Протокол № 327 от 20.11.2020, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

Номер 327

Окръжен съд – Варна

20.11.2020 г.

Град Варна

На 06.11.2020 година в публично заседание в следния състав:

Секретар:

Председател:

Веска П. Петрова

Стоян К. Попов

Сложи за разглеждане докладваното от Стоян К. Попов Наказателно дело от общ характер № 20203100200915 по описа за 2020 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Подсъдимият Р. Е. М. , редовно призован, явява се лично и с адв. Д. Д. от АК Варна, редовно упълномощен и приет от съда от преди.

Частния обвинител Ю. З. Ю. , редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Е. С., редовно упълномощена и приета от съда от преди.

Свидетелят И. А. Ю. , редовно призован, не се явява.

Свидетелят Е. З. Н. , редовно призован, не се явява.

Свидетелят Ю. Е. Ю. , редовно призован, явява се лично.

Свидетелят Р. Х. Ф. , редовно призован, явява се лично.

Вещото лице Н. П. А. , редовно призован, явява се лично.

Вещото лице Д. Г. Г., редовно призован, явява се лично.

ПРОКУРОР И.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.

АДВ. С.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

1

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ПРИСТЪПВА към снемане самоличността на явилите се лица:

Частния обвинител Ю. З. Ю. , на 38 години, женен, неосъждан, със средно образование, български гражданин, без родство с подсъдимите, предупреден за наказателната отговорност по чл.290, ал.1 от НК и правата по чл.121 от НПК, обещава да говори истината.

Свидетелят Ю. Е. Ю. – на 52 години, женен, неосъждан, със средно образование, български гражданин, без родство с подсъдимите, предупреден за наказателната отговорност по чл.290, ал.1 от НК и правата по чл.121 от НПК, обещава да говори истината.

Свидетелят Р. Х. Ф. – на 55 години, женен, неосъждан, със средно образование, български гражданин, без родство с подсъдимите, предупреден за наказателната отговорност по чл.290, ал.1 от НК и правата по чл.121 от НПК, обещава да говори истината.

ВЕЩИТЕ ЛИЦА:

Н. П. А. – на 66 години, разведен, неосъждан, български гражданин, с висше техническо образование, без родство със страните, предупреден за отговорността по чл. 291 НК, обещава да даде добросъвестно заключение.

Д. Г. Г. – на 51 години, омъжена, неосъждана, българска гражданка, с висше образование, без родство със страните, предупредена за отговорността по чл.291 НК, обещава да даде добросъвестно заключение.

На основание чл. 273 от НПК свидетелите се отстраняват от съдебната зала.

Председателят разясни на страните правото им на отводи по чл. 274 от НПК.

Нови искания на основание чл. 275 от НПК: /не бяха направени/

СЪДЪТ намира, че са изпълнени разпоредбите на чл. 272 и следващи от НПК, поради което и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

Председателят на състава предоставя възможност на прокурора да и частния обвинител да изложат обстоятелствата включени в обвинението.

АДВ. Д.: Нямам искане за разяснение по отношение на обвинителния акт.

2

Подс. Р. М.: Разбрах обвинението срещу мен. Ще дам обяснения след експертизите.

На основание чл. 282 от НПК СЪДЪТ съдебномедицинската експертиза № I-155/06.12.2018 г.

ПРОЧИТА заключението на

Вещото лице Д. Г.: Поддържам даденото заключение.

Непосредствената причина за смъртта е тежката гръдна травма, която е довела до несъвместимо с живота увреждане, с откъсване на едната половина на белия дроб, събиране на кръв и въздух в гръдната кухина и също така прекъсване на гръбначния стълб на ниво десети гръден прешлен. Механизмът, по който е настъпило това увреждане, е директен удар и притискане в областта на гръдния кош, като съпоставяйки с данните за вида на произшествието, това съответства да е в резултат на въздействие на локомотивната машина, като при описанието на отделните увреждания съм посочила съответните височини на тежките увреждания, които биха могли да се съпоставят с детайли, издадени части и други особености на машината. Извършила съм само аутопсия, нямала съм други задачи за съпоставки, за да дам подробности за начина на механогенезата и движенията на тялото при въздействието на тези плътни тъпи повърхности. Не си спомням къде съм заварила трупа на датата на произшествието. Описала съм го в протокола. Така или иначе тялото на пострадалия би следвало да е пред локомотива. Тежестта на травмите е такава, че обяснява голямата тежест на действалия тъп предмет. В случая най-обосновано е това в областта на долната част на гръдния кош или на нивото на 10 гръден прешлен, където е осъществено с най-голяма сила механичното въздействие. Подобни увреждания има също и в областта на гърба, в областта на дясната лопатка и странично на главата също в дясно, където са полеки уврежданията. Притискането като механизъм бих го включила на база на установеното при аутопсията, че имаме едновременно травматични въздействия в две срещуположни области, каквото е това в областта на десети гръден прешлен и по предната повърхност на гръдния кош. Това е морфологичната особеност, че е указан натиск. Няма специфично увреждане, което да говори за въздействие на буфер. Възможно е, ако пострадалият е бил с лице към локомотива и тогава е получил удара, нещо да го е подпряло. Възможно е и към земната повърхност да се осъществи притискането. Основно травмите са в областта от към гърба и леко дясно, странично. Най-дясно странично са в областта на главата, но предвид нейната подвижност, която може да заема различни позиции при една по-широка повърхност, това не може да бъде категорично. Категорично имаме силно въздействие в областта на гърба, на ниво 111 см., в областта на лопатката и в дясна странична на главата.

Като на главата, освен дясна странична, имаме и централно тилно, където също има оказано някакво директно въздействие и докато в областта на гръбначния стълб и на лопатката нямаме рана, която да предизвиква кървене, то в областта на главата, където са раните, там се очаква и съответната повърхност да е била зацапана с кръв, която е причинила увреждането. Имаме наслагване, защото има голяма деформация на гръдния кош, така че притискането е по-вероятния механизъм да се получат тези тежки увреждания с разместването, но първоначален удар не би могъл да се изключи. Основния удар е бил от 3 към гърба, който го е придвижил към друг предмет, който го е притиснал напред с леко завъртане, предвид дясно страничното положение. Не само този удар е причинил смъртта на лицето, но и притискането също, защото увреждането на ребрата, които са разкъсали белия дроб е и на по-високо ниво. При всички положения трябва да имаме и втори предмет, който е пресрещнал тялото. То е или предмет или не бих могла да изключа земната повърхност. При аутопсията не съм констатирала специфични увреждания, които да определят предмета, който е натиснал тялото. Това трудно би могло да се получи, ако не е в открита част на тялото. Не съм установила такива наранявания.

Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещите лица.

СЪДЪТ намира, че следва да се приобщи към доказателствата по делото така прочетеното заключение и

О П Р Е Д Е Л И:

П Р И О Б Щ А ВА заключението

155/06.12.2018 г. на съдебномедицинската експертиза

№ I-

ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещото лице за изслушване в днешното съдебно заседание в размер на 50.00 /петдесет/ лева, платими от бюджета на съда. (издаден РКО) Подсъдимият Р. М.: Случаят стана в ден, в който бяхме на работа. Аз бях началник влак. Извършвахме маневра с два вагона на самата гърбица. Казах на колегата, че трябва да сече двата вагона през гърбицата, за да отидат на съответния коловоз. Аз бях застанал на такова място, за да мога да го видя и него, и другия колега, който е на коловоза. Дадох сигнал машиниста да натисне, да може да откачи куклата. Той я откачи. Вагоните се движеха надолу, като колегата трябваше да излезе от страната, от която е влязъл, но не излезе на момента. Тогава реагирах и дадох сигнал „стоп“ на машиниста да спре, отидох на място да видя колегата, той беше излязъл от другата страна до линията и машината, и лежеше. Беше жив. Обърнах да го видя, за да му дам първа помощ, пет минути живя и почина.

Локомотивът беше с два вагона. Тези два вагона бяха закачени от към гърба на локомотива, на самата гърбица. Гърбица е съоръжение, от което разпускаме вагони. Гърбица се казва, защото дърпаме вагони, които разпускаме през гърбицата, като след това самите вагони се разпределят на коловози. Гърбица се казва, защото има наклон, за да може да се разпуснат вагони от там. Разпускане означава разскачане. Защото на практика, когато пуснеш вагона, той не се движи. Затова е направено това съоръжение гърбица, за да се вкара вагона и от там вече вагонът се спуска по съответния коловоз. Нужно е да има наклон, за да може като разсечем вагоните, да могат да се раздвижат и да си отидат сами на коловозите. Затова ги бутаме на самата гърбица и ги спускаме по наклона. Винаги на тази гърбица локомотива ги дърпа, а не ги тика, защото те после на самоход се придвижват до съответния коловоз. Като 4 ги дръпнем, сечем ги на самата гърбица и после те си отиват. Няма нужда локомотивът да ги бута после. Локомотивът, след като освободи вагоните, остава на гърбицата. След сеченето, локомотивът спира на място. Той може да се движи, когато има нужда вече. Когато ги откачим, локомотивът стои вече, спира. В деня на инцидента, на мястото бяхме аз – началник влак, машиниста Ю. Ю., който кара машината, колегата, с който стана злополуката, той беше маневрен стрелочник, Р. и Д. П., който беше на дванадесети коловоз, по-надолу. Той остана, за да може като ги разпуснат тези двата вагона и отидат на коловоза, той да ги прикачи. Аз застанах на такова място, за да мога едновременно да гледам и да направя маневрата на гърбицата. Вагоните ги дърпахме от Девня към Варна. Самата гърбица сече двата вагона към 12-ти коловоз. Локомотивът се закача за вагона с „кукла“. И локомотива, и вагоните имат „кукла“. Само едната „кукла“ може да се закачи. Може вагонът да се закачи към локомотива и локомотивът - към вагона. Двата едновременно не може, защото това е опасно. Едната може да се откачи, като се сложи другата. Това е специално създадено място, където може да се направи такава маневра. Там се правят всички маневри.

Това може да се направи и на равен терен, да се откачи, обаче трябва да се отблъсне локомотива, за да тръгнат вагоните на коловоза. И за да не го правим това нещо винаги, понеже имаме разписание, имаме час, дърпаме ги с гърбица, сечем ги и вагоните заминават.

Това съоръжение е направено, за да се дърпат и те сами да заминават. Това съоръжение е направено специално, за да се откачат вагоните. На самата гърбица, когато сме разскачили вече вагоните, те заминават по коловоза, а локомотивът си остава там. В него ден, след разскачането, вагоните трябваше да тръгнат в посока Варна. Аз разпределих на пострадалия колега да започне разскачането. Казах, че дърпаме двата вагона на гърбицата, за да ги сече.