Решение № 586 от 16.12.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 586 гр. Русе, 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кристиан Б. Гюрчев при участието на секретаря Албена Асп. Соколова като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно наказателно дело № 20244520201549 по описа за 2024 година , като разгледа административно наказателно дело /АНД/ № 1549 по описа на съда за 2024 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на „ДЕНИ МАКСИ“ ЕООД против Наказателно постановление № 781146/F776352/30.07.2024 г., издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“-Варна, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на основание чл. 185, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДДС на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание

„Имуществена санкция“ в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.

В жалбата се навеждат съображения за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното наказателно постановление, като в тази насока се претендира последното да се отмени. Наведени са и възражения, свързани с приложимостта на 1 чл. 28 от ЗАНН и квалифициране на конкретното нарушение като маловажно и в условията на алтернативност като малозначително. Претендират се направените разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се представлява от адв. И. М. от Адвокатска колегия-Русе, в качеството му на упълномощен защитник, който поддържа изложеното в жалбата, доразвивайки го от правна и фактическа страна в хода на пледоарията си. Моли обжалваното наказателно постановление да се отмени и претендира направените от подзащитното му дружество разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание АНО, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Нацка Танкова, която оспорва изложеното в жалбата и моли същата да се остави без уважение, а обжалваното наказателно постановление да се потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН – препис от наказателното постановление е бил връчен на представител на дружеството-жалбоподател на 13.08.2024 г., а жалбата е подадена на 26.08.2024 г., касае подлежащо на съдебен контрол наказателно постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество относно нейната основателност.

По същество:

Съдът, като съобрази ангажираните от дружеството-жалбоподател фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

„ДЕНИ МАКСИ“ ЕООД, с ЕИК: 204432778, стопанисва търговски обект – магазин за промишлени стоки, находящ се в гр. Русе, бул. „Липник“ № 62. В обекта бил монтиран и въведен в експлоатация електронен касов апарат с фискална памет за отчитане и регистриране на продажбите.

2

На 31.05.2024 г. свидетелят Г. М. Р. – старши инспектор в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, извършил проверка в горепосочения обект, в хода на която били извършени две контролни покупки. При извършената проверка на касовата наличност било установено, че дневният оборот в брой, съгласно междинен отчет от ФП, е в размер на 59,70 лева, а паричните средства в началото на деня 0.00 лева. Съгласно изготвен опис на паричните средства фактическата наличност в касата на обекта към момента на извършване на проверката била в размер на 110,50 лева. Така била констатирана разлика между фактическата касова наличност и тази, разчетена от фискалното устройство, в размер на +50,80 лева, представляваща въвеждане на пари в касата. Посочената сума не била отразена в паметта на фискалното устройство чрез функцията „служебно въведени“, която последното притежавало.

Гореизложеното било обективирано в Протокол за извършена проверка № АА0147445/31.05.2024 г.

Съобразявайки гореизложеното, свидетелят Р. приел, че с поведението си дружеството-жалбоподател е осъществило нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 ОТ 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин в търговските обекти чрез фискални устройства, като в тази връзка съставил АУАН № F776352 от 02.07.2024 г., който бил подписан от представител на последното с отбелязване „имам възражения“. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН били представени подробни възражения касателно наличието на допуснати процесуални нарушения при издаване на АУАН-а и в условията на алтернативност за приложимост на чл. 28 от ЗАНН, доколкото били налице предпоставките за това.

Въз основа на съставения АУАН, Началник на Отдел „Оперативни дейности“-Варна, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, в качеството му на АНО, издал оспореното наказателното постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна квалификация на деяние, идентично с това, съдържащо се в АУАН-а, като за осъщественото нарушение начл.

33, ал. 1 от Наредба № Н-18 ОТ 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин в търговските обекти чрез фискални 3 устройства на основание чл. 185, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДДС на дружествотожалбоподател било наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1000 лева.

В хода на извършената проверка било установено и още едно нарушение на данъчното законодателство, във връзка с което бил издаден АУАН, а впоследствие и било съставено Наказателно постановление № 781148-F776351/30.07.2024 г., с който на основание чл. 185, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДДС на дружествотожалбоподател било наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин в търговските обекти чрез фискални устройства.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства – АУАН F776352 от 02.07.2024 г., Наказателно постановление № 781146/F776352/30.07.2024 г., Протокол за извършена проверка № № АА0147445/31.05.2024 г., ведно с приложените към него писмени доказателства – опис на касова наличност, дневен финансов отчет, фискални бонове, съкратен отчет на фискална памет и възражение, както и гласни доказателства показания на свидетеля Г. Р. – актосъставител, приобщени чрез извършен разпит на последния в хода на съдебното следствие.

Изброените доказателствени източници са логични, еднопосочни, непротиворечиви и взаимно допълващи се, поради което и по аргумент от противното /per argumentum a contrario/ на чл. 305, ал. 3 от НПК подробен анализ и съпоставянето им помежду им не е наложително да се извършва, като същите следва да бъдат кредитирани в цялост.

От горепосочената доказателствената съвкупност по категоричен начин се установяват както времето, мястото и механизма на осъществяване на нарушението, така и авторството му.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл.

4

314 от НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 2 от ЗДДС актовете за нарушение се съставят от органите по приходите, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или оправомощено от него лице. В процесния случай се установи, че актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен актосъставител – старши инспектор по приходите в Централно управление на НАП. Съответно наказателното постановление е издадено от компетентен АНО – Началник на Отдел „Оперативни дейности“-Варна, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, оправомощен със Заповед № ЗЦУ384/27.02.2024 г. на Изпълнителния директор на НАП.

Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.

В акта за установяване на административното нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, нарушението е описано пълно и ясно, като са посочени всички обективни признаци на състава на нарушението, за които е ангажирана отговорността на дружеството-жалбоподател. По този начин била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си.

В конктетния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението респективно от открИ.е на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателно постановление е постановено в шест месечния срок от издаване на АУАН-а. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател от формална страна.

По изложените съображения съдът намира, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното 5 постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да имат за своя последица отмяна на оспореното наказателно постановление.

Във връзка с материалната законосъобразност на оспореното наказателно постановление, съдът намира следното:

Съдът намира, че от събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и доказателствени средства и извършената им оценка следва да бъде изведен единственият възможен от правна страна извод, а именно, че дружествотожалбоподател е осъществило състава на нарушението по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин в търговските обекти чрез фискални устройства /наричана оттук нататък Наредба № Н-18/13.12.2006 г. /.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари в и извън касата) на фискалното устройство се регистрира във фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми. С посочената разпоредба законодателят е целял осигуряването на строга финансова отчетност в търговските обекти, отразяване на сумите от оборота по фискалното устройство и на касовата наличност, съгласно този оборот.