Решение № 261694 от 09.12.2020, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н И Е гр. София, 09.12.2020 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Софийски градски съд, Първо гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на шестнадесети октомври, две хиляди и двадесета година, в състав:

Съдия: Евгени Георгиев при секретаря Юлиана Шулева, разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. №

524 по описа за 2020 г. и

Р Е Ш И:

[1] ОСЪЖДА К.А.Т. да заплати на ЗК „Л.И.” АД:

- 49 371,22 лева на основание чл. 274, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Кодекса за застраховане (КЗ) (отм.) плюс законната лихва от 15.01.2020 г. до окончателното плащане.

- 1 974,85 държавна такса и 150,00 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. ЗК „Л.И.“ АД е с адрес в гр. София, бул. „*****, а К.А.Т. е с адрес ***.

[2] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението за изготвянето му.

[3] Ако ответникът обжалва решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 1 062.46 лева държавна такса по сметка на САС. Ако някоя от страните обжалва частично решението, с въззивната си жалба тя следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на държавна такса по сметка на САС от 2% от обжалваемия интерес. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

МОТИВИ

НА СЪДА ЗА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

Производството е исково, пред първа инстанция.

I.

ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

1.

На ищеца

[4] ЗК „Л.И.“ АД (Л.И.) заявява в искова молба от 15.01.2020 г., че лек автомобил, застрахован при него по застраховка „Гражданска отговорност” (ГО), е участвал в пътно-транспортно произшествие (ПТП). Автомобилът е бил управляван от ответника К.Т. след употреба на алкохол. Виновен за предизвикването на ПТП е бил К.Т.. Вследствие на ПТП е била увредена Л.П..

[5] Л.И.е изплатил на Л.П.: 40 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди; 7 871,22 лева обезщетение за забава;

1 500,00 лева съдебни разноски. Ответникът не е заплатил тези суми на Л.И..

Затова Л.И.моли съда да осъди ответника да му ги заплати (исковата молба, л.

2-3).

2.

На ответника

[6] Ответникът К.Т. е оспорил предявения иск.

Той е завил, че:

1. не дължи на ищеца 7 871,22 лева обезщетение за забава, защото не е бил поканен да плати и то се дължи на поведението на ищеца, както и 1 500,00 лева съдебни разноски, защото законът не предвижда дължимостта им;

2. правото на иск е погасено по давност по отношение на 40 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди и 7 871,22 лева обезщетение за забава, защото давността е започнала да тече от датата на изплащането им от ищеца на увреденото лице - 12.01.2015 г. - и към подаването на исковата молба на 15.01.2020 г. е била изтекла. Затова К.Т. моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 45).

3.

Насрещни твърдения на ищеца

[7] Ищецът е оспорил писмения отговор. Той е заявил, че е платил на увредения на 12.01.2016 г., а не на 12.01.2015 г. Затова правото на иск не е било погасено по давност (молбата, л. 58; протокола от с. з. на 16.10.2020 г., л. 61).

II.

ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ

ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И ПРЕЦЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪБРАНИ ПО ДЕЛОТО

[8] Не се спори, че с влязло в сила решение СГС е осъдил Л.И.да заплати на Л.П.:

- 40 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от ПТП от 31.01.2014 г.;

- законната лихва върху 40 000,00 лева от 31.01.2014 г. до окончателното изплащане. СГС е осъдил Л.И.да заплати на адвоката на Л.П. 1 500,00 лева възнаграждение. За да направи това, СГС е приел, че виновен за настъпването на ПТП е бил ответникът К.Т., чиято гражданска отговорност е била застрахована при Л.И.(решението, л.

18-21 от делото).

[9] К.Т. е участвал в делото, като трето лице-помагач на Л.И.(решението, л. 18-21 от делото). Не се спори, че към момента на настъпване на ПТП К.Т. е бил с концентрация на алкохол в кръвта над позволената по закон.

[10] На 21.12.2015 г. СГС е издал два изпълнителни листа срещу Л.И.. Първият изпълнителен лист е бил в полза на Л.П. за 40 000,00 лева и законната лихва върху тях от 31.01.2014 г. до окончателното изплащане. Вторият изпълнителен лист е бил за 1 500,00 лева в полза на адвокат Владимир Ангелов (изпълнителните листа, л. 33 и л. 36).

[11] На 08.01.2016 г. Л.И.е получил две покани за доброволно изпълнение. Едната е била за:

40 000,00 лева главница; 7 871,22 лева лихва; такси за съдебния изпълнител и адвокатско възнаграждение (поканата, л. 32). Втората е била за 1 500,00 лева и такси за съдебния изпълнител (поканата, л. 35). На 12.01.2016 г. Л.И.е заплатил тези суми (л. 34 и л. 37). Не се спори, че К.Т. не е заплащал на Л.И.търсените суми.

[12] Л.И.е заплатил

1 974,85 лева държавна такса (л. 41) и е бил представляван от юрисконсулт.

К.Т. е бил представляван безплатно от адвокат (л. 44).

III.

ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ОТ СЪДА ОБСТОЯТЕЛСТВА КЪМ

ПРИЛОЖИМОТО КЪМ СПОРА ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО

[13] Л.И.е предявил срещу К.Т. иск по чл. 274, ал. 1, т. 1, пр. 1 от КЗ (отм.). Искът е основателен.

1. По иска по чл. 274, ал. 1, т. 1, пр. 1 от КЗ

1.1. По предпоставките за уважаване на иска

[14] Съгласно чл.

274, ал. 1, т. 1, пр. 1 от КЗ (отм.), застрахователят има право да получи от застрахования платеното от застрахователя обезщетение, когато застрахованият при настъпването на пътнотранспортното произшествие е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма. Отговорността на застрахования е за всичко, което застрахователят е платил на увредения (чл. 274, ал. 1, връзка с чл. 227, ал. 1 от КЗ (отм); решение на ВКС 18-2017-II Т. О. по т. д. 1935/2015 г.).

[15] Следователно предпоставките за уважаването на иска са:

1. ищецът да е бил застраховател по гражданска отговорност на автомобил;

2. в срока на покритие на застраховката, ответникът да е предизвикал ПТП, управлявайки застрахования автомобил;

3. ответникът да е управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата норма;