Решение № 4768 от 16.05.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4768 гр. София, 16.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: д.р. при участието на секретаря в.к. като разгледа докладваното от д.р. Гражданско дело № 20211110161605 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава втора от ЗЗДН

Подадена е молба с правно основание чл. 8, т. 1 и т. 2 ЗЗДН от ЕЛ. ИВ. Д., ЕГН **********, срещу Ж. ЯНЧ. Д., лице, от което молителката има деца, с искане за налагане на мерки за защита по ЗЗДН лично на молителката, както и за налагане на мерки за защита на пострадалите деца на страните - Ж. Ж. Д., ЕГН **********, и ЕЛ. Ж. Д., ЕГН **********, конституирани като страни по делото на основание чл. 9, ал. 2 ЗЗДН. Молбата се поддържа в съдебно заседание.

Твърди се, че ответникът е извършил спрямо молителите актове на домашно насилие в периода 29.09.2021 – 29.10.2021 г., изразяващи се в психически и емоционален тормоз посредством системно подронване авторитета на молителката, настройване на децата срещу нея, незачитане на личността на молителката, несъобразяване на неприкосновеността на дома й и неспазване на привременните мерки за режим на свиждане с децата, определени от съда с определение № 69996 от 13.03.2020 г, издадено по гр. д. № 31010/2019 г., СРС, 84-и състав, на основание чл. 127, ал. 3 СК.

Ответникът по молбата, редовно призован, се явява в съдебно заседание като оспорва изцяло същата.

Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводи, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на молбата:

Молбата за защита е подадена от лице, за което се твърди, че е пострадало от акт на домашно насилие – ЕЛ. ИВ. Д. в лично качество, както и от родител /роднина по права линия/ на конституираните като пострадали деца Ж. Ж. Д. и ЕЛ. Ж. Д., поради което съгласно чл. 8, т. 1 и т. 2 ЗЗДН е налице валидно сезиране на съда от процесуално легитимирано лице. Същата е подадена срещу пасивно легитимиран да отговаря по молбата ответник съгласно чл. 3, т. 3 и 4 ЗЗДН, в качеството му на лице, от което молителката ЕЛ.

ИВ. Д. има деца, както и в качеството му на възходящ /баща/ на конституираните като 1 пострадали две деца Ж. Ж. Д. и ЕЛ. Ж. Д..

Твърди се, че ответникът е осъществил спрямо пострадалите актове на домашно насилие в периода 29.09.2021 – 29.10.2021 г., а молбата за защита е подадена на 29.10.2021 г., като е спазен преклузивният срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН.

По основателността на молбата:

Съгласно чл. 2 ЗЗДН „Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство”.

Видно от представените по делото социални доклади от ДСП – Слатина, /л. 64-56 и л. 9597 от делото/ между майката и децата има добре изградена емоционална връзка. Децата посещават училище 23 СУ „Фредерик Жолио-Кюри“ и допълнително практикуват различни спортни дейности. Майката не ограничава контактите на децата с баща им.

При изслушване на детето Ж.Д., на възраст 11 години и десет месеца, в съдебно заседание, същото споделя, че се разбира с двамата родители. Споделя, че родителите му се карат за много неща, включително и за него, което го притеснява.

От показанията на разпитаните по делото свидетели к.г., майка на молителката, и д.в., който живее с молителката на съпружески начала, които съдът, след преценка по реда на чл.

172 ГПК, кредитира като обективни и непротиворечиви, се установява, че детето ж. общува интензивно с баща си по телефона. В случаите, в които детето ж. е подразнен от забележка или поведение на баба си, звъни на баща си. Детето ж. използва обидни думи по адрес на майка си и я псува в случаите, когато същата му отправя забележки или му поставя конкретни изисквания, свързани с ученето и реда вкъщи. В конкретен случай, в който се е налагало ж. да разговаря с психолог в дома на майка си, той категорично отказал да го стори, като е провел разговор с баща си и впоследствие е избухнал и отправил заплаха към присъстващите, питайки ги дали искат да ги наръга и заколи, както и е хвърлял столове по земята.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че молбата за защита от домашно насилие, преценена по същество, е неоснователна по следните съображения:

По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН /л. 8 от делото/, която в частта, в която е подадена лично от молителката ЕЛ. ИВ. Д., се явява негодно доказателствено средство, тъй като касае обстоятелства, а именно настройване на децата срещу нея, които молителката не е възприела лично. Декларацията може да служи за доказване на акта на насилие, само ако деклараторът лично го е възприел, доколкото декларацията следва да касае конкретни факти, а не преценки и изводи на молителката въз основа на обстоятелства, които според нея съставляват резултат от осъществен акт на насилие. Това е така, защото наказателна отговорност се носи за неистинно деклариране на факти, а не мнение на декларатора. В случая молителката прави извод, че поведението на децата спрямо нея, основно на детето ж., изразяващо се в обиди, псувни и неподчинение, се дължи на „настройване на децата“ от страна на ответника срещу тяхната майка. По делото обаче, освен от представената от молителката декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, не се установяват, включително и от събраните гласни доказателства от свидетелските показания на свидетелите к.г. и д.в., конкретни обиди, псувни и заплахи, отправени от ответника към молителката.

Що се отнася до декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН в частта, в която е подадена от името на децата, съдът намира същата отново за негодно доказателствено средство, доколкото, с оглед личната наказателна отговорност за невярно деклариране, не може да се декларират 2 обстоятелства от чуждо име.

От изслушване на детето ж., както и от социалните доклади по делото, също не се установява осъществяване от страна на ответника на действия, представляващи психическо и емоционално насилие спрямо него.

Това, което на практика се установява от събраните по делото доказателства е, че между родителите са налице спорове, които се отразяват неблагоприятно върху психиката и емоционалното състояние на същите. За детето ж. е трудно да зачита авторитета на майка си, като дори си позволява обидни думи и псувни по неин адрес, проявява непокорство, търси закрила и утеха от баща си в чести телефонни разговори.

Домашно насилие може да бъде установено при кумулативното наличие на две предпоставки: първо - осъществен от ответника противоправен и умишлен насилствен акт в някоя от формите, описани в чл. 2, ал. 1 и, ал. 2 ЗЗДН, насочен спрямо молителя и установен по своето естество, време и място на извършване, и на второ място - наличие между двете лица на правна, фактическа и/или родствена връзка от изброените в чл. 3 ЗЗДН.

Както беше посочено, страните по делото са от кръга лица, попадащи в обхвата на чл. 3 ЗЗДН, а именно чл. 3, т. 3 и т. 4 ЗЗДН. В същото време обаче не се установи извършването на противоправни и умишлени насилствени актове от страна на ответника спрямо молителите. Събраните по делото доказателства не подкрепят твърденията на молителката ЕЛ. ИВ. Д. за актове на психическо и емоционално насилие, изразяващи се в подронване на нейния авторитет, настройване на децата срещу нея, несъобразяване на неприкосновеността на дома й и неспазване на привременните мерки за режим на свиждане.

Следва да се отбележи, че обстоятелствата, свързани с възпитателските качества на всеки от родителите, личните отношения с децата, полаганите грижи и отношението на всеки родител към децата, привързаността на децата към родителите и обратното, пола на децата и възрастта им, са основания за уреждане на въпросите относно упражняването на родителските права и мерките относно тяхното упражняване /арг. от чл. 127 СК/. Целта на ЗЗДН е да се защитят лица, действително пострадали от домашно насилие, а не да се уреждат спорове между родителите относно техни отношения, оказващи косвено влияние върху поведението на децата /арг. от чл. 123 от СК/.

Предвид изложеното съдът намира, че молбата е неоснователна, поради което съдът следва да я отхвърли и да откаже издаването на заповед за съдебна защита.

По разноските:

Претенция за присъждане на разноски има от страна на молителката. С оглед изхода на делото, същата няма право на разноски. Молителката следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер на 25,00 лв. на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН. На основание чл. 11, ал. 3, предл. последно ЗЗДН не се дължи държавна такса по молбите с правно основание чл. 8, т. 2 ЗЗДН за защита на двете деца Ж. Ж. Д. и ЕЛ. Ж. Д..

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ молба с правно основание чл. 8, т. 1 и т. 2 ЗЗДН с вх. № 79021/29.10.2021 г., депозирана от ЕЛ. ИВ. Д., ЕГН **********, с искане за защита лично за молителката, както и за защита на децата на същата - Ж. Ж. Д., ЕГН **********, и ЕЛ. Ж. Д., ЕГН **********, срещу Ж. ЯНЧ. Д., ЕГН **********, по повод твърдени актове на домашно насилие в периода 29.09.2021 – 29.10.2021 г., като ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА.

ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН ЕЛ. ИВ. Д., ЕГН **********, да заплати по 3 сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на 25,00 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок, считано от връчването му на страните /чл.17, ал. 1 ЗЗДН/.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4