Решение № 20116 от 06.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20116 гр. София, 06.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хИ.ди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА

Гражданско дело № 20221110115111 по описа за 2022 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл.

86,ал. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 14.10.2021 г. в района на 7. 700 метър на Автомагистрала "Хемус" с посока на движение от гр. София към гр. Ботвеград водачът на товарна композиция, в която бил включен и влекач марка "...", модел "....., с рег. № ..., чиято "Гражданска отговорност" е застрахована при ответника, несъобразявайки скоростта и дистанцията си спрямо разположението на останалите участници в движението, реализирал пътнотранспортно произшествие (ПТП) с движещия се пред него лек автомобил ".", модел "..” с рег. № ......., в който на предната дясна седалка с поставен обезопасителен колан пътувал ищецът В. Р. П.. Твърди, че в резултат на настъпилото произшествие получил травматични увреждания – открита рана на главата, разкъсно - контузна рана супраорбитално в дясно, ракъсно - контузна рана във фронталната област, рана в дясна париетална област, повърнхностна рана на гърба на носа и изгладена физиологична цервикална лордоза. Сочи, че след инцидента бил транспортиран в УМБАЛ "Света Анна" АД – София без спомен за случилото се, с оплаквания от болки в областта на главата. На 14.10.2021 г. във връзка с установените увреждания от пътния инцидент ищецът претърпял оперативна интервенция – ревизия и послоен хирургичен шев за затваряне на разкъсноконтузната рана на подкожие и кожа на дясна супраорбитална област. Твърди, че причинените му наранявания довели до силни и продължителни болки в увредените области, срив в самочуствието му и тежък психически стрес. Поддържа, че с молба от 20.10.2021 г. сезирал ответното дружество с претенция за плащане на обезщетение за процесните вреди, като в тази връзка на 17.01.2022 г. представил на застрахователя и удостоверение за банкова сметка. При така изложените фактически твърдения претендира присъждането на обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие на пътнотранспортното произшествие в размер на 5 000 лв., ведно със законната лихва от 20.10.2021 г. до окончателното плащане и разноските по делото.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват по основание и по размер. Прави възражение, че не е налице причинно-следствена връзка между инцидента и описаните травматични увреждания, оспорва твърдения механизъм на настъпването му и наличието на вина у водача на влекача, чиято "Гражданска отговорност" е застрахована при него. Твърди, че не е 1 налице противоправност на поведението на последния, както и прави възражение относно справедливостта на претендирания размер на обезщетението за обезвреда. Ответникът твърди, че вината за настъпване на процесното пътнотранспортно е изключително на водача на автомобила, в който е пътувал ищеца, както и на последния, тъй като не е носел предпазен колан. Евентуално прави и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Оспорва претенцията по акцесорния иск за лихва по аргумент за неоснователност на главния иск и недоказаност на началния момент, от който се претендира. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено следното от правна и фактическа страна:

Предявени са обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата в размер на 5 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на застрахователно събитие, настъпило на 14.10.2021 г., предизвикано от водача на товарна композиция, в която е бил включен влекач марка “...”, модел “...” ..., с рег. № ..., чиято “Гражданска отговорност” е застрахована при ответника, ведно със законната лихва от датата на връчване на поканата до ответника за заплащане на обезщетението - 20.10.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата в размер на 215,28 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 20.10.2021 г. до 22.03.2022 г.

По иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ:

За основателността на предявения иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ при условията на пълно и главно доказване следва да бъдат установени от ищеца следните правопораждащи факти, които съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест са както следва: 1/ предпоставките по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД – че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС /фактическия състав на който е виновно и противоправно поведение на водача, в причинна връзка от което са произлезли вреди/, и 2/ наличието на валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между този водач и ответника, към момента на настъпване на процесното ПТП.

Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.

В тежест на ответника е да докаже и твърденията си, на които основава възражението си за съпричиняване, както и при условията на пълно и главно доказване да установи положителните факти, на които основава своите възражения.

Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Нормата на чл. 429, ал. 1 от КЗ установява, че с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ предоставя право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя. За да се породи това право следва да бъдат изпълнени изискванията на нормата на чл. 380 от КЗ, а именно отправена писмена претенция до застрахователя по риска "Гражданска отговорност" и изтичане на срока за окончателно произнасяне от страна на застрахователя, визиран в разпоредбата на чл. 496, ал. 1 от КЗ – 3 месеца, считано от предявяване на претенцията пред застрахователя.

С Определение № 20320 от дата 12.08.2022 г. съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между ответника и водача на влекач марка “...”, модел “...” ..., с рег. № ..., е било налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на настъпване на процесното ПТП.

2

Страните по делото са формирали спор относно механизма на произшествието и причините за настъпването му, във връзка с което е релевирано оспорване от страна на ответника за липса на противоправно поведение на водача на застрахованото при него МПС, довело до настъпване на вредите; че получените от ищеца травматични увреждания са настъпили в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП, включително се оспорва техният вид и характер, както и справедливия размер на обезщетението за претърпените болки и страдания, в това число се навежда възражение изключителна вина у ищеца за настъпването на инцидента, а евентуално – на съпричиняване.

От събраните по делото доказателства - писмени, гласни и заключения на вещи лица, несъмнено се установява, че на 14.10.2021 г., около 14:30 часа, товарна композиция влекач марка “...”, модел “...” ..., с рег. № ..., и прикачено полуремарке марка “.......”, модел “...”, с рег. № ...., управлявана от И. К. Г., при движение в посока от гр. София към гр. Ботевград по автомагистрала “Хемус”, в района на км 7.700, се отклонява с посока от ляво на дясно към аварийната лента, при което реализира удар с предната габаритна част, приоритетно вдясно, в спрелия в аварийната лента лек автомобил марка “.”, модел “..”, с рег. № ......., с водач К.

Х. Х.. След настъпване на удара лекият автомобил е отхвърлен извън аварийната лента, преминава през отводнителната канавка с последващо преобръщане на покривния панел /таван/. Товарната композиция от влекач марка “...”, модел “.....”, с рег. № ...., с полуремарке марка “.......”, модел “...”, с рег. № ...., се отклонява в дясно, с последващ удар в отводнителната канавка и предпазната мрежа, като се спира в крайпътната нива. Експертът по допуснатата съдебно - автотехническа експертиза е констатирал, че вследствие на настъпилото ПТП са настъпили материални щети по двете МПС, които са участвали в него, като пострадали са и водачът на лек автомобил марка “.”, модел “..”, с рег. № ......., както и пътникът в този автомобил - ищецът в настоящото производство. Установява се от експертизата още, че не се констатират причини от техническо естество или техническа неизправност, която да е съществувала като аварийна опасност и да е възникнала внезапно преди и/или по време на конкретно пътно - транспортно произшествие и по този начин да са довели до настъпването му. Вещото лице достига до извод, че причините за настъпването на процесното ПТП са от субективен характер, а именно избраната скорост на движение при условията на мокра пътна настилка, което обстоятелство се установява и от събраните гласни доказателствени средства в настоящото производство, както и от действията на водача на товарната композиция с органите на управление на последната - кормилна, горивна и спирачна уредба с недостатъчна концентрация и внимание. След отчитане на показанията на свидетеля И. Г., който е бил водач на процесната товарната композиция, вещото лице излага, че към момента на настъпване на произшествието лек автомобил марка “.”, модел “..”, с рег. № ......., не е бил в движение, тоест неговата скорост е била 0 км./ч., а възможната и вероятна скорост на движение на товарната композиция е била 80 – 85 км./ч.

С оглед установената скорост на двете МПС - та, участници в процесното ПТП, вещото лице посочва, че за водача на товарната композиция от влекач марка “...”, модел “.....”, с рег. № ...., с полуремарке марка “.......”, модел “...”, с рег. № ...., ударът е бил предотвратим ако същият е управлявал с по-голяма концентрация и внимание от негова страна, при избиране на подходяща скорост и правилно боравене с органите на управление в условията на мокра пътна настилка, както и без да отклонява товарната композиция с посока от ляво на дясно към аварийната лента. Изводът за условията на мокра пътна настилка, при които е настъпило процесното ПТП, се подкрепя и от свидетелските показания на свидетелите И.

Гавраилов и Х. И., които съдът кредитира изцяло доколкото представляват добросъвестен разказ на възприетото по отношение на процесното ПТП, както и си кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал.

С оглед на изложеното, съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установиха всички елементи от фактическия състав на деликта по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД увреждане, вина, противоправност, вреди и причинна връзка, и съответно представляващи една от предпоставките на иска, предявен пряко срещу застрахователя на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди, техният характер и медико - биологична характеристика, по делото е изслушано заключение на вещо лице по съдебно - медицинска експертиза, което съдът кредитира като професионално изготвено и обосновано, неоспорено от страните по делото, както и са допуснати гласни доказателствени 3 средства на Р. М. П., които съдът цени на основание чл. 172 ГПК поради възможна заинтересованост на свидетеля, доколкото същият се явява баща на ищеца.