Решение № 18353 от 11.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18353 гр. София, 11.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20241110131286 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от ......... против Е. Б. П..

Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: апартамент № 155, находящ се в гр. ...........

Твърди, че за процесния имот се дължат: сумата 1 030, 42 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.07.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 209, 30 лв. мораторна лихва върху нея за периода 16.10.2021 г. – 13.12.2023 г.; сумата 25, 62 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.06.2021 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 5, 60 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.08.2021 г. – 13.12.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 08.01.2024 г. по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 70938/2023 г. на СРС, ГО, 62 състав.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение. Претендира разноски.

1

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника Е. Б. П..

С молба от 28.08.2024 г., депозирана след срока по чл.131 ГПК, ответникът твърди, че е погасил изцяло задълженията с плащане, извършено на 28.08.2024 г.

Със становище от 05.09.2024 г. ищецът потвърждава извършеното плащане.

С протоколно определение на съда от 10.10.2024 г. между страните е отделено като безспорно, че: през исковия период ответникът има качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот; процесният имот е топлоснабден; за исковия период до имота е доставяна топлинна енергия в размер на исковата сума; налице е забава по отношение задължението за изплащане на стойността на топлинната енергия, с оглед на което в полза на ищеца е възникнало вземане за мораторна лихва в размер на исковата сума; през исковия период в имота е извършвана услугата дялово разпределение; налице е забава по отношение задължението за изплащане на цената на дяловото разпределение, с оглед на което в полза на ищеца е възникнало вземане за мораторна лихва в размер на исковата сума; с извършено на 28.08.2024 г. плащане задълженията са изцяло погасени от страна на ответника.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Със заявление от 21.12.2023 г. ......... е сезирала СРС с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Е. Б. П. за: сумата 1 030, 42 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.07.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 209, 30 лв. мораторна лихва върху нея за периода 16.10.2021 г. – 13.12.2023 г.; сумата 25, 62 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.06.2021 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 5, 60 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.08.2021 г. – 13.12.2023 г.

С разпореждане от 08.01.2024 г. съдът е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, като е присъдил в полза на заявителя и разноски.

В срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника.

В срока по чл.415 ГПК заявителят е предявил искове за установяване съществуването на вземанията си по исков ред.

Безспорно е между страните, че през исковия период ответникът има 2 качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот.

Безспорно е между страните, че процесният имот е топлоснабден, както и че за исковия период до имота е доставяна топлинна енергия в размер на исковата сума.

Безспорно е между страните, че е налице е забава по отношение задължението за изплащане на стойността на топлинната енергия, с оглед на което в полза на ищеца е възникнало вземане за мораторна лихва в размер на исковата сума.

Безспорно е между страните, че през исковия период в имота е извършвана услугата дялово разпределение, чиято цена възлиза на исковата сума;

Безспорно е между страните, че е налице забава по отношение задължението за изплащане на цената на дяловото разпределение в размер на исковата сума.

Страните не спорят и че задължението е изцяло погасено чрез плащане в хода на процеса, което се потвърждава от представения по делото фискален бон от 28.08.2024 г.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която длъжникът е депозирал възражение в срока по чл.414 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

3

С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Безспорно е между страните, че през исковия период ответникът има качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот, който е топлоснабден.

Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.

Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.

В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия.

Безспорно е между страните, че: процесният имот е топлоснабден; за исковия период до имота е доставяна топлинна енергия в размер на исковата сума; налице е забава по отношение задължението за изплащане на стойността на топлинната енергия, с оглед на което в полза на ищеца е възникнало вземане за мораторна лихва в размер на исковата сума; през исковия период в имота е извършвана услугата дялово разпределение, чиято цена възлиза на 4 исковата сума; налице е забава по отношение задължението за изплащане на цената на дяловото разпределение в размер на исковата сума.

С оглед отделените като безспорни между страните обстоятелства следва да се приеме, че в полза на ищеца са възникнали вземания за стойността на доставената топлинна енергия, мораторна лихва върху нея, цена на дяловото разпределение и мораторна лихва върху нея в размер на исковите суми.

Не се спори между страните и че задълженията са изцяло погасени чрез плащане в хода на процеса, което се потвърждава от представения по делото фискален бон от 28.08.2024 г.

Предвид изложеното, предявените искове следва да се отхвърлят като погасени чрез плащане в хода на процеса.

По разноските:

С оглед изхода на спора, право на разноски има ищецът, като в негова полза следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, юрисконсултско възнаграждение, което предвид липсата на фактическа и правна сложност на спора и доколкото всички обстоятелства са безспорни между страните, съдът определя в размер на сумата от общо 50 лв.

Ответникът няма право на разноски по делото.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от ........., ЕИК ........ срещу Е. Б. П., ЕГН ********** искове за признаване на установено, че Е. Б. П. дължи на ........., на основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, както следва: сумата 1 030, 42 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.07.2020 г. – м.04.2022 г. за топлоснабден имот: апартамент № 155, находящ се в гр. .........., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 21.12.2023 г. до изплащане на вземането; сумата 209, 30 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за периода 16.10.2021 г. – 13.12.2023 г.; с у м а т а 25, 62 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.06.2021 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 21.12.2023 г. до изплащане на вземането; сумата 5, 60 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за периода 15.08.2021 г. – 13.12.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 08.01.2024 г. по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 70938/2023 г. на СРС, ГО, 62 състав – като 5

ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА ПРОЦЕСА.

ОСЪЖДА Е. Б. П., ЕГН ********** да заплати на ........., ЕИК ........, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата 5 0 лв. юрисконсултско възнаграждение за заповедното и исковото производство.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – „Нелбо“ АД.