Определение № 639 от 19.08.2026, Окръжен съд - Враца
- Съд
- Окръжен съд - Враца
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 337/2026
- Вид
- Определение № 639
- Подписан
- 19.08.2026
- Състав
- Калин Трифонов Тодоров, Борис Константинов Динев, Христо Николов Христов
Цитирани разпоредби
- чл.274, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.397, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.451 · Граждански процесуален кодекс
- чл.452, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 531, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 540 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 541 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 577, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 84 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 84, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 31 · Правилник за вписванията
- чл.32а, ал.1 · Правилник за вписванията
- чл.32б · Правилник за вписванията
- чл.4, б."л" · Правилник за вписванията
- чл.6, ал.1 · Правилник за вписванията
- чл. 2, ал. 1 · Тарифа за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията
- чл. 5 · Тарифа за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 639 гр. Враца, 19.08.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Калин Тр. Тодоров
Членове:
Борис К. Динев
Христо Н. Христов като разгледа докладваното от Борис К. Динев Въззивно частно гражданско дело № 20261400500337 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 ГПК вр чл.577, ал.1 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по частна жалба на държавен съдебен изпълнител А.И. при РС Оряхово, срещу Определение № 11/19.05.2026 г. на съдия по вписванията към РС Оряхово, с което е отказано вписване на заличаване на възбрана, наложена върху поземлен имот, находящ се на територията на Община Мизия, собственост на И.Ц.С., ЕГН **********, с адрес: с. ***, общ. Мизия, ул. ***, по изп.д.№ 186/2025 по описа на СИС РС Оряхово.
В жалбата се поддържа, че определението е необосновано и противоречи на закона.
Излага, че изпълнителното дело е приключило, поради което и е бил длъжен служебно да вдигне наложените запори и възбрани след като постановлението за прекратяване на изпълнителното производство влезе в сила. Липсвало законово задължение за длъжника по чл. 79, ал. 2 от ГПК за внасяне на такава такса след като изпълнението бъде изоставено от длъжника. Подал искането за заличаване на вписването на възбраната в качеството си на държавен орган, който е освободен от задължението за внасяне на държавна такса по чл.. 431, ал.4, вр. чл. 84, т. 1 от ГПК.
Позовава се на чл. 31 от Правилника за вписванията според който вписването се заличава по писмено нареждане на държавното учреждение или на длъжностното лице, което е наложило възбраната, като в тази норма не били предвидени допълнителни изисквания и приложения.
Прави искане за отмяна на обжалвания отказ и връщане на преписката с указание за извършване на исканото вписване.
Към жалбата е приложено заверено копие от постановление за прекратяването на изпълнителното дело, копие от искането за заличаване на вписването на заличаването на възбраната, копие от обжалваното определение, както и съдебна практика, която счита за относима.
Съдията по вписванията е депозирал становище по частната жалба с което поддържа, че същата е неоснователна.
1
Поддържа, че разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ГПК за освобождаване от държавна такси е неприложима в изпълнителното производство. Сочи, че по Правилника за вписванията за съдията по вписванията съществува служебно задължение за проверка дали е внесена дължимата държавна такса преди да извърши вписването в регистъра.
Позова се на тълкуването от т. 10 от ТР № 7 от 25.04.2013 г. на ВКС по т.д. № 7/12 на ОСГТК, че лицата, които са освободени от задължението за внасяне на държавна такса в исковото производство не са освободени от такси в производството вписване и освобождаването от задължението за внасяне на държавна такса в производството по вписване и нито съдът, нито съдията по вписванията не може да ги освободи от задължението за внасяне на държавна такса по вписването.
Излага, че съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДТ държавна такса се внася при представяне на искането за извършване на действието, с съобразно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията възлизала на 5,11 евро. В закона били изрично и изчерпателно изброени случаите и лицата, които са освободени от задължението за внасяне на държавна такса и конкретния случай не бил сред тях.
Прилага актуална съдебна практика, която счита за относима.
Частната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, съгласно т.8 на Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК, срещу подлежащ на обжалване акт и в рамките на законоустановения срок по чл. 275, ал. 1 във вр. с чл. 577, ал. 1 ГПК, поради което съдът приема, че същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, при следните съображения:
Служба по вписванията при Районен съд-Оряхово е сезирана с искане вх.№ 761/19.05.2026 г. на СИС РС Оряхово, с която последният уведомява съдията по вписванията, че вдига наложената възбрана върху недвижим имот. В искането е извършено подробно описание на недвижимия имот.
Към искането не са приложени документи, нито доказателства за внасяне на държавна такса, а е посочено че ДСИ бил освободен от задължението за внасяне на държавна такса.
С Определение № 11/19.05.2026 г. съдията по вписванията е постановил отказ за вписване на заличаване на възбрана, тъй като съгласно чл.3, ал.1 ЗДТ, държавната такса следва да бъде заплатена при предявяване на искането за извършване на действието, като изпълнението на това законово изискване се удостоверява от молителя с оригинален платежен документ.
В обжалваното определение съдията по вписване е изложил мотивите си от становището си по частната жалба както и се е позовал на приложимостта на ТР No 1 от 21.05.2009 г. по т. д. № 1/2008 г. на ОСГК на ВКС според което приложение в охранителното производство на основание чл. 540 ГПК намира разпоредбата на чл. 84 ГПК, уреждаща освобождаване от заплащане на държавна такса в особени случаи, както и решение N 3/8.07.2008 г. по конституционно дело Nо 3/2008 г. на КС на РБ е прието, че законодателната преценка за освобождаване от заплащане на държавни такси на основание чл. 84 ГПК се определя не от вида правен субект, а от характера на правото, чиято защита се търси. Според съдебната практика съдебният изпълнител дължи държавна такса за направено служебно вдигане на наложена възбрана в изпълнение на чл. 433, ал. 3 ГПК при прекратяване на изпълнителното производство, освен ако по силата на изрична законова разпоредба следва да се счита освободен от това задължение. Такса се дължи, когато прекратеното изпълнително производство е било образувано за принудително събиране на частно вземане.
При така възприетото от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави 2 следните правни изводи:
Възбраната на недвижим имот, наложена като обезпечителна мярка по чл.397, ал.1, т.1 ГПК или наложена в хода на образувано производство по индивидуално принудително изпълнение по чл.451 и чл.452, ал.2 ГПК, се подчинява на правила, установени в ГПК и Правилника за вписванията /ПВ/. Касае се до акт от категория на тези, за които по закон е предвидено вписване (чл.4, б."л" ПВ). Наложената от съда или в изпълнението възбрана се вписва въз основа на властнически акт на компетентно длъжностно лице или учреждение и не се погасява. Вписването на възбрана има за цел да се даде гласност на подлежащите на вписване актове. Вписване, отбелязване и заличаване се допуска само за случаите, които са предвидени изрично в законите или в ПВ /в този смисъл мотивите на т.2 от ТР № 7 от 25.04.2013 г. по тълк д.№ 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС и т.3 от ТР № 1 от 10.07.2018 г. по тълк.д. № 1/2015 г. на ОСГТК на ВКС/.
Същевременно, в разпоредбата на чл.31 ПВ е предвидено, че възбраната на недвижим имот може да бъде заличена с "писмено нареждане на учреждението или длъжностното лице, което е наложило възбраната или пред което е представена гаранцията или обезпечението" или "по искане на заинтересования със заявление, към което прилага удостоверение от надлежното учреждение, че вписването може да се заличи". С оглед възможността за надлежно извършване на вписването, разпоредбата на чл.6, ал.1 ПВ предвижда актовете, подлежащи на вписване, да съдържат определени реквизити. Според разясненията, дадени в т.6 на ТР № 7 от 25.04.2013 г. по тълк д.№ 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, проверката, която съдията по вписванията извършва по чл.32а, ал.1 ПВ относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВ съдържание. Не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен в изрично определени от закона случаи. В разпоредбата на чл.32б вр. чл.32а, ал.1 ПВ е посочено, че съдията по вписванията може да откаже заличаване по депозирана молба, ако тя не отговаря на изискванията на закона. Ето защо в т.6 на ТР № 7 от 25.04.2013 г. по тълк д.№ 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, дадените задължителни разяснения са в смисъл, че от съдията по вписванията може да бъде отказано вписване, ако не е внесена дължимата за това такса.
Вписването и заличаването на възбраната от съдията по вписванията се осъществяват в охранително производство. Съгласно разпоредбата на чл. 541 ГПК разноските по охранителните производства са за сметка на молителя - в този смисъл и цитираното от съдията по вписванията Определение № 7 от 9.01.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4694/2019 г., II г. о., ГК.
За заличаване на възбраната се дължи държавна такса, посочена в чл. 3, ал. 1, във вр. с чл. 5 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията (ДВ, бр. 94/25.11.2005 г., изм. и доп.) – 3,83 евро (7.50 лв.) Молител в производството по заличаване на възбраната на основание чл. 433, ал. 3 ГПК и заинтересовано лице е съдебният изпълнител (чл. 531, ал. 1 ГПК и т. 8 от Тълкувателно решение № 7/25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС).
Следователно, по силата на чл. 541 ГПК, задължение на съдебния изпълнител е да представи към молбата си документ за внесена държавна такса, дължима в охранителното производство.
Освобождаването от задължение за плащане на държавни вземания – в случая държавна такса, става само със закон, при изрично предвидени в закона предпоставки.
Съгласно Тълкувателно решение № 1/21.05.2009 г. по тълк. д. № 1/2008 г. на ОСГК на ВКС, на основание чл. 540 ГПК приложение в охранителното производство намира разпоредбата на чл. 84 ГПК, уреждаща освобождаване от заплащане на държавна такса в особени случаи. Това приложение е съответно – съобразно спецификите на охранителното производство. В тази връзка следва да се съобрази и изразеното в 3
Решение № 3/8.07.2008 г. по конст. д. № 3/2008 г. на КС, че законодателната преценка за освобождаване от заплащане на държавни такси на основание чл. 84 ГПК се определя не от вида правен субект, а от характера на правото, чиято защита се търси.
В случая съдията по вписванията е извършил проверка, при която е достигнал до извода, че тъй като е наложена възбрана върху частен имот за частно вземане, поради което и приел, че от съдебни изпълнител се дължи държавна такса – този смисъл и Определение № 26/04.02.2020 г. по ч. гр. д. № 4698/2019 по описа на ВКС, II Г, ТК.
Доколкото изпълнителното дело е било образувано за събиране на частно вземане, то такса за вписването е била дължима, в т. 6 от Тълкувателно решение № 7/25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че съдията по вписванията може да откаже вписването ако не е внесена държавна такса, поради което и настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна, а отказът на съдията по вписванията за законосъобразен.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на държавен съдебен изпълнител А.И. при РС Оряхово, срещу Определение № 11/19.05.2026 г. на съдия по вписванията към РС Оряхово, с което е отказано вписване на заличаване на възбрана, наложена върху поземлен имот.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4