Решение № 180 от 15.11.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. Варна, 15.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско дело № 20243000500181 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на А. А. А., чрез назначения му по реда на ЗПрП процесуален представител адв. С. против решение № 130/12.02.2024г. на ОС - Варна, постановено по гр. д. № 496/2022г., при участие на трето лице – помагач „Застрахователно акционерно дружество ДаллБог: Живот и Здраве“ АД, с което са отхвърлени предявените от въззивника против МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД и С. М. искове за заплащане в условията на солидарност на сумата от 60 000 лева, претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от неуспешно проведено оперативно лечение, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на увреждането – 03.06.2021г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на така обжалваното решение. Твърди се, че същото е постановено при непълна и неправилна преценка на доказателствения материал и материалния закон. Сочи се, че не са събрани допуснати от съда доказателства /пълна медицинска документация от НЗОК/, както и при неотчитане на наведените в исковата молба твърдения неправилно е било отказано събирането на поискани от страната доказателства. Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на обжалваното решение и 1 уважаване на предявените искови претенции.

В срока по чл.263 ГПК са постъпили писмени отговори от насрещната страна – въззиваемите МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД и С. М., както и от третото лице – помачач „Застрахователно акционерно дружество ДаллБог:

Живот и Здраве“ АД, които оспорват въззивната жалба като неоснователна.

В с.з. въззивната жалба, респ. отговорите по нея се поддържат.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Първостепенният съд се е произнесъл по предявен от въззивника А. А.

А. против МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД и С. М. искове с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД и чл.45 ЗЗД за заплащане в условията на солидарност на сумата от 60 000 лева, претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от неуспешно проведено оперативно лечение, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на увреждането – 03.06.2021г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.86 ЗЗД.

Изложените в исковата молба и уточнени по реда на чл.129, ал.2 ГПК от особения му представител фактически твърдения са, че на 03.06.2021г. е бил опериран от въззиваемия С. М. – лекар-хирург в ответната МБАЛ „Св. Анна – Варна“, за която интервенция твърди, че е била неуспешна, тъй като веднага след изписването вместо подобряване е настъпило влошаване на здравословното му състояние. Твърди се, че още при визитация в болничното заведение визитиращ лекар е казал, че операцията му е неуспешна, доказателство за което е и състоянието след изписването му. Сочи се, че поради неправилно и лошо извършената операция към настоящия момент не може да приема храна, постоянно гладува, изпитва силни болки и неудобства, червото му „пада“ и то много повече от преди операцията, което налагало чести хоспитализации и извършването на различни манипулации, дадено му било предписание за направата на повторна операция. Твърди се, че всичко това съществено влошава качеството му на живот и е в причинно-следствена връзка с извършената от д-р М. операция, поради което и е предявил исковете си за солидарното осъждане на двамата ответници да му заплатят обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на исковата сума, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането.

В срока по чл.131 ГПК ответниците – настоящите въззиваеми С. М. и МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД са оспорили предявените против тях искове с възражения за неоснователност. Навеждат се доводи, че заболяването на ищеца – пролапс на ректума е било с продължителна давност, направената на 03.06.2021г. оперативна интервенция – лапароскопска вентрална ректопексия е била извършена съобразно установените медицински стандарти и правилата за добра медицинска практика, протекъл гладък постоперативен период, без усложнения и последвало изписване на ищеца в подобрено общо състояние.

Оспорват се твърденията, че описаните неразположения и здравословно състояние след операцията е в причинна връзка с нея, респ., че сочат за лошо извършена операция. Оспорва се и размера на претендираното обезщетение 2 като прекомерно завишен.

По искане на МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД и на основание чл.219 ГПК, с определение от 05.07.2023г. съдът е конституирал като трето лице-помагач на страната на този ответник „Застрахователно акционерно дружество ДаллБог: Живот и Здраве“ АД.

С подадения писмен отговор третото лице-помагач е оспорило иска срещу привляклата го страна, поддържайки направените от нея възражения.

Излага твърдения за недоказаност на исковата претенция.

По съществото на спора, съобразно наведените във въззивната жалба оплаквания и произнасянето по част от тях с определението по чл.267 ГПК, въз основа на ангажираните по делото доказателства и приложимия закон, настоящият състав на съда приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните не е налице спор, а това е установено и от доказателствения материал, че въззиваемият С.М. работи като лекар в хирургично отделение на МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД, както и че на 03.06.2021г. е извършил назначена планова лапароскопска операция на въззивника А. по повод пълен пролапс /свличане/ на дебелото черво – 20 см.

Съгласно отразеното в медицинската документация по ИЗ № 4893 въззивникът е постъпил в лечебното заведение на 31.05.2021г. като по снетата по негови данни анамнеза оплакванията му вр. този здравословен проблем датират от около две години. Оперативната интервенция е извършена след обсъждане на колегиум, проведена предоперативна подготовка и при дадено от пациента информирано съгласие. В съставения оперативен протокол подробно са описани извършените по време на операцията манипулации – щателно почистване на оперативното поле, оглед на коремна кухина, резекция на страничните връзки на ректума билатерално с десекция на тазово дъно, поставяне на меш на тазово дъно /платно/ и фискиране със скоби, фиксиране на платното към предна стена на ректума с продължителен шев, щателна хемостаза и лаваж /измиване/, направата на кожни шевове на мястото на портовете и поставяне на сухи стерилни превръзки. Липсват отразени обстоятелства за настъпили усложнения при провеждането на тази операция.

Не са отразени такива и в декурзусите за следоперативния период. В епикризата е описан гладък следоперативен период, първично зарастване на оперативната рана, захранен, възстановен чревен пасаж. Пациентът е изписан на 08.06.2021г. в подобрено общо състояние, трайно афебрилен, със стабилна хемодинамика, захранен, възстановен чревен пасаж. Предписано е било спазването на хранителен режим и без тежък физически труд за срок от три месеца.

Видно от амбулаторни листи за преглед от 21.06.2021г. и 10.08.2021г., както и епикриза от 21.09.2022г. за болничен престой в Специализирана болница за активно лечение на лишени от свобода – София, е налице рецидив на пролапса на ректума, по повод на което въззивникът е бил неколкократно 3 хоспитализиран и насочван за нова операция, каквато към настоящия момент не е проведена. Това е констатирано и от извършения преглед от в.л. по назначената в първоинстанционното производство СМЕ, както и се потвърждава от приетата като доказателство справка на НЗОК за извършени множество прегледи в периода след изписването на въззивника от МБАЛ „Св.

Анна – Варна“ с посочената диагноза.

За продължаващи проблеми след извършената от въззиваемия С. М. операция от 03.06.2021г. и свързаните с това неудобства, търпени от въззивника сочат в показанията си и разпитаните по делото свидетели – Г.С.С. и Т.Е.Х..

Настоящият състав приема, че настъпилия рецидив сам по себе си не обуславя извод за неуспешно проведено оперативно лечение, причината за което да се вмени във вина на извършилия операцията.

Лекарската професия като правно регламентирана дейност, представлява съвкупност от действия по вземане и прилагане на решения за профилактика, диагностика и лечение, обусловени от конкретните обстоятелства. Основни принципи на които следва да отговаря предоставяната медицинска помощ са достъпност, своевременност, достатъчност и качество /чл.81 Закона за здравето/. Съгласно чл.80 от същия закон качеството на медицинската дейност се основава на утвърдените по реда на чл.6, ал.1 от Закона за лечебните заведения медицински стандарти и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл.5, ал.4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. Съгласно чл.6а от Закона за лечебните заведения медицинските стандарти определят минималните задължителни изисквания към структурите за осъществяване на дейностите по определени медицински специалности или изпълнение на отделни медицински дейности за осигуряване на качествена профилактика, диагностика, лечение, рехабилитация и здравни грижи за пациента. Съответствието на предприетите действия, респ. изискуемото се дължимо поведение, установено в тези стандарти и правила, разгледано в контекста на горепосочените принципи и на конкретните факти и обстоятелства, са критериите за направата на извода дали при оказаната медицинска помощ е допуснато противоправно поведение, което да е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. И само при такова поведение, но не и винаги при непостигане на целения с проведеното лечение резултат в здравословното състояние на пациента, може да се приеме, че е налице първият от изискуемите се елементи от фактическия състав на деликтната отговорност по см. на чл.45 ЗЗД, като при доказаност и на претърпените вреди за деликвента и неговия възложител ще възникне задължение за тяхната обезвреда.

Съгласно заключението на СМЕ, кредитирано от съда като обективно и компетентно, и обясненията на вещото лице в с.з., ректалният пролапс се определя като изпадане на цялата дебелина на стената през аналния канал 4 като етимологията на това страдание е неясна. Въззивникът е имал оплаквания още от 2018г., а към датата на интервенцията е бил диагностициран с пълен ректален пролапс, в която хипотеза назначената лапароскопска операция, вместо открита оперативна намеса, е било адекватното лечение, отчитайки я и като по-щадяща предвид условията, при които пребивава. Същата е проведена съобразно медицинските стандарти и добрата медицинска практика. Според вещото лице установената честота на рецидивите при тези операции и при отворена хирургическа операция е еднакъв - около 8-10%, което счита за доста висока. Такъв рецидив безспорно е налице при въззивника, но причината за това не е оперативната интервенция или допуснати пропуски при нейното провеждане. Като възможни причини в обясненията си вещото лице сочи лош хранителен режим, вродена слабост на съединителната тъкан и др. С оглед на това дава заключение, че операцията не е задълбочила страданието на пациента и не е повлияла на заболяването, в частност на степента на пролапса.

С дадените при изслушването му обяснения вещото лице опровергава и твърденията на въззивника за установен неуспех на операцията още в първите дни при извършена визитация от друг лекар. Според вещото лице на първо място такава констатация не е описана в декурзусите /това се потвърждава и от приетите такива/. На следващо място евентуален неуспешен резултат може да се установи едва при първата нормална дефекация с оформени изпражнения, но в първите дни след операцията се препоръчва пациентът да се въздържа от напъни за такава, за да може да се образуват необходимите сраствания по платото и наличните коремни стени и едва ли лекар би го накарал веднага след операцията да прави такива напъни. Поради тази причина се предписва и специален хранителен режим.