Решение № 206 от 14.02.2020, Окръжен съд - Варна

Р

Е Ш Е Н И Е № гр.

Варна, 14.02.2020г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА

Мл. с-я НАСУФ ИСМАЛ при секретар Галина Славова като разгледа докладваното от съдията Петкова в.гр. дело

№ 146 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по депозирана от „Транспортно строителство и възстановяване“ ЕАД, клон Варна, ЕИК 2056774350035, (предишно наименование ДП „ТРАНСПОРТНО СТРОИТЕЛСТВО И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ“ ПОДЕЛЕНИЕ-ВАРНА), представлявано от Изп. директор Божидар Джелебов, въззивна жалба срещу решение №4750/07.11.2019г. по гр.д. № 12906/18г. по описа на ВРС, ХХХ-ти с-в, в частта, с която е признато за незаконно и отменено уволнението на Ю.Н.М., ЕГН ********** адрес: ***, извършено със Заповед №РД-0940/18.06.2018 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на последния с въззивното дружество, възстановен е Ю.М. на заеманата преди уволнението длъжност - „пазач невъоръжена охрана" и е осъдено въззивното дружество да заплати на М. сумата от 1 277,38 лв., представляваща обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа вследствие на незаконното уволнение за периода от 26.06.2018г. - 26.12.2018г., на основание чл.344, ал.1 1, 2 и 3 от КТ, както и разноски. Във въззивната жалба се излага, че решението е незаконосъобразно, тъй като е постановено в противоречие на приетия по делото доказателствен материал. Моли се за отмяната му и отхвърляне на иска.

В срока за отговор по чл.263 ГПК е постъпил такъв на жалбата от въззиваемия Ю.М.. Същият оспорва жалбата и сочи, че решението е законосъобразно и обосновано, поради което и моли същото да бъде потвърдено.

По предмета на така предявените искове се излагат следните твърдения от страните:

Ищецът М. излага в исковата молба, че от 17.07.2013г. работи в ответното дружество, като пазач - невъоръжена охрана, с място на работа - строителен район - Варна. Още от постъпването му на работа бил с намалена трудоспособност, инвалидизиран с решение на ТЕЛК от 21.04.2003 г. С Решение на ТЕЛК № 03908 от 153/29.09.2016 г. бил преосвидетелстван след НЕЛК, с водеща диагноза „Дегенеративна миопия“, с противопоказни условия на труд: тежък физически труд и вдигане на тежести, опасност от очен травматизъм. В мотивите на същото решение е отразено, че може да изпълнява настоящата длъжност – пазач невъоръжена охрана. На 25.06.2018 г. му била връчена Заповед № РД-0940/18.06.2018г. за прекратяване на трудов договор №84/17.07.2013г., сключен между него и ответното дружество, считано от 26.06.2018 г., с посочени в заповедта причини за прекратяване на трудовото правоотношение: трайно намалена работоспособност и правно основание чл.325, ал.1, т.9 от КТ. Излага, че работодателят му е знаел за намалената трудоспособност, за което свидетелства и намаленият размер на ДОД, поради и което посочената причина в заповедта не е нововъзникнала, а е била налична при сключването на трудовия договор, а отделно от това не води до невъзможност да изпълнява трудовите си задължения. В евентуалност твърди, че съгласно разпоредбата на чл.333 ал.1 т.2 от КТ, работодателят може да го уволни само с предварително разрешение на Инспекцията по труда, като преди уволнението се взима мнението и на трудово-експертната лекарска комисия, съгласно чл.333, ал.2 КТ. Такива не са взети, поради което и счита, че уволнението му е незаконно.

Иска то да бъде отменено, да бъде възстановен ищецът на заеманата преди уволнението длъжност, както и да заплати ответното дружество обезщетение за времето, през което е останал без работа, за периода от 26.06.2018г. - до 26.12.2018г. в размер на 1277,38 лв. Горната сума представлява разликата между присъденото му от НОИ парично обезщетение за безработица и възнаграждението, което би получил, ако би работил при ответника.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника „Транспортно строителство и възстановяване“ ЕАД, клон Варна. В отговора ответникът оспорва, че ищецът е трудоустроен, като сочи, че с екпретно решение на ТЕЛК, дадено от МБАЛ „Света Марина“ ЕАД на 29.09.2016 г., М. е с трайно намалена работоспособност - 75 % с диагноза: Дегенеративна миопия на двете очи. Същият не страда от защитена болест по Наредба № 5/20.02.1987 г. на МЗ. Затова уволнението му не попада в особената закрила по чл.333, ал.1 и ал.2 от КТ, на която същият се е позовал в исковата си молба.

Твърди се, че ищецът е уволнен, считано от 26.06.2018 г. на основание изречение първо, хипотеза първа по чл.325, ал.1,т.9 от Кодекса на труда заради невъзможност да изпълнява възложената работа поради посочената в експертното решение болест довела до трайно намалена работоспособност. Сочи се, че е изпълнено и кумулативно условие при работодателя да няма друга работа, подходяща за здравословното състояние на работника. Сочи се, че работодателят няма задължение да организира своята дейност по начин, който да съответства на нуждите от трудоустрояване извън задълженията му по чл. 315 от КТ. Твърди се, че заеманата от уволнения ищец длъжност: „Пазач невъоръжена охрана“ попада в списъка на работни места подходящи за трудоустрояване на лица с намалена работоспособност. Няма предписание на здравните органи ищецът да бъде преместен на друга подходяща работа или за работа при облекчени условията съгл. чл.314 и сл. от КТ. Сочи се, че всички работни места за трудоустроени са заети и работодателят освен, че няма друга по - подходяща длъжност или работа за уволнения, няма и свободни такава в поделението. Уволненият ищец , макар да не е трудоустроен, е бил назначен и е заемал по трудово правоотношение работно място за трудоустроен, определено по реда но чл.315 от КТ. Излага се още, че когато е налице установена намалена трудоспособност, но липсва произнасяне на съответния орган по въпроса за трудоустрояването, работникът не ползва предварителната закрила по чл. 333 от КТ и при уволнение работодателят му не е длъжен да иска съгласие за уволнение по смисъла на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ и може самостоятелно да инициира прекратяването на трудовото правоотношение.

Ищецът не попада и в списъка по Наредба № 5 от 20.02.1987 г., с която се определят болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда, т.е. не е в категорията „защитен служител“, поради което ищецът погрешно преквалифицирал основанието за прекратяване на трудовото си правоотношение, като сам се сочи за трудоустроен.

Сочи се още, че поради наличие на признатата от ТЕЛК болест: Дегенеративна миопия на двете очи с високите - 75 % ТНР, уволненият фактически не е изпълнявал работата, за която се е договорил. Навеждат се твърдения, че въпреки че в решението на ТЕЛК е удостоверено, че длъжността, изпълнявана от ищеца, е подходяща за него, липсва тъждество между възложената от работодателя и изпълняваната от уволнения ищец работа. Навеждат се твърдения, че съгласно връчената на ищеца на 06.03.2017 г. длъжностна характеристика ищецът е имал специфични задължения, които са били несъвместими със заболяването му. Същият охранява обектите денем по светло и нощем по тъмно само чрез пешеходен обход, но вследствие на диагнозата си намалено зрение на двете очи: Дегенерираща миопия при 75% трайно намалена работоспособност, липсва фактически реално изпълнение на възложеното на пазача пазене свързано освен с гледане, но и с виждане, което е съдържанието на охраната. Сочи се, че липсата на тежък физически труд не прави изпълнението на охраната от ищеца по-приемливо и не го освобождава от високата степен на отговорност, която същият не може да реализира поради наличие на правните предпоставки наличие на болест, характерна с намалено зрение, довела до трайно намалена работоспособност по чл.325,ал.1, т.9 изречение първо, хипотеза първа от Кодекса на труда. Поради изложеното, се сочи, че уволнението е напълно законно поради наличие на двете правни предпоставки за това, а именно: призната от ТЕЛК 75 % трайно намалена работоспособност - инвалидност с водеща диагноза: Дегенеративна миопия за срок до 01.03.2019 г. и липса на друга подходяща за здравословното състояние на работника работа, по смисъла на чл.325 ал.1 т.9 от КТ. Експертното решение е с издадено на 29.09.2016 г. след назначаване на ищеца на длъжност Пазач НВО.

Твърди се, че искът на ищеца за заплащане на обезщетение за това, че е останал без работа в рамките на шест месеца, считано от датата на уволнението е недоказан.

ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Безспорно се установява от доказателствата по делото, че ищецът с трудово договор №84/17.07.2013г. е назначен в ДП „Транспортно строителство и възстановяване“, Поделение Варна на длъжност „пазач невъоръжена охрана“. Към тази дата вече е било факт ЕР №1212/01.04.2013г. на ТЕЛК, с което на М. е 75 % намалена работоспособност и същият е инвалидизиран за срок от три години- до 21.04.2016г. Решението се намира в кориците на личното трудово досие на ищеца, представено от работодателя като доказателство по делото. Предвид горното и следва да се приеме, че същото е станало достояние на работодателя още към момента на сключване на трудовия договор с ищеца. По делото не е и изрично оспорено обстоятелството, че на работодателя намалената работоспособност на ищеца е била известна. Индиция за това е и факта, че работодателят е назначил М. на длъжност, определена по реда на чл.315 ал.1 КТ като такава подходяща за трудоустроени служители. Възражението на ответника в отговора на исковата молба, че макар и с намалена работоспособност ищецът не е бил инвалидизиран, съставът намира за неоснователно. Съобразно чл.1 ал.3 от Наредбата за трудоустрояването териториалната експертна лекарска комисия (Националната експертна лекарска комисия) трудоустроява лица, на които определя 50 и над 50 на сто трайна намалена работоспособност или здравни противопоказания за изпълняване на възложената им работа. Ищецът е бил с трайно намалена работоспособност 75% още преди постъпването си на работа поради констатирано очно заболяване : отлепване и разкъсване на ретинатаАртефакия ЕТ Миопия екцесива дегенератива. ТЕЛК го е констатирала с решението от 2013г. и за дадени противопоказания при полагане на труд от М.. Това решение не е изпратено при издаването му на работодателя съобразно ал.3 от цитираната Наредба, но това се дължи на факта, че трудовият договор е сключен постфактум. Това обаче не променя извода, че с решението от 01.04.2013г. Ю.М. е бил трудоустроен с установена намалена трудоспособност 75 %, срок на инвадилидизация три години и с дадени предписания да избягва вдигане на тежести. С решение от 31.03.2016г. на ТЕЛК за преосвидетелстване на ищеца е определна намалена работоспособност от 62% и е продължен срока на инвалидизацията до 01.03.2019г. Дадени са предписания за избягване на тежък физически труд. Това решение е отменено от НЕЛК с ЕР №0267/30.05.2016г. и е върнато за ново освидетелстване. С ЕР №03908/29.09.2016г.

ТЕЛК е определила при преосвидетелстването на ищеца 75% намалена работоспособност, като е продължила срока на инвалидността до 01.03.2019г. и е дала предписани, че на ищеца е противопоказен тежък физически труд и вдигане на тежести, опасност от очен травматизъм. Посочено е, че лицето може да изпълнява заеманата от него длъжност „пазач невъоръжена охрана“.

С атакуваната заповед №РД-0940/18.06.2018г. на

Директора на ДП „ТСВ“ Поделение Варна, правоприемник на което е въззивникът, трудовото правоотношение с ищеца е прекратено, считано от 26.06.2018г., на основание чл.325 ал.1 т.9 КТ поради трайно намалена работоспособност. Безспорно е, че преди прекратяването на трудовото правоотношение, не е искано разрешение на Инспекцията по труда по чл.333 ал.1 т.2 КТ, но такова не е било необходимо, доколкото прекратяването на правоотношението в посочената хипотеза не е измежду предвидените, за които е нужно даване на разрешение. Възраженията на ищеца за наличие на процедурни пречки по издаването на заповедта поради нарушение на чл.333 ал.1 т.2 КТ са неоснователни.