Решение № 1207 от 24.02.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 9749/2023
- Вид
- Решение № 1207
- Подписан
- 24.02.2026
- Състав
- Мариана Георгиева, Йоанна Наскова Станева, Димитър Ковачев
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 212 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 228 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 250 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 250, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 270, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 299 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 299, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 299, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 537, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 24, ал. 4 · Семеен кодекс
- чл. 26 · Семеен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 1207 гр. София, 24.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мариана Георгиева
Членове:
Димитър Ковачев
Йоанна Н. Станева при участието на секретаря ГаЛ. Хр. Х. като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно гражданско дело № 20231100509749 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 20087645 от 18.04.2023г., постановено по гр. дело № 20517/2021г. по описа на СРС, 33-ти състав е признато за установено на основание чл. 124 ГПК вр. чл. 79 ЗС по отношение на Х. К. Х., че М. Н. Н. е собственик въз основа на придобивна давност на 6000/20369 идеални части от недвижим имот, представляващ апартамент № 84, находящ се в гр. София, СО-район Подуяне, ж.к. ****, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения със застроена площ от 88,09 кв.м., съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, който самостоятелен обект се намира в сграда № 4, разположена в поземлен имот с идентификатор *** с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, стар идентификатор: няма; при съседи на обекта: на същия етаж: ***; под обекта:
***; над обекта: ***, и при съседи: коридор, мазе 17, общо помещение, двор, ведно с 1,995 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, припаднали се на ответницата след прекратяване на брака между страните, като е отхвърлен предявеният иск за горницата до пълните заявени права от 6367,25/20367 ид. части като неоснователен. С решението е осъден на основание чл. 78, ал. 3 ГПК М. Н. Н. да заплати на Х. К. Х. сумата от 83,06 лева, представляваща разноски по делото, пропорционално на отхвърлената част от предявения иск. С решението е осъдена на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Х. К. Х. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по бюджетната сметка на СРС сумата от 162,78 лева, представляваща държавна такса.
1
С Решение № 20097323 от 13.07.2023г., постановено по гр. дело № 20517/2021г. по описа на СРС, 33-ти състав е допълнено на основание чл. 250, ал. 1 ГПК Решение № 20087645/18.04.2023г., постановено по гр. дело № 20517/2021г. по описа на СРС като в края на първия диспозитив на съдебното решение след думата „неоснователен“ се поставя запетая и продължава, както следва: „както и за признаването за установено, че М. Н. Н. е собственик на целия недвижим имот“.
Срещу решението от 18.04.2023г. е постъпила в законоустановения срок въззивна жалба от Х. К. Х.. В жалбата са изложени съображения, че решението е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, както и по недопустим иск, тъй като спорът за собствеността на процесните идеални части бил решен със сила на присъдено нещо.
Поддържа, че с Решение № 696/13.04.2020г., постановено по гр. дело № 5034/2019г. на САС, влязло в сила на 19.11.2020г., въпросът за собствеността на процесния имот бил решен и нямало основание да бъде пререшаван. Сочи, че с отделен диспозитив съдът бил отхвърлил инцидентния установителен иск на М. Н. и „Фип инвест“ ЕООД срещу Х. Х. за установяване в отношенията между страните, че Х. Х. не е собственик на ½ идеална част от процесния имот. С отделен диспозитив било допуснато и изкупуването на ½ идеална част от процесния имот на основание чл. 33, ал. 2 ЗС. С отделен диспозитив съдът бил признал за установено в отношенията между страните, че Х. Х. е собственик на 16552,25/20369 идеални части от апартамент № 84, находящ се в гр. София, ж.к. ****, заедно с избено помещение и идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя. С отделен диспозитив съдът бил осъдил „Фип инвест“ ЕООД да предаде на Х. Х. владението на имота по иска с правно основание чл. 108 ЗС. Счита, че съдът не можел да приема отново спор за право на собственост на имота към един предишен момент, който вече бил разрешен.
Твърди, че районният съд не можел да тълкува влязлото в сила решение на апелативния съд и не можел да променя частите на бившите съпрузи от собствеността на имота, които били установени от предишния съд. Счита, че решението на първоинстанционния съд било постановено при неправилна преценка на събраните по делото доказателства и в нарушение на материалния закон. Поддържа, че съдът неправилно не бил кредитирал показанията на св.
Л. Н.а. Твърди, че показанията на св. Л.Х. били недостоверни и върху тях не можело да се постанови правилен и обоснован съдебен акт. Твърди, че у ищеца липсвал субективният елемент от фактическия състав на давностното владение. Сочи, че голяма част от доказателствата били за действията и намеренията на „Фин Инвест“ ЕООД за придобИ.е на процесния имот. Те показвали, че М. Н. само формално бил посочен като титуляр на права и ищец, а зад него се криел истинският двигател на претенциите- И. П., и неговото дружество.
С уточнителна молба от 29.05.2023г. Х. Х. е посочила, че обжалва решението в частта, с която е признато за установено по отношение на Х. К. Х., че М. Н. е собственик въз основа на придобивна давност на 6000/20369 идеални части от процесния недвижим имот.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от М. Н., с който се оспорва същата. Поддържа, че бил правилен изводът на СРС, че въпросът за правото на собственост на ищеца в приключилото производство по в.гр. дело № 5034/2019г.
2 на САС не бил поставян с предявен от него иск, нито пък било разглеждано поставеното в настоящото производство основание- придобивна давност. Твърди, че М. Н. бил предявил отрицателен установителен иск срещу Х. Х. и не бил длъжен да релевира основанията, на които твърди да е собственик на вещта. Сочи, че правилно СРС бил стигнал до извода, че още при придобИ.е на собствеността върху имота М. Н. не бил собственик на целия недвижим имот, а на 14369/20369 идеални части от него, а останалите 6000/20369 идеални части били собственост на Х. Х.. Поддържа, че в процесния случай следвало да се приеме за напълно доказано, че ищецът- съсобственик на процесния имот бил започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на ответника като намерението му за своене се предполагало и ищецът бил доказал, че упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79 ЗС. Искането към съда е да остави без уважение въззивната жалба.
Срещу така постановеното решение от 18.04.2023г. в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба и от М. Н. Н., с която се обжалва решението в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за горницата до пълните заявени права от 6367,25/20367 идеални части като неоснователен. Счита, че в тази част съдът се е произнесъл свръхпетитум и решението било недопустимо, евентуално неоснователно. Обжалва решението и в частта, с която СРС е приел, че не следва да бъде отменян по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 8, том Първи, рег. № 2933, нот. дело № 8, съставен на 05.02.2014г. от А.Ч., с който ответницата е призната за собственик на ½ идеална част от апартамент № 84, находящ се в гр. ****. Искането към съда е да отмени решението в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за горницата до пълните заявени права от 6367,25/20367 идеални части като недопустимо, евентуално неправилно, както и в частта, с която не е отменен констативният нотариален акт.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Х. Х., с който се оспорва същата. Изложени са съображения, че исканията на въззивника са неясни и частично недопустими. Искането към съда е да остави без уважение въззивната жалба.
Срещу решението от 13.07.2023г. е постъпила въззивна жалба от М. Н., с която се обжалва решението, постановено по реда на чл. 250 ГПК в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за ½ идеална част от процесния имот. Изложени са съображения, че по делото били налице данни, че към момента на постановяване на решението страните били съсобственици в процесния недвижим имот, притежаващи по 1/2 идеална част от него.
Предвид което съдът следвало да постанови в допълнителното решение, че към момента на постановяване на решението М. Н. е собственик на ½ идеална част от процесния имот, а за останалата част да постанови отхвърлителен диспозитив. Искането към съда е да отмени решението като неправилно в частта, с която е допълнено решението от 18.04.2023г. и да признае за установено, че ищецът е собственик на ½ идеална част от процесния недвижим имот.
С уточнителна молба от 23.04.2024г. М. Н. е посочил, че претенцията на иска на ищеца е за ½ идеална част от процесния недвижим имот. Предвид което правилата за родова 3 подсъдност не били нарушени и искът допустимо бил разгледан от СРС.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Х. Х., с който е посочено, че с исковата си молба ищецът бил заявил две искания- да се признае за установено, че е придобил по давност 6367,25/20369 идеални части от имота и да се признае за установено, че е собственик на целия недвижим имот. С първоначалното решение съдът се бил произнесъл по първото искане на ищеца, а с допълнителното решение се бил произнесъл по второто и го отхвърлил. Счита, че съдът не бил длъжен да постановява друг диспозитив, с който да признае ищеца за собственик на ½ идеална част от имота, защото нямало такова искане. Искането към съда е да остави без уважение въззивната жалба.
Решение № 20097323 от 13.07.2023г., постановено по гр. дело № 20517/2021г. по описа на СРС, 33-ти състав, с което е допълнено на основание чл. 250, ал. 1 ГПК Решение № 20087645/18.04.2023г., постановено по гр. дело № 20517/2021г. по описа на СРС в частта, с която е отхвърлен предявеният положителен установителен иск за разликата над ½ идеална част от процесния имот предвид пределите на въззивната жалба на М. Н., уточнена с молба от 23.04.2024г., като необжалвано е влязло в сила.
Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, а и се установява от приетите по делото доказателства, че М. Н. е придобил чрез дарение от баба си Б.В.П. и дядо си М. Н. П. втория етаж от масивна двуетажна жилищна сграда, находяща се на бул. ****, със застроена площ от около 65 кв.м., заедно с 54,15/100 ид.ч. от общите части на сградата, заедно с 1/4 ид.ч. от собствеността им и 1/2 ид.ч. от мястото, върху което е построена сградата през 1975г.
Безспорно е и че този имот е бил отчужден в полза на държавата през 1982г. за изграждане на улица със Заповед № РД-40-200/26.01.1982г. за отчуждаване на недвижим имот, издадена на осн. чл.95 ЗТСУ от ИК на Софийски градски народен съвет.
Издадена е Заповед № РД-41-351/24.04.1985г., с която е определено като обезщетение на М. Н. Н. за отчуждения недвижим имот предоставянето на тристаен апартамент № 84, на етаж 5-ти, вх. „Б“ в блок № **** в ж.к. „****“ – запад, на стойност 20369 лева и е посочено, че не освобождава М. Н. от доплащане на сумата. На 24.02.1989г. е издаден Нотариален акт № 113, том 21, нот. дело № 313/1989г. за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден имот за мероприятия по ЗТСУ, с който М. Н. Н. е признат за собственик на апартамент № 84, находящ се в блок № ****, вх.****, в ж.к. „****“ с площ 88,09 кв.м., ведно с прилежаща площ – избено помещение № 16, ведно с 1,995% ид.ч. от общите части на сградата. В нотариалния акт е посочено, че цената на жилището е 18535 лева, а общата цена на имота (включително правото на строеж) е 20369 лева. Отразено е, че цената на дадения в обезщетение недвижим имот се покрива от припадащите суми срещу отчуждения имот в общ размер на 8369 лева и разрешен заем от Банка ДСК в размер на 12000 лева. Посочено е, че за плащане на цената върху недвижимия имот е вписана законна ипотека № 4243, том 9/15 от 24.02.1989г.
4
Не е спорно между страните и че същите са сключили граждански брак на 17.03.1979г., както и че с Решение от 19.12.1985г., постановено по гр. дело № 2348/1985г. по описа на СРС, БК, Втори състав бракът между страните е бил прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен. С Решение от 06.03.1986г. на СГС е отменено решението на СРС в частта относно ползването на семейното жилище, като е постановено семейното жилище, находящо се в гр. София, ул. ****, да се ползва по посочения в него начин от страните.