Протокол № 49 от 23.01.2023, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 49 гр. П., 23.01.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александър Люб. Александров

Членове:

Коста Ст. Стоянов

Кристина Л. Пунтева при участието на секретаря Константина Д. Рядкова и прокурора Д. Г. П.

Сложи за разглеждане докладваното от Коста Ст. Стоянов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20225200600614 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Подсъдимият И. Х. Д. се явява лично и с адв. Р. К., преупълномощен от адв. Т. К.а.

За Окръжна прокуратура – П. се явява прокурор П..

Прокурорът: – Да се даде ход на делото.

Адв. К.: – Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не съществува законова пречка за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

НЕ ПОСТЪПИХА ИСКАНИЯ ЗА ОТВОД НА СЪСТАВА НА

СЪДА, СЕКРЕТАРЯ И ПРОКУРОРА.

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО от съдията-докладчик.

Прокурорът: – Оспорвам въззивната доказателства. Нямам доказателствени искания. жалба.

Няма да соча

Адв. К.: – Поддържам въззивната жалба. Аз имам допълнително две 1 искания за доказателства в съдебно заседание – първото е препис-извлечение от Акт за смърт по отношение на майка му, което представям и второ, ще Ви моля да допуснете до разпит един свидетел, който водим, а именно Д.А.Х. по отношение на характеристични данни за него и сегашното му състояние – психическо, и всякакво друго.

Прокурорът: – Считам, че следва да се приеме представеният преписизвлечение. По отношение искането за разпит на свидетел считам, че е неоснователно, тъй като са събрани достатъчно характеристични данни, обрисуващи личността на подсъдимия.

Съдът намира, че исканията следва да бъдат уважени, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представения от защитата препис-извлечение от Акт за смърт.

ДОПУСКА до разпит като свидетел по делото Д.А.Х..

Сне се самоличността му, както следва:

Д.А.Х. – роден на *** г. в гр. П., живущ в с. И., българин, български гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан, без родство с подсъдимия.

Свидетелят предупреден за отговорността по чл. 290 от НК.

Свидетелят Х.: – Познавам подсъдимия от около 6-7 месеца, ремонтираме една къща тук към Стадиона. Той дойде да ме пита за работа и от тогава работи при мен. И. живее там, при мен, защото впоследствие майка му като почина, нямаше къде. Живее там в къщата, която ремонтираме и работим двамата. Добър работник е, аз съм доволен. Работи като майстор. Не употребява алкохол. Аз не съм имал проблеми с него, защото не мога да си позволя да го оставя там иначе – там са инстР.ти, работи, скъпа къща е. Аз само на него имам доверие. За деца не ми е споделял да има, споделял ми е проблеми.

Страните поотделно: – Нямаме искания по доказателствата.

2

Съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:

Прокурорът: – Уважаеми окръжни съдии, считам, че не са налице основания за отмяна или изменение на присъдата. Първоинстанционният съдебен акт е правилен, обоснован и законосъобразен. Първоинстанционният съд, при изцяло изяснена фактическа обстановка, е извършил анализ на доказателствата по делото и е извел съответните правни изводи относно авторството, обективната и субективната съставомерност на деянието, извършено от подсъдимия.

В разпитите си пострадалите свидетелите категорично са посочили, че са възприели лично отправените им закани за убийство от подсъдимия като действителни, както и че те са били от естество да възбудят основателен страх за тяхното осъществяване и са възбудили такъв, с оглед словесните изрази, употребени от подсъдимия, обстановката при която са отправени, както и неговото състояние.

Показанията на тези свидетели кореспондират с останалите гласни доказателства по делото и това са показанията на свидетелите-очевидци с писмените, веществените доказателства и експертизите по делото.

Считам, че доводът в жалбата на подсъдимия, че съдът е игнорирал важно гласно и основно доказателство, а именно обясненията на подсъдимия, е неоснователен. Съдът в мотивите си е обсъдил детайлно обясненията на подсъдимия, извел е съответните правни изводи по отношение на това, че те не се подкрепят от доказателствата по делото и са в противовес на същите, както и че не надхвърлят функцията си на защитна позиция спрямо обвинението.

Считам, че правилно съдът е достигнал до извода за наличието на реализирани две престъпни прояви от подсъдимия при условията на продължавано престъпление спрямо пострадалата Г., както и две самостоятелни престъпления по същия състав – чл. 144, ал. 3 от НК по отношение на двамата полицейски служители – пострадалите А. и М..

Считам, че наложеното наказание е правилно определено, съобразно материалния закон, справедливо, както и общото наложено наказание.

3

Моля, в този смисъл, да потвърдите присъдата.

Адв. К.: – Уважаеми окръжни съдии, аз ще Ви моля да отмените присъдата и да постановите ново решение, с което да оправдаете подсъдимия за повдигнатите му, предявени обвинения и за които е осъден престъпления по чл. 144 от НК.

Няма да правя анализ на фактическата обстановка за това, защото тя действително е изяснена. Въпросът, обаче, е друг, който се поставя и който въпрос е разгледан от Върховния съд в редица свои Тълкувателни решения.

Аз ще цитирам няколко от тях и ще взема становище точно по това.

Въпросът е на първо място къде е поставена в НК разпоредбата на чл.

144, ал. 3. Заканата за убийство се явява едно квалифицирано престъпление по отношение на престъпленията по чл. 144 – „закана“ като цяло. Забележете, законодателят не я е поставил в разпоредбите за убийства или закани и прочие, а я е поставил в Главата, в частта за „принуда“.

Цялостната фактическа обстановка, както е отразена в обвинителния акт и е признато, че той е имал дългогодишна връзка с т. нар. пострадала Г., с която са живели доста години в И., живели са на семейни начала, той е работел, изкарвал е пари, в края на краищата тя го е напуснала като му е прибрала доста значителна сума пари, които той е спестил докато е работел там – в И., при което са се създали едни конфликтни отношения, които са на междуличностна основа, но в основата на тези конфликтни отношения е именно т. нар. пострадала, защото тя в края на краищата го е заблудила и успяла да се снабди – той до такава степен й е имал доверие, че той е предоставил дебитната и кредитната си карта, които е имал, за да може тя да разполага с неговите пари, и в края на краищата след като го е напуснала, го е завлякла с тези пари и целият конфликт започва там.

Имам нещо предвид като психология по отношение на подсъдимия като негов личен статус, като негово социално-икономическо и психологическо ниво на развитие. Вие сами виждате, че той е един обикновен човек, работар, както се казва, добър майстор, както и свидетелят потвърди, няма семейство, няма деца, майка му наскоро е починала, той няма къде да преживява, защото на него са му взети всички пари от страна на т. нар. пострадала Г. и в края на краищата се е принудил да се моли да го допуснат да работи заедно със свидетеля и той от жалост и милост го е прибрал да живее в неговата къща.

4

Това говори за едно сериозно падение, ако мога така да кажа, в житейския смисъл на думата – от там се пораждат всички тези взаимоотношения и тъй като пострадалата Г. се е върнала по-рано от него, а той е бил в И. и когато е решил да се свърже с нея, за да може да установят ще живеят ли заедно понататък, тя все пак му е била една опора в живота донякъде, гледала е къщата и него – 14 години са това съвместно съжителство, тя му е изключила телефона и му е казала: „Гледай си работата!“ общо взето в най-груб смисъл, което разбира се е породило в него и този гняв към нея за това, защото да работиш, да донасяш всичко вкъщи, да снабдяваш с храна, включително да дадеш на човека, с който смяташ, че живееш заедно и сте създали едно семейство, да му предоставиш и средствата, с които разполагаш и които добиваш като работник и като човек, който да поддържа семейството, и изведнъж да се окажеш излъган по най-елементарен и долен начин. Това са причините, които са породили у него гняв и пак казвам, с оглед на неговото психологическо и социално ниво на развитие, ако мога така да го кажа, това поражда у него гняв, а този гняв поражда в себе си и негодувание за скроената лъжа от нейна страна и измама, ако мога така да кажа, само че не в наказателен аспект, а в чисто житейски.

Въпросът сега се поставя от друга гледна точка. Аз говоря за мотивите.

Налице ли са мотиви за извършване на това престъпление? Да, със сигурност е казал тези думи, които са цитирани и няма да ги цитирам пак, но достатъчно ли е това да се твърди в обвинителния акт от представителя на прокуратурата и с присъдата, с която е осъден, че са налице данни за евентуално възбуден основателен страх? „Евентуално“ казвам. Ще цитирам едно Решение № 203/1971 г., Решение № 539/1986 г., Решение № 368/1986 г. – и трите на II-ро н. о. /цитира/. Ще цитирам и Решение № 37/1991 г. по Н. Д. № 876/90 г. на Iво н. о. на ВКС /цитира/. В това решение е отразено това – действителна заплаха.

И веднага се връщам пак към току-що казаното: Да, отправил е закана, там при полицията, в Калугерово първата част, която е била, там са отправени закани директно към нея, действително, но той е бил гневен не заради друго а, защото е искал да осъществи с нея контакт, за да се разберат и да решат в края на краищата ще се събират ли, ще живеят ли заедно, тя какво ще направи с тези взети от нея пари – съвсем междуличностни битови отношения, финансови. Тя, разбира се, е отказала и веднага е викнала по телефона 112, 5 дошли са полицаите и тогава той в гнева си, след като те са тръгнали да го извеждат от заведението, е казал, че ще я убие. Това е в резултат на гняв.

Въпросът е породен ли е основателен страх? Не. С какво? Как първоинстанционният съд и прокуратурата установиха, че става въпрос за възбуден основателен страх у нея? С какво? Какви мерки за самосъхранение, какво е направила и дали тези мерки са свързани именно с тази закана или с нещо друго – бягство от отговорност за евентуално изясняване на тези междуличностни отношения? В тази насока колегата, който е бил служебен защитник в първоинстанционния съд е представил доказателства, че е имало водени граждански дела от нея срещу него за насилие и т. н. – говоря за психическо въздействие, но всичко това говори, че обективно не съществуват в казуса по отношение на пострадалата Г., че са налице обективни данни за това, че тя се е страхувала за живота си и че той е имал някакво субективно намерение и е предприел реални действия за осъществяването на тези закани.

Става въпрос само за един обикновен гняв, причинител на който е неговата употреба на алкохол и след като в такова състояние е решил да си изяснява отношенията, а и отказът й тя изобщо да разговаря с него, в края на краищата той е отправил тези закани, псувни – там е отразено, първоинстанционният съд е цитирал, да не ги повтарям всички тези цинизми. В такова афектно състояние в резултат на всички тези нерешени лични проблеми с нея е изрекъл и тези думи, да.

По-нататък, за полицаите: Идва полицията още на първия случай, той е ядосан от нейните действия и започва да псува и тях и да отправя закани по същия начин. Тези полицаи, които са съответно с оръжията си, които са „Охранителна полиция“ и може би на ден най-малко по два-три пъти се срещат с такива като него, а може би и по-зле, се страхували. С какво доказаха? „Ние имаме семейства.“ – да, хубаво, но предприети ли са някакви конкретни действия? Никой не е казал нищо подобно в делото. Става въпрос вече за другия случай в Бърза помощ.

При всички тези неща и най-накрая пак повтарям, че престъплението по чл. 144, ал. 3 от НК се намира в Раздела „принуда“, а не за престъпления против личността. Тоест с това той е целял по някакъв начин, с всички тези свои действия, е целял да принуди Г. да проведат разговор и да си изяснят личностните отношения. Не е имал намерение, нито от действията му личи, нито от поведението му по-нататък той изобщо да реализира тази закана.

6

Ето защо, с оглед на всичко казано до тук, аз считам, че не са налице обективните изисквания на чл. 144, ал. 3 от НК, а именно да е възбуден основателен страх както у Г., така и у полицаите, които са го задържали и отвели в Районното.