Решение № 4734 от 16.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4734 гр. Пловдив, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Паолина Ст. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20255330109603 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от В. Д. К. против „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, вр. чл. 22 ЗПК за признаване за установено в отношенията между страните, че Договор за потребителски кредит от ** г., е недействителен на основание чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК.

В исковата молба се излагат съображения, че на ** г. между страните е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който ответникът предоставил на ищеца сумата в размер на 10000 лева, при фиксиран лихвен процент в размер на 18,37 % и ГПР в размер на 19,54 %. Посочва, се че в договора била предвидена застрахова „* * ** **“ в размер на 4979,40 лева, който разход се финансирал от ищеца. По този начин дължимата от последния сума възлизала на 14979,40 лева, върху която сума се начислявала неустойка.

От правна страна се излагат съображения, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 11, т. 9 от ЗПК, доколкото в договора не е посочен начинът на формиране на лихвения процент и ГПР, както и на основание чл. 11, т.10 ЗПК, доколкото реално приложимият ГПР не отговаря на действителния такъв. Посоченото ищецът извежда на база на обстоятелството, че сумата за застраховка не е включена в ГПР, а същата представлява общ разход по кредита. Поради изложеното се предявява 1 исковата претенция. Претендират се разноски в производството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявената искова претенция. Посочва се начинът на сключване на договора от разстояние. Навеждат се твърдения, че в чл. 9 от договора са посочени размерът на приложимия лихвен процент и условията за неговото прилагане. Според ответника договорът за потребителски кредит не страдал и от порока, визиран в разпоредбата на чл. 11, т. 10 ЗПК, доколкото бил ясно посочен и съответствал на формулата по Приложение № 1 към чл.

19, ал.2 ЗПК. Застрахователната премия не следвало да бъде включвана в ГПР, но дори да бъдела включена, същият щял да възлиза на 45,88 %, респ. щял да попада в ограничението на чл. 19, ал.4 ЗПК. Поради изложеното се претендира исковата претенция да бъде отхвърлена като в полза на ответното дружество да се присъдят разноски в производството.

В отговора на исковата молба е обективирана и насрещна претенция от ответника срещу ищеца за осъждане на последния на основание чл. 23 ЗПК да заплати останалата непогасена част от главницата по договор за потребителски кредит от ** г., сключен между страните, в размер на 5935,17 лева.

По отношение на заявената претенция, се посочва, че в случай, че съдът признае договора за потребителски кредит за недействителен, ищецът дължи на ответника чистата стойност по кредита, респ. главницата след приспадане на заплатените суми. Така предоставената сума по договора възлизала на 10000 лева, а заплатена от ищеца сума – в размер на 4064,83 лева. С оглед изложеното се претендира заплащане на сумата в размер на 5935,17 лева.

В указания срок е постъпил отговор на насрещната искова молба от ищеца, с който се възразява, че предявения насрещен иск е неоснователен.

Посочва се, че ищецът се ползва със специална закрила в качеството му на потребител. Отново се излагат съображения, че договорът за кредит е недействителен, но се посочва и допълнително основание за това – съдържане на неравноправни клаузи и противоречие на уговорения лихвен процент с добрите нрави. Посочва се, че доколкото договорът за кредит е недействителен, поради което се дължи от ищеца единствено чистата стойност по кредита. В тази насока се навеждат твърдения, че от ищеца е заплатена 2 сумата в размер на 5753,59 лева за лихви и такси, поради което се прави възражение за прихващане на посочената сума с претендираната чиста стойност по кредита.

С Определение № 14348/06.11.2025 г., постановено по делото, е приет за съвместно разглеждане в настоящото производство насрещният иск на ответника „Ти Би Ай Банк“ ЕАД срещу ищеца В. Д. К. за заплащане на сумата в размер на 5935,17 лева, представляваща непогасена част от главницата по договор за потребителски кредит от ** г., сключен между страните.

Със същото определение е прието за съвместно разглеждане в настоящото производство и направеното възражение за прихващане на ищеца В. Д. К. на сумата в размер на 5935,17 лева, представляваща дължима от ищеца чиста стойност по договор за потребителски кредит от ** г., с насрещното му вземане в размер на 5753,59 лева, представляващо недължимо платена сума за такси и лихви по недействителен договор за потребителски кредит от ** г., сключен между страните, до размера на по-малкото от двете вземания.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът от фактическа страна установява следното:

От представения по делото Договор за потребителски кредит № **/** г., сключен между страните, се установява, че ответникът е отпуснал на ищеца финансов ресурс в размер на 10 000 лева, който следвало да бъде издължен на 60 равни месечни вноски за периода 25.07.2023 г. – 15.06.2028 г., при фиксиран ГЛП от 37,00 % и ГПР от 19,54 %. В чл. 7 от договора е предвидено заплащане на застраховка в размер на 4979,40 лева.

По делото е приобщено заключение по допуснатата ССчЕ, изготвено от вещото лице П. Н., от което се изяснява, че в посочения в договора за кредит ГПР са включени главница и лихва. Ако застрахователната премия се включи като разход по кредита в ГПР, същият би нараснал на 45,58 %. Според информацията, предоставена от ответното дружество, ищецът е заплатил по процесния договор за кредит сумата в размер на 2078,31 евро ( 4064,83 лева).

Съдът кредитира заключението по допуснатата ССчЕ като компетентно изготвено, с необходимите знания и умения и обосновано. Същото не се оспорва и от страните в производството.

3

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна счита следното:

Предвид изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между страните е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 10 000 лева. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал.

1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.

19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за 4 получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси”. Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочен стойността на ГПР в договора, но от съдържанието на същия не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече, между страните липсва спор, а и от приобщеното по делото заключение по допуснатата ССчЕ се установява, че договорената застраховка не е включена в ГПР, респ. налице е пълно разминаване между посочения в договора ГПР от 19,54 % и реалният такъв от 45,88 %.

Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума) е оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13/ ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.

С оглед приетите по-горе постановки и доколкото се констатира, че в процесния договор е налице несъответствие между действителния и отразения в договора ГПР и включените в него компоненти, то следва да се приеме, че същият е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Поради изложеното и така предявения иск се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.

5

По насрещния иск:

Предявеният насрещен иск е с правно основание чл. 23 ЗПК. За основателността на същия ответникът следваше да установи при условията на пълно и главно доказване, че е предоставил на ищеца сумата в размер на 10 000 лева по Договор за потребителски кредит № **/** г., сключен между страните от която дължима се явява сумата в размер на 5935,17 лева.

Както бе посочено, предвид пороците, от които страда договора за потребителски кредит, същият се явява недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК. Поради тази причина ищецът дължи на ответника единствено чистата стойност по договора, а именно: сумата в размер на 10 000 лева. От приобщената по делото ССчЕ се изясни, че ищецът е заплатил по посочения договор за кредит сумата в размер на 4064,83 лева.

Поради изложеното ищецът дължи на ответника сумата в размер на 5935,17 лева, равняващи се на 3034,60 евро, или предявеният насрещен иск се явява основателен и като такъв, следва да бъде уважен.

Доколкото по делото не се установи ищцата да е заплащала суми над главницата по договора, то наведеното от същата възражение за прихващане се явява неоснователно.

По отношение на разноските: