Решение № 101 от 23.04.2025, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Перник, 23.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ Гражданско дело № 20231700100786 по описа за 2023 година

Производството се движи по реда на глава ХVІІІ от ГПК, чл. 235 и следващите от този кодекс – решение по исков спор.

Делото е образувано по искова молба на П. А. А., ЕГН ********** от *** против Община Перник, ЕИК 000386751, със седалище и адрес: гр. Перник, пл. Св. Иван Рилски № 1, представлявана от С.В. – кмет, и искове с правна квалификация чл. 49, във вр. с чл. 45, във вр. с чл. 52 от ЗЗД.

Ищецът сочи, че на 09.10.2023 г. около 10.00 ч. излязъл от дома си в ***, кв.

***. С десния си крак попаднал в изкуствена неравност на пътя /дупка/, в резултат на което паднал и получил травматични увреждания, които наложили транспортирането му до МБАЛ ***. Там, след извършена ренгенография не се установили травматични промени на костите на калварията, но тъй като при падането загубил съзнание, бил настанен в неврологично отделение за периода от 09.10.2023 г. до 11.10.2023 г. След проведени му изследвания му е поставена диагноза „мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма“.

Освободен е за домашно лечение, с препоръка за последващо наблюдение от общопрактикуващ лекар и невролог. Предписани са му медикаменти и са му издадени болнични листове за временна неработоспособност за периода от 09.10.2023 г. до 07.11.2023 г. и от 08.11.2023 г. до 27.11.2023 г. Сочи, че в резултат на претърпяната травма и проведените му изследвания и манипулации изпитал негативни емоции, изразяващи се в болки в главата, гадене, повръщане, общо неразположение, които продължават и до настоящия момент. Не можел да изпълнява обикновените си задължения в семейството, затворил се в себе си и ограничил общуването с роднини и близки.

Твърди, че съгласно ЗОбС, ЗП и ЗДвП ответникът има задължение да 1 ремонтира и поддържа общинските улици в добро състояние, което не е изпълнил и затова носи отговорност за причинените и неимуществени вреди.

Счита, че същите могат да бъдат репарирани с обезщетение в размер на 26000 лв. , при което искането към съда е да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 26000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на травматично увреждане, настъпило на 09.10.2023 г., при падане, в резултата на попадане в неравност на улица в ***, кв. ***, ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането – 09.10.2023 г. до окончателното плащане. Заявена е претенция за присъждане на разноските по делото .

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор. Ответникът оспорва иска по основание и размер. Сочи, че не е налице фактическия състав обосноваващ отговорността му за причинените на ищеца неимуществени вреди. Твърди, че ищецът не е претърпял неимуществените вреди, за които претендира обезщетение, че те не са със сочената от него продължителност и не са в причинна връзка с падането. Счита, че претендираният размер на обезщетение е завишен и не съответства на принципа на справедливостта, залегнал в чл. 52 от ЗЗД. Прави възражение по чл. 52, ал. 2 от ЗЗД за съпричиняване и моли иска да бъда отхвърлен.

Също претендира присъждане на направените разноски.

Съдът , за да се произнесе , съобрази:

І . По фактите :

Не е формиран спор по това, че на 09.10.2023г, ищецът пада на улицата в *** и си удря главата; откаран е в СМБАЛ „***“, където е бил хоспитализиран с оплаквания за загуба на съзнание при удара, дезориентация, гадане и повръщане. Останалите релевантни факти са спорни. Така, оспорва се падането да е поради стъпване в дупка, оспорва се настъпването на вредите, както и причинно следствената връзка между падането и вредите, оспорва се и размера на справедливото им обезщетяване. Съдът кредитира показанията на свидетеля Г.И., закрепени в протокола на л. 57 от делото, тъй като по отношение на този свидетел няма данни за възможна заинтересованост от изхода на спора по смисъла на чл. 172 от ГПК; няма и данни по делото които да противоречат на тези показания. Затова приема, че през 2023г, в началото на октомври, ищецът е стъпил в дупка, ударил си е главата и е изпаднал в безсъзнание. Доказателства за травматични увреди по главата вследствие удара обаче няма, напротив – те са отречени както от обилната медицинска документация , така и от двете изготвени медицински експертизи .

В изготвената за лечението му в СБАЛСМ „ ***“ епикриза изрично е отчетено , че „персистира лек дискоординационен синдром", Установява се от показанията на свидетеля Р. А. , син на ищеца , че „в началото на октомври“ баащ му се спънал , паднал назад и се ударил. След инцидента , не се чувствал добре, имало случаи , в които казвал , че е припаднал , ходил замаян и това продължило 5-6 месеца. Съдът приема тези показания за достоверни в частта им касателно механизма на претърпените 2 травматични увреди и удара по главата и последващата замаяност, тъй като в тази част те кореспондрат с показанията на свителя И. и записаното в епикризата , че е „налице лек дискоординационен синдром“, а и свидетелят е очевидец ако не самото падане , то на ранните последици от същото. Същите показания се дискретират обаче в частта си относно продължителността на оздравителния процес, доколкото проведената от невролог ( д-р С. ) медицинска експертиза е на мнение , че продължителността на нормален оздравителен процес е около месец , а няма по делото данни за усложнения в същия.

По делото са събрани две съдебномедицински експертизи, като съдът давя вяра и на двете. Проведената от вещото лице – невролог такава дава заключение, че е възможно уврежданията по ищеца да са получени по описания в исковата молба механизъм – падане върху неравен терен от собствен ръст , като претърпаните от това падане увреди са лекостепенни – реализират медикобиологичния признак „временно разстройство на съзнанието, неопасно за живота„. За такива, обичайно оздравителния процес приключва с пълно възстановяване за около месец , без в конкретия случай да има данни за усложнения. Към датата на прегледа , пострадалия е клинично здрав, без отпадна неврологична симптоматика, и случилото се с него е по медицински признак „временно разстройство на съзнанието, неопасно за живота“.

ІІ. По правото , при така установените факти :

Сложният фактически състав на чл. 49 от Закона за задълженията и договорите предвижда едновременното наличие на няколко елемента: противоправно поведение ( действие или бездействие), настъпили в резултат на това поведение вреди за ищеца, причинноследствена връзка между противоправното поведение и вредите, както и вина при извършването ( в смисъл на знание за определени факти). Необходимо е също така да се докаже възлагане на работата другиму.

Според § 7 от Закона за местното самоуправление и местната администрация ,, т . 4. (изм. - ДВ, бр. 49 от 1995 г., бр. 26 от 2000 г.), общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване” са станали общинска собственост, която по общо правило се стопанисва от собственика си. Тази грижа включва и находящите се на същата площ елементи на инфраструктурата. Като собственик на пътя, към който се приравняват и улиците съобразно § 6, т. 1 Закон за движението по пътищата /ЗДвП/, Община Перник , по силата на чл. 3, ал. 1 от същия закон е длъжна поддържа пътната настилка в изправно състояние„ .........така........, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване.”; Съответно, общината е собственик на вещта, от която са настъпили вредите, и затова и носи отговорността да я поддържа в безопасно състояние; тълкуването на тази норма имплицитно изключва наличието на допустими неравности по платното или тротоара , тоест, при всички положения пътя трябва да бъде годен за обичайна и безопасна експлоатация. Трайната съдебна практика приема, че не е необходимо неизпълнението да бъде персонализирано чрез посочване на конкретно 3 длъжностно лице или друго лице от състава на ответната администрация или третото лице – изпълнител, достатъчно е да бъде установени неизпълнение на задължения, за да се ангажира отговорността й за непозволено увреждане.

Доколкото установено е по делото, че причина за настъпилия травматизъм е именно дупка на пътното платно , то съдът не отрича нито наличието на противоправно поведение на лица от състава на ответната администрация изразяващо се в неполагане на необходими грижи за безопасното функциониране на пътя /улицата – нито причинноследствената връзка между допуснатото нарушение и претърпените вреди .Тази връзка личи и от заключенията на вещите лица, според които е напълно възможно твърдяния от ищеца травматизъм да настъпи по описания в исковата молба начин.

Съдът приема, че от така случилото се падане , ищецът е претърпял трявматични увреди , изразяващи се в загуба на съзнание , неопасно за живота, дискоординационен синдром, които на свой ред са довели до неимуществени вреди –болки и пристъпи на замаяност , отшумели за около месец.

Или , осъществена е хипотеза на непозволено увреждане и обезщетение на вредите се дължи. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост ( чл. 52 от ЗЗД ), като се съобразят и критериите, дадени от ВС на НРБ в Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленум, ППВС № 17/1963г., и ППВС № 4/1975г. Касае се за мъж на средна възраст (*** към датата на произшествието,) работоспособен, трудово ангажиран ( *** ) и физически активен, чието активност обаче е временно намалена, за около месец , вследствие така получените травматични увреди.

Каза се, съдът не кредитира събраните чрез разпита на свидетеля А. показания относно продължителността на периода на възстановяване, тъй като в тази част те противоречат на заключението на вещото лице, а по отношение на този свидетел са налице и обстоятелства по смисъла на чл. 172 от ГПК . Липсват обективни данни А. да не е могъл да изпълнява обикновените си задължения в семейството, да се е затворил затворил се в себе си , да е ограничил общуването с роднини и близки или да има нужда от помощ за телесните си нужди. Няма и доказателства за болки в главата с продължителност над един месец, като вещото лице отрича и комоционната кома, като състояние, временно опасно за живота. Отново от заключението личи , че към датата на изготвянето й , А. е с нормен неврологичен статут, при което оплакванията му са отшумели изцяло. С оглед казаното и социално – икономическата обстановка в Република България ( в частност, инфлационните процеси ) , съдът намира за обоснован размер на обезщетението от 5000 ( пет хиляди лева ), до който исковата претенция е основателна. За разликата тя следва да бъде отхвърлена.

Що се касае до обезщетението за забава, то при непозволено увреждане, длъжникът е в забава и без покана от датата на увредата, затова и обезщетение за тази забава ще се присъди от дата 09.10.2023г. до окончателното плащане на вземането.

ІІІ. Направено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от 4 страна на пострадалия; това възражение обаче не може да бъде споделено, тъй като е неконкретизирано- липсват изложени в отговора каквито и да било факти , на които то да почива.

ІV. Разноските по делото се присъждат пропорционално съобразно списъците по чл. 80 от ГПК.

Общия размер на търсените от ищеца разноски е този по списъка – 2700 лева хонорар на адвокат , изчислен съобразно минималните размери на адвокатските възнаграждения по Наредбата към чл. 36 от Закона за адвокатурата; дължат се пропорционално на уважената част 519.23 лева.

Други разноски А. не е направил , бил е освободен от съда от заплащане на такси разноски.

На основанието по чл. 78 ал. 8 от ГПК , размера на възнаграждението за защита на представляваната от юрисконсулт община се определя в максимален размер от 200 лева, тоест , разноските стават 350 лева ( 150 лева са платени за експертиза по делото. Дължат се пропорционално 272.80 лева разноски. Тъй като ищеца е бил освободен от такси и разноски, ответната администрация дължи и съответната част от дължимата такса и от дължимите (платени за експертизи от бюджета на съда) суми .