Решение № 1671 от 26.07.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1671 гр. Бургас, 26.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА

Гражданско дело № 20232120101846 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод предявената от С. Д. Д. против „Първа инвестиционна банка“ АД и допълнително уточнена искова молба, с която се моли да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 416 лв., представляваща общата стойността на две неразрешени от него платежни операции от 04.02.2022 г. - тегления от банкомат с издадената му от ответника кредитна карта, сумата от 32,36 лв., представляваща мораторна лихва, дължима върху главницата за периода 25.02.2022 г. – 13.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото. Ищецът твърди, че във връзка със сключен между него и ответника договор за банков кредит му е била издадена кредитна карта, която той получил в запечатан плик, като при извършена на 04.02.2022 г. проверка на онлайн банкирането му той установил, че с тази карта са били извършени две неразрешени от него операции на обща стойност 416 лв., както и два неуспешни опита за онлайн покупки.

Твърди също така, че не е отварял плика, в който се намирала кредитната карта и не е използвал същата, а след като установил неразрешените транзакции се обадил на телефонния номер на банката, за да съобщи за тях. След това кредитната му карта била блокирана, а на 18.02.2022 г. той подал в банката и декларация за оспорване на транзакции, като подал и жалба в полицията. Ищецът заявява, че е съхранявал предоставената му кредитна карта в съответствие с всички договорни и/или законоустановени изисквания и счита, че не е налице неизпълнение на задълженията му като картодържател (кредитополучател) по смисъла на общите условия на банката, нито по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС). С оглед на това ищецът твърди, че е налице неизпълнение от страна на банката-ответник на задължението й по чл. 76, ал. 1, т. 1 1 от ЗПУПС и на осн. чл. 79, ал. 1 от ЗПУПС ответникът следва да му възстанови стойността на неразрешените транзакции. В съдебно заседание ищецът не се явява лично и не изпраща процесуален представител, но с писмена молба е заявено поддържане на иска, ангажирани са доказателства.

Така предявените искове са с правни основания чл. 79, ал. 1 от ЗПУПС и чл. 86 от ЗЗД, като същите са допустими.

В законоустановения срок ответникът е подал отговор, в който е оспорил иска като неоснователен. Не оспорва наличието на сключени договори между него и ищеца, както и че му е предоставил кредитна карта, която е била получена от него на 26.01.2022 г., ведно с ПИН код към нея, в запечатан плик. Твърди обаче, че ищецът е отговорен и с действията си е допринесъл за разпореждането със сумата от 400 лв. и дължимата за операцията такса в размер на 16 лв. от банковата му сметка, поради проявена груба небрежност. Твърди, че преди тегленето на сумата от 400 лв., както и след тегленето са били извършени и други операции с картата, а именно „справка баланс“, като при всички операции картата е била използвана физически на банкомата и е бил въведен правилен ПИН код, от лицето, което е използвало картата. С оглед на това ответникът счита, че в случая ищецът или е предоставил картата и разкрил данните за ПИН кода на друго лице, или е оставил без надзор получения от банката плик с картата и ПИК кода за нея, с което е проявил груба небрежност и е спомогнал на третото лице да има безпрепятствен достъп до картата и до данните за ПИН кода, като с тези си действия ищецът е допуснал неизпълнение на препоръките за сигурност, дадени от банката и на задълженията си за опазване на персонализираните защитни характеристики на картата, с което е нарушил задълженията си по т.5.3. от Общите условия, както и по чл. 75, т. 3 от ЗПУПС. Заявено е също така, че на 04.02.2022 г. в 09:17:05 ч. банката е изпратила SMS-съобщение на телефона на ищеца с информация за извършена проверка на наличност, в 09:30:55 ч. – за теглене на сума в размер на 400 лв. и в 09:31:03 ч. – за проверка на наличност, както и push нотификации на телефона му за същите операции, но ищецът се е обадил на банката едва в 20,56 ч. на същата дата, за да съобщи, че транзакцията не е извършена от него, с което е нарушил задълженията си по чл. 75, т. 2 и т.

3 от ЗПУПС. Моли се искът да бъде отхвърлен, както и на ответника да бъдат присъдени направените разноски по делото. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ответника, който поддържа отговора, ангажирани са доказателства.

След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е представен Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № ***/*** г., сключен между „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД и С. Д. Д. (титуляр), с който по искане на титуляра банката е приела да открие и да води на негово име разплащателна (картова) сметка, както и да издаде към нея на името на титуляра и/или други посочени от него оправомощени ползватели револвираща международна кредитна карта с чип. Банката също така е предоставила на титуляра по сметката правото да ползва кредитен лимит в размер до 500 лв.

Представени са и общите условия на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип Mastercard и Visa.

В т. 5.1 на общите условия (ОУ) е предвидено, че картата се използва само лично от оправомощения ползвател и не може да се заема, прехвърля или да се предоставя на трети лица.

Съгласно т. 5.2 на ОУ с използването на картата на терминално устройство, вкл. безконтактно, а в случаите, при които терминалното устройство го изисква – и с въвеждането на ПИН и/или с полагане на подпис върху документа за операцията, съответно 2 при заплащане на стоки или услуги през интернет – с изписване на името си, номера на картата и срока на нейната валидност, вкл. код, оправомощеният ползвател се идентифицира и удостоверява автентичността на съответната операция, сумата и получателя, дава съгласието си и нарежда на банката да я изпълни, което безусловно го обвързва с последиците, като банката не отговаря за вреди или пропуснати ползи от изпълнението й.

В т. 5.3 на ОУ е вменено задължение на ползвателя на картата да предприеме всички разумни действия за запазване персонализираните защитни характеристики на картата, като я съхранява отговорно с грижата на добър стопанин, предприема всички необходими мерки срещу повреждане, унищожаване, загубване, подправяне, открадване или използването й по друг неправомерен начин, различен от условията за издаването и ползването й; пази в тайна своя ПИН и взема всички необходими мерки срещу узнаването му от трети лица; пази в тайна своя CVC2/CVV2 код, както и 3D статичната парола, като не ги предоставя на трети лица, освен за целите, посочени в т 5.2, в случаите, когато тези данни се изискват, за да бъде потвърдено плащането.

Съгласно т. 17.1.2 от ОУ, в случаите на извършване на неразрешена от оправомощения ползвател операция с картата същият е длъжен незабавно след узнаването да уведоми банката за това на един от посочени дежурни телефони, а съгласно т. 17.2 след получаване на уведомлението банката взема всички необходими мерки за спиране използването на картата, като блокира картата за извършване на операции в рамките на необходимото за обработка на уведомлението време.

Страните по делото не спорят, че въз основа на горепосочения договор ответната банка е издала на ищеца кредитна карта, както и че същата му е била физически предадена от банката в запечатан плик, ведно с данни за ПИН код за нея.

Не се спори също така, че на 04.02.2022 г. е била извършена транзакция с тази кредитна карта, изразяваща се в теглене от банкомат на сумата от 400 лв., както и транзакция на сумата от 16 лв., представляваща начислена такса за теглене от банкомат.

Спори се дали горните операции са били разрешени от оправомощения ползвател на кредитната карта, както и дали той е изпълнил задълженията си във връзка със съхраняването и ползването на кредитната карта, съгласно общите условия на банката и ЗПУПС.

Видно от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, допълнено устно в съдебно заседание, на 04.02.2022 г. в 09,29 ч. е била извършена операция с процесната кредитна карта - теглене в брой на сумата от 400 лв. от АТМ устройство *** на „Райфайзенбанк България“ ЕАД, при която е бил прочетен чипът на картата и е бил въведен верен ПИН-код. Вещото лице също така е установило, че тази операция е отразена по сметката на ищеца в „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД. В експертизата е посочено, че при всяко ползване на банкова карта, преди да се извърши каквато и да е операция се прави т.нар. „авторизация“, а самото наличие на успешна авторизация показва, че са били направени всички необходими проверки и верификации. Посочено е също така, че всяка транзакция подлежи на двуфакторна идентификация за автентичност и непокътнатост на чувствителните данни, като в конкретния случай това са чипът на картата и ПИН-кодът. Поради това и тъй като в случая транзакциите са преминали с четене на данните от чипа и с въвеждане на верен ПИН-код на картата, не съществува техническа възможност за установяване на неразрешена платежна операция от страна на банката. Видно е също така от експертизата, че на 04.02.2022 г. в 09,30 ч. банката е изпратила Push нотификация и SMS на ищеца за извършеното непосредствено преди това теглене на сумата от 400 лв. от АТМ устройство. Заключението на вещото лице не е оспорено от страните по делото, като съдът намира, че същото е обективно и безпристрастно, поради което следва да бъде кредитирано.

От останалите събрани по делото доказателства не се установяват обстоятелства, 3 относими към спора по делото, поради което същите не следва да бъдат обсъждани.

При така събраните доказателства, по съществото на иска съдът намира следното:

Съгласно чл. 70, ал. 1 и ал. 2 от ЗПУПС платежната операция е разрешена, ако платецът я е наредил или е дал съгласие за изпълнението й, като разрешението от платеца се дава преди изпълнението на платежната операция или след нейното изпълнение - ако това е уговорено между платеца и неговия доставчик на платежни услуги. При липса на съгласие се счита, че платежната операция е неразрешена.

Чл. 79, ал. 1 от ЗПУПС предвижда, че в случай на неразрешена платежна операция доставчикът на платежни услуги възстановява незабавно на платеца нейната стойност и във всеки случай не по-късно от края на следващия работен ден, след като е забелязал или е бил уведомен за операцията, освен когато доставчикът на платежни услуги има основателни съмнения за измама и уведоми съответните компетентни органи за това.

Съгласно чл. 80, ал. 3 от ЗПУПС платецът понася всички загуби, свързани с неразрешени платежни операции, когато ги е причинил чрез измама или с неизпълнението на едно или повече от задълженията си по чл. 75 умишлено или поради груба небрежност. В тези случаи платецът понася вредите независимо от размера им.

Съдът намира, че в случая не се доказа наличие на „неразрешена платежна операция“ по смисъла на ЗПУПС.

По делото се установи, че ответната банка е предала на ищеца и той е получил в запечатан плик кредитната карта, ведно с данни за ПИН-кода за нея, като на осн. чл. 5.3 от общите условия към договора за издаване на кредитна карта той е следвало да съхранява кредитната карта отговорно, с грижата на добър стопанин, да предприеме всички необходими мерки срещу използването й по неправомерен начин, да пази в тайна ПИН-кода и да взема всички необходими мерки срещу узнаването му от трети лица.

Установи се също така, че операцията по теглене на процесната сума от 400 лв., за което след това е била удържана и такса в размер на 16 лв., е била извършена чрез физическо използване на кредитната карта на АТМ устройството и въвеждане на верен ПИН код за картата, т.е. била е извършена необходимата верификация, поради което е последвала и авторизация на транзакцията от страна на банката. Поради това и тъй като по делото не се спори, че картата е била предадена във фактическо владение на ищеца, като не се твърди и не се доказа тя да е била изгубена или открадната, следва да се приеме, че процесната транзакция е била извършена или от ищеца-картодължател, или от оправомощено от него лице, поради което и при липсата на доказателства за противното следва да се приеме, че е било налице дадено от ищеца съгласие за извършване на транзакцията, т.е. не е налице неразрешена платежна операция.