Решение № 193 от 09.06.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. София, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър Желязков

Членове:

Атанаска Китипова

Десислав Любомиров при участието на секретаря Даниела Г. Йорданова в присъствието на прокурора Борислава Ив. Барболова и като разгледа докладваното от Десислав Любомиров Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251000601204 по описа за 2025 година Производството е по чл.327 и сл. от НПК.

Постъпила е въззивна жалба и допълнителни съображения към нея от адв. А. Т. защитник на А. Г., подсъдим по НОХД № 628/22г. по описа на СГС, срещу присъда от 22.06.2023г. постановена по делото. С присъдата подсъдимият е признат за виновен в това, ч е на 06.05.2021 г., в гр. София, чрез нанасяне на множество порезни и прободно – порезни наранявания в областта на гръдния кош и корема с неустановен по делото нож, умишлено умъртвил Т.

Т. С., ЕГН **********, като смъртта е настъпила на 24.05.2021 г., в пряка причинно – следствена връзка с нараняванията, поради което и на основание чл. 115, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА “, за срок от осем години, за изтърпяването на което, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС е определен първоначален „строг“ режим.

Подсъдимият е признат за невинен и оправдан за това, да е извършил престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6 от НК.

В жалбата са изложени оплаквания

1 за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваната присъда. Твърди се, че подсъдимият не е извършил деянието, за което е обвинен, при условията на чл. 11, ал. 2 от НК, тъй като не бил предизвикал инцидента, не е знаел по време на сбиването къде попадат нанесените от него удари и не е искал и целял да настъпи смъртта на пострадалия. Нападението било започнало и предизвикано от пострадалия, който билпричакал автомобила на подсъдимия.

Иска се на осн. чл. 334, т. 2 от НПК да се отмени постановената от СГС присъда, с която подсъдимият е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 115 от НК, и да се постанови друга, с която да бъде оправдан по обвинението.

В съдебно заседание защитникът на подс. Г. поддържа жалбата.

Твърди, че преди и по време на стълкновението между двамата, пострадалият е упражнил и е продължил да осъществява престъплението принуда, по отношение на подсъдимия, като е блокирал автомобила му и го е принудил да спре под заплахата от катастрофа но това не било отбелязано от първата инстанция като съществено. Моли да се прецени дали точно тогава не е започнало престъплението, като също така, по този въпрос първостепенният съд се бил доверил на показанията на свидетелката Д., чиито показания били недостоверни. На страница 38 от мотивите били изложени доводи, че съдът не се доверява на обясненията на падсъдимия в частта, че пострадалият е нанесъл първия удар, т.к. те се оборвали по несъмнен и категоричен начин от показанията на С. – починалият и на Д., които съобщавали, че именно подсъдимият пръв е нанесъл удар на пострадалия. Показанията на пострадалия били изопачени по недопустим начин от първоинстанционния съд. Свидетелят С., не бил казал нито една дума по въпроса кой кого е нападнал. Показанията му не неподкрепяли тези на свидетелката, а им противоречали по въпроса кой е слязъл първи от автомобила . В тях имало лъжа, която била възприета като такава и от първоинстанционния съд.

Първоначално свидетелката Д. казвала, че като е застанала пред А. той продължавал да нанася удари, без да се интересува дали ще засегне и нея, а в отговора от уточняващия въпрос, отричала А. да е нанасял удари, след като тя е застанала пред него, следователно в разпита си пред съда тя била дала две несъвместими една от друга версии по един и същи въпрос. Стова тя целяла според защитника да покаже, че в първия възможен момент, когато е видяла 2 ножа, е направила всичко възможно да предотврати следващите удари.

Противоречия имало и относно един от основните въпроси, които са важни за изясняване на случилото се, а именно дали подсъдимият е продължил да нанася удари и след момента, когато пострадалият е казал „Стига повече, не мога да дишам“. Съдът не се доверявал на свидетелката по въпроса за времето, когато тя и подсъдимия са пристигнали пред дома на баба й, и по въпроса за регистрационния номер на таксиметровия автомобил, управляван от пострадалия. На страница 37 от мотивите било изложено, че показанията на свидетелката са противоречиви по въпроса кой първи е слязъл от автомобила си. Според защитника това сочело, че показанията на свидетелката са не просто съмнителни, но и доказано неверни в много отношения, поради това моли съдът да приеме, че те не могат да залегнат в основата на осъдителна присъда, тъй като това би опорочало разпоредбата на нормата на чл. 303, ал. 2 от НПК, която изисква обвинението да бъде доказано по несъмнен начин. СГС бил пропуснал да оцени цялостно показанията на тази свидетелка, а ги разгледал като отделни фрагменти.

Твърди се също, че липсвал умисъл в действията на подсъдимия т.к. било очевидно, че той нанасял ударите хаотично, без определена насоченост.

Подсъдимият е бил движен от паниката, която го била обхванала при попадането в тази ситуация, в която е бил въвлечен от пострадалия по собствено желание, а не от злонамерено желание да нарани някой друг.

Подсъдимият не е имал видимост към мястото, където ще нанесе и попаднат ударите, а се е опитвал да се измъкне от хватката на пострадалия. Поради това следвало да се приеме, че ударите са били нанесени с цел да се защити или да бъде спряно нападението от страна на пострадалия. Друг факт, който несъмнено бил установен по делото е, че в същия момент, в който пострадалият е престанал да нанася удари на подсъдимия и се е дръпнал, последния също престанал да нанася удари, което показвало, че не е имал умисъл да умъртви пострадалия.

Прокурорът счита въззивната жалба за неоснователна. Твърди, че доводите на защитата, макар и изложени в конкретиката на фактически твърдения, са подробно и изчерпателно обсъдени в първоинстанционния съдебен акт. Първата инстанция била изложила обосновани и аргументирани доводи, обсъждайки конкретните хипотези наведени в пледоарията на защитника. В рамките на проведено съдебно следствие не били събрани 3 доказателства, които да променят първоинстанционния извод. Моли да се потвърди писъдата на СГС и да се остави въззивната жалба без уважение.

Подс. Г. заявява, че съжалява за случилото се, и че не е искал да убива пострадалия. Моли за справедлива присъда.

Въззивният съдебен състав като прецени доводите на страните, материалите по делото и съдопроизводствените действия на първоинстанционния съд, след като провери служебно изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:

Въз основа на събраните в хода на производството доказателства се установява от фактическа страна, че подс. А. Л. Г. е роден на *** г., в гр. София, българин, български гражданин, неосъждан, неженен, безработен. През 2021г той живеел в гр. София на адрес ***, заедно с майка си – св. А. Б. и баба си – св. С. Б.. Към края на 2020 г. подсъдимият започнал работа като доставчик на хранителни продукти към „Софтранском“ ООД, ЕИК 202729147, като доставял стоки за магазин „Метро“. Същият притежавал и управлявал лек автомобил, марка „Фиат“, с рег. № ***, тъмен на цвят. Ползвал два мобилни телефона – личен мобилен телефон марка „Samsung S 7 Edge“, модел „SM – G935F“, с IMEI 352204084527722, с мобилен телефонен номер **********, и служебен мобилен телефон, марка „ X ia o m i“ , модел „M2006C3LG“, с IMEI 1 863328055244579/78 и IMEI 2 863328055244587/78, със СИМ – карта на VIVACOM с № 89359032300127276210 с мобилен телефонен номер **********. По същото време, чрез приложението „Badoo“, той се запознал с И. Д., която, също като подсъдимия, водела затворен начин на живот и не излизала често, тъй като страдала от психично разстройство, получавала паник атаки и изпитвала страх да излиза от дома си сама. И. Д. поканила подс. Г. в дома си, находящ се в ***, където живеела заедно с родителите си, с които запознала и подсъдимия. Двамата започнали да се срещат по-често, като при посещенията на подсъдимия в дома на И. Д., той се запознал и със сестра й– св. С. Д. . Към момента на запознанството им, св. С.

Д. поддържала от около 6 години връзка със св. Т. Т. С..

Свидетелите С. работел като водач таксиметров автомобил към „Yellow Taxi“ и управлявал л.а., марка „Киа“, модел „Сийд“, с рег. № ***, собственост на св. К. И.. Свидетелката С. Д. работела на смени като продавач – консултант в магазин за алкохол и цигари „Табак“, находящ се в кв. „Слатина“, пред „Скай 4 сити мол“, стопанисван от „Тандем“ ООД. Взаимоотношенията между свидетелите Т. С. и С. Д. преминавали през различни етапи. Те често се карали и разделяли, а когато били разделени се срещали и поддържали интимни отношения с други лица. Свидетелят Т. С., който изпитвал силна ревност към св. Д., я следял, посещавал търговския обект, в който работела, интересувал се с кого се среща. Случвало се и да влиза в конфликт с лица, с които св. Д. се срещала. Последната изпитвала страх от Т. С., който бил агресивен и имало случаи да упражнява насилие спрямо нея.

Към м. март 2021 г. свидетелите Т. С. и С. Д. отново били разделени, поради което свидетелката се върнала в дома на родителите си, находящ се в ***. В този период тя започнала да общува по- интензивно с подс. Г., който продължавал да посещава адреса, за да се вижда със сестра й, но започвал да изпитва силен интерес и към св. С. Д.. Постепенно подсъдимият и св. С. Д. се сближили и установили интимни отношения. Подсъдимият оставал в дома на свидетелката, когато родителите и сестра й отсъствали, а св. Д. започнала да посещава жилището на подсъдимия и да остава да нощува там няколко пъти седмично. Когато оставала да пренощува в дома на подсъдимия, на сутринта той я откарвал с управлявания от него автомобил до работното й място.

Подсъдимият Г. започнал да изпитва чувства на силна привързаност към св. С.

Д., предлагал й да заживеят заедно и правел планове да заминат заедно в чужбина, където да се установят и да започнат работа. Свидетелката Д. не възнамерявала да заживее заедно с подс. Г., тъй като изпитвала чувства към св. С., поради което му казвала, че ще се срещат, когато е възможно. Въпреки това заявявала, че има чувства към подсъдимия. Свидетелката Д. споделила с подсъдимия, че има приятел на име „Т.“, но възнамерява да се раздели с него.

Свидетелката била споделяла с подсъдимия, че св. С. е агресивен и ревнив, че може да им създаде проблеми, ако ги види заедно; че често посещавал работното й място и тя се принуждавала да се крие и да моли свои колеги да му казват, че не е на работа. Споделила му и за конфликти между св. С. и други лица, с които тя се била срещала, когато били разделени. В резултат на казаното от св. С. Д. и на поведението й, когато я карал с автомобила си до мястото където работела, подсъдимият си изградил представа за св. Т. С. като за опасен и агресивен човек, въпреки че не го бил виждал. Поради тази причина започнал да носи в себе си нож, когато излизал със свидетелката – неустановен по делото, с обща дължина от около 20 см, с остър връх и поне 5 един режещ ръб, с дължина на острието 89 мм, поставен в пластмасова кания с надпис „Smith & Wesson“ и големи главни букви: „H.R.T.“, на която в долната част имало черна връзка, наподобяваща връзка за обувки, която била със съединени краища. Ножът държал в мъжка чантичка, в която носел мобилните си телефони, цигари и запалка.

На неустановена по делото дата в периода края на м. април – началото на м. май 2021 г. св. С. Д. отново пренощувала в дома на подсъдимия, след което няколко дни двамата не се видели. В този период св. Д. възобновила взаимоотношенията си със св. Т. С. и в продължение на три дни нощувала в дома му. Свидетелят С. обсъждал със св. Д. да се премести в друго жилище, където да заживеят заедно. Той знаел, че св. Д. се е срещала с друго лице и се била качвала в автомобила му, и я предупредил да не го прави повече.