Решение № 671 от 09.12.2022, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 671 гр. Плевен, 09.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир М. Димитров при участието на секретаря ПЕТЯ СП. КАРАКОПИЛЕВА като разгледа докладваното от Красимир М. Димитров Административно наказателно дело № 20224430202027 по описа за 2022 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

Постъпила е жалба от страна на Д. А. И., ЕГН: ********** от *** против Наказателно постановление № 22-0256-000123 от 28.03.2022 г. на *** РУ Долна Митрополия при ОДМВР - Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1 и предл. 2 от ЗДвП; чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, чл. 175, ал. 1, т. 1, предл. 1 от ЗДвП е наложил на Д. А. И. - глоба в размер на 10 лв. за извършено нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, глоба в размер на 10 лв. за извършено нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месеца за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

1

С жалбата се изтъкват доводи за незаконосъобразност и необоснованост на издаденото наказателно постановление, с искане за неговата отмяна.

В съдебно заседание, жалбоподателят Д. А. И., редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответната страна по жалбата *** РУ – Долна Митрополия към ОД на МВР – Плевен, редовно и своевременно призован, не се представлява.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН - ДОПУСТИМА е.

Разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО СНОВАТЕЛНА.

Атакуваното наказателно постановление 22-0256-000123 от 28.03.2022 г. е издадено от *** РУ – Долна Митрополия при ОДМВР - Плевен, въз основа на Акт за установяване на административно нарушение Серия GA № 573105 от 20.03.2022 г., от който е видно, че:

На 20.03.2022 г. в 14:06 часа в община Долна Митрополия на път Гулянци – Подем – Долна Митрополия, път номер 118-16 в посока с. Победа, управлява собствения си лек автомобил „***“, модел „***“, с ДКН ***, стар образец без да е регистриран по надлежния ред. Не носи СУМПС и контролен талон към него. Номер на рама ***, светло син на цвят. Не носи СРМПС, с което виновно е нарушил:

-чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП;

-чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП;

-чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП;

Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Според чл. 189, ал. 1 ЗДвП, актовете за установяване на административни нарушения по този закон се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в същия.

2

Кои са тези служби се определя от Министъра на вътрешните работи съгласно чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и това са служителите на “Пътна полиция” на Сектор КАТ към съответните Областни дирекции “Полиция”, съответно подведомствените им Районни полицейски управления. Тези служители са оправомощени по закон - чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 52, ал.

1, т. 15 от ЗМВР да осъществяват контрол по безопасността на движението по пътищата, техническата изправност на МПС и др.

В случая АУАН е съставен от полицейския служител И. Т. И. и в същия е отразено, че заема длъжността инспектор към Сектор “ПП” – Плевен, т.е. той е длъжностно лице от съответната служба за контрол при посоченото полицейско управление по смисъла на ЗДвП и в този смисъл съдът счита, че се явява компетентно според чл. 37, б. “а” от ЗАНН длъжностно лице.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че констатациите в АУАН съответстват на фактическата обстановка.

От показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, както и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е нарушил посочените в АУАН и НП разпоредби.

Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите И. Т. И. и Д. И.

Ц., които са очевидци на нарушенията, възприели са движението на автомобила, управляван от жалбоподателят, и събитията около извършване на нарушенията.

Няма данни по делото, които да създават съмнения относно тяхната обективност и безпристрастност или да сочат на наличието на мотив да набедят санкционираният в нарушение, което не е извършил.

В АУАН нарушенията са описани конкретно, ясно и последователно, и изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от двамата свидетели поведение на жалбоподателя.

По визираното в т.1 от НП административно нарушение по чл.100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:

3

Съставът на нарушението по чл. по чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП урежда изпълнително деяние, което го определя като формално нарушение, на просто извършване, осъществявано чрез противоправно бездействие.

С факта на неизпълнение на дължимото правомерно действие обективният състав на нарушението е осъществен.

По силата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него, както и да носи свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява.

След като е управлявал лек автомобил, без да носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролен талон към свидетелство за управление на моторно превозно средство, жалбоподателят несъмнено е нарушил виновно разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за което правилно е наказан на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1 и предл. 2 от ЗДвП, с определения от закона размер на глобата – 10 лева.

По визираното в т.2 от НП административно нарушение по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП:

Съгласно разпоредбата на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява и за тегленото от него ремарке.

В процесния случай от събраната по делото доказателствена съвкупност се установи, че жалбоподателят, който безспорно на инкриминираната дата, време и място е притежавал качеството на водач на процесното МПС, не е носил в себе си свидетелството за регистрация на МПС, което е управлявал.

Правилно и законосъобразно жалбоподателят е бил санкциониран от АНО за нарушението по чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП на основание чл.183, ал.1, т.1, предл. 3 от ЗДвП с предвиденото административно наказание глоба в размер от 10,00 лева, поради което съдът намира, че НП-то и в тази му част е правилно и законосъобразно.

По визираното в т.2 от НП административно нарушение по чл.140, ал. 1 от ЗДвП:

4

Видно от текста на чл.140, ал.1 от ЗДВП, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Регистрацията, отчета, спирането от движение и пускането в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и редът за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, са уредени в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.

Регистрацията на МПС може да бъде прекратена от собственика или служебно, видно от раздел III. Служебно прекратяване се предприема и по чл.18б, т. 8. от Наредбата, по чл.143, ал.10 ЗДвП, след уведомление от Гаранционния фонд. Както в ЗДВП в чл.143, ал.10, така и в Наредбата, в чл.18б, ал.2 е регламентирано задължение за уведомяване на собственика за служебно прекратената регистрация.

По делото не е спорно, а и е установено в хода на съдебното следствие, че на жалбоподателя Д. А. И. се е наложило да управлява автомобила.

Не са представени доказателства от страна на административнонаказващият орган, жалбоподателят Д. А. И. да е знаел или да е бил уведомен по някакъв начин, че табелите са с изтекъл срок за регистрация.

Не са обективирани доказателства, че е било известно на жалбоподателя към момента, в който е бил спрян за проверка, факта на изтеклите регистрационни табели, поради което няма как да се приеме, че от субективна страна е осъществил състава и на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП.

Безспорно жалбоподателя, предприемайки управление на автомобила в деня на проверката е имал задължение да провери дали автомобилът има сключена валидна застраховка

„Гражданска отговорност на автомобилистите“ и той е сторил това, но не е прегледал документите по отношение валидността на рег.табели.

За съставомерността на всяко нарушение обаче следва да са осъществени признаците както от обективна, така и от субективна страна и липсата на който и да е от тези признаци винаги обуславя извод 5 за несъставомерност на извършеното.

В конкретния случай АНО е нарушил разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, тъй като не е установил по безспорен начин виновно поведение от страна на нарушителя, без да е било установено безспорно извършването на нарушението от субективна страна, което обуславя и неправилно приложение на материалния закон, тъй като на жалбоподателя е наложено наказание за нарушение, което не е безспорно доказано, че е извършил.

При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с тежестта на нарушението и личността на нарушителя следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движението по пътищата - наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв., водач който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

В случая обаче АНО е наложил на жалбоподателя административно наказание на основание чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, което прилага за водач който управлява МПС на което табелите не са поставени на определените за това места.

Тук обаче предвиденото наказание е Глоба от 50 до 200 лева и лишаване от правоуправление от 1 до 6 месеца.

Ако съда измени основанието на което е наложено административното наказание, то той ще е длъжен да наложи такова в минимален размер тъй като липсва идентичност на предвидените от закона наказания.

Неясно защо АНО не е санкционирал жалбоподателя с определеното от закона административно наказание, а е наложил друго такова.

Това от своя страна съставлява абсолютно процесуално нарушение водещо до неяснота във волята на АНО, за какво административно нарушение налага наказание.

6