Решение № 589 от 03.06.2024, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 589 гр. Варна, 30.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Виляна Н. Михалева при участието на секретаря Петя П. П. като разгледа докладваното от мл.с. Виляна Н. Михалева Въззивно гражданско дело № 20243100500517 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на въззивнa жалба, подадена от Е. М. М., чрез адв. Г., и въззивна жалба, подадена от Н. П. Ц., чрез адв. Д., двете жалби срещу Решение №260049/26.05.2023 г., поправено с Решение №260083/24.11.2023 г. и допълнено с Решение №260002/05.01.2024 г., постановено по гр. д. №6598/2020 г. по описа на РС – Варна, както и частна жалба, подадена от Е. М. М., чрез адв. Г., срещу Определение №260240/12.07.2023 г., с което е оставена без уважение молба за изменение на Решение №260049/26.05.2023 г. в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК.

Въззивната жалба, подадена от Е. М. М., чрез адв. Г., е срещу горепосоченото решение в частите, с които са отхвърлени предявените от него насрещни искове с правно основание чл. 109 ЗС и чл. 59 ЗЗД да бъде осъдена Н. П. Ц. да преустанови действията си, с които му пречи да ползва имота си и да премахне поставената от нея преградна врата, както и да му заплати обезщетение в общ размер на 180,32 лв. за лишаване от ползване на имот с идентификатор №***, за периода от 03.06.2020 г. до 27.08.2020 г., ведно със законната лихва от 27.08.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.

Въззивната жалба, подадена от Н. П. Ц., чрез адв. Д., е срещу горепосоченото решение в частта, с която е отхвърлен предявения от нея срещу Е. М. М. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде прието за 1 установено в отношенията между страните, че тя е собственик на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор

№*** по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-64 от

16.05.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК - Варна, изменена със Заповед №186478 от 19.08.2015 г. на Началника на СГКК - Варна, с административен адрес гр. Варна, улица „В.Х." №32А, етаж 1 и с предназначение на жилище, апартамент, с площ по документ за собственост – 55,03 кв. м, въз основа на договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт №66, том 150, акт №14469/11.09.2019 г., вх. рег.

№23852/11.09.2019 г., двойно вх. рег. №23652/11.09.2019 г. по описа на СВп към РС - Варна.

Във въззивната жалба, подадена от Е. М. М., чрез адв. Г., са изложени съображения за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на решението в обжалваните части. Жалбоподателят поддържа, че в атакуваното решение не са обсъдени протокол за въвод във владение от 08.01.2020 г. въпреки приобщаването му към доказателствените материали, както и наведените от него правоизключващи възражения, основани на нищожност на отделни части от доброволна делба от 1997 г., отнесени към предмета на сделката в нот. акт за покупка на насрещната страна по иска. Поддържа, че обстоятелството дали процесният имот представлява търпим обект не се отразява на факта, че тези процесни обслужващи части са негова собственост и той има право да ги ползва съобразно тяхното предназначение. Сочи, че за да бъде ангажирана отговорността на Ц. по чл. 59 ЗЗД не било необходимо тя фактически да ползва имота. Посочва, че по делото не било спорно, че преградната врата е заключена и той няма ключ от нея. Така той бил лишен от възможността да ползва вещта пълноценно, поради което за него било налице обедняване. Счита, че неправилно първоинстанционният съд е оставил без уважение своевременно направеното от него възражение, че от сделката от 02.08.2007 г. до завеждане на исковата молба от Ц. е изтекла в негова ползва 10-годишна придобивна давност върху имота, както и възражението срещу твърдението на Ц., че в нейна полза е изтекла давността.

Поддържа, че е налице противоречие в мотивите на обжалваното решение, тъй като след като е установил неоснователност на претенцията на Ц. и е отхвърлил искът по чл. 124 ГПК, първоинстанционният съд е кредитирал договора за доброволна делба от 15.12.1997 г. като действителен и законосъобразаен с невъзможния според приетата тройна СТЕ предмет – процесния избен етаж. Районният съд не обсъдил и представените от третото лице – помагач писмени документи, които опровергавали твърденията на Ц. за спокойно владение на избения етаж. Не ставал ясен изводът на първоинстанционния съд, че незаконосъобразно към дял I е бил прибавен и вписан и избеният етаж. Поддържа, че предмет на иска по чл. 109 ЗС не било правото на собственост върху засегнатия му имот. Посочва, че снимковият материал към първата експертиза отразявал наличието на преграждаща преградна врата, възпрепятстваща подхода към избения етаж към момента на огледа, а в констативно-съобразителната част от заключението било удостоверено, че вратата е заключена. Поддържа, че и към настоящия момент не ползва процесната част от имота си, защото е заключена от ищеца. По изложените съображения отправя искане за отмяна на първоинстанционното 2 решение в обжалваните от него части и постановяване на друго решение, с което предявените насрещни искове да бъдат уважени. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемия Н. П. Ц., чрез адв. Д., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Навежда доводи, с които обосновава правилност и законосъобразност на решението в обжалваните му от М. части. Отправя искане за потвърждаване на решението в тези части. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от третото лице – помагач на страната на Е. М. М. – ЧСИ С. К. - Д., с рег. №718 КЧСИ, район на действие: ОС – Варна.

Във въззивната жалба, подадена от Н. П. Ц., чрез адв. Д., са изложени съображения за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на решението в обжалваната част. Жалбоподателят поддържа, че изводът на първоинстанционния съд, че не е станал собственик на процесния имот, защото последният не бил самостоятелен обект, противоречал на закона, на събраните писмени доказателства и на посоченото от вещите лица по време на изслушването им в о. с. з. Процесният имот отговарял на изискванията на чл. 40 ЗУТ, т. 30, §5 от ДР на ЗУТ и Наредба №7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, а според вещите лица имотът отговарял и на изискванията за ателие.

Счита, че с неприемането за разглеждане на заявения в условията на евентуалност иск за признаване на право на собственост въз основа на фактическо владение върху имота е допуснато процесуално нарушение.

Твърди, че първоинстанционният съд вместо да обсъди пълно и адекватно събраните по делото доказателства и направените от страните възражения, основал изводите си на косвени доказателства, които се опровергавали от останалите доказателства по делото. Липсвал доклад, в който правилно да е разпределена доказателствената тежест между страните и подлежащите на доказване факти и обстоятелства. По изложените съображения отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната от нея част и постановяване на друго решение, с което предявеният от нея иск да бъде уважен. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 3 ГПК е постъпил отговор от Е. М. М., чрез адв.

Г., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Навежда доводи, с които обосновава правилност и законосъобразност на решението в обжалваните му от Ц. части. Отправя искане за потвърждаване на решението в тези части.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от третото лице – помагач на страната на Е. М. М. – ЧСИ С. К. - Д., с рег. №718 КЧСИ, район на действие: ОС – Варна, чрез адв. Б., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Навежда доводи, с които обосновава правилност и законосъобразност на решението в обжалваните му от Ц. части. Отправя искане за потвърждаване на решението в тези части.

В частната жалба, подадена от Е. М. М., чрез адв. Г., са изложени съображения за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното определение. Жалбоподателят поддържа, че в о. с. з. не бил запознат нито със списъка по чл. 80 ГПК на насрещната страна, нито с приложения към него 3 абонаментен договор, и не му била дадена възможност за становище по тях, затова възражението му за прекомерност на разноските на Ц. не било преклудирано. Сочи, че направеното от процесуалния представител на третото лице – помагач възражение за прекомерност на разноските на Ц. не било обсъдено в първоинстанционното решение. Излага, че още на 18.01.2021 г. депозирал молба, в която посочил, че материалният интерес, съотв. държавната такса, са неправилно определени, което оказвало влияние и върху размера на адвокатското възнаграждение. Поддържа, че при изчисляване на минималния размер на последното следвало да се вземе предвид актуалната към датата на завеждане на исковата молба в съда редакция на чл. 7, ал. 2 НМРАВ. Твърди, че първоинстанционният съд служебно присъдил сума за платена държавна такса, надхвърляща претендираната от ищцата със списъка по чл. 80 ГПК. Сочи, че макар да не е страна по абонаментния договор, има право да го оспори, доколкото касае спора за разноските и води до имущественото му утежняване. По изложените съображения отправя искане за отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което да бъде уважено искането му за намаляване на присъдените в полза на насрещната страна разноски до минимума.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемия Н. П. Ц., чрез адв. Д., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Навежда доводи, с които обосновава правилност и законосъобразност на определението и отправя искане за потвърждаването му.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от третото лице – помагач на страната на Е. М. М. – ЧСИ С. К. - Д., с рег. №718 КЧСИ, район на действие: ОС – Варна.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството пред РС – Варна е образувано въз основа на искова молба, подадена от Н. П. Ц., ЕГН **********, чрез адв. Д., с която е предявен иск срещу Е. М. М., ЕГН **********, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че тя е собственик на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-1864/16.05.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК - Варна, изменена със Заповед №18-6478/19.08.2015 г. на Началника на СГКК - Варна, с адм. адрес: гр. Варна, ***А, ет. -1 /минус първи/, с предназначение: жилище, апартамент, с площ по документ за собственост: 55,03 кв. м, въз основа на договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт №30, том II, рег.

№5278, дело №212/2019 г. по описа на нотариус Катя Паунова с рег. №382, с район на действие: РС – Варна, вписан с вх. рег. №23852/11.09.2019 г., двойно вх. рег. №23652/11.09.2019 г. под акт №150, том LXVI, дело №14469/11.09.2019 г., по описа на СВп към РС - Варна.

Приети за съвместно разглеждане са насрещни искове, предявени от Е.

М. М., ЕГН **********, чрез адв. Г., с правно основание чл. 109 ЗС и чл. 59 ЗЗД да бъде осъдена Н. П. Ц. да преустанови действията си, с които му пречи да ползва собствения си самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР и да премахне поставената от нея преградна врата към обекта, както и да му заплати обезщетение в общ размер на 180,32 4 лв. за лишаване от ползване на имот с идентификатор №***, за периода от 03.06.2020 г. до 26.08.2020 г., вкл., ведно със законната лихва от 27.08.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба ищцата Н. П. Ц. излага, че е собственик на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор

*** по силата на договор за покупко-продажба от 11.09.2019 г., сключен с майка й М. С. Д., която го била придобила по силата на договор за доброволна делба от 22.12.1997 г. С договора за доброволна делба М. Д. придобила право на собственост върху дял втори от делбения имот, който дял включвал тавански етаж и избен етаж, състоящ се от стълбище, избен коридор, тоалет, баня и три изби, ведно с прилежащите ½ ид. ч. от дворното място, в което била построена сграда, находяща се на ***А, гр.