Решение № 13091 от 18.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13091 гр. София, 18.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: А. СТ. Я. при участието на секретаря А. М. М. като разгледа докладваното от А. СТ. Я. Гражданско дело № 20221110120720 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл.

45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът *** твърди, че на 16.4.2021 г., в гр. София, на ул. „Околовръстен път“, в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско”, е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени вреди на застрахования при него лек автомобил марка Фиат, рег. № ***. Поддържа, че вредите са на стойност 5318,80 лева, в който размер е изплатил застрахователно обезщетение, като в това обезщетение е включен и платен наем на заместващ автомобил в размер на 408,90 лева за периода 20.4.2021 г. – 20.5.2021 г. Твърди, че ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на делинквента, поради което в полза на ищеца възниква регресно вземане срещу него за платеното обезщетение, вкл. и за платения наем на заместващо МПС. Твърди, че след покана ответникът не е погасил част от вземането в размер на 408,,90 лева, като е оспорил дължимостта на наема на заместващ автомобил. Ето защо претендира тази сума, заедно със законната лихва от 18.4.2022 г. до погасяване, както и мораторна лихва в размер на 21,13 лева за периода 14.10.2021 г. – 17.4.2022 г. Претендира разноски.

Ответникът **** оспорва иска като подържа, че тези разходи /вреди/ са извън обхвата на обезщетението, дължимо по задължителната застраховка, оспорва продължителният ремонт да е следствие от събитието. Счита, че сумата надхвърля размера на средните пазарни цени. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.

1

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

На първо място следва да се посочи, че наличието на застрахователно правоотношение при условията на клауза Е+ е обявено за безспорно между страните с определението по чл.

140 ГПК, като ответникът не е възразил по проекта за доклад. Това съдът е направил не произволно, с след преценка на изложените възражения в отговора, където липсва оспорване на това обстоятелство. Напротив, макар и не конкретно - чрез използване на думата „признавам“, ответникът е сторил това. На стр. 2 от отговора, абзац 2 сочи: „… обстоятелството, че застрахователят по застраховка „Каско“ се е съгласил да изплати застрахователно обезщетение и за сторените разходи за заместващ автомобил, не обвързва доверителя ми“. Ето защо направеното едва в писмената защита възражение по този факт е преклудирано и принципно не следва да се обсъжда от съда.

В допълнение следва да се посочи, че този факт се установява от писмените доказателства. Процесният застрахователен договор е сключен при условията на клауза А – „Пълно каско“. От приложението към ОУ се установява, че в застрахователното покритие по клауза А от ОУ се включва и клауза Е + – „Заместващ автомобил“. По силата на тази уговорка застрахователят се задължава да предостави на застрахования заместващ автомобил за срок до 30 дни при настъпване на застрахователно събитие, което е покрит риск, когато отстраняването на щетата, по преценка на доверения сервиз, ще отнеме повече от 5 работни дни считано от датата на приемане на автомобила в сервиза за извършване на ремонта.

От обясненията на вещото лице, което в откритото съдебно заседание отговори на допълнително допуснатите с протоколно определение задачи, се установява, че отстраняването на щетите по процесния автомобил може да бъде извършено от един човек в рамките на 4-5 дни, но само ако частите са налични. В случая частите не са били налични, а доставката на такива отнема около 2-3 седмици, 15-20 работни дни. В случая е следвало да се чака доставка на пета-задна врата, който детайл има висока цена и не се налага често подмяната му с нов, поради което е нормално сервизите да не поддържат такава наличност.

Същевременно увреденият автомобил е бил неизползваем в периода, необходим за доставката на частите, защото използването му не е безопасно - предвид уврежданията тази задна врата би могла да се отвори, да изпаднат вещи. Според вещото лице продължителността на ремонта е в рамките на обичайния срок, като се вземе предвид увреждането. Следва да се има предвид, че допълнително възложените ремонтни дейности – за отстраняване на вреди, настъпили не от процесното събитие, не са забавили периода на престоя на автомобила в сервиза. От заключението на САТЕ се установява, че претендираната от ищеца сума е значително по-ниска от средните пазарни наемни цени на заместващия автомобил. Това заключение не е оспорено от страните в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК. Ето защо съдът намира за доказано и че вследствие на процесното събитие увреденият 2 не е могъл да използва автомобила си в посочения период, от което е претърпял вреди в размер поне на претендираната сума.

С определението от 19.9.2022 г. всички останали факти, включени във фактическите състави на вземанията за главница и лихва, са обявени за безспорни. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът намира осъществяването им за доказано.

Основният спорен между страните въпрос е дали платеният от ищеца разход за заместващ автомобил се дължи от застрахователя по задължителната застраховка, по който съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Пряката претенция за обезщетение на увреденото лице спрямо застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност” /в която се е суброгирал ищецът съобразно чл. 411 КЗ/ е материалноправно зависима от съдържанието на две правоотношения: 1/ правоотношението между третото увредено лице и застрахования – условно наречено деликтно правоотношение, и 2/ правоотношението между застрахования и застрахователя по застраховката “Гражданска отговорност”, пораждащо права и в полза на третото увредено лице – застрахователно правоотношение. Второто е функционално обусловено от първото, което означава, че дължимото от застрахователя обезщетение зависи както от размера на обезщетението, което застрахованият дължи на увредения по деликтното правоотношение, така и от покритите рискове и размера на застрахователната сума по застрахователното правоотношение.

Съгласно чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗЗД обезщетението се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Несъмнено, ако застрахованият при ответника водач не беше причинил процесното събитие, автомобилът на пострадалия не би бил увреден, не би се наложил престоят му в сервиз за процесния период, в който период увреденият е бил в невъзможност да го ползва. Поради тази невъзможност е нает заместващ автомобил. Следователно разходите в размер на наемната цена на този автомобил се намират в пряка причинно-следствена връзка с вредоносното деяние и не биха били извършени, ако не беше настъпило увреждането. Следователно делинквентът – застрахован по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ дължи обезщетение на увредения за тези разходи. Съгласно общата разпоредба на чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ с договора за застраховка „Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Съгласно чл. 493, ал.

1 КЗ застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица: 1 неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт; 2. вредите, причинени на чуждо имущество; 3. пропуснатите ползи, които 3 представляват пряк и непосредствен резултат от увреждането; 4. разумно направените разходи във връзка с предявяването на претенция по т. 1 - 3, включително съдебните разноски, присъдени в тежест на застрахования; 5. лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2. От горното следва, че съгласно т. 2 на посочената разпоредба, при съобразяване с чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ, застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива всички имуществени вреди, пряка и непосредствена последица от събитието. В понятието вреди върху чуждо имущество не се включва само стойността на ремонта на увредената на вещ, а се включва всяка вреда върху имуществото на увредения – всеки разход, направен от него вследствие на увреждането. Такава вреда е и разходът за наем на автомобил. Ето защо тези вреди подлежат на обезщетяване от застрахователя по задължителната застраховка. Дали ще ги изплати на увредения или на суброгиралия се в правата му негов застраховател по имуществената застраховка „Каско“, зависи единствено от това дали по силата на тази застраховка вредата се покрива от застрахователя, която предпоставка в случая е налице. Следва да се посочи, че същото разрешение на поставения въпрос се възприема и от постоянната практика на съдилищата /така решение № 262830 от 29.08.2022 г. по в. гр. д. № 12816 / 2020 г. на Възз. II-г състав на Софийски градски съд, Решение № 261618 от 12.05.2022 г. по в. гр. д. № 5690 / 2021 г. на Възз. IV-б. състав на Софийски градски съд; решение № 78465 от 29.04.2020 г. по гр. д. № 64969 / 2019 г. на Софийски районен съд, решение от 13.2.2012 г. по гражданско дело № 16068/2011 г, на СГС, Гражданско отделение, IV-Г състав и др./.

Предвид гореизложеното, доколкото останалите факти са безспорни, а ответникът не доказа погасяване, предявените искове са основателни и следва да бъдат изцяло уважени.

Върху регресното вземане следва да бъде присъдена и законната лихва от предявяване на иска до погасяване.

По разноските:

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски в размер на 800 лева – за държавна такса, депозит за САТЕ и възнаграждение за адвокат. При този изход на спора ответникът няма право на разноски.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ***, ЕИК *** да заплати на ***, ЕИК *** на основание чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сумата 408,90 лева, представляваща незаплатена част от регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” за вреди, изразяващи се в разходи за наем на заместващ автомобил за периода 20.4.2021 г. – 20.5.2021 г., сторени вследствие на увреди от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 4

16.4.2021 г., в гр. София, на ул. „Околовръстен път“, заедно със законната лихва от 18.4.2022 г. до погасяване на задължението, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 21,13 лева, представляваща мораторна лихва за периода 14.10.2021 г. – 17.4.2022 г. и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 800,00 лева, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5