Решение № 560 от 18.06.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 560 гр. Бургас, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА при участието на секретаря Красимира М. Андонова като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА

Административно наказателно дело № 20252120203336 по описа за 2025 година

Производството по делото е по чл. 59-63 от ЗАНН.

Образувано е по повод жалба от "Мечо Тур" ЕООД, ЕИК 201768186, представлявано от управителя ***срещу наказателно постановление № 022500641/03.09.2025г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда“-Бургас, с което за нарушение на чл.303 ал.3 от Кодекса на труда (КТ) и на основание чл.414 ал.1 от Кодекса на труда на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.

С жалбата се моли за отмяна на наказателното постановление като неправилно В съдебно заседание, не се явява представител на дружеството-жалбоподател. Не изразяват становище. Не претендират разноски.

За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт, който оспорва жалбата. Моли да се потвърди наказателното постановление. Претендира разноски.

Съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН от легитимирано лице, пред материално и териториално компетентен съд, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

След преценка на събраните по делото доказателства, в това число и гласните 1 такива в хода на съдебното следствие пред настоящата съдебна инстанция, съдът намира установено от фактическа страна следното:

При извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на 27.06.2025г. в 12:12 ч. на място в обект - стаи за гости "Лост сити" и бистро "Рататуй", находящ се в общ. Созопол, гр. Черноморец, местност "Акра", стопанисван от "Мечо Тур" ЕООД, ЕИК 201768186, било установено, че лицето ****, ЕГН **********, предоставя работна сила като "сервитьор" - почиства търговската зала в бистрото. В собственоръчно попълнена справка на основание чл. 402, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда, лицето е декларирало, че работи за "Мечо Тур" ЕООД на посочения обект от 27.06.2025 г. на длъжност "сервитьор", с работно време от 07:30 ч. до 12:30 ч., с два почивни дни седмично, уговорено трудово възнаграждение 1077 лв.

При проверката по документи на 31.07.2025 г. в Дирекция "Инспекция по труда" Бургас от "Мечо Тур" ЕООД не било представено разрешение за работа на непълнолетното лице *** ЕГН **********, издадено от Дирекция "Инспекция по труда" Бургас, преди приемането на работа на лицето. При извършена справка в Информационната система на ИА ГИТ, Регистър на издадените разрешителни по чл. 303, ал. 3 от Кодекса на труда по ЕИК на дружеството, не били установени данни за подадено искане, съответно за издадено разрешение за работа за лицето ***, ЕГН **********, към 27.06.2025 г.

За тази проверка актосъставителят в присъствието на упълномощено лице съставил акт за установяване на административно нарушение № 02-2500641/31.07.2025г.

Като обстоятелствена част в акта било посочено, че "Мечо Тур" ЕООД, ЕИК 201768186, в качеството му на работодател, на 27.06.2025 г. в 12:12 ч. в горепосочения обект е приел на работа лицето ***, ЕГН **********, без разрешение за това от Дирекция "Инспекция по труда" гр. Бургас, като с това е нарушил чл. 303, ал. 3 от Кодекса на труда.

Като взел предвид акта и възраженията административнонаказващият орган издал атакуваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл.303 ал. 3от Кодекса на труда (КТ) и на основание чл.414 ал.1 от Кодекса на труда на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.

Горната фактология се доказа по несъмнен и категоричен начин от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства. Съдът дава вяра на свидетелските показания на актосъставителя. Същите намира за последователни, логични и безпристрастни. Показанията съвпадат с писмените доказателства по делото.

Съдът въз основа на императивното му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното наказание и предвид установената фактическа 2 обстановка, направи следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят отмяна на обжалвания акт. Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл. 34 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон при издаване на АУАН и НП.

В конкретния случай се касае за извършено нарушение по чл. 303, ал. 3 от КТ, която разпоредба предвижда, че лицата от 16 до 18 години се приемат на работа с разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай. С оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че дружеството жалбоподател в качеството си на работодател е извършило нарушението, за което му е съставен акт и съответно издадено наказателното постановление, предмет на обжалване в настоящото производство. Не е спорно по делото, че непълнолетното лице *** се е намирала в служебните помещения на заведението, като е декларирала каква дейност изпълнява. От събраните по делото доказателства съдът прави категоричен извод, че при извършване на проверката в процесния обект *** е полагала труд като сервитьор. В показанията си актосъставителят, който е извършил проверката на място категорично посочва, че лицето е попълнило въпросната справка-декларация. Показанията на актосъставителя се потвърждават от писмените доказателства по делото. След като *** е посочила, че има работно време и възнаграждение следва да се приеме, че тя е престирала труд по смисъла, вложен в КТ. Разрешението за полагане на труд за непълнолетно лице по чл. 303, ал. 3 КТ не е било издадено. Следователно на 27.06.2025 г. , Тарасова е работила без разрешение. Ето защо съдът намира, че дружеството – жалбоподател в качеството си на работодател, след като е допуснало на работа непълнолетно лице (ненавършило 18 г.) без издадено разрешение от компетентния орган, е нарушило разпоредбата на чл. 303, ал. 3 КТ.

Няма как и да бъде преквалифицирано нарушението като маловажно, тъй като в последствие то не е отстранено.

За извършеното нарушение по чл. 303, ал. 3 КТ в санкционната норма на чл. 414, ал. 1 от КТ се предвижда имуществена санкция в размер от 1500 лв. до 15 000 лв. В чл. 27, 3 ал. 2 ЗАНН е предвидено, че при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на извършеното, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

За извършеното нарушение на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в минимален размер от 1500 лв. Съдът намира, че с така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.

С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и следва да се потвърди.

В производството представителят на АНО претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63д, ал. 3 ЗАНН. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ.

Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв.

Предвид фактическата и правна сложност на делото за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се определи и присъди възнаграждение в размер на 60 Евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 02- 2500641/03.09.2025г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда“-Бургас против "Мечо Тур" ЕООД, ЕИК 201768186, представлявано от управителя ****, с което за нарушение на чл.303 ал.3 от Кодекса на труда (КТ) и на основание чл.414 ал.1 от Кодекса на труда на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.

ОСЪЖДА "Мечо Тур" ЕООД, ЕИК 201768186 да заплати на Д“ИТ“-Бургас разноски за ЮК възнаграждение в размер на 60 /шестдесет/ Евро .

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4

5