Разпореждане № 2619 от 19.07.2025, Районен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 2619 гр. Благоевград, 19.07.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА Частно гражданско дело № 20251210101892 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, депозирано от заявителя „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление в град ****, представлявано от ***** - изпълнителни директори чрез процесуален представител срещу длъжника А. А. К., с ЕГН **********, с адрес гр. ****, за заплащане на сумата в размер общо на 1396,70 лв. (хиляда триста деветдесет и шест лева и седемдесет стотинки), представляваща незаплатени месечни абонаментни такси и предоставени услуги за потребление на мобилни услуги; неплатени лизингови вноски и неустойки за предсрочно прекратяване на услуги, по сключени договори между длъжника и заявителя : Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +**** от дата 25.10.2021 година; Договор за лизинг от 25.10.2021 година; Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставя за временно и възмездно ползване пакет базови аксесоари от 25.10.2021 година; Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставя за временно и възмездно ползване устройство марка APPLE iPhone 11 64GB White new pack от 29.04.2022 година; Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставя за временно и възмездно ползване пакет базови аксесоари от 29.04.2022 година; Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***** от 29.04.2022 година, както следва :

- 79,40 лв. /седемдесет и девет лева и четиридесет стотинки/, представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен период 15.02.2023г. – 14.04.2023г. по сключен на 25.10.2021г. между А. А. К. и „Теленор България“ ЕАД, понастоящем „Йеттел България“ ЕАД, Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +****.

- 163,60 лева /сто шестдесет и три лева и шестдесет стотинки/ - начислена неустойка по сключено на 25.10.2021г. между А. А. К. и „Теленор България“ ЕАД, понастоящем „Йеттел България“ ЕАД, Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +****, която не надвишава размера на три месечни абонаментни такси и е начислена във фактура № 7352333276/15.06.2023г.;

- 167,92 лв. /сто шестдесет и седем лева и деветдесет и две стотинки/ - неплатени лизингови вноски за период от 15.02.2023г. до края на срока на договора – 25.09.2023г. по Договор за лизинг от 25.10.2021 година, с който лизингодателят предоставя за временно и възмездно ползване устройство марка SAMSUNG Galaxy A52s 5G 128GB Black;

- 80,21 лв. /осемдесет лева и двадесет и една стотинки/ - начислена неустойка 1 вследствие неизпълнението по споразумението за мобилни услуги с предпочетен номер +****, представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договора за лизинг от 25.10.2021 година и начислена във фактура № № 7352333276/15.06.2023г.;

- 18,00 лв. /осемнадесет лева/ - неплатени лизинговите вноски за период от 15.02.2023г. до края на срока на договора – 25.09.2023г. по повод сключен Договор за лизинг от 25.10.2021 година, с който лизингодателят предоставя за временно и възмездно ползване пакет базови аксесоари;

- 793,52 лв. /седемстотин деветдесет и три лева и петдесет и две стотинки/ - неплатени лизингови вноски за период от 15.02.2023г. до края на срока на договора – 29.03.2024г. във връзка със сключен Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставя за временно и възмездно ползване устройство марка APPLE iPhone 11 64GB White new pack;

- 39,20 лв. /тридесет и девет лева и двадесет стотинки/ - неплатени лизингови вноски за период от 15.02.2023г.. до края на срока на договора – 29.03.2024г. по Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставя за временно и възмездно ползване пакет базови аксесоари от 29.04.2022 година;

- 24,88 лева /двадесет и четири лева и осемдесет и осем стотинки/ - представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен период 15.02.2023г. – 14.04.2023г. по сключен на 29.04.2022г. между страните Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*****;

- 29,97 лева /двадесет и девет лева и деветдесет и седем стотинки/ - начислена неустойка по сключен на 29.04.2022г. между страните Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*****, която не надвишава размера на три месечни абонаментни такси и е начислена във фактура № № 7352333276/15.06.2023г

Претендира се и законната лихва върху главницата от 1396,70 лева, считано от подаване на настоящото заявление /18.07.2025 година/ до изплащане на вземането, както и сторените в производството разноски. Заявителят е представил копие от цитираните договори.

Настоящата съдебна инстанция, след като се запозна със заявлението и приложенията към него, намира същото за частично основателно, предвид следите съображения:

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, съдът отказва да издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и когато същото се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това, за което съдът следи служебно още в заповедното производство, съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК.

Съгласно параграф 13, т. 1 от ДР към ЗЗП потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, като и всяко физическо лице, което е страна по договор с търговец и действа извън рамките на своята професионална дейност.

В настоящия случай от доказателствата по делото и най-вече от приложените към заявлението договори за мобилни услуги е видно, че Янко Георгиев - лицето, за което се твърди, че е длъжник, в договорните си правоотношения със заявителя има качеството на потребител и с оглед качеството на кредитополучателя на „потребител“, приложение намират и нормите на ЗЗП - съгласно чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 - чл. 148 ЗЗП, както и чл.

146, ал. 1 ЗЗП, които прогласяват неравноправните клаузи за нищожни, поради пряко противоречие с императивните норми, защитаващи потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна.

Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договорите и в частност да уговарят неустойка е ограничена от това, че съдържанието на договорите не може да противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави.

2

Съгласно мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТ на ВКС условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. При сключване на договор за електронни съобщителни услуги операторът поема ангажимент да предостави на потребителя ползването на електронни съобщителни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят да заплаща таксата ежемесечно или на друг уговорен времеви интервал. Неравноправни са онези клаузи, които не отговарят на изискванията за добросъвестност и добри нрави и посредством тях се създава значително неравновесие между търговеца, който е икономически по-силната страна и потребителя - икономически по-слабата страна. От съдържанието на представените договори, както и от общите условия към тях, представляващи неразделна част от съглашението, става ясно, че всяка от страните по облигационното правоотношение има възможност едностранно да го прекрати, когато другата не изпълнява своите задължения. Въпреки това, в договорите е предвидено единствено, че когато се стигне до прекратяването му по вина на потребителя, последният е длъжен да заплати на търговеца неустойка, съдържаща няколко компонента - оставащите абонаментни вноски до края на срока на договора, но не повече от три; потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове съответстваща на оставащия срок на договора; в случаите когато е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в този договор или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и разликата между стандартната цена на устройството /в брой, без абонамент/, съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатената от потребителя при предоставянето му /в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг/, каквато съответства на оставащия срок на договора. Подобна уговорка в полза на потребителя, респективно - в тежест на търговеца, липсва. В случай, че потребителят се възползва от възможността да прекрати едностранно договора поради вина на оператора, не е регламентирано дружеството да заплати неустойка. Предвид изложеното уговорената неустойка има неравноправен характер, а също така излиза и извън обезпечителната и обезщетителна функции на неустойката. От изложеното се налага извод, че мобилният оператор, встъпвайки в договорни отношения с длъжника, се е възползвал от положението на икономически посилна страна, която има възможност да повлияе върху правата и задълженията, които всеки един от контрагентите ще поеме. Именно поради тези обстоятелства „Теленор България“ ЕАД са предвидили в предварително изготвения бланков договор, че неустойка се дължи само от потребителя, когато договорът е прекратен по негова вина. Уговорка, даваща право на потребителя да претендира неустойка при неизпълнение на договора от мобилния оператор, липсва. Предвид гореизложеното, съдът стига до извод, че така, както е уговорена клаузата за неустойка, същата създава значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и правата и задълженията на потребителя на мобилната услуга.

Поради тези съображения разпоредбата, регламентираща неустойка в тежест на физическото лице - потребител, има неравноправен характер. В допълнение трябва да се има предвид, че когато е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички или дори само няколко /в случая три/ неплатени абонаментни вноски, всъщност мобилният оператор по прекратения договор цели да получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора. Следователно, уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън обезпечителната и обезщетителната функции на неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване на мобилния оператор, нарушава принципа за справедливост и също има /и на това основание/ неравноправен характер.

Относно неустойката, представляваща разликата между стандарната цена без отстъпка 3 на устройството и преференциалната цена, респ. отстъпка от месечен абонаментен план съдът намира, че в тази част на заявлението са налице отрицателните предпоставки на чл.

411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК, а именно искането противоречи на закона и добрите нрави и се основава на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това.

Анализирайки горепосочената разпоредба съдът намира, че тази сума, представляваща разликата между стандартната цената на процесното устройство без абонамент, съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му, каквато съответства на оставащия срок на договора е втора неустойка, дължима кумулативно с първата, тъй като цели именно обезщетяване вредите от неизпълнение на задълженията по договора от страна на потребителя. От друга страна така договорена, клаузата за неустойка предпоставя прекалено много условия по формиране на неустойката, които не позволяват в достатъчна степен да се предвиди нито при неизпълнението на кои точно задължения ще се дължи тя, нито в какъв приблизителен размер ще е. Следва да се отбележи също, че тази неустоечна клауза не съдържа трикратното ограничение като предходната хипотеза за дължимост на трикратния размер на абонаментните месечни вноски. Погледнато през призмата на принципа за ненакърняване на добрите нрави и доколкото съдът е длъжен служебно да съблюдава за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори, за да се гарантира потребителската защита на по-слабата в правоотношението страна, настоящият съдебен състав счита, че с уговорената клауза категорично се накърняват добрите нрави и справедливостта по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. трето от ЗЗД и безспорно се явява нищожна. Предвиждайки в договора за едно и също неизпълнение две различни и едновременно дължими санкции се надхвърля безспорно обезпечителната и обезщетителна функция на неустойката и същата се явява необосновано висока по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, безспорно приложима в случая.