа и трасологична експретиза от ДП , като е прието, че е възникнало съмнение за нейната правилност, поради използваните от вещите лица доказателства и методи за определяне на мястото на удара . Кредитирано е с основание експертно заключение по повторната комплексна авто-техническа и съдебномедицинска експертиза.Взети са предвид съвкупно и обсяненията на обвиняемия, в койтоиот той дззаявява, че момента, в който е завършил маневрата престрояване, е бил и момента, в който изведнъж е видял черно петно, много близо отпред, отдясно на бронята на колата, незабавно предприел действия за избягване на удара, натиснал спирачката и извил волана на ляво, но не могъл да избегне удара. Детайлно са съпоставени обясненията на обвиняемия пред друг състав на съда, с тези на велосипедиста / обвиняемия счита, че велосипедистът се е хвърлил върху автомобила му, като пресичал булеварда, а велосипедиства твърди, че не е навлизал на пътя преди удара от друго място. На мястото на ПТП са присъствали още двама очевидци, които не са видели преди тях или около тях да е имало движещ се велосипедист. Затова резонно е възприетото от съда, че по-вероятно е велосипедистът да се е движел по булеварда, като възприемането му, без да е конкретна опасност на пътя е субективно. Важен доказателствен източник е последната, назначена от съда експертиза, съобразно която се приема, че обв.И. непосредствено преди и по време на удара есе е движил със скорост от 73,87 км/ч., като освен обичайните показатели е преценена и липсата на спирачни следи. Важно доказателство са следите по автомобила. Установени са деформации както по колата, така и по велосипеда. Те са по предна дясна половина на колат, одирания по предна дясна решетка, деформация на преден капак вдясно. От друга страна велосипедът е с деформация отзад вляво. Възоснова на тези обективни данни изводът е, че велосипедистът се е движил в найдясната пътна лента, която се е сляла със средната, когато обв.И. е завършил престрояването 4 си и е навлязъл изцяло в нея, след което е последвал удара.