Определение № 907 от 28.07.2022, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 907 гр. Стара Загора, 28.07.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно гражданско дело № 20225500500391 по описа за 2022 година Производството е по чл.274, ал.1 във връзка с чл.278 и във връзка чл.261, ал.1 и ал.2 от ГПК, във връзка с чл.45 и чл.49 от ЗЗД и във връзка с чл.7 от Конституцията на РБ и във връзка с чл.83, ал.2 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба от М. Г. Х., подадена чрез адв.

К.Г.П. от Адвокатска колегия гр. Cтapa Загора, личен №1100054760, вписана под №7758 в Националния регистър за правна помощ, назначена за служебен адвокат с Определение от датата 05.07.2021 год. с адрес на кантората: гр.

Стара Загора ***, вх. А, ет.З, ап. 20, моб. тел. *** Против: Определение № 260082/03.05.2022г.. постановено по гр.д.№ 968 2021 г. по описа на Районен съд, гр. Cтapa Загора, Гражданска колегия, ІІІ-ти състав с Правно основание: чл. 274, ал. 1, точка 1. във връзка с чл. 278 от ГПК, с което на основание чл. 130, ал.1 от ГПК се ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр.д.№ 968/2021г. на Старозагорския районен съд поради недопустимост на предявения иск.

Жалбоподателят счита, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно и като такова молят въззивният Окръжен съд-Стара Загора да го отмени изцяло и вместо това да се върне делото на първоинстанционния

РС-Стара

Загора за продължаването на съдопроизводствените действия.

Заявява, че предявеният от М. Г. Х. ЕГН ********** против Софийски 1 районен съд със съдебен адрес: гр. София ***. представляван от административния си ръководител съдия Александър Ангелов иск е с правно основание чл. 49. във връзка с чл. 45 oт Закона зa задълженията и договорите /ЗЗД/ във връзка е чл.7 от КРБ за сумата 5100 лв.

(пет хиляди и сто лева), обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултата на незаконното /противоправно/ издаден без основание ИЛ от датата 25.02.2016г. по гражданско дело №1366/2011г. по описа на Софийски районен съд, 38-ми състав, и въз основа на него образувано изпълнително дело с №2131/2019 год. и наложен запор върху трудовото му възнаграждение от ЧСИ с Рег.№765 Гергана Илчева с район на действие ОС-Cтapa Загора.

С НЕГО БИЛИ НАКЪРНЕНИ ПРАВАТА И ЗАКОННИТЕ ИНТЕРЕСИ

НА ЛИЦЕТО, КОЕТО ПРЕДСТАВЛЯВА. В резултат на това за него възникнало и правото и интереса от настоящото обжалване.

Ето защо В ЗАКОННИЯ СЕДЕМДНЕВЕН СРОК ЗА обжалването предвидено в чл. 275. ал.1 от ГПК АТАКУВАТ същото определение и ПОДАВАТ НАСТОЯЩАТА ЖАЛБА ПРЕД Съда и като ОСОБЕН

ПРЕДСТАВИТЕЛ на ИЩЕЦА М.Г. Х. ЕГН **********. КОЙТО ИМА ПРАВОТО и

ИНТЕРЕС

ДА

ОБЖАЛВА

ПОСТАНОВЕНОТО

ОПРЕДЕЛЕНИЕ, КОЕТО ПРЕДСТАВЛЯВА СЪДЕБЕН АКТ, КОЙТО

ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ С ЧАСТНА ЖАЛБА.

От името на представляваното от нея лице заявява, че:

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО Е НЕПРАВИЛНО-ИЩЕЦЪТ Е ПРЕДЯВИЛ ИСК НЕ

ПРОТИВ КОНКРЕТЕН СЪДИЯ, А СПРЯМО ИНСТИТУЦИЯТА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД. ПОРАДИ ТОВА МОЛЯТ ДА СЕ ОТМЕНИ обжалваното ОПРЕДЕЛЕНИЕ И ДА СЕ ВЪРНЕ ДЕЛОТО НА

ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ

СЪД

ЗА

ПРОДЪЛЖАВАНЕ

НА

СЪДОПРОИЗВОДСТВЕНИТЕ ДЕЙСТВИЯ В СЪОТВЕТСТВИЕ С

ДАДЕНИТЕ ОТ СЪДА УКАЗАНИЯ В МОТИВИТЕ НА СЪЩОТО

СЪДЕБНО ОПРЕДЕЛЕНИЕ.

Твърди, че съдът е приел, че искането му и предмета на делото е съдът да осъди ответника РС-София да му заплати обезщетението от 5100 лева, защото се е установило, че не дължи сумата от 1364 лева на Софийския районен съд, като ДТ по гр. дело с № 1366/2011 год. по описа на Софийския районен съд.

2

Твърди, че първоинстанционният съд не се е съобразил с посочения от молителя приложим закон. В тази връзка твърди, че това виждане на съда, посочено в обжалваното определение е дълбоко погрешно, защото изложеното в исковата му молба по делото искане било съдът да установи че в настоящия случай държавата е тази, която носи отговорността вместо съдиите, а не заедно с тях по смисъла на чл.7, ал.1 от Конституцията на РБ.

Подробните съображения и доводи са изложени в частната жалба на жалбоподателя М.Х. и назначения му служебен адвокат К.П. от Адвокатска колегия Стара Загора.

Моли въззивният съд да отмени изцяло обжалваното определение с № 260082/03.05.2022г. на РС-Стара Загора, с което на основание чл. 130, ал.1 от ГПК се ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр.д.№ 968/2021г. на Старозагорския районен съд поради недопустимост на предявения иск, като неправилно и незаконосъобразно.

Съдът намира, че в законоустановения едноседмичен срок за писмен отговор такъв е постъпил, от Софийски районен съд , с който молят да се остави без уважение частната жалба на жалбоподателя М.Х. и да се потвърди Определението на РС-Стара Загора. Подробните съображения са изложени в отговора на частната жалба на тази страна в процеса.

Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и същевременно с това и всяко поотделно и като взе предвид становищата на страните и оплакванията изложени в частната жалба, депозирана по делото, както и мотивите на първоинстанционния съд намери за установено следното:

С обжалваното определение под № 260082/03.05.2022г. на РС-Стара Загора, постановено по гр. дело с № 968/2021 год. на основание чл. 130, ал.1 от ГПК се ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр.д.№ 968/2021г. на Старозагорския районен съд поради недопустимост на предявения иск.

Въззивният съд намира, че частната жалба е процесуално допустима, тъй като изхожда от активно процесуално легитимирана страна в процеса, насочена е против съдебен акт който подлежи на въззивен съдебен контрол и е подадена в преклузивния законоустановен едноседмичен срок по чл. 275, ал.1 от ГПК и се явява процесуално допустима.

Окръжният съд намира, че с

3 първоначалната искова молба жалбоподателят и ищец е депозирал и втора молба по реда на чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаването му от дължимата ДТ по делото. Към тази своя молба ищецът е приложил и декларацията си по чл.83, ал.2 от ГПК, по които първоинстанционният съд се е произнесъл. Също така с частната жалба жалбоподателят отново е депозирал молба по реда на чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаването му от дължимата ДТ по делото съответно за частното въззивно обжалване. Към тази своя молба ищецът е приложил и отново и декларацията си по чл.83, ал.2 от ГПК, по които компетентния първоинстанционен съд по принцип се е произнесъл в съответствие с вменените му права и задължения по чл.261 и чл.262 от ГПК.

В тази насока въззивният съд намира, от една страна, че е налице произнасяне от първоинстанционния съд по молбите на жалбподателя за освобождаването му от ДТ, а именно с изрично Определение без № от датата 22.03.2021 год. по гр. дело с № 968/2021 год. първоинстанционният РС – Стара Загора /на лист 18 от първоинст. гр. дело № 968/2021 год./ е освободил ищеца и жалбподател М.Х. от дължимата ДТ по делото. В този смисъл и въззивният съд счита от друга страна, че вече е налице произнасяне по този въпрос от първата инстанция и не е налице необходимостта по въпроса за освобождаването на ищеца от ДТ по делата, да се произнася и въззивният съд.

В конкретния случай още при подаването на исковата молба ищецът и жалбподател е заявил ясно и категорично искане за освобождаването му от ДТ по делото, като е приложил и съответните доказателства в тази насока, което е направено и пред въззивния съд, и по което искане съдът вече има произнасяне.

Първостепенният съд – РС-Стара Загора е приел в мотивите към обжалваното определение, че ПОПРАВЕНАТА от жалбподателя ИСКОВА МОЛБА Е РЕДОВНА с оглед твърденията на ищеца, съдът е направил заключение, че той иска да ангажира имуществената отговорност на съда за незаконосъобразни негови действия, поради което и правната квалификация на предявения осъдителен иск за вреди е по чл. 49. от ЗЗД във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ и във връзка с чл.7 от КРБ.

Ищецът през цялото време сочи, че искът му е насочен против Софийски районен съд и обоснова пасивната процесуална легитимация на Софийски районен съд, с който действа като процесуален субституент на държавата, с 4 наведените фактически твърдения, че той носи обезпечително-гаранционната отговорност поради обстоятелството, че е възложил на съответния съдебен състав упражняването на властническите правомощия и при тяхното упражняване, като съответният съдебен състав е причинил вредоносен резултат за жалбподателя.

Съгласно чл. 132, ал. 1 от Конституцията на Република България съдиите разполагат с така наречения “функционален имунитет”, гарантиращ независимостта им при осъществяване на тяхната правораздавателна дейност и не могат да носят наказателна и гражданска (имуществена) отговорност за вреди в резултат на изпълнение, респ. неизпълнение на служебните им задължения.

Ищецът е очертал в исковата си молба и фактическият състав на обезпечително-гараициоинната отговорност на възложителя на определена работа, уреден в правната норма на чл. 49 ЗЗД.

От приложеното по делото гр.д. под № 1366/2011 г. по описа на Софийски районен съд, 38 състав, се установява, че именно по това дело е издаден изпълнителен лист срещу частния въззивник М.Х., а не по гр. дело № 1366/2012 г., по описа на СРС, 38 състав, т.е. налице е явна фактическа грешка. С решение от 30.10.2013 г. по гр.д. № 1366/2011 г. по описа на СРС е допусната поправка на явна фактическа грешка като в постановеното решение от 3.12.2012 г., следва да се чете, че същото е постановено по гр.д. № 1366/2011 г., вместо 2012 г. Установява се също, че с влязло в законна сила решение No 4805, постановено по въззивно гр. дело № 5078/2013 г. на СГС, първоинстанционното решение е отменено в частта за разноските и изпълнителният лист по гр. дело № 1366/2011 г., по описа на СРС, 38 състав е издаден без основание. С определение № 829/25.06.2015 г. по гр.д. №7/2015 г. по описа на ВКС, не е допуснато касационно обжалване на решението на СГС.

На датата 25.02.2016 г. е издаден изпълнителен лист в полза на Районен съд София по гр.д. № 1366/2012 г. против ищеца Х.. С определение от 01.06.2021 г. по гр.д. № 1366/2011 г. СРС е обезсилил издадения на 25.02.2016 г. изпълнителен лист за сумата от 1364 лв. против ищеца Х.. След установяване на допуснатото, Софийски районен съд, в качеството си на взискател своевременно е изпратил молба от 03.06.2021 г. по образуваното 5

ИД № 2131 /2019 г. по описа на ЧСИ per. № 765 Гергана Илчева за неговото прекратяване.

При горните изложени обстоятелства съдът приема, че искът следва да се квалифицира като такъв по чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 45 и сл. от ЗЗД във връзка с чл.7 от КРБ. Ищецът М.Х. желае да ангажира отговорността на ответния съд като възложител на работата на съдията, разгледал гр. д. № 1366/2011 г. на СРС и постановил решение по него, като твърди, че претендиралите неимуществени вреди са настъпили за него от действия по служба на посочения магистрат- от постановен от съдията незаконосъобразен съдебен акт /издаден изпълнителен лист/. Твърдяният деликт се изразява в осъществяване на служебни задължения и постановяване на съдебен акт от съдия във връзка с извършваната от него правораздавателна дейност.

Функционалният имунитет на съдиите, прокламиран в чл. 132 от Конституцията на РБ, изключва гражданската им отговорност на деликтно основание във връзка с постановените от тях съдебни актове. Процесуалният закон /в случая ГПК/ предвижда защита на засегнатите от тези актове права на граждани чрез регламентирания ред за обжалване на съдебните актове и инстанционен контрол за законосъобразност на същите.

Съгласно Определение под № 615/20.12.2017 год., постановено по ч.гр. дело с № 4318/2017 год. на ІV г.о. на ВКС на РБ според константната практика на ВКС, обективирана в определение от 02.12.09 г. по ч. гр. дело № 634/2009 г., I. г. о. и други подобни, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК функционалният имунитет по чл. 132, ал. 1 от Конституцията на РБ е въпрос, пряко свързан с допустимостта на предявения иск, като наличието на такъв имунитет е абсолютна процесуална пречка за разглеждане на иск на пострадалия за вреди, когато е насочен срещу лице, което се ползва с такъв имунитет, освен ако е извършено умишлено престъпление от общ характер.