Решение № 2032 от 03.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2032 гр. София, 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. И.А като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20251110139980 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e по реда на Глава XIII ГПК

Производството е образувано по искова молба с вх. №

239499/09.07.2025 г., от Д. Д. Ц., ЕГН: **********, адрес: гр. София, ж.к. „Л* срещу „*“ ЕАД, ЕИК *, с адрес: гр. София, п.к. 1421, р-н Лозенец, ул. „Ди*, с която са предявени следните обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правна квалификация, както следва:

1. чл.22 ЗПК с който да бъде обявен за нищожен договор за потребителски кредит №7200312280656 от 10.01.2025 г., поради противоречието му със закона.

2. чл.22 ЗПК с който да бъде обявен за нищожен договор за потребителски кредит №7200312280850 от 10.01.2025 г., поради противоречието му със закона.

В исковата молба са твърди, че на 10.01.2025 г. ищцата получила SMS на телефона си, за да потвърди два сключени, от нейно име, договори за потребителски кредити с ответника. Твърди, че договорите са недействителни по чл.22 ЗПК. Твърди се, че не се знае по какъв начин е начислен ГПР, не отговаря на условията на чл.19, ал.2 ЗПК, чл.11, ал.1, т.10-11 ЗПК. Твърди нарушение на чл.10а ЗПК. Счита, че застрахователната премия следва да се включва в ГПР. Твърди се, че не е дала съгласие за подписване на договорите, а сумите били платени директно на нейна банкова сметка, която била открита при ответника.

1

Моли съда да уважи исковете. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че процесните договори за кредит са сключени по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) чрез мобилното приложение на банката, договорите са съставени като електронен документ и са подписани с електронен подпис. В тази връзка сочи, че ищцата е инсталирала приложение на банката, завършила е процеса по идентификация и създаване на профила на клиента, регистрирала е телефонен номер и на 10.01.2025 г. ищцата е използвала мобилното приложение като е влязла през устройството, което е инсталирано и идентифицирано от банката, и е кандидатствал за процесните кредити.

Ищцата е подписала договорите за кредит и приложимите документи с натискането на бутон „потвърди“, което действие представлява обикновен електронен подпис, имащ силата на саморъчен подпис между страните, което е предварително уговорено между страните с приемането на условията за ползване на мобилното приложение. Поддържа, че договорите за кредит са действителни и отговарят на изискванията на закона, като съдържат необходимите компоненти относно погасителния план, броя на вноските, техния падеж и размера им, както и били ясни размерите на приложимите към договорите лихвени проценти и начинът на формирането им. Излага доводи, че начинът на изчисляване на ГПР и включените разходи при изчисляването му, е предмет на регулация на чл. 19, ал. 2 и ал. 3 от ЗПК и кредиторът няма задължение да я предоставя на потребителя, както и намира за неоснователни твърденията на ищеца, че застрахователните премии следва да бъдат включени при изчислението на ГПР, като сключването договори за застраховка не е условие за отпускане на кредитите и същите са доброволно и изрично заявени от кредитополучателя. Твърди, че потребителят сам е избрал да включи застрахователна премия. Не оспорва, че в ГПР не е включена застрахователната премия.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът предявява насрещни обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл.

240, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 9 от ЗПК за сумата от 6091.28 лева, представляваща незаплатената част от чистата стойност на кредита (главница) по договор за кредит № 7200312280656 от 10.01.2025 г., както и сумата от 1 800 лева, представляваща незаплатена главница по Договор за кредит № 7200312280850 от 10.01.2025г. Същите са предявени в условията на евентуалност, ако се уважи иска по чл.22 ЗПК.

В насрещния иск се твърди, че по сключения между страните договор за потребителски кредит №7200312280656 от 10.01.2025 г. предоставил на ответницата в заем сума в размер от 6100 лв., по който ответницата поела задължение да върне същия, ведно с уговорения размер на възнаградителна лихва, както и по сключения договор за потребителски кредит №7200312280850 от 10.01.2025 г. предоставил на ответницата в заем сума в размер от 1 800 лева. Излага, че към момента на завеждане на иска платената 2 от ищцата сума по договор за потребителски кредит с № 7200312280656 от 10.01.2025 г. е в размер на 8.72 лева, а по договор за потребителски кредит с № 7200312280850 от 10.01.2025 г. ищцата не е извършвала плащания.

С допълнителна молба с вх. № 327456/08.10.2025 г. посочва, че след като договорът е обявен за недействителен по чл.22 ЗПК, то потребителят дължи връщане на стойността на кредита по чл.23 ЗПК по силата на закона и затова предявява иска за всички главници по двата договора, независимо, че не били падежирали.

Посочва банкова сметка, на основание чл.127, ал.4 ГПК: *.

Моли да се извърши прихващане на разноски с дължимите суми за главница по договорите за кредит в общ размер на размер на 7891.28 лева, ако в полза на ищцата са присъдени разноски.

Моли съда да отхвърли исковите претенции. Моли съда да уважи насрещните искове. Претендира разноски – юрисконсултско възнаграждение – 360.00 лева. Моли делото да се гледа в негово отсъствие. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

В срока по чл.131 ГПК, ищецът по главния иск, който е ответник по насрещния иск, подава отговор. Изцяло признава насрещния иск за чисто получената сума по двата договора. Твърди, че сумата никога не е изтегляне от предоставената сметка на ищеца по първоначалния иск. Твърди, че ответникът е дал повод за завеждане на първоначалния иск, а не ищецът. Моли да се приложи чл.78, ал.2 ГПК и че не могат да се присъждат разноски на ищеца по насрещния иск, тъй като претендира възнаграждение като юрисконсулт, а той е адвокат.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По валидността и допустимостта на производството

Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.

Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.

По основателността на иска

С определение № 45607/03.11.2025 г. съдът е отделил като спорни и безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л. 201-210 от делото).

3

Не е спорно, че ищецът е сключил двата договора. Страните не спорят, че има два договори за потребителски кредити със следните параметри:

1. 7200312280850/10.01.2025 г. за главница 1800 лева. В договора е включен пакет от застраховка с премия в размер на 1387.80 лева. Така сумата, която кредитополучателят трябва да върне е 3187.80 лева. ГПР, според договора, е бил 39.03 %, като сумата, която кредитополучателят трябва да върне, с включен ГПР е 6680.35 лева.

2. 7200312280656/10.01.2025 г. за главница 6100 лева. В договора е включен пакет от застраховка с премия в размер на 3271.20 лева. Така сумата, която кредитополучателят трябва да върне е 9371.20 лева. ГПР, според договора, е бил 34.20 %, като сумата, която кредитополучателят трябва да върне, с включен ГПР е 18328.20 лева.

Не се спори, че по договор 7200312280850/10.01.2025 г. ищецът като заемополучател не е платил нищо.

Не се спори, че по договор 7200312280656/10.01.2025 г. ищецът като заемополучател е платил 8.72 лева. Непогасената главница е в размер на 6 091.28 лева.

Спорно остава дали договорите не противоречат на закона, заобикаляне на закона и на добрите нрави по чл.26, ал.1, пр.1, пр.2 и пр.3 ЗЗД.

Спорно остава дали в ГПР се начислява и върху застрахователната премия.

Спорно остава между страните дали договорите са недействителни, на основание чл.22 ЗПК вр. чл.11, ал.1 т.6-20 ЗПК – ясно ли е по какъв начин е формиран ГПР, посочен ли е действителен ГПР, след като в посочения в договора, не е включено възнаграждението за поръчителство.

Спорно остава дали клаузата за застраховка е недействителна, тъй като тя не е включена в ГПР, представлява такса по чл.10а ЗПК и дали с нея ГПР надвишава размера на чл.19, ал.5 ЗПК.

Спорно остава дали договорът е недействителен по чл.22 ЗПК, както и дали клаузите за поръчителство/застраховка са нищожни, поради противоречие със закона и добрите нрави.

Спорно остава дали шрифта на договора отговаря на чл.10 ЗПК.

Спорно остава дали ищецът дължи връщане на главницата, в какъв срок и в какъв размер.

Не се спори за основанието на насрещния иск. Спорно остава дали е настъпила изискуемостта по насрещния иск, какви са задължения по него – в какъв размер са.

Договорът за заем е сключен при действието на ЗПК, като по делото няма доказателства, нито твърдение, физическото лице да е получило заемната сума за търговска или професионална дейност, поради което и ищецът има качеството "потребител" по смисъла на закона, на основание § 13, т. 1 ДР на ЗЗП.

Според дефиницията, дадена в чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Основното задължение на заемателя по договор за паричен заем, е да 4 върне на падежа заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, което съответства на интереса на кредитора да получи на падежа главницата и възнаграждението за предоставения заем.

В чл. 10 и чл. 11 от ЗПК се съдържат императивни изисквания, относно формата и съдържанието на договора за потребителски кредит.

По делото е приета съдебно-техническа експертиза (СТЕ), чието заключение съдът напълно кредитира като пълно, обективно и изготвена от компетентно вещо лице. От заключението се установи, че размерът на шрифта е 11 pt и е на различен шрифт и по двата договора (л.288-304 от делото).

Договорът представлява потребителски кредит по чл.9 ЗПК и за него са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит (ЗПК), тъй като е сключен между лице, което има качеството на потребител по § 13, т. 1 ДР на ЗЗПотр. и търговец. Съгласно чл.10, ал.1 ЗПК, договорът следва да бъде изготвен с шрифт не по-малко от 12 пункта. По делото се установи, че шрифтът не е с изискуеми по закон размер и е използван различен шрифт.

Както е прието в Решение № 50162/10.01.2023 г. по т. д. № 550/2022 г. по описа на ВКС и Определение № 1388/20.12.2023 г. по т. д. № 332/2023 г. по описа на ВКС, договорът е в нарушение на чл.10, ал.1 ЗПК, когато е използван различен шрифт с различен размер. На това основание съдът приема, че на основание чл.22 ЗПК договорите са недействителни. Като такъв ответникът дължи връщане само на главницата, на основание чл.23 ЗПК.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин. Неспазването на това изискване води до недействителност на договора за кредит.