Решение № 1777 от 06.07.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1777 гр. София, 06.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Ивелина Симеонова при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20211100510640 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №20107832 от 28.04.2021г., постановено по гр.дело №29938/2020г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 153-ти състав, е признато за незаконно и е отменено на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ уволнението на Б. Ж. Т. от длъжността „ръководител, отдел в бизнес услугите“, извършено със заповед №1371/15.05.2020г., издадена от управителите на „Ф.С.“ ЕООД, на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ – поради съкращение в щата; възстановена е на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ Б. Ж. Т. на длъжността, която е заемала преди уволнението – „ръководител, отдел в бизнес услугите“ в ответното дружество - „Ф.С.“ ЕООД; осъден е „Ф.С.“ ЕООД да заплати на Б. Ж. Т. на основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ сумата от 35621.52 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода 15.05.2020г. - 15.11.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 09.07.2020г. до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 3078.50 лв., направени по делото разноски. С решението е осъден „Ф.С.“ ЕООД да заплати на правно основание чл.78, ал.6 от ГПК по сметка на СРС сумата от 1584.87 лв., представляваща държавна такса върху уважените искове.

Постъпила са две идентични по съдържание въззивни жалби от ответното дружество - „Ф.С.“ ЕООД, чрез пълномощник адв.Н.С., с която се обжалва изцяло 1 решение №20107832 от 28.04.2021г., постановено по гр.дело №29938/2020г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 153-ти състав, с което са уважени предявените при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и чл.344, ал.1, т.3 във вр. чл.225, ал.1 от КТ. Релевирани са твърдения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и при неправилно прилагане на материалния закон. Твърди се, че неправилни са изводите на първоинстанционния съд за липсата на решение на компетентния орган за промяна на щатните бройки за определени длъжности, както и че преди постановяване на заповедта за уволнение на ищцата работодателят е бил длъжен да приложи нормата на чл.329 от КТ за извършване на подбор. Поддържа се, че от приложените към писмения отговор доказателства се установява, че с цел оптимизиране на структурата на дружеството в рамките на своите правомощия управителите на дружеството са взели решение за намаляване щатни бройки за определени длъжности, в т.ч. и за длъжността, която е заемала ищцата, както и че надлежно са упълномощили служител на дружеството да утвърди ново щатно разписание на длъжностите, в сила от 01.04.2020г.. Излага се още, че към датата на утвърждаването на новото щатно разписание само ищцата е заемала длъжност „ръководител, отдел в бизнес услугите“, а относно съществуващите в новото щатно разписание други длъжности със същото наименование „ръководител, отдел в бизнес услугите“ се включват различни трудови функции, поради което не е налице основание да се приеме, че се касае за сходни трудови функции, поради което за работодателя не възниква задължение да извърши подбор по чл.329 от КТ между ищцата и лицата, заемащи тези длъжности. По тези съображения се твърди, че трудовото правоотношение на ищцата е правилно прекратено с оспорената заповед за уволнение и липсва основание за нейната отмяна. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното решение и постанови друго, с което да отхвърли предявените искове. Претендира присъждане на направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. Представя списък по чл.80 от ГПК. Прави възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на претендираното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Въззиваемата страна - Б. Ж. Т., чрез процесуален представител адв.Л.С., депозира писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Излага се, че обжалваното решение е законосъобразно, постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и в съответствие с трайно установената съдебна практика. Поддържа се, че от анализа на събраните по делото доказателства се установява, че в новото щатно разписание, в сила от 01.04.2020г., са съществували пет длъжности „ръководител, отдел в бизнес услугите“, поради което преди издаване за заповедта за уволнение на ищцата за 2 работодателя е съществувало задължение за извърши подбор по чл.329, ал.1 от КТ между всички заемащи тази длъжност лица, в т.ч. и ищцата. По делото не е спорен факта, че преди издаването на оспорената заповед за уволнение на ищцата работодателят не е извършил подбор между лицата, заемащи длъжността „ръководител, отдел в бизнес услугите“, и ищцата, поради което извършеното уволнение на ищцата се явява незаконосъобразно и като такова подлежи на отмяна.

Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното решение.

Претендира присъждане на разноски. Представя списък по чл.80 от ГПК.

Предявени са от Б. Ж. Т. срещу „Ф.С.“ ЕООД при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 и т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ, съединен с евентуален иск по чл.222, ал.1 от КТ.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.

В конкретния случай не се спори от страните, а и от представените по делото доказателства – трудов договор и допълнителни споразумения към него се установява, че ищцата - Б. Ж. Т. е била в безсрочно трудово правоотношение с „Ф.С.“ ЕООД, като е била назначена на длъжност „ръководител, отдел в бизнес услугите“, считано от 01.02.2019г..

С оспорената в съдебното производство заповед №1371/15.05.2020г., издадена от управителите на „Ф.С.“ ЕООД, е прекратено трудовото правоотношение на Б. Ж. Т., заемала длъжност „ръководител, отдел в бизнес услугите“, на основание чл.328, ал.1, т.2, от КТ – съкращение в щата на длъжността, считано от 15.05.2020г..

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

3

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявените от Б. Ж. Т. срещу „Ф.С.“ ЕООД при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 и т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ . При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Настоящият въззивен състав счита, че така изложените изводи на СРС кореспондират на събраните по делото доказателства, обосновани са при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и са съобразени със задължителната съдебна практика - ТР №3/16.01.2012г. на ОСГК на ВКС, предвид на което споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за основателност на предявените искове, като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни.

Във връзка с доводите по въззивната жалба съдът приема следното:

В конкретния случай с оспорената в настоящото производство заповед №1371/15.05.2020г., издадена от управителите на „Ф.С.“ ЕООД, е прекратено трудовото правоотношение на ищцата на основание по чл.328, ал.1, т.2 от КТ – съкращение в щата. За да е налице законосъобразно упражняване на потестативното право на работодателя да прекрати трудовия договор на ищцата на посоченото основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ, трябва да е налице съкращение на щата - промяна, която да е настъпила след сключването на трудовия договор между страните.

Прекратяването на трудовия договор по чл.328, ал.1, т.2 от КТ е безвиновно, а извършването на структурни промени е въпрос, който не подлежи на съдебен контрол.

В хода на съдебното производство работодателят при условията на пълно и главно доказване следва да установи всички факти, обуславящи приложението на тази предпоставка по чл.328, ал.1, т.2 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение, а именно: да е осъществено реалното премахване за в бъдеще на отделна щатна бройка от утвърдения общ брой на работниците и служителите за заеманата длъжност, да е осъществено по съответния ред и от компетентния орган, преди да е извършено уволнението. Съкращаването на щата трябва да е налице за длъжността, която се е заемала от уволнения работник или служител. На първо място за да има съкращаване 4 на щата, следва да има взето решение от работодателя – дружеството чрез управителя му, и това да се обективира в съответната писмена форма, чрез издаване на заповед за съкращаване на конкретни щатни бройки, с посочване за коя длъжност колко щатни бройки се съкращават, респ. съставяне/утвърждаване на ново щатно разписание, в което, при съпоставяне с предходното, да е видно кои точно щатни бройки и за кои длъжности се съкращават. В разглеждания случай от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства настоящият въззивен състав приема, че противно на поддържаното във въззивната жалба по делото не е доказано, че е налице валидно взето решение за съкращаване на длъжността на ищцата и за приемане на ново щатно разписание, в което са намалени щатните бройки на длъжността „ръководител, отдел в бизнес услугите“, която е заемала ищцата. Създаването и осъществяването на промени в структурата на работния персонал (т.нар. щатно разписание) е действие на управление, поради което компетентен орган да вземе такова решение в настоящия случая се явяват двамата управители на ответното дружество, които осъществяват управлението заедно, съгласно учредителният акт на ответното дружество. В настоящия случай по делото е представена единствено заповед №1488/18.03.2020г., издадена от управителите на ответното дружество, която се отнася за въвеждане на непълно работно време поради намаляване на обема на работата за периода от 01.04.2020г. до 30.06.2020г.. Тази заповед не обективира взето решение за осъществяване на промени в структурата на работния персонал – съставяне на ново щатно разписание. На следващо място съдът намира да посочи, че видно от приетата като доказателство по делото заповед №1487/16.03.2020г. представляващите ответното дружество са делегирали на Й.Д. – главен счетоводител, работодателска власт, свързана с изменение и прекратяване на трудовите договори с работниците и служителите, утвърждаване на вътрешно-дружествени документи, заповеди и пр.. С оглед съдържанието на тази заповед не може да се приеме, че управителите на ответното дружество са делегирали права на Й.Д. – главен счетоводител да взема решения за осъществяване на промени в структурата на работния персонал, т.е. да съставя щатни разписания. С посочената заповед на служителя са предоставени права само да утвърждава вътрешно-дружествени документи, каквото представлява и щатно разписание, което действие би могло да бъде извършено едва след като е налице валидно взето решение от представляващите дружеството в горния смисъл. В случая при доказателствена тежест за ответника – работодател липсват по делото ангажирани доказателства, че е взето решение на компетентния орган за съставяне на ново щатно разписание, в което са съкратени щатни бройки на длъжността, заемана от ищцата „ръководител, отдел в бизнес услугите“. Следователно по горните аргументи се налага извода, че прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата на посоченото в оспорената заповед основание – съкращаване в щата, се явява незаконосъобразно извършено и като такова подлежи на отмяна.