Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 572 от 20.07.2023, Окръжен съд - Ловеч

Съд
Окръжен съд - Ловеч
Дело
Въззивно гражданско дело 232/2023
Вид
Определение № 572
Подписан
20.07.2023
В сила
20.07.2023
Състав
ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА, РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ, ПОЛЯ ДАНКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 1 -102 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 1 -102 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 215 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.23, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260, т.1-6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260, т.1-6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260, т.1-6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260, т.1-6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260, т.1-6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260, т.1-6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260, т.7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.261, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.261, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.261, т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.261, т.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.262, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.262, ал.2, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.278, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.433, ал.1 т.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.436, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.436, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.436, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.462, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 463 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.463, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.72, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.36 · Закон за адвокатурата
  • чл.136, ал.1, т.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.18 · Закон за частните съдебни изпълнители

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 572 гр. Ловеч, 20.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ Въззивно гражданско дело № 20234300500232 по описа за 2023 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 435, ал.2 и чл. 463 ГПК Производството е образувано по жалба от . от И. К. К*******, с.

О*****, общ. Троян, ул. „П. М****** № 5с“ против действия и актове на на ЧСИ Ц. Н. с рег. № *** по изп. дело № 2022***400409, както следва:

1. въззивна жалба с вх. № 934/23.01.2023 г. против присъединяване на кредитор Камара на ЧСИ към цитираното изпълнително дело.

2. въззивна жалба с вх. № 01393/27.01.2023 г. против Постановление за възлагане на недвижим имот от 18.03.2022 г.

3. въззивна жалба с вх. № 01393/27.01.2023 г. против Въвод във владение , обективиран в протокол от 23.01.2022 г. по изп. дело № 2022***400409 на ЧСИ Ц. Н.;

4. въззивна жалба с вх. № 03570/21.02.2023 г. против Постановление за Разпределение на постъпили суми от 17.02.2023 г.

В първата въззивна жалба длъжникът посочва, че неправилно ЧСИ Ц. Н. е присъединил към изпълнителното дело Камарата на ЧСИ като длъжник.

Счита, че издадения изпълнителен лист (ИЛ) в полза на Камарата е издаден преди повече от преди пет години, като от тогава не са предприети никакви действия. Счита, че материалното право – задължението е погасено по давност. Моли съда да направи справка кога е първото действие по изпълнението и дали той е в давностния срок, какви действия са били 1 предприети, за да се прецени дали има прекъсване на давността. Прави възражение, че е настъпила перемпция по чл.433, ал.1 т.8 ГПК и делото следва да се прекрати. Моли съда да отвени постановлението на ЧСИ за присъединяване на кредитор Камара на ЧСИ.

По втората жалба твърди, че постановлението за възлагане на недвижим имот е незаконосъобразно. Като доводи посочва, че е нарушена процедура по призоваване, ЧСИ не е уведомил никой, подписът на е положен от посочения ЧСИ, а е било изготвено от ДСИ при РС – Ловеч, а последното нямало такива правомощия, съгласно представена заповед на министъра на правосъдието.

Посочва, че молбата на М***** Р***** за преместване на изпълнителното дело не е действителна, тъй като е извършена от представител без представителна власт, липсвало пълномощно от страна на П******* М*****, както и обратното. Твърди, че това са обстоятелства, които са довели до опорочаване на постановлението за възлагане. Твърди, че П******* М***** не е дала права по чл.18 ЗЧСИ. Сочи, че постановлението не съдържа определените в ГПК реквизити. Затова счита, че са налице неправилни и незаконосъобразни действия по вписване на Постановление за възлагане, което отново не е било съобщено на страните. Моли съда да отмени като неправилно Постановлението за възлагане от 18.03.2022 г.

По отношение на жалбата срещу въвод във владение, жалбоподателят не излага твърдения или обстоятелства, въз основа на които счита, че действието на ЧСИ е незаконосъобразно.

В жалбата против постановлението за разпределение изразява доводи, че ЧСИ няма правата по чл.18 ЗЧСИ, тъй като сестрата на взискателя П******* М*****, а именно М***** Василева няма пълномощно по чл.34 ГПК. Счита, че разноските в полза на ЧСИ в размер на 1 917.11 лева не отговарят на Тарифата, тъй като сумата от 813 лева се присъжда при принудително събиране на сумата по изпълнителен лист.

Такова обстоятелства не е налице, тъй като била изплатена вече по банков път.

Счита, че не следва в т.2 от разпределението да се включва сумата от 1500 лева в полза на П******* М***** за адвокатски хонорара, тъй като не е участвала с адвокат по никакъв начин по делото, такъв не е бил ангажиран.

Твърди се, че няма представени доказателства за направен такъв разход.

Сочи, че размерът на адвокатския хонорар следва да бъде определен по 2 справедливост и съобразно правата и интересите на страните и е в размер на ****** лева по чл.36 ЗА. На следващо място счита, че сумата от ******** лева разпределена в полза на С. Г. е сума, която е включена по решено съдебно дело и не са разноски по съдебното изпълнение. Сочи, че същата няма никакво отношение към присъждането на въпросната сума, тъй като е конституирана преди изготвяне на самото разпределение. Твърди, че в разпределението не са включени вземания на ТЕЦ – Плевен, чиито дела са при ЧСИ Велислав Петров. Моли съда да отмени разпределението. С оглед евентуално настъпилите вреди моли съда да спре изпълнителното дело. Иска от съда да назначи съдебно-счетоводна експертиза, която да даде заключение относно размера на присъдените суми, съгласно ГПК, ЗЗД и ЗЧСИ.

В срока по чл.436, ал.3 ГПК присъединеният взискател С. Г. чрез адв.

И***** Д. изразява становище за неоснователност на жалбата. Твърди се, че взискателката е участвала в делото, поради което има право на разноски като още през 2007 година, когато било образувано изпълнителното дело (ИД), взискателката е присъединена. Оспорва, че е спазена процедурата по чл.456 ГПК като посочва конкретни документи по ИД с номер и дата. Твърди, че сумата от ***** лева представляват разноски по ИД, а не присъдени в съдебно заседание. Посочва, че е направила разноски във връзка с ангажиране на адвокат в размер на 600.00 лева, като счита, че възнаграждението е справедливо и не противоречи на закона и морала. Претендира разноски.

В срока по чл.436, ал.3 ГПК присъединеният взискател Камара на ЧСИ изразява становище, че жалбите са неоснователни и необосновани. Моли съда да потвърди обжалваните действия.

В становището си по чл.436, ал.3 ГПК съдебният изпълнител излага хронологическо описание на изпълнителното дело, като навежда доводи, че жалбите са недопустими, просрочени, а една от тях е неоснователна. Изразява становище, че вземането не е погасено по давност, няма перемпция, че е имал право на извършва всички действия, както и действия на ДСИ са били правомерни. Подробно излага съображения за реда и размера на вземанията по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД.

С определение № 247/23.05.2023 г. по в.ч.гр.д. № 207/2023 г. на Апелативен съд – Велико Търново, Окръжен съд – Ловеч е определен като местнокомпотентен, на основание чл.23, ал.3 ГПК, поради отвод на съдиите 3 от ОС – Плевен.

ОКРЪЖЕН СЪД - ЛОВЕЧ като взе предвид изложеното в жалбата, становището на взискателя, мотивите на ЧСИ, както и материалите по изпълнителното дело, установи следното:

По редовността на жалбата

Всички жалби съдържат името и адреса на страните, които я подават, означение на обжалваното действие, а жалбите против присъединяване на кредитор, постановлението за възлагане и постановлението за разпределение присъединяване на кредитор съдържат указание в какво се състои порочността, в какво се състои искането и доказателствени искания (чл.436, ал.4 вр. чл.260, т.1-6 ГПК). Жалбата против въвод във владение не съдържа указания в какво се състои порочността на действието (чл.436, ал.4 вр. чл.260, т.4 ГПК), поради което на това основание е нередовна. В този смисъл ЧСИ е администрирало жалбата преждевременно, тъй като на основание чл.436, ал.4 вр. чл.262 е следвало да я остави без движение като укаже на жалбоподателят да изложи твърдения в какво се състои порочността на въвода във владение, който реквизит е необходим по редовността на жалбата, на основание чл.436, ал.4 вр. чл.260, т.4 ГПКЖалбите са подписани лично от длъжника, поради което съдържа изискуеми реквизит на основание чл.436, ал.4 вр. чл.260, т.7 ГПК.

Връчени са преписи от жалбата на другите участници в изпълнителното дело, на основание чл.436, ал.4 вр. чл.261, т.1 ГПК Жалбата е подадена от легитимирана страна в процеса – лично от длъжник И. К. (чл.436, ал.4 вр. чл.261, т.2 ГПК).

В жалбата са посочени доказателства и искания, на които се основава, на основание чл.436, ал.4 вр. чл.261, т.3 ГПК

Към жалбите липсва приложен документ за внесена държавна такса (чл.436, ал.4 вр. чл.261, т.4 ГПК ). Само по жалба с вх. № 1393/27.01.2023 г.

(л.1151, 1160 1162 ИД ) има внесена една държавна такса в размер на 25.00 лева по сметка на ОС – Плевен. На това основание останалите жалби се нередовни. По отношение на изпълнителното производство са приложими само общите правила на чл. 1 -102 ГПК, но не и правилата на общия исков процес, в т.ч. и тези на чл. 215 и сл. ГПК - другарството. Всяка подадена 4 жалба против действие на ЧСИ следва да изпълни изискванията за редовност на своята жалба, независимо от това дали те са обективирани в една обща. В процесният случай има четири подадени жалби, с които се обжалват четири действия на ЧСИ. Касае за множество жалби, за всяка от които се дължи самостоятелна държавна такса (по арг. от разпоредбата на чл. 72 и чл. 73 ГПК), тъй като по всяка жалба съдът дължи отделно произнасяне. С една жалба или искова молба, заинтересованото лице може да защити няколко различни правни интереса, поради което в един сезиращ съда документ могат да бъда съединени няколко молби и жалби. Поради тази причина администриращият частната жалба ЧСИ е следвало да остави без движение въззивните жалби, като укаже на длъжника, че следва да заплати още три държавни такси, всяка от тях в размер на 25.00 лева по сметка на ОС – Ловеч (BG13 TEXI 9545 3103 6482 00), на основание чл.436, ал.4 вр. чл.261, т.4 вр. чл.72, ал.2 ГПК, както и да укаже, че длъжникът следва да посочи за кои от двете обжалвани действия е внесъл държавна такса по жалба с вх. № 1393/27.01.2023 г./за постановлението за възлагане или за въвода във владение./

Присъединяването на взискателя Камара на ЧСИ е извършено с постановлението на ЧСИ от 18.01.2023 г. (л.1091 ИД). Следователно двуседмичният срок за обжалване по чл.436, ал.1 ГПК изтича на 01.02.2023 г.

Жалбата (л.1140 ИД ) срещу това действие е получена на 23.01.2023 г., което действие е в срока.

Постановлението за възлагане на недвижим имот (л.1011 от ИД ) е получен от длъжника И. К. на 15.12.2022 г. (л.1052 ИД), поради което двуседмичният срок по чл.436, ал.1 ГПК изтича на 29.12.2022 г. Жалбата срещу това действие е подадена на 27.01.2023 г. (л.1144 ИД ), което е извън срока. На това основание жалбата е извън преклузивния срок и при администрирането й ЧСИ е следвало да съобрази разпоредбата на чл.436, ал.4 вр. чл.262, ал.2, т.1 ГПК и да върне жалбата.

Длъжникът И. К. е присъствал на въвод във владение на 23.01.2023 г.

(л.1102 ИД), поради което двуседмичният срок по чл.436, ал.1 ГПК изтича на 06.02.2023 г. Жалбата срещу това действие е подадена на 27.01.2023 г.

(л.1144 ИД), което действие е в срока.

По отношение на разпределението (л.1194 ИД ), то е извършено на 5

17.02.2023 г., за което длъжникът И. К. е уведомен (л.1161 ИД), поради което тридневният срок по чл.462, ал.2 ГПК изтича на 20.02.2023 г. Жалбата е подадена на 21.02.2023 г. (л.1197 ИД ), което е извън срока. При администрирането й ЧСИ е следвало да съобрази разпоредбата на чл.463, ал.2 вр. чл.278, ал.4 вр. чл.262, ал.2, т.1 ГПК и да върне жалбата.

С оглед изложеното, съдът приема, че производството по въззивно гражданско дело № 20234300500232 по описа на за 2023 г. на ОС – Ловеч следва да се прекрати и делото да се върне на ЧСИ Ц. Н. с рег. № *** за администриране на въззивните жалби, като: остави въззивна жалба вх. № 01393/27.01.2023 г. без движение, на основание чл.436, ал.4 вр. чл.262, ал.1 вр. чл.260, т.4 , като укаже на жалбоподателя И. К., че следва да посочи в какво се състои порочността на действието – въвод във владение, в едноседмичен срок, считано от получаване на съобщението, като при неизпълнение на указанията в срок, жалбата ще бъде върната, на основание чл.436, ал.4 вр. чл.262, ал., т.2 ГПК. остави въззивни жалби с вх. № 934/23.01.2023 г., 01393/27.01.2023 г., 03570/21.02.2023 без движение на основание чл.436, ал.4 вр. чл.262, ал.1 вр. чл.261, т.4 ГПК като укаже на жалбоподателя И. К., че следва да заплати три държавни такси, всяка от тях в размер на 25.00 лева по сметка на ОС – Ловеч (BG13 TEXI 9545 3103 6482 00), на основание чл.436, ал.4 вр. чл.261, т.4 вр. чл.72, ал.2 ГПК, както и да посочи за кои от двете обжалвани действия е внесъл държавна такса в размер на 25.00 лева по жалба с вх. № 1393/27.01.2023 г.,/за постановлението за възлагане или за въвода във владение/, в едноседмичен срок, считано от получаване на съобщението, като при неизпълнение на указания в срок, жалбите ще бъдат върнати на основание чл.436, ал.4 вр. чл.262, ал., т.2 вр. чл.261, т.4 ГПК.