Решение № 235 от 01.07.2022, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 235 гр. Русе, 01.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Татяна Черкезова при участието на секретаря Вероника Якимова като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Гражданско дело № 20214500100697 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази:

Ищцата Д. Г. М., чрез пълномощника си адв. Д.Т., е предявила против ответника Община Русе иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД. Твърди, че на 23.03.2021 г. сутринта в гр. Русе, ул. „Д.Г.“ № 2 при пресичане на улицата, движейки се по пешеходна пътека, се подхлъзнала и паднала на дясната си страна, при което изпитала силни болки в таза и десния си крак. В момента на инцидента ищцата била в добро здраве, обута с ниски зимни обувки, с грайфер на подметките. Сочи се, че пътната настилка била хлъзгава, непочистена и необезопасена от Община Русе. Наложило се да бъде транспортирана до УМБАЛ „Канев“ АД за оказване на медицинска помощ и лечение. От извършения преглед и изследвания било установено, че вследствие на падането е получила фрактура луксацио бималеоларис крурис декстра – травма в областта на дясна глезенна става. Извършена била операция за имплантиране на метална остеосинтеза и било проведено следоперативно лечение за 7 дни, след което амбулаторно такова в домашни условия, при постелен режим.

Излагат се данни, че през периода на възстановяване ищцата не е можела да се обслужва сама хигиенно-битово, придвижвала се с инвалидна количка и патерици, била зависима от помощта на своите деца. Към момента все още не се е възстановила, в невъзможност е да полага труд, продължава да изпитва силни болки, от които не може да спи спокойно, трудно се придвижва дори на малки разстояния, поради което използва бастун. Твърди, че при движение болките се засилват до нетърпимост, което налага редовна употреба на болкоуспокояващи лекарства. Заради получените увреждания на глезенната става като цяло е в лошо физическо състояние и движенията в травмираната област не могат да се възстановят в пълна степен. Физическите 1 страдания пораждат и негативни психически такива, свързани със страх и несигурност у ищцата. Отделно от това, същата се чувства потисната от обстоятелството, че не може да изпълнява ефективно обичайните си ежедневни дейности, не може сама да задоволява ежедневните си нужди, изпитва срам, че я обслужват битово децата , изпада в депресивни и страхови състояния, получава нервни изблици вследствие на търпените физически болки.

Горните обстоятелства обосновават и правния интерес на ищцата да иска от съда произнасяне относно обезщетяване на причинените при инцидента неимуществени вреди, като се отчетат всички болки и страдания, които е претърпяла, психическите травми и негативните последици, за които да се определи адекватен еквивалент, като счита, че справедливото обезщетение, което би могло да ги репарира е в размер на 30 000 лв.

Освен описаните неимуществени вреди, ищцата претендира и имуществени такива, които се изразяват в закупуване на медицински имплант, лекарствени средства и други медицински материали, необходими за лечението и възстановяването , които сочи, че са в общ размер 945.36 лв., остойностени по пера. Претендират се и лихви за забава, считано от датата на завеждане на исковата молба.

Предявен е от Община Русе, в качеството на ответник в производството, обратен иск срещу „РПС - Русе - Пъблик сървисиз“ ЕООД /допуснато като трето лице – помагач на страната на ответника/, като се твърди, че при основателност на претенцията, последното следва да отговаря за вредите, причинени на Д.М., заради своето виновно поведение, касаещо изпълнение на обществена поръчка с предмет: „Обществена хигиена, снегопочистване и зимно поддържане на територията за обществено ползване на гр. Русе“, тъй като в предмета на тази дейност се включва и почистването от сняг и лед и зимното поддържане на пътната настилка на процесната улица. Иска се, ако главният иск бъде уважен, съдът да осъди третото лице - помагач на страната на ответника да заплати на Община Русе обезщетението, което е осъдена да заплати за причинените на Д.М. имуществени и неимуществени вреди, като претенцията по обратния иск е за сумата от 10 000 лв., частично предявена от общата претендирана сума от 30 945 лв.

С отговора ответникът по първоначалния иск Община Русе изразява становище за неоснователност на исковете. Твърди, че Община Русе е изпълнила задълженията си, вменени от Закона за пътищата. В условията на евентуалност, ако съдът приеме иска за основателен, счита същия за недоказан по размер, а претенцията на ищцата за неимуществени вреди – за прекомерна.

Третото лице - помагач на страна на ответника „РПС-Русе-ПЪБЛИК СЪРВИСИЗ“ ЕООД оспорва главния и обратния иск - както по основание, така и по размер. Излага съображения, че не са налице основания за ангажиране отговорността на третото лице - помагач за претърпените от ищцата вреди, тъй като то е изпълнило поетите от него задължения по договора за обществена поръчка с Община Русе. Твърди, че падането на 2 ищцата не се дължи на неизпълнение на договорните задължения по снегопочистването, тъй като е станало на място, почистено от сняг и обработено със съответни смеси против заледяване. Сочи, че причина за падането на пострадалата е използването на строителни продукти за пътна маркировка върху конкретната пешеходна пътека, които не отговарят на изискванията и стандартите за съпротивлението на хлъзгане на пътната маркировка, установени с Наредба № 2 от 17.01.2001г. за сигнализация на пътищата с пътни маркировки. Затова се счита, че предявеният срещу тях иск като неоснователен следва да бъде отхвърлен. При условията на евентуалност се прави възражение за съпричиняване на увреждането от страна на Община Русе, която следва да носи отговорност за своето виновно противоправно поведение, като счита, че намаляването на претендираното по обратния иск обезщетение за вреди следва да е с 90 %. Оспорва се и претенцията по първоначалния иск за неимуществените вреди, като се твърди, че е многократно завишена.

След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 23.03.2021 г. сутринта, малко след 7.00 часа, ищцата Д. Г. М., пресичайки пешеходната пътека на ул. „Д.Г.“ № 2 в гр. Русе, се подхлъзнала и паднала на дясната си страна, при което получила нараняване в десния крак.

Непосредствено след инцидента пострадалата била откарана по спешност в УМБАЛ „Канев“ АД -Русе, където, видно от приложената към исковата молба епикриза (л. 3), след извършване на образни изследвания е диагностицирана с фрактура луксацио бималеоларис крурис декстра. Била извършена оперативна процедура с голям обем и сложност на дясна глезенна става, по време на която е направена репозизия и плакова остеосинтеза на фрактурата, фиксиране с винт и антиротационна К игла, поставена е гипсова шина.

Ищцата била изписана на 29.03.2021 г. за домашно лечение с препоръки за продължение на предписаната терапия, да не натоварва десен долен крайник и необходимост от смяна на превръзки през два дни.

Горните факти относно телесните увреждания се установяват и от приетата съдебно-медицинска експертиза. Вещото лице дава заключение, че счупените глезени обикновено се причиняват от ротационна травма, при която глезенът се усуква, обръща или преплъзва по време на ходене или бягане, но могат да бъдат причинени и от удар с висока сила, като например падане. В съдебно заседание от 08.06.2022 г. експертът уточнява, че е напълно възможно при подхлъзването на ищцата и завъртане на тялото да се получи точно този тип счупване. В експертизата е посочено, че след извършената по спешност на 23.03.2021 г. оперативна интервенция с метална остеосинтеза, на 29.04.2021г. на ищцата е извършен платен контролен преглед, а на 06.04.2021 г. е сменена гипсовата шина с олекотена (закупуването не се поема от

НЗОК), която да се носи за срок от 30 дни. Последвала е рехабилитация в домашни условия с кинезитерапевт. На 31.05, 28.06 и 26.07.2021 г. са извършвани контролни прегледи и са издавани болнични листи, а на 23.08.2021 г. е направена Р0-графия и са подготвени документи за ТЕЛК. На 31.03.2022 г., (видно и от епикриза от същата дата - л. 99), ищцата е приета в 3

УМБАЛ „Канев“ АД и на 04.04.2022г. е извършена операция за планово отстраняване на металните импланти. На 18.04.2022г. е извършен пореден контролен преглед и поради получен оток е назначена терапия.

По време на проведен лично от вещото лице контролен преглед се установява, че раните все още не са зараснали и няма възможност за започване на рехабилитация, периодично се поставят превръзки при ОПЛ.

Движенията са ограничени, по-изразени в дорзалната флексия (вдигане на ходилото нагоре), а ищцата се придвижва с помощно средство – бастун.

Съгласно заключението, зарастването на костите по принцип отнема около шест седмици, но заздравяването на връзките, други меки тъкани и хрущялните покрития може да отнеме повече време и упорита рехабилитация, като често се случва възстановяването да е непълноценно. В съдебното заседание експертът допълва, че по принцип е възможно да настъпи възстановяване, но в случая усложненията няма да доведат до пълно възстановяване на съответната става.

От събраните по делото писмени доказателства – фискални бонове № 0024699/06.04.2021 г., № 0024972/29.04.2021 г., № 0138444/04.04.2021 г., № 0069653/14.04.2021 г., № 0052336/29.03.2021 г., № 043291/31.03.2021 г. и фактура № 0010044465/23.03.2021 г. относно размера на заплатени суми за поставения в УМБАЛ „Канев“ АД – Русе метален имплант, за прегледи, консумативи и медикаменти, се констатира, че ищцата е направила разходи в общ размер 945.36 лв.

В подкрепа на твърденията на Д.М. за претърпените от нея неимуществени вреди по делото са разпитани свидетелите Н.Й. (управител на дружеството, в което е полагала труд ищцата) и М.М. (син на ищцата), които изнасят данни за инцидента и за интензитета на болките и притесненията на ищцата вследствие причинените телесни увреждания. Св. Й. твърди, че на процесната дата чакала ищцата на спирката в близост до блока, в който живее М.. Времето било студено, вечерта валял дъжд, по пътното платно нямало сняг. Свидетелката видяла как ищцата тръгнала да пресича по пешеходната пътека по посока към нейната паркирана кола, но в началото на пътеката се подхлъзнала и паднала на дясната си страна. Притекла се на помощ на пострадалата, където младо момче също помагало и извикало линейка. Кракът на ищцата стоял неестествено обърнат на една страна, тя не спирала да плаче от болка. Й. установила, че на мястото на падането и около него има тънък слой лед, тя също се подхлъзнала, но се задържала и не паднала. Двете жени били със зимни обувки, дори тези на М. били с грайфер.

Екип на Спешна помощ пристигнал веднага, след което дошли мъжът и синът на ищцата.

Св. М. съобщава, че когато пристигнали на мястото, баща му също се подхлъзнал, но лекарят от Спешна помощ го хванал, за да не падне. След като откарали майка му в болница, направили операция с поставяне на импланти в крака, като след 7 дни била изписана за домашно лечение. За пострадалата се грижели свидетелят, сестра му и баща им.

Свидетелите установяват по безпротиворечив начин, че повече от три 4 месеца ищцата била на легло, налагало се да се сменят памперси, което я разстройвало психически. Имплантите я притеснявали и причинявали болка.

Първоначално проходила с проходилка, използвала и инвалидна количка, а след около четири месеца започнала да опитва да се придвижва с патерици.

След 4-5 месец започнала да ходи сама до тоалетна. В последните месеци малко по малко започнала сама да ходи до магазина в близост до дома , но това се случвало трудно и било съпроводено със силни болки от натоварването на крака. На 04.04.2022 г. били премахнати металните импланти с хирургична интервенция, след която ищцата отново се придвижвала с патерици, изпитвала болки и не можела да отиде дори до магазина. Случилото се я разтърсило и психически. Тя била жизнен и деен човек, обичала работата си, обичала да излиза, а след инцидента се наложило да спре да работи, постоянно плачела.