Определение № 184 от 03.06.2026, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 184 гр. Враца, 03.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя П. Вълчева-Чукачева

Членове:

Ана Б. Ангелова-Методиева

Васил П. Ганов като разгледа докладваното от Ана Б. Ангелова-Методиева Въззивно частно наказателно дело № 20261400600266 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.345, вр.чл.341, ал.2, вр. чл.249, ал.3, вр.чл.248, ал.1, т.3 от НПК.

С протоколно определение от проведено на 21.05.2026г. разпоредително заседание по НОХД № 213/2026г., състав на Районен съд – Враца, на основание чл.249, ал.1 вр. чл.248, ал.1, т.3 от НПК е прекратил съдебното производство по делото и последното е върнато на РП-Враца за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на подсъдимия Г. С. С..

Недоволен от така постановения съдебен акт е останал прокурор при РПВраца, който е подал частен протест с оплаквания, че неправилно първоинстанционния съд е приел в мотивите към протестирания съдебен акт, че с пропуска на прокурора да впише в диспозитива на обвинителния акт законово определената като съставомерна концентрация „над 1.2“ и с пропуска да впише вида и номера на техническото средство, с което е направено изследването е допуснато нарушение в правото на защита на подсъдимия – да узнае срещу какви факти и обстоятелства следва да се защитава. Според изложеното в протеста, този извод е направен декларативно, без да са изложени мотиви от страна на съда, по какъв начин това, ще попречи на обвиняемия да се защити. Твърди се, че в постановлението за привличане на обвиняем, тези факти и обстоятелства изчерпателно са посочени, което е и констатирано от съда. Поддържа се, че по никакъв начин не е нарушено правото на защита на подсъдимия да узнае за какво престъпление е привлечен в това качество, каквото е разбирането на чл.249, ал.4, т.1 от НПК. Искането е, определението на РС – Враца да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдебното производство.

По делото не е взето становище от страна на подс. Г. С. и от защитника му адв.Г. З. от АК - Враца срещу подадения частен протест.

Врачанският окръжен съд, в настоящия състав, след като се запозна с изложените съображения в частния протест на РП – Враца, ТО – Враца и постановеното протоколно определение, като взе предвид материалите по делото и внесения за разглеждане обвинителен акт, намери за установено следното:

Частният протест е подаден от страна с правен интерес от оспорване на съдебния акт и в срока по чл. 342, ал. 1 във вр. с чл. 249, ал. 3 от НПК, поради което е 1 процесуално допустим.

Разгледан по същество същият е основателен.

Производството по НОХД № 213/2026г. по описа на Районен съд – Враца е образувано по внесен от РП – Враца, ТО – Враца обвинителен акт, с който е повдигнато обвинение по отношение на Г. С. С. за това, че на 22.03.2025г., около 04.10ч., в гр. Враца, на *** е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил фолксваген с рег.№ВР****СХ, с концентрация на алкохол в кръвта си 1.23 на хиляда, установено по надлежния ред, с техническо средство – престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.

Внесеният за разглеждане пред първоинстанционния съд обвинителен акт е намерен несъответен с нормата на закона, като в диспозитива на същия не са очертани ясно съществени елементи от фактическия състав на престъплението.Според първоинстанционния съд, не е посочено в диспозитива конкретно надлежния ред, по който е установено управлението на МПС с концентрация на алкохол в кръвта, а именно какво е техническото средство по вид и фабричен номер и не е посочено в какво точно се изразява престъплението от обективна страна, с оглед повдигнатото обвинение. Съдът е приел, че нарушението е съществено и по този начин е нарушено правото на защита на подсъдимия, изразяващо се в правото да узнае срещу какви факти и обстоятелства следва да се защитата. Така мотивиран съдът е прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокурора за отстраняване на посоченото нарушение, преценено като съществено, с оглед правото на защита на подсъдимия.

Определението е неправилно, а изложените в него доводи не се споделят от настоящия въззивен състав.

В ТР № 2/2002г. на ОСНК на ВКС са дадени указания, актуални и към настоящия момент, относно задължителните реквизити на постановлението за привличане като обвиняем и съдържанието на обвинителния акт. Съгласно посоченото тълкувателно решение обвинението за извършено престъпление срещу конкретно лице се повдига от страна на държавния обвинител пред съда. Производството пред съда е същностното наказателно производство, а досъдебната фаза – с подготвителен характер /чл. 7 от НПК/. Обвинителният акт определя предмета на доказване по делото и очертава рамките, в които ще се развие процесът на доказване. Валидно за наказателната отговорност и произнасянето на съда е обвинението, формулирано в обвинителния акт. Чрез обвинителния акт прокурорът развива в пълнота своята обвинителна теза пред решаващия съдебен орган. Главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита.

В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му, като към тях се отнасят и времето и мястото на извършване на престъплението и данните за личността на обвиняемия. Липсата на посочване на всички факти от тази категория съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото при всяко положение води до ограничаване на правата на бъдещите страни в съдебното производство.

Несподелим е извода на районния съд, че с непосочването в диспозитива на обвинителния акт на конкретно надлежния ред, по който е установено управлението на МПС с концентрация на алкохол в кръвта, а именно какво е техническото средство по вид и фабричен номер и не посочвайки в какво точно се изразява престъплението от обективна страна, е допуснато нарушение на процесуалните правила и то, от категорията на съществените процесуални нарушения.

Заключителната част на обвинителния акт задължително трябва да съдържа данни за самоличността на обвиняемия, правната квалификация на деянието, наказателния закон, който трябва да се приложи, датата и мястото на съставяне на 2 акта, името и длъжността на съставителя, и негов подпис. В случая тези изисквания са спазени. От диспозитива на обвинителния акт е ясно, че предмет на престъплението по чл. 343б, ал.1 от НК е, че обвиненото лице на инкриминираната дата е управлявало МПС с концентрация на алкохол в кръвта си 1.23 на хиляда, което обстоятелство е установено по надлежния ред с техническо средство.

В случая, не е нарушено правота на защита на подсъдимия, тъй като същият се е защитавал срещу ясно формулирано обвинение в обстоятелствената част на обвинителния акт, в която прецизно е посочено както номера на техническото средство, така и обстоятелството, че концентрацията на алкохол в кръвта е посочена, че е над обективния признак – 1,2 на хиляда, както е посочена и отчетената концентрация на алкохол -1.23 на хиляда. Практиката на ВКС е последователна в разбирането си, че правото на защита на обвиняемия не е нарушено, когато фактите по обвинението, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт са ясно и точно формулирани, което гарантира възможността обвиненото лице да разбира обвинението и да изгради защитната си позиция. Подходящо е в случая да се посочи Решение №493/01.12.2008г. по н.д.№439/2007г. на ВКС, III н.о., според което правата на обвиняемия се свързват само с годността на обвинителния акт да формулира ясно и недвусмислено обвинение чрез посочване на обстоятелствата, обуславящи съставомерните признаци на деянието и на неговите правни рамки.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав не споделя доводите, изложени в атакуваното определение, че предявеното на подсъдимия обвинение ограничава правото му на защита да разбере в какво е обвинен. Частният протест е основателен, поради което определението следва да бъде отменено, а делото – върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 21.05.2026г. от разпоредително заседание по НОХД № 213/2026г. по описа на Районен съд – Враца, с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокурора.

ВРЪЩА делото на Районен съдопроизводствените действия. съд

–

Враца за продължаване на

Определението не подлежи на обжалване или протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3